№ 459
гр. Плевен, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201418 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № ВТ-007869/07.07.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ,
СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД
„КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.2 вр.ал.1
от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.10а ал.2
ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК:
*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: свидетелят по съставения АУАН е лице
в служебни /трудовоправни отношения с актосъставителя, като наред с това –
по отношение на свидетеля Р. К., не е спазена императивната разпоредба на
чл.42 ал.1 т.7 ЗАНН; не са посочени имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер – чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН; НП е издадено от некомпетентен орган. Наред с
това, счита НП за неправилно, като изтъква, че априорно и необосновано е
прието, че процесният договор е сключен с потребител и че попада в обхвата
на ЗПК; счита, че се касае за „клиент“, а не за „потребител“ по смисъла на
ЗПК, респ. – оспорва се приложимостта на разпоредбите на ЗПК.
1
Същевременно, изтъква, че процесната „Такса административни дейности“ не
е събрана в нарушение на чл.10а ЗПК; отбелязва, че същата такса се изисква за
оценка на кредитоспособността - действие, което е различно от предвидените
в законовата забрана действия по усвояване и управление на кредита – и се
събира независимо дали на практика е предоставен поискания кредит или –
не; счита, че същата такса нито е скрита, нито – непозволена, а се събира във
връзка с преддоговорните отношения, като е ясно посочена в ндивидуалния
формуляр за предоставяне на информация по чл. 5 ЗПК, не се събира отделно
или постфактум, а бива удържана еднократно, в момента на отпускане на
кредита, при пълна прозрачност. Изтъква, че дейността по оценка на
кредитоспособността е свързана с редица разходи и не е от дейностите, които
банката-кредитодател е длъжна да извършва безвъзмездно, като счита, че
събирането на обсъжданата такса не само не е забранено от Закона, но е и
оправдано, още повече, че всеки кредитоискател е предварително запознат с
дължимостта на тази такса. Касателно квалифициращия признак „повторност“
счита, че не са налице идентични фактически и правни положения,
обуславящи тази правна квалификация. На тази основа, моли за отмяна на НП
като незаконосъобразно и неправилно, а при условията на евентуалност –
случаят да бъде приет за „маловажен“ и да бъде приложена разпоредбата на
чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл.63д ал.3 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирана е писмено становище, с което се поддържат
изложените в жалбата, съображения и се отправя искане за отмяна на НП,
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се отправя
възражение за прекомерност на евентуално претендирани от насрещната
страна, разноски по делото.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ
за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със
СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е
писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено
бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендиран
адвокатски хонорар, както и с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
007869/03.06.2025г. от страна на С.НА Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител
2
на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: ***. Съставен е във връзка с извършена на
29.04.2025 г. проверка в офис на КЗП /гр.ПЛЕВЕН, община ПЛЕВЕН, област
ПЛЕВЕН, ул. „***“ № 27, ет.4, офис 413/, досежно Договор за потребителски
кредит № ***/27.12.24г.; проверката е извършена въз основа на Заповед №
3833/17.04.25г. на Председателя на КЗП, във връзка е постъпила жалба с вх.№
ВТ-03-258/14.04.25г.; извършена е на 23.04.25г. в офис ПБ „***“ на „***“ АД в
гр. ПЛЕВЕН, бул. „***“ № 13, като е съставен Констативен Протокол № К-
2778820. С Констативния Протокол е наредено на 30.04.25г. да бъдат
предоставени становище по жалбата, всички договори, които са сключени с
жадбоподателката ведно е ОУ, погасителен план, СЕФ. договори за
допълнителни услуги, извлечение от сметката за платени такси по договорите,
бланка на типов договор за потребителски кредит. В отговор, на 29.04.25г., на
ел. поща ******@***.**, е представено Становище вх.№ ВТ-03- 258/29.04.25г.,
ведно с разпечатка на електронно сключен Договор за потребителски кредит
***, с инкорпорирани в него Общи условия и погасителен план, разпечатка на
електронно сключен Договор за потребителски паричен кредит ***, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
***, Стандартен европейски формуляр, предоставен при сключването на ***,
Стандартен европейски формуляр, предоставен при сключването на ***,
Образец на Договор за потребителски кредит. След приобщаване на така
изброените документи, изпратена е покана до кредитора с изх.№ ВТ-03-
258/30.04.25г., в срок до 09.05.25г, да предостави следната допълнителна
информация и документи: Договор за застраховка „Защита на плащанията“
към договор за потребителски кредит *** от 27.12.24г., информация дали
размерът на застрахователната премия 2 277,12 лв. е включен в годишния
процент на разходите /ГПР/, извлечение от сметката на жалбоподателката, от
което да е видна датата на отпускане и усвояване на кредита по договор *** от
27.12.24г. и удържане на такса за административни дейности, информация на
коя дата г-жа…. е подала молба за обединяване на кредитите и отговора на
Банката по тази молба. На 09.05.25г., на ел. поща ******@***.** са
предоставени изисканите документи и информация, заведени с вх.№ ВТ-03-
258/09.05.25г. Така, съгласно представения договор за потребителски кредит
№ *** от 27.12.24г., размерът на кредита е 8 000 лв., за срок 48 месеца,
застрахователна премия /нефинансирана с кредита/ - 2 277,12 лв., с размер на
погасителната вноска 259.44 лв., такса административни дейности - 200,00 лв.,
фиксиран лихвен процент 12,56%, годишен процент на разходите /ГПР/ вкл.
т.5 и т.6 - 14.89 %, обща дължима сума 12 453,12 лв. В раздел „Параметри и
условия“, в т.5 от Договора е посочено „Такса административни дейности -
200,00 лв.“; в раздел „Условия по договора“ т.5 е посочено:
„Кредитополучателят заплаща еднократна такса административни
дейности, посочена в т.5. в поле „Параметри и условия“, дължима за
обработка и разглеждане на искането за кредит и за оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, включваща събиране и
проверка на информация за финансовото състояние и за извършване на
3
анализ на кредитния риск на Кредитополучателя. Таксата се заплаща от
Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът прихваща
нейния размер посочен в поле „Такса административни дейности“ от общия
размер на кредита“. Представено е извлечение от сметката на
кредитополучателя, от което е установено, че кредитът е отпуснат/усвоен на
27.12.24г. като е удържана/прихваната таксата в размер на 200 лв. и е
преведена по сметката сума в размер на 7 800,00 лв., съгласно т.5. от раздел
„Условия по договора“. В тази връзка, направен е извода, че т.нар. „такса
административни дейности“ в размер на 200 лв. се събира за действия, които
се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит, а се
изисква с Договора за кредит /27.12.2024г./, като такса административни
дейности е удържана в деня на отпускане/усвояване на кредита /27.12.24г./,
както и че усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е
зависимо от нейното заплащане от потребителя; таксата се изисква съобразно
договора, като се удържа/прихваща при отпускането на кредита, т.е.
кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е
отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица. Ето защо, прието
е, че на 27.12.2024 г. в гр. ПЛЕВЕН, кредиторът „***“ АД, при сключване на
договор за потребителски кредит № ***/27.12.24г. е изискал заплащането на
такса административни дейности в размер на 200 лв. като действие, свързано с
усвояване на кредита – нарушение по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, прието
е, че нарушението е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на §
1, т.12 от ДР на ЗПК, тъй като с НП № Р-004027/02.01.2024г. /в сила от
09.07.2024г./, ДРУЖЕСТВОТО било санкционирано за същото по вид
нарушение на Закона. При съставяне на АУАН, възражения не били направени.
Такива постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, в които били развити
съображения, идентични с тези в процесната жалба, касателно правната
природа на т.нар. „такса административни услуги“ и неприложимостта на
чл.10а ал.2 ЗПК, спрямо същата такса.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган,
респ. – направените възражения, били преценени като неоснователни. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ АД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.2 вр.ал.1 от Закона за потребителския
кредит, за извършено нарушение по чл.10а ал.2 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.86, л.102 –
104 от делото, чл.55 ал.2 ЗПК/. Неоснователно се възразява, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Обстоятелството, че свидетелят по
съставения АУАН – Р. И. К., е лице в служебни /трудовоправни отношения с
актосъставителя, по никакъв начин не компрометира или дерогира нейното
свидетелско качество на плоскостта на чл.40 ал.1 ЗАНН или качеството й на
4
свидетел в хода на настоящото съдебно производство. Същевременно, вярно е,
че съобразно чл.42 ал.1 т.7 ЗАНН, съставеният АУАН следва да съдържа
имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, но не е вярно, че
процесният такъв не отговаря на посоченото законово изискване, защото са
налице и трите имена, и датата на раждане, и адрес на свидетелката К.; в тази
насока, ЗАНН не поставя изисквания дали адресът на свидетеля следва да
бъде постоянен, настоящ или служебен. По-нататък, напълно несъстоятелно е
възражението, че не са посочени имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер –
чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН. Посоченото законово изискване е относимо в случаите на
резултатни административни нарушения, но в случая се касае за такова от
формален характер. Не на последно място, както беше изтъкнато и по-горе,
АУАН и НП са съответно, съставен и издадено, от компетентни лица – в
подкрепа на което, по делото са представени съответни заверени преписи на
Заповеди, оправомощаващи както актосъставителя, така и издателя на
Наказателното постановление, поради което и това възражение, се явява
неоснователно. Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С.НА Н. Н., Р. И. К.,
както и писмени доказателства /л.29 – 36, л.39 – 41, л.59 – 69, л.77 – 85, л.167 –
174, л.179 – 189, л.197 – 205 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и К.,
Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно
– заверени преписи и оригинали на Договор за потребителски кредит №
***/27.12.24г., ведно с приложения, Становище на кредитора, ведно с
извлечение от превод по разплащателна сметка, Образец на Договор за
потребителски паричен кредит, предоставен от кредитора, Констативен
Протокол № К-2778820/23.04.2025г., Наказателно постановление № Р-
004027/02.01.2024г., издадено от ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ в РД за
ОБЛАСТИ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН,
ведно със съдебните актове по неговото потвърждаване. От тези
доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по
убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.10а ал.2 ЗПК,
„Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.“. Според
ДРУЖЕСТВОТО, в хода на административнонаказателното производство,
априорно и необосновано е прието, че процесният договор е сключен с
потребител и че попада в обхвата на ЗПК, като се изтъква, че в случая, се касае
5
за „клиент“, а не за „потребител“ по смисъла на ЗПК, респ. – оспорва се
приложимостта на разпоредбите на ЗПК. Тези разсъждения на жалбоподателя,
със сигурност отговарят на собствения му икономически интерес, но не
почиват на точния смисъл на Закона. Съобразно чл.9 ал.3 ЗПК, „Потребител
е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност.“, а съобразно чл.9 ал.4 ЗПК, „Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.“. От съдържанието на процесния договор е напълно очевидно, че
Д.Г. се явява потребител /още повече, че липсват каквито и да било разумни
основания да се счете, че при сключването на договора действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност/, а ДРУЖЕСТВОТО – се явява
кредитор /още повече, че липсват каквито и да било разумни съмнения, че
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит, в рамките на
своята професионална или търговска дейност/, т.е. налице са условията на чл.9
ал.3 и ал.4 ЗПК и е приложим именно този нормативен акт. Наред с това,
жалбоподателят развива цяла конструкция от съображения, насочени към
това, че „Такса административни дейности“ се изисква за оценка на
кредитоспособността - действие, което е различно от предвидените в
законовата забрана действия по усвояване и управление на кредита – и се
събира независимо дали на практика е предоставен поискания кредит или –
не; че същата такса нито е скрита, нито – непозволена, а се събира във връзка
с преддоговорните отношения, като е ясно посочена в ндивидуалния
формуляр за предоставяне на информация по чл. 5 ЗПК, не се събира отделно
или постфактум, а бива удържана еднократно, в момента на отпускане на
кредита, при пълна прозрачност; че дейността по оценка на
кредитоспособността е свързана с редица разходи и не е от дейностите, които
банката-кредитодател е длъжна да извършва безвъзмездно. Отново – касае се
за комплекс от разсъждения, които обслужват единствено и само,
икономическия интерес на кредитора, но не и точния смисъл на разпоредбите
на ЗПК. Следва да бъде специално подчертано, че оценката на
кредитоспособността на потребителя е част от задълженията, възложени
върху кредитора, като в тази насока, ЗПК съдържа конкретна правна уредба -
чл.16 – 18 от същия Закон. Тази правна уредба обаче не предвижда
събирането на допълнителни такси за оценка на кредитоспособността. От
друга страна, съобразно чл.10а ал.1 ЗПК, „Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит.“, но съобразно вече цитираната разпоредба на
чл.10а ал.2 ЗПК, забранено е заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В процесния случай, „Такса
административни дейности“ е изискана и събрана именно във връзка с
усвояване на кредита, в частност – след неговото сключване, при неговото
усвояване. Поставя се въпроса – ако тази такса беше такава по смисъла на
6
чл.10а ал.1 ЗПК, по какви причини не е била събрана още преди сключване на
Договора? Жалбоподателят обаче, явно не може да предостави разумна теза
/или съображения/ в отговор на този очевиден въпрос – отговорът на който
обаче, е не по-малко очевиден: не се касае за „допълнителни услуги“ по
смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК, а се касае за изкусно заобикаляне на забраната по
чл.10а ал.2 ЗПК, под предлог, че е налице хипотеза по чл.10а ал.1 ЗПК. И
следва да бъде подчертано, че в тази насока, никакви съображения в посока на
това, че оценката на кредитоспособността е свързана с редица разходи, както и
че събирането обсъжданата такса не само не е забранено от Закона, но е и
оправдано, не биха могли да имат юридически смисъл и състоятелност.
Следва да бъде напомнено, че забраната по чл.10а ал.2 ЗПК, е императивна по
своя характер и съдържа задължение за бездействие – кредиторът да се
въздържа от изискване на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. На свой ред, при съобразяване на
приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че при сключването на
Договор за потребителски кредит № ***/27.12.24г., ДРУЖЕСТВОТО не е
изпълнило обсъжданото задължение за бездействие, а напротив – същият
договор е бил сключен в разрез с чл.10а ал.2 ЗПК – и това нарушение, Съдът
приема за доказано по несъмнен начин. Не на последно място, предвид
обстоятелството, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на НП № Р-004027/02.01.2024г. /в сила от 09.07.2024г./, с което
ДРУЖЕСТВОТО било санкционирано за същото по вид нарушение на ЗПК,
налице е и квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на § 1, т.12 от
ДР на ЗПК. В тази връзка, няма как да бъде възприета позицията на
жалбоподателя, че същият квалифициращ признак, не е налице, тъй като не са
налице идентични фактически и правни положения, обуславящи тази правна
квалификация. „Идентичността“ на фактически и правни положения между
два казуса, е практически невъзможна – но и не е необходима, за да бъде
прието наличието на повторност в настоящия случай, тъй като и по НП № Р-
004027/02.01.2024г., ДРУЖЕСТВОТО е било имуществено санкционирано за
нарушение по чл.10а ал.2 ЗПК.
Ето защо Съдът намира, че правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.45 ал.2 вр.ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 5 000 до 15 000 лв. Съдът намира, че в
случая, наложената имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/
лева, съответства на обстоятелствата на случая, неговата обществена опасност
и се явява справедлива. Касае се за нарушение, установено в хода на проверка,
инициирана по жалба на потребител, а търговецът стопанисва обекти на
територията на цялата страна, т.е. касае се за широк кръг потенциално
засегнати обществени отношения. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.10а ал.2 ЗПК, още
повече, че се касае за нарушение, извършено при условията на „повторност“,
т.е. – няма как да се приеме, че се отличава с по-ниска степен на обществена
7
опасност, от обикновения случай на такова нарушение, а и доказателства в
подкрепа на подобен извод, не са представени по делото.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер – 150 лева – съответства на фактическата и
правна сложност на случая, както и на материалния интерес по делото. Ето
защо и на основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3
АПК, следва да бъде осъдено „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на
ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и
ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по АНД №1418/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ВТ-
007869/07.07.2025 г. на НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за
ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със
СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на
основание чл.45 ал.2 вр.ал.1 от Закона за потребителския кредит, за
извършено нарушение по чл.10а ал.2 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК, ОСЪЖДА „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на
ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и
ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по АНД №1418/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8