Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен
състав, в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр.дело № 4870 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 20052834 от 25.02.2021
г. по гр.д. № 67251/2019 г. по описа на СРС, ГO, 165 състав, съдът е отхвърлил исковете на „Т.С.” ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу В.Л.И., ЕГН:**********, за
признаване дължимостта на следните суми: сума от 624,77 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, до Апартамент № 6, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 275739, за периода 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г. и сума от 168,84 лв. лихва за периода 14.09.2016 г. до 14.05.2019
г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 29303/2019 г. по описа на СРС, 165 състав.
Със същото решение „Т.С.” ЕАД е
осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Н.К. от САК, сума в
размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на В.Л.И. сума в
размер на 300 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Недоволен от решението, с което са отхвърлени установителните
искове при квалификацията на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 150 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
останал ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при
твърдения, че решението е неправилно и необосновано по изложените в жалбата
съображения. По-конкретно се поддържа, че по делото е безспорно установено, че
ответницата е дарила апартамента си, но си е запазила пожизнено вещно право на
ползване върху имота, като именно вещния ползвател следва да отговоря за
задълженията за ТЕ. Искането към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционното решение и уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски и юрк.възнаграждение.
Въззиваемата страна В.Л.И., чрез адв. И.П.е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробни съображения,
като се твърди, че ищецът не установява при пълно и главно доказване наличието
на облигационна връзка между страните. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде
отбелязано и следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 150 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и
разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ
по предявените осъдителни искове, а в тежест на ответника е да установи
положителния факт на плащането.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ в редакцията, действаща към процесния период, "потребители
на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (действаща до 17.07.2012 г.) и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.), потребители, респ. битови клиенти на топлинна
енергия през процесния период са физически лица – ползватели или собственици на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Следователно по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот,
потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото
писмени доказателства не установяват, че ответницата е собственик, респ.
титуляр на вещно право на ползване на процесното жилище, въпреки че на ищеца е
указано, че носи доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство.
Въззивният
съд споделя извода на СРС, че по делото не са ангажирани безспорни
доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че ответницата е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за топлоенергия,
отдадена в имота през процесния период.
По делото е
установено, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на ЕС,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е
открита партида с аб.№ 275739, но по делото е останало недоказано ответницата В.Л.И.
да е собственик на топлоснабдения имот.
По делото
пред СРС е представен препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
17.06.2009 г., на процесния Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „*****,
с който дарителят В.И. дарява дъщеря си А.И.с правото на собственост върху
горния имот, като си запазва пожизнено правото на ползване върху него. От ищцовото
дружество е представено като доказателство и писмо до А.И.от което се
установява, че от м.02.2016 г. служебно е открита партида на нейно име за аб. №
275739, с оглед направеното дарение. В кориците на делото е и молба -
декларация от И.Й., с която е поискано откриване на партида на нейно име за
доставка на ТЕ до имота. По делото са представени книжа и от третото лице -
помагач, като фактурите и отчетите са издавани на името на И.Й.Й.и на А.И.И..
Според
настоящият съдебен състав представеното от ищеца писмо, с което
уведомява А.И.че служебно открива партида на нейно име представлява частен
документ, с който ищецът признава неизгоден за себе си факт, че именно на това
лице /А.И./ е открита партида в ищцовото дружество и именно тя е задължено лице
по задълженията за доставена до имота ТЕ.
При
наличието на този частен документ, настоящият съдебен състав намира, че облигационното
правоотношение по доставка на ТЕ е възникнало между ищцовото дружество и това
неучастващо в процеса трето лице, с оглед изрично заявената от ищеца воля
именно то да встъпи в облигационното правоотношение с ищеца.
Няма правна
пречка и ограничение, в хипотезата, при която върху собствения на едно лице
имот е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля
именно той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в
облигационното правоотношение с ищцовото дружество. Нормата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ предвижда правна възможност, както за собственика, така и за титуляра на
вещното право на ползване, да са страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При така предвидената от закона възможност в
хипотезата, при която върху един имот има учредено ограничено вещно право на
ползване, ако от собственика на имота е заявена воля именно той да е страна по
договора като битов клиент по смисъла на § 2“а“ от ДР на ЗЕ, именно той е
обвързан от облигационното правоотношение, а не титулярът на вещното право на
ползване – хипотеза, която се установява по настоящото дело, предвид приложеният
и обсъден по-горе частен документ, изходящ от ищеца.
Налага се
извода, че установителните искове за дължимост на цената на доставена топлинна
енергия не са доказани по основание, тъй като не се е осъществила първата
материалноправна предпоставка за това и не е доказано качеството на ответницата
на потребител на топлоенергия, поради което правилно са били отхвърлени от
районния съд.
Доколкото иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен
спрямо главният иск, който е бил приет за неоснователен, неоснователен се явява
и иска за дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главното задължение.
В упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора право на разноски пред
настоящата инстанция има въззиваемата и ответник в първоинстанционното
производство в размер на 300 лв., с оглед направеното от въззивника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20052834 от 25.02.2021 г. по гр.д. № 67251/2019 г. по описа на СРС, ГO, 165
състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *** да заплати на В.Л.И., ЕГН ********** сумата
от 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.