№ 288
гр. Благоевград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500766 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №904458 от 28.05.2021 г., постановено по гр. дело №416/2019 г. по описа на РС-
Благоевград, е признато за установено по предявения иск от ищеца Г. Д. АН., срещу В.О.. Г.,
с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето, че последният не е собственик на МПС,
марка „Мерцедес“, модел „ML320CDISportA, дизел, с номер на рама WDC1641222A051489,
номер на двигател 64294040059146, като по отношение на предявения от В.Г. иск по чл. 59
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 970.00 лв., представляващи заплатени глоби, наложени с
издадени електронни фишове, същият е отхвърлен, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от ответника В.О.. Г., ЕГН **********, чрез адв. Л.А. П., с
която се обжалва процесното решение на РС-Благоевград, в частта, с която е уважен
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК, като
счита същото за неправилно и недопустимо, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първостепенният
съд е направил неправилна преценка на доказателствата, в резултат на което са формирани
неправилни правни изводи, както и не се е съобразил с всички приложени по делото и
приети доказателства и липса на обсъждането им в мотивите. Навежда се, че в решението
неправилно е прието, че по делото е представен документ за собствениост на процесния
автомобил на името на А., като счита, че неправилно е извършен превод на думата от
английски език, която не се е превеждала собственик, а ползвател, като в тази връзка прави
1
анализ с постъпилия отговор от Правителството на Обединеното Кралство. Излага извод, че
с оглед на представените доказателства, се навежда извод, че предмет на сключения договор
не е процесният автомобил. Счита, че е налице разминаване между платеното и
действителната крайна цена по търга на автомобила. Прави се анализ на представения
отговор по направената съдебна поръчка и че следва да се приеме, че именно В. е
действителният собственик на автомобила. Излагат се съждения, че част от свидетелските
показания са неверни и навеждат за превратно тълкуване на обективната истина. Представят
се правни тълкувания относно евентуална заинтересованост на част от свидетелите,
разпитани пред районния съд, както и липсата на обоснованост от съдебната инстанция
защо се кредитират едни доказателства. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение в частта на уважения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Въззиваемата страна – Г. Д. АН., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и
доказателства, като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на
отговорността на въззивника-ответник. Твърди се, че наведените от жалбоподателя доводи
не кореспондират на събраните по делото доказателства и като такива се явяват
неоснователни, като е аргументирал неоснователността на всяко едно от посочените в
жалбата основания. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно
и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски,
направени пред въззивната инстанция.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка, в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните пред
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по
делото, че автомобилът е закупен в Англия чрез участие в онлайн търг. Като писмени
доказателства са представени банкови документи, от които е видно, че на 02.08.2016 г. по
сметка на Copart.CO.UK /организаторът на онлайн търг за продажба на процесния
автомобил/ е преведена сума в размер на 6 281,80 британски лири от страна на фирма
Service Partner Corporation Limited, чийто директор е Г.А.. Впоследствие с договор за
продажба на кола, Service Partner Corporation Limited продава на Г.А. МПС за сумата от 7
200 британски лири на дата 05.03.2018 г. По делото, като доказателство е представен
английски регистрационен документ за процесното МПС, видно от който като собственик
на процесния автомобил е записан Г.А., а като дата на придобиване на собствеността е
посочена 05.03.2018 г.
2
От страна на ответника В.Г. са представени писмени документи, видно от които, като
директор на Service Partner Corporation Limited е посочен А.. Представя се и документ
издаден от Copart UK, в който като продавач на процесния джип е посочен В.Г. с дата на
продажбата 01.08.2016 г. с получена цена в размер на 6 281,80 лири. Видно от свидетелство
за регистрация на МПС част I, процесният автомобил е регистриран в България с per. № ...
МА на името на В.О.. Г. на дата 06.01.2017 г.
Като доказателства по делото са представени десет копия на електронни фишове за налагани
глоби при управление на процесния автомобил на различни дати през 2017 г., в които като
собственик е посочен В.Г.. С електронните фишове на собственика, на когото е
регистрирано МПС/ползвател, са наложени глоби в размер на общо 2 950 лв.
С постановление от дата 29.04.2020 г. е прекратено ДП, образувано по жалба на В. за
обсебване на автомобила от страна на А..
По делото и от двете спорещи страни са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитан А.К. който е посочил, че преди е работил в Англия, във
фирмата на А.. През 2016 г. Г.А. му се обадил и го помолил да отиде на вземе закупен
автомобил от търг. По това време А. бил в България. Свидетелят отишъл в Копарт, фирмата
продаваща коли и взел въпросния мерцедес. За автомобила се заплащало онлайн и това било
направено от съпругата на А.. Документи не му били предоставени, само взел автомобила.
Закарал колата до гаража на А.. Г. и К. тръгнали за България с тази кола, но в Сърбия се
повредила. Прибрали я в България с пътна помощ. По отношение на този автомобил
свидетелят не е контактувал с В. и не е знаел за спорове между В. и Г.. В. е бил служител
във фирмата на А.. В България колата се управлявала от Г. и от К.. Свидетелят я е
ремонтирал.
Св. К. Р. е посочила, че познава страните, като от 2016 г. работи при Г.. През 2016 г. с Г.
били във Варна и той й казал, че ще купува служебен автомобил. Там били и други лица,
вкл. и В.. Г. възложил на В. да търси автомобил, като му задал и конкретни характеристики.
След известно време В. казал, че е намерил автомобил и Д., съпругата на Г., която се
занимава е финансовите въпроси, го заплатила онлайн, чрез телефона от фирмената сметка
на Г.. В. бил служител във фирмата на Г. и друг път също се занимавал с намиране на
автомобили за закупуване. При закупуване на автомобили по този начин не се съставя
договор. В. никога не е предявявал претенции за този автомобил. След като се разбрало, че
колата е регистрирана в България, Г. заявил на В., че трябва да му прехвърли отново
автомобила. Последният се съгласил, но след като се платят глобите, наложени с издавани
електронни фишове на негово име. Тъй като свидетелката често управлявала автомобила
заплатила на В. сумата от 3 000 лв., за да може да заплати глобите.
Свидетелят М.Н. е посочил, че познава страните. В. му споделил, че си е закупил мерцедеса
на търг. Колата се развалила в Сърбия и В. му казал, че трябва да се изпрати пътна помощ,
за да я прибере, след което се ремонтирала в Благоевград. След ремонта В. си взел колата,
като всичко по ремонта и заплащането било съгласувано и извършвано чрез него. През 2017
3
г. В. помолил свидетеля Наков да закара автомобила в гр. Пловдив на Г., тогава бил с
български регистрационни номера на името на В..
Свидетелят Р.Ч., сестра на В.Г., е посочила, че брат й играл на търг за колата и спечелил,
чрез акаунта си в Копарт. Плащането станало чрез фирмената сметка на Д., тъй като
банковите сметки на В. били спрени. В. и Г. имали общ бизнес в Англия. Свидетелката
лично предоставила пари на брат си, за да си закупи автомобила. От Копарт им
предоставили договор, за да може колата да се регистрира в България, което се случило през
2017 г.
Свидетелят Д. А.а, съпруга на ищеца Г.А., е посочила, че процесният автомобил е закупен
чрез онлайн търг, заплатен е от сметка на Сървиз Партнер Корпорейшън, чийто директор е
Г.А.. Съпругът й поръчал на В. да намери автомобил за закупуване, за да се ползва от Г.,
като му казал и параметрите на кола, която трябва да търси. В. намерил кола Мерцедес,
която Г. одобрил, участвали на търг и колата била закупена, като се заплатила от банкова
сметка на фирмата. Г. казал на А. да отиде и да вземе колата след закупуването й от търга.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи
на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 от ГПК, препраща към
мотивите на РС-Благоевград, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
На практика, правилно районният съд е приел, че с оглед на доказателствената тежест по
делото и в частност на предявен срещу ответника отрицателен установителен иск, същият
носи задължението за пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, а именно –
че е закупил автомобила при участие в търг, предал е на съпругата на ищеца А. сумата за
закупуване на автомобила, която по-рано е преведена от сметка на фирма, управлявана от
ищеца на продавача, това че е предоставил автомобила, ведно с всички документи за
ползване на А., както и това, че впоследствие са имали разговори за връщане на автомобила.
Видно от изисканата чрез Министерство на правосъдието информация е установено, че
4
съгласно чл. 57, параграф 2 от Закона за продажбата на стоки от 1979 г., продажбата на
стоки чрез търг е приключила, когато аукционерът обяви приключването на наддаването. От
ангажираните писмени доказателства, е видно, че процесният автомобил е закупен не от
В.Г., а от фирма Service Partner Corporation Limited, чийто директор е Г.А. – именно
представените банкови извлечения, от които става известно, че колата е заплатена с парични
средства на фирмата. Отделно от това, не могат да бъдат споделени възраженията на
въззивника, че показанията на свидетелите, на които районният съд е дал вяра, са неверни.
Дори и да се приеме, че част от тях са на свързани с А. лица – съпругата му Д. и Р., от която
подледният има дете, представените писмени доказателства /банкови извлечение от
сметката на фирмата, собствениост на А./, останалите гласни доказателства – показанията на
свидетеля А.К. /без установени роднински връзки с А./, установяяват факта на закупуването
на автомобила със средства на А., както и издаденият английски талон, в който, като
собственик е вписан именно последният.
Обстоятелството, че с жалбата си В.Г. оспорва българското значение на английското
словосъчетание „registered keeper“, не се подкрепя по никакъв начин с релевантни
доказателства, още повече, че по първоинстанционното дело е извършен превод на
документа, който не води до такъв извод, към който насочва вниманието Г..
Доказателствената съвкупност – представените от ищеца документи, отговора на съдебната
поръчка, свидетелските показания на свидетелите, на които е дадена вяра, като
последователни и логични, подкрепят мотивите на съда, че по делото е установено, че В.О..
Г., с ЕГН **********, не е собственик на МПС, марка „Мерцедес“, модел
„ML320CDISportA, дизел, с номер на рама WDC1641222A051489, номер на двигател
64294040059146. Неоснователни са за предмета на делото и наведените съображения от
въззивника, че липсва обсъждане на районния съд, че препродажбата на автомобила от
фирмата, собственост на А. на него самия, като физическо лице, е станало повече от 1
година, след като В.Г. е регистрирал автомобила в Р. България, доколкото се касае за
отношения между различни правни субекти, интересът на които от продажбата не се
доказват, че са непременно свързани с преднамерени действия. Изразеното съмнение от
страна на въззивника не водят до различен правен извод в това отношение. Съдът не счита
за основателни възраженията на въззивника относно неяснота, въз основа на кои писмени
доказателства е прието, че парите, преведени на COPART.CO.UK от страна на SERVICE
PARTNER CORPORATION LIMITED, представляват именно цената по организирания търг,
спечелен от В.Г.. Изложеното несъответствие, макар и минимално между платеното и
действителната крайна цена по търга на автомобила, не обосновава различен извод от
приетото от съда. Това е така, доколкото А. е записан като собственик на МПС в
регистрационния талон, в негова полза има и договор за продажба на спорното МПС,
свидетелските показания в съвкупност също водят до това закючение.
Не се споделят и възраженията на въззивника, че в първоинстанционното решение липсва
посочване, че В.Г. има качеството на купувач, доколкото изрично в процесния съдебен акт
се навежда, че фактът, че впоследствие фирмата, организирала търга е издала документ на
5
ответника В.Г. също не установява, че последният е закупил колата и следователно тя е
негова собственост. Видно и от отговорите, обективирани в съдебната поръчка при
закупуване на автомобил чрез онлайн търг сделката е завършила след финализиране на
търга и собствеността се прехвърля на спечелилия търга участник - в случая това е Service
Partner Corporation Limited. He се установява след търга да се издават други документи,
които да легитимират определено лице като собственик на колата. Обстоятелството кое
точно лице в кой момент е управлявало автомобила също е без значение, като се имат
предвид отношенията между страните по делото, които са били както близки приятелски,
така и служебни.
С оглед на горното, въззивният съдебен състав намира, че при извършената служебна
проверка относно правилността на обжалваното решение, се установи, че решението на РС-
Благоевград в обсъжданата обжалвана част е постановено при правилно приложение на
материалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и следва да бъде
потвърдено чрез препращане към мотивите му, на основание чл. 272 от ГПК, а въззивната
жалба оставена без уважение, като неоснователна.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №904458/28.05.2021 г., постановено по гр. дело №416/2019 г.,
по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА В.О.. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Р., общ. Благоевград, ул. „С.“ №3,
да заплати на Г. Д. АН., адрес: гр. Г., ул. „С.“ №257, сумата от 850.00 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6