О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№295 /12.II.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                         Председател : Деляна Пейкова

                                                 Членове :1. Георги Гочев

                                                       2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 от ГПК

 

Обжалвания акт

 

         С определение №35/13.I.2020 г. Районен съд-Свиленград прекра тява производството по гражданско дело №1294/2019г. като прогласява,че този съд не е компетентен да разгледа и реши това дело на основание чл.17 от Регламент–(EO) №2201/2003 на Съвета относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент (ЕО) №1347/2000.

 

Обстоятелства по обжалването

 

         Недоволен от съдебния акт е останал Р.Ш.И.,ЕГН: **********,***,поради което иска отмяната му като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Детето и самите родители били български гражданиДетото било родено в България и отглеждано там до 2016 г,след което пребивава с Австрия,тъй-като бащата е заминал за там и работел,на който били възложени и упражняването на родителските права

От чл.8,§1 и чл.12 §3 от Регламент №2201/2003 на Съвета то 27.ХI.03 г. се извеждала компетентността на юрисдикцията по въпроса за родителската отговорност да се проверява във всеки конкретен случай.Приемало се с решение по дело №С523/07 на СЕС,че не била налична промяна на местопребиваването когато се очаквало завръщане в първоначалното място на пребиваване,какъвто бил случая.Не следвало престоят на детето в дадена държава да бъде непрекъснат,за да се приеме,че именно там е неговото постоянно пребиваване.

В конкретния случай интересите на детето изисквали възможността същото да пътува и пребивава в Австрия придружавано само от баща си да се разреши по най-бързия начин.Това не би могло да се случи при десезиране на българския съд.Последният по силата на чл.17 от Регламента следвало да извърши необходимите проверки,възползвайки се от механизмите на международното сътрудничество.Обстоятелството,че бащата има постоянен и настоящ адрес в Република България,както и собствен недвижим имот били сериозен индикатор за намерение за връщане в родината.В тази насока било определение №225/15.III.2019 г. по гр.дело №4698/2018 г. на ВКС,IV гр.отделение.

Същевременно майката,като ответник,била български гражданин,а и съдът в нарушение на правилата по чл.131 от ГПК без да е изтекъл срокът за отговор от нейна страна прекратил неправилно производството преди ответната страна да е известена за предмета му

 

Относими факти по въззива

 

         Първоинстанционното производство е образувано по молба на Р.И. насочена против ответницата Г.А.М.,ЕГН:**********,*** на основание чл.127А ал.II от СК с искане дае се издаде втори и следващ паспорт на дъщеря им Светла Руменова Илиева,ЕГН:********** по заявление подадено само от И.,при настъпване на непълнолетие на детето-само с негово съгласие,без да се иска съгласие на майката и да се разреши детето до навършване на пълнолетие да излиза неограничено извън границите на Република България,в страни от ЕС,вкл.Австрия както и Турция придружавано само от бащата или от трето лице но само с негово съгласие.

         В молбата си И. посочва,че с майката Г.М. нямали брак и живеели разделено,като през 2014 г. по гр.дело №764/2014 . на РС-Свиленград упражняването на родителските права на детето били предоставени на бащата.От 2014 г. и досега И. работел в Австрия,трайно живеел там,както и майка му и сестра му,които му помагали с отглеждането на дъщеря му.От 2016 г. дъщеря му посещавала детска градина вАвстрия,говорела свободно немски език.

         С решение №7/12.I.2016 г. постановено по гр.дело №731/2015 г. на основание чл.127А ал.II от СК РС-Свиленград замества липсващото съгласие на Г.М. относно пътуването на детето зад граница и относно сналдяването му с документи за срок от пет години.

         Видно от представените документи Светла Илиева посещава училище в Австрия и има местожителство във Фрастанц,Австрия от 18.II.2016 г.

         В рамките на протеклото първоинстанционно производство пред РС-Свиленград ответницата Г.М. не е установена на постоянния и настоящия си адрес в гр.Харманли ул. „Чавдар войвода“ №4.За същата няма изведени и работодатели.В рамките на процедурата по чл.47 от ГПК няма постъпил отговор от ответницата по представения иск.

Правни съображения

 

Жалбоподателят е активно легитимирана надлежна страна да предяви настоящата частна въззивна жалба,тъй-като е носител на субективното процесуално право,предвид разпоредените негативни за правната му сфера  последици с атакуваното определение на Районен съд-Свиленград-прекратяване на образуваното негова искова молба  искова молба..

Постановеното определение на РС-Свиленград е правилно и законосъобразно.Безспорно е,че искането по чл.127А от СК съставлява спорна съдебна администрация на граждански отношения.В чистия случай без наличие на международни елементи е компетентен съдът по настоящия адрес на детето.

В настоящото производство несъмнено е изведено,че малолетната Светла Илиева има актуална адресна регистрация в община Фрастанц,Австрия от 18.II.2016 г.Очевидно е,че детето към момента на подаване на молбата не живее на територията на Република България и то за доста продължителен период от време.Нещо повече-същото посещава и народно училище Фрастанц Хофен в Австрия.Такива са и твърденията на самия молител.Ето защо не е изпълнено условието на чл.127А ал.II от СК относно компетентността на съда в гр.Свиленград. Същевременно при тези данни е налице международен елемент при осъществяване на търсените права.Това активира действието на Регламент №2201/2003 на Съвета от 27.ХI.03 г. изцяло приложим и в решаването на съдебни администрации по чл.127А от СК,като част от родителската отговорност,обхваната от този регламент. В тази насока и Решение от 21.Х.2015 г. на съда на ЕС,С-215/15 по запитване на ВКС.

Чл.12 §3 от Регламента изрично извежда,че съдилищата на държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1.В настоящия случай действително са налице хипотезите на този текст-малолетната С* И* има основна и трайна връзка с държава-членка на ЕС,Австрия, бащата на детето Р.И.,като основен носител на родителска отговорност съобразно решението на съда в гр.Свиленград относно упражняването на родителските права върху това дете има обичайно местопребиваване също в Австрия.Същевременно по делото няма изрично приемане на българския съд като изрично компетентен в случая поради липсата на изискуемото изрично волеизявление на другия съпруг. Следва да се има предвид и че е във висш интерес на детето производството да се разгледа по обичайното му местопребиваване,където е трайно интегрирано,какъвто е общия принцип по българското и международното право.Ето защо няма пророгация на компетентност в настоящия случай.Следва да се посочи,че становище относно приемането на компетентността на българския съд не е възможно от особен представител,предвид чл.47 от ГПК,тъй-като това е действие,изискващо лично изявление на ответната страна.Поради това правилно и РС-Свиленград е приел,че не е международно компетентен да разгледа искането,по което е образувано делото,в съгласие с чл.2 от Регламента и при липса на относимост на хипотезите на чл.9,10 и 11 от същия

Ето защо Районен съд-Свиленград е постановил единствено възможния резултат-да прекрати производството

Водим от горното и на основание на основание чл.271 вр. с чл.278 и чл.274 ал.II от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №35/13.I.2020 г. по гражданско дело №1294/2019г. на Районен съд-Свиленград   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

        Председател :

 

 

 

 

 

         Членове   :    1.                                  2.

 

 

 

 

..