№ 1729
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216623 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Р.2000“ ООД чрез представляващия го Р. Г. срещу Наказателно
постановление (НП) № 29-2400080/27.09.2024г., издадено от Главен директор на Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ , с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че служителят по отношение
на когото е било дадено предписание за изплащане на парична сума за клас прослужено
време е била в процедура по дисциплинарно уволнение. Посочва, че съгласно вътрешните
правила на дружеството работните заплати се изплащат до последния ден на месеца следващ
месеца, в който е полаган труд. Несъобразявайки тези вътрешни правила контролните органи
са дали по – кратък срок за изпълнение на дадените предписания. Твърди, че към
18.07.2024г. дружеството не е разполагало със счетоводител, който да извърши плащането.
Намира, че наложената санкция е прекомерна и приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар със закъснение даденото предписание е изпълнено.
В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовано се представлява от юрк.
Николицов, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакувания санкционен
акт. Излага доводи, че при налагане на санкцията АНО не е съобразил разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН. Посочва, че се касае за маловажен случай. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. Димитрова и юрк. Вутов,
които оспорват жалбата. Пледират наказателното постановление да бъде потвърдено.
Посочват, че безспорно е доказана описаната в НП фактическа обстановка. Намират, че
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, а закъснението е 15 дни.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В периода от 24.06.2024г. до 04.07.2024г. била извършена проверка от св. М. С. и св. М.С.
по спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството – жалбоподател.
По време на извършената проверка резултатите от която били обективирана в протокол №
ПР 2424190/04.07.2024 г. били констатирани редица нарушения, като на основание чл. 404,
ал.1, т.1 от КТ на дружеството били дадените задължителни предписание, с конкретно
определени срокове, измежду които и посоченото в т.5, че в качеството си на работодател
„Т.Р.2000“ ЕООД в срок до 18.07.2024г. да изплати допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за месец 05.2024г. на Б.Б.Б. в размер на 45.02.
лв., съгласно чл. 12,ал. 1 от наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Предписанието било връчено на упълномощен представител на дружеството на 04.07.2024г.
Същото не било обжалвано в законово определения срок и влязло в законна сила.
На 02.07.2024г. управителя на дружеството издал заповед към заплатата на Б.Б.Б. за месец
06.2024г. да се начисли сумата от 45.02 лв. клас за прослужено време.
На 01.08.2024г. на управителя на дружеството по електронен път била изпратена призовка
на основание чл. 45, ал. 1 от АПК за явяване на 05.08.2024г. в ИАГИТ, където следва да
представи документи доказващи изпълнение на дадените задължителни предписания.
На 05.08.2024г. в 13:45 часа чрез easypay било наредено плащане на сумата от 18,14 лева
работна заплата за месец юни 2024г. на Б.Б.Б..
В периода от 01.08.2024г. до 12.08.2024г. в ИАГИТ била извършена последваща проверка
по изпълнението на така дадените задължителни предписания в хода на която било
констатирано, че даденото задължително предписание под №5 в протокол №
2424190/04.07.2024г. не е изпълнено в указания срок.
Резултатите от последващата проверка били обективирани в протокол № ПР
2429391/12.08.2024г. , който бил връчен на упълномощен представител на същата дата.
На база на направените в хода на проверката констатации св. М. Г. С. – на длъжност
инспектор при ГД“ Инспектиране на труда“ намерила, че дружеството е извършило
2
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, за което в присъствието на упълномощен
представител на дружеството и свидетели съставила срещу „Т.Р.2000“ ЕООД АУАН № 29-
2400080/12.08.2024г. В така съставения АУАН била посочена дата на извършване на
нарушението –19.07.2024г.
Препис от АУАН бил връчен на упълномощеното лице и бил подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 29-2400080/27.09.2024г., издадено от Главен директор на Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ , с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката М. С., както и останалите писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът
не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на
свидетелката С. са вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без
резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на
доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа
своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с
депозираните от С. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая,
като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност
доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
3
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съгласно разпоредбата на чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Дружеството - въззивник е санкционирано за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ „ Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. „
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в указания от
контролните органи срок жалбоподателят „Т.Р.2000“ ЕООД не е изпълнил задължително
предписание № 5 на ГДИТ дадено в протокол № ПР 2424190/04.07.2024г., в качеството си на
работодател да изплати допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за месец 05.2024г. на Б.Б.Б. в размер на 45.02. лв., съгласно чл. 12,ал. 1
от наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Срокът на даденото предписание изтекъл на 18.07.2024г. Правилно е определена датата на
4
извършване на нарушението, а именно 19.07.2024г.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 415, ал. 1 КТ - да
изпълнява предписанията на контролните органи.
Следва да се добави, че приложената ПАМ е подлежала на обжалване по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 405 от КТ в 14 дневен срок, считано от 04.07.2024 г.,
процесуално право от което не се е възползвал работодателят. Въззивният съд в
производството по проверка на законосъобразността на издадения наказателен акт /чл. 59 и
сл. от ЗАНН/ не е компетентен да се произнася относно правилността на даденото
задължително предписание, обективирано в протокол изх. № ПР 2424190/04.07.2024г. и в
частност дали същото е издадено в съответствие с материалния закон. Контрол за
законосъобразност на посочената ПАМ се осъществява по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 405 от КТ. Както към момента на приключване на съдебното следствие
(25.02.2025г.), не е постановен съдебен акт, с който процесната ПАМ, обективирана под № 5
в протокол за извършена проверка да е отменена законоустановения процесуален ред.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приетите от дружеството вътрешни
правила не са обвързващи за контролните органи и те нямат задължение да се съобразяват с
тях, а единствено с разпоредбите на КТ и нормативните актове свързани с неговото
приложение.
Релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че не е имало служител, който да извърши
плащането в посочения период съдът намира за неоснователни, доколкото се касае за
вътрешна организация в дружеството. В този смисъл следва да се отбележи, че липсват
доказателства контролните органи да са били уведомени за наличие на пречки за изпълнение
на дадените задължителни указания и евентуално искания за удължаване на срока за
тяхното изпълнение след отстраняване на тези пречки.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Не са налице и основание в конкретния случай да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на
задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините
при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
5
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място,
обстановка, механизъм и т.н. Неизпълнението на дадени задължителни предписание от
компетентните органи, и то такива свързани със заплащането на дължимо от работодателя
трудово възнаграждение, което е източник на средства за работещия и всякога води до
неблагоприятни последици за същия не може да попадне в хипотезата на маловажен случай.
Още повече по делото се констатира, че същото е изпълнено и с немалко закъснение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
По отношение на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 1500 лева, то тя е определена съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН в минимално
предвидения от закона размер, за което АНО е изложил доводи, които съдът споделя и
намира санкция в посочения размер на справедлива и годна да постигне целите на чл. 12
ЗАНН да превъзпита нарушителя.
По отношение на претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счита същото за допустимо и
основателно.
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в сила от 03.12.2019г. в
разпоредбата на чл. 63д от АНН е предвидена възможността в съдебните производства
страните да претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В ал. 4 на чл. 63д ЗАНН е предвидено, че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/.
В чл. 37, ал. 1 ЗПП от своя страна е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание визираната норма е издадена
Наредба за заплащането на правната помощ, като в разпоредбата на чл. 27е е определено
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания - от 80 до 120 лв.
С оглед на горните разпоредби и като съобрази изхода на делото и направеното изявление
на процесуалния представител на въззиваемата страна, с което същият претендира
6
юрисконсултско възнаграждение, този състав счита, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ДИТ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 29-2400080/27.09.2024г., издадено
от Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ , с което за нарушение и
на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Т.Р.2000“ ЕООД с ЕИК 205743465205553715 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ГДИТ сумата от 80 лева /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София –
град на в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е
изготвено .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7