Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260005
гр. Несебър, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав
в публично заседание на тринадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 1262 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
От ищеца „П.0.” ЕООД срещу ответника
„Ю Б.Е.” ЕООД е предявен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 1601 лв. (с включен ДДС), представляваща продажна цена
и разходи за доставка на стоки – 20 бр. UPS
разклонители 6хЩукс на обща стойност от 250 лв. без ДДС, 5 бр. Switch TP-Link Gigabit 8 port на обща стойност от 179,17 лв. без ДДС, 50 броя Gables DP to DVI 1.8m на обща стойност от 875 лв. без ДДС, транспортна услуга
на стойност 30 лв., за доставката на които са издадени приемо-предавателен
протокол № ********** от 10.09.2019г. и фактура № ********** от 18.09.2019г.
Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен рамков договор за продажба
на движими вещи от 06.02.2019г. Излага, че по силата на договора ответникът
заявил посочените стоки, а ищецът му ги доставил и предал с приемо-предавателен
протокол от 10.09.2019г. Навежда, че ответникът не изпълнил задълженията си по
чл. 4, ал. 2 от договора да заплати стойността на стоките до 01.10.2019г. С
тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски по
делото и разноските от обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Ю Б.Е.” ЕООД не е депозиран отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира,
че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника (рамков договор за продажба на движими вещи от 06.02.2019г.), както и
предаването на стоките, описани в процесната фактура, по която се претендира
плащане. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При доказването
на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
Видно от договор за отложено
плащане от 06.02.2019г. (на л. 7 – л. 9 от делото), сключен между „П.0.” ЕООД (доставчик) и „Ю Б.Е.” ЕООД (купувач) между
двете дружества била постигната договорка доставчикът да снабдява купувача с всякакви
стоки срещу заплащане на съответната цена, съгласувана между страните. По
силата на чл. 4, ал. 1 от договора купувачът се задължил да заплаща закупената
стока срещу фактура със срок и начин на плащане, уговорени между страните.
Посоченият договор е представен към исковата молба, подписан от представител на
ответника и неоспорен от ответника, поради което съдът намира, че наличието на
облигационна връзка е доказано по делото.
Доказано е и предаване на стоките, описани във фактура
№ ********** от 18.09.2019г. (20 бр. UPS разклонители 6хЩукс на обща
стойност от 250 лв. без ДДС, 5 бр. Switch TP-Link Gigabit 8 port на обща стойност от 179,17 лв. без ДДС, 50 броя Gables DP to DVI 1.8m на обща стойност от 875 лв. без ДДС, транспортна
услуга на стойност 30 лв.). Видно от приемо-предавателен протокол № **********
от 10.09.2019г. (на л. 10 от делото) стоките били предадени на същата дата и
получени от представител на ответника. Върху протокола фигурира подпис на
представител на ответника, който не е оспорен по делото, поради което
удостоверява предаването им от доставчика на купувача и приемането им от
последния.
Видно от протокола страните са се съгласили и на
съответните цени на доставените стоки и услуги – в общ размер от 1601 лв.
Поради което от ищеца е доказан и размерът на претенцията. От ищеца е издадена
и фактура – на л. 11 от делото (при съблюдаване на чл. 4, ал. 1 от договора),
от която се установява и настъпила изискуемост на вземането.
С оглед изложеното може да се приеме, че
представените по делото доказателства са
достатъчни, за да докажат наличието на облигационна връзка между страните по
делото, във връзка с която на „Ю Б.Е.” ЕООД са доставени фактурираните
стоки (по количество и вид). Ето защо съдът намира, че искът е доказан и по
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. От него е заплатена държавна такса в размер на 64,04 лв. за образуване на
настоящото дело, която следва да му се присъди. Ищецът е направил разноски и в
размер на 90 лв. – по ч.гр.д. № 1159/2019г. по описа на Районен съд гр. Несебър,
което е имало за предмет обезпечаване на бъдещия иск, разгледан от настоящата
инстанция. Този факт се установява от представените доказателства за внесено
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. във връзка със завеждане на
обезпечително дело (на л. 15), за внесена държавна такса за обезпечаване на
бъдещ иск в размер на 40 лв. (на л. 16 от делото) и от представената към
исковата молба обезпечителна заповед от 28.11.2019г. по ч.гр.д. № 1159/2019г.
по описа на Районен съд гр. Несебър (на л. 14 от делото). С оглед изричните
указания, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГКТ на ВКС направените в хода на обезпечителното
производство разноски следва да се присъдят с произнасяне на решение по
настоящото производство. Следователно ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца посочените суми. Останалите претендирани разноски – 35,80
лв. – такса за ЧСИ и 50 лв. – адвокатско възнаграждение в изпълнително
производство, представляват разноски, свързани с образуваното изпълнително
производство. Няма основание същите да се присъждат в исковото производство,
тъй като за възстановяване на разноските от изпълнителното производство е
предвиден друг правен ред.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ю Б.Е.” ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „П.0.”
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, сумата
от 1601 лв. (с включен ДДС), представляваща продажна цена и разходи за доставка
на стоки – 20 бр. UPS разклонители 6хЩукс
на обща стойност от 250 лв. без ДДС, 5 бр. Switch
TP-Link Gigabit 8 port на обща
стойност от 179,17 лв. без ДДС, 50 броя Gables
DP to DVI 1.8m
на обща стойност от 875 лв. без ДДС, транспортна услуга на стойност 30 лв., за
които е издадена фактура № ********** от 18.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска
– 19.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 154,04 лв., представляваща
направените разноски, от които 64,04 лв. – платена държавна такса, 50 лв. –
платено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1159/2019г. по описа на Районен съд
гр. Несебър, както и 40 лв. – платена държавна такса за обезпечение на бъдещ
иск.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: