Решение по КНАХД №282/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпили касационна жалба от И. К. Ц., адрес [населено място], обл. Монтана, [улица], против Решение № 124 от 14.07.2025 г. по АНД 573/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 32-0000482/23.05.2025 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] (погрешно посочен от въззивния съд като Директор), с което на касатора за нарушение на чл. 43, т. 2, буква „а“, предл. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/ във вр. с Част II, Раздел IV, буква „Б“, т. 1.2.7 от Методиката по чл. 31, ал. 1 от същата наредба, на основание член 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при непълна преценка на доказателствата по делото. Излага, че съдебният акт се основава на формален прочит на Наредбата и Методиката, без да се вземат предвид особеностите на конкретния случай и поведението на проверяващия в качеството му на председател на комисия за извършване на периодични технически прегледи. Твърди, че процесният резервоар за втечнен нефтен газ, макар произведен през 2013 г., не е представлявал технически неизправен елемент, създаващ опасност или реален риск за пътната безопасност. Посочва, че при прегледа не са установени видими дефекти, пробиви, течове или данни за неправилно функциониране на горивната система, поради което формалното изтичане на срока по Наредбата следва да се съпостави с реалната техническа годност на съоръжението. Поддържа, че са извършени всички изискуеми проверки и законосъобразно е било издадено удостоверение за технически преглед. Касаторът изтъква, че нормативната уредба предвижда кумулативна отговорност на председателя на комисията и на техническия специалист, но ангажиране на административнонаказателна отговорност за „допустителство“ не е предвидено в санкционната норма на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Сочи, че съгласно чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само ако това е изрично предвидено в закон или указ, поради което административнонаказващият орган е следвало точно, ясно и изчерпателно да конкретизира нарушените правни норми и изпълнителното деяние, което не е сторено. Това, според касатора, е довело до ограничаване на правото му на защита и до незаконосъобразност на производството. Излага още, че дори да се приеме осъществено нарушение, случаят следва да се квалифицира като „маловажен“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като липсват вредни последици, налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, а степента на обществена опасност на деянието и на дееца е явно незначителна. Поддържа, че наложената глоба в размер на 1500 лв. е несъразмерно тежка и не съответства на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от закона и нарушителят да бъде само предупреден. Касаторът твърди и липса на вина, като поддържа, че е действал добросъвестно, при значителна служебна натовареност, без основание да предполага, че резервоарът не отговаря на изискванията. Счита, че обективната невъзможност за своевременно установяване на изтеклия срок на експлоатация не следва автоматично да води до извод за вина или до налагане на висока имуществена санкция, още повече при липса на данни за умисъл или пренебрежение към нормативната уредба. Навеждат се и оплаквания за допуснати процесуални нарушения при административнонаказателното производство. Излага се, че възраженията срещу АУАН не са разгледани по същество, включително оплакването за нечетливост на акта, а в съдебната фаза не е обсъдена възможността за по-леки алтернативни мерки, като писмено предупреждение или минимално наказание. Поддържа се, че съдът е пренебрегнал принципите на съразмерност, икономичност и справедливост, закрепени в чл. 6 и чл. 15 от АПК. В заключение касаторът моли съдът да отмени Решение № 124 от 14.07.2025 г., постановено по АНД № 20251630200573 по описа на Районен съд – Монтана, и вместо него да постанови ново решение, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 32-0000482/23.05.2025 г. на директора на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Монтана. По делото е постъпила молба от касатора, с която заявява, че желае да бъде даден ход на делото и поддържа касационната жалба по изложени в нея съображения. В съдебно заседания, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Директор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Монтана не взема становище по същата. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпраща процесуален представител.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Монтана е правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Фактическата обстановка е установена и правилно е отразена в наказателното постановление. Нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин, а съдебният акт е мотивиран и обоснован. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 24.04.2025 г. служители на ОО „Автомобилна администрация“ – Монтана (св. [населено място] и Кр. Я.) извършили проверка в СБА ЕООД – клон Монтана, притежаващ Разрешение № 31/16.01.2018 г., при която установили, че на 21.03.2025 г. около 12:11 ч. комисия за периодични прегледи с председател И. К. Ц. е извършила преглед на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № [рег. номер], кат. M1G, оборудван с втечнен нефтен газ /ВНГ/, и е издала удостоверение „Допуска се да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“ въз основа на протокол № 38422963/21.03.2025 г. (начало 11:46 ч.), въпреки че към момента резервоарът на ВНГ, посочен в протокола като [Марка], сер. № 2206, произведен 2013 г., е бил с изтекъл 10-годишен срок на експлоатация. За констатираното на 24.04.2025 г. е съставен АУАН № 347320 срещу И. К. Ц. за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „а“, предл. второ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. във вр. с Част II, Раздел IV, б. „Б“, т. 1.2.7 от Методиката по чл. 31, ал. 1 от същата наредба. Срещу АУАН е постъпило възражение. След преценка на акта, възраженията и Удостоверение за техническа изправност на МПС, директорът на ОО „АА“ – Монтана е издал НП № 32-0000482/23.05.2025 г., с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. първо ЗДвП е наложил на Ц. глоба в размер на 1500 лв.

За да потвърди оспореното НП, от правна страна районният съд е възприел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от лице с правен интерес и с надлежно съдържание. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на ОО „Автомобилна администрация“ – Монтана, оправомощен със заповед на министъра на транспорта и съобщенията, и че са спазени всички процесуални срокове по чл. 34 ЗАНН. Административнонаказателното производство е проведено в съответствие с изискванията на закона, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42–43 и чл. 57–58 ЗАНН. По същество съдът е приел, че е безспорно установено нарушение на чл. 43, т. 2, б. „а“, пр. 2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., тъй като при извършване на периодичен технически преглед председателят на комисията – жалбоподателят – е издал удостоверение за техническа изправност на автомобил, оборудван с ВНГ-резервоар с изтекъл срок на експлоатация. Прието е, че като председател на комисията той е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да откаже издаване на положително заключение при наличие на несъответствие с нормативните изисквания, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е счел, че нарушението е извършено виновно, като е възможно то да се осъществи и при непредпазливост, тъй като нормата не изисква определена форма на вина. Правилно е приложена санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП, която предвижда фиксирана глоба от 1500 лв., наложена на председателя на комисията като лице, извършило нарушението. Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 189з ЗДвП изключва възможността за квалифициране на случая като маловажен. Поради това съдът е приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и е потвърдил същото.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Касационният състав, след като обсъди наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните доказателства, намира касационната жалба за неоснователна.

Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, в който правилно е приел, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на всички процесуални изисквания на ЗАНН, като АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл. 42–43 и чл. 57–58 от закона. Същите са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените от закона срокове. Не се установяват нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Възраженията за процесуални пропуски при разглеждане на възраженията срещу АУАН са неоснователни, тъй като липсата на отделен писмен отговор от административнонаказващия орган не представлява съществено нарушение, когато възраженията са обсъдени при издаване на наказателното постановление, както е в случая.

От фактическа страна е безспорно установено, че касаторът, в качеството си на председател на комисия за периодични технически прегледи, е издал удостоверение за техническа изправност на лек автомобил, оборудван с ВНГ-резервоар, чийто срок на експлоатация е изтекъл. Съгласно чл. 43, т. 2, б. „а“, предл. 2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. председателят на комисията следи за качественото и всеобхватно провеждане на прегледа и не следва да издава удостоверение, когато превозното средство не отговаря на нормативните изисквания. В Методиката по чл. 31, ал. 1, Част II, Раздел IV, б. „Б“, т. 1.2.7 изрично е предвидено, че за технически неизправни се считат автомобили, при които резервоарът за втечнен нефтен газ е с изтекъл срок на експлоатация, по-дълъг от 10 години, или над посочения от производителя. Следователно, независимо от липсата на видими дефекти, самото изтичане на нормативно установения срок обуславя несъответствие с изискванията и задължава председателя на комисията да не допуска автомобила до движение. Неоснователно е възражението на касатора, че изтичането на срока следва да се съпостави с реалната техническа годност на съоръжението, тъй като такава преценка законодателят не предвижда. Същевременно самото изтичане на срока по Наредбата не може да се приеме за формално, тъй като, за да бъде въведено в нормативен акт като императивен критерий, то същото е резултат на предварително обследване и преценка, без възможност за друга такава. Контролните органи и председателят на комисията действат при обвързана компетентност, поради което всяко отклонение от предвидените технически параметри представлява нарушение на материалния закон. Със самото изтичане на срока законодателят е въвел необорима презумпция за техническа неизправност на съответния елемент, а от там и за наличие на опасност и реален риск за пътната безопасност.

Доводите за липса на вина също са неоснователни. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само когато това е изрично предвидено, а в случая нормативният акт не изключва наказуемостта при непредпазливост. Като председател на комисията касаторът е длъжен да упражнява контрол върху всички елементи на техническия преглед, включително и върху срока на експлоатация на резервоара, който е ясно отбелязан в удостоверителните документи на системата ВНГ. Следователно той е имал реалната възможност да не извърши нарушението, но не го е направил.

Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на санкционната разпоредба. Наказателното постановление е издадено на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, която изрично визира председателя на комисията за периодични прегледи като лице, носещо административнонаказателна отговорност. Следователно правилно е ангажирана отговорността на касатора в това му качество, а не като „допустител“ по смисъла на чл. 10 ЗАНН. Санкцията е фиксирана – глоба в размер на 1500 лв., без предвиден диапазон, поради което не съществува възможност за индивидуализация в по-нисък размер.

Въззивният съд правилно е обсъдил възражението за наличие на „маловажен случай“, но неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП като изключваща приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к.д. № 29/2024 г. Конституционният съд на Република България е обявил тази разпоредба за противоконституционна в частта ѝ относно чл. 28 ЗАНН. Поради това съдилищата вече разполагат с възможност да преценяват във всеки конкретен случай дали са налице предпоставките за прилагане на института на „маловажния случай“. В конкретното производство обаче такива предпоставки не са налице. Нарушението касае правила, гарантиращи безопасността на пътното движение, като е допуснато издаване на удостоверение за техническа изправност на автомобил с изтекъл срок на експлоатация на резервоара за втечнен нефтен газ – компонент, който подлежи на строг контрол поради потенциален риск за живота, здравето, както и имуществото на физически и юридически лица. С оглед характера на нарушението, неговия предмет и значението му за обществените отношения, свързани с пътната безопасност, деянието не може да се определи като явно незначително, нито степента на обществена опасност като по-ниска от обичайната за този вид нарушения. Следователно не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, а правилно е поддържано ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора.Не се споделя и тезата, че е налице нарушение на принципите на съразмерност и справедливост. Санкцията е в размер, определен пряко от закона, без възможност за индивидуална преценка от наказващия орган или съда. Следователно тя е законосъобразна и съответства на целите по чл. 12 ЗАНН – превенция и въздействие върху дееца и останалите участници в обществения живот.

Въззивният съд е обсъдил всички релевантни факти и правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил наказателното постановление. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените от него мотиви, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, и препраща към тях, тъй като те са подробни, логични и съответстват на доказателствата по делото.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124 от 14.07.2025 г., постановено по АНД № 20251630200573/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 32-0000482/23.05.2025 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] (погрешно посочен от въззивния съд като Директор).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.