№ 28737
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20251110106795 по описа за 2025 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от “Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е,
ет. 4, представлявано от Изпълнителните директори Н.П.П. и Л.К.Д., чрез пълномощника им
юр. М. С.. Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Е. К. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата от
6 002,93 лв. (шест хиляди и два лева и деветдесет и три стотинки), от която а) 4 091,66 лв.
(четири хиляди деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 05.02.2025 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 1 343,26 лв. (хиляда триста четиридесет и три
лева и двадесет и шест стотинки) – договорна лихва; в) 308,61 лв. (триста и осем лева и
шестдесет и една стотинки) – законна лихва за забава за периода от 25.04.2023 г. до
24.07.2024 г. и г) 259,40 лв. (двеста петдесет и девет лева и четиридесет стотинки) – законна
лихва за забава за периода от 24.07.2024 г. до 27.01.2025 г., както и за сумата от 380,06 лв.
(триста и осемдесет лева и шест стотинки), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 25.01.2023 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и Е. К. И.. С договор за цесия от 24.07.2024 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило
вземането си към Е. И. на дружеството – заявител, като длъжникът е уведомен за
прехвърлянето.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. С., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
1
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на “Мост Финанс Мениджмънт“ АД – София попада в приложното
поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд,
съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 изречение второ от ГПК. Настоящият адрес на
длъжника, който има качеството на „потребител“, според справка за постоянен и настоящ
адрес е в гр. София т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващи представителната власт на юр. С., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13 т. 1 от
ДР на ЗЗП и чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съдът не констатира заявлението да се основава на
неравноправни каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на “Мост Финанс
Мениджмънт“ АД – София против Е. И.. На заявителя следва да бъдат присъдени и
съдебните разноски за заплащане на държавна такса в размер на 120,06 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Над посочената сума претенция за
разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв.
Предвид материалния интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът счита,
че на заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение за подготовка
на документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира размери на
възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално представителство
и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на съдебни производства
2
възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по неговата подготовка. Още
повече, че с оглед характера на заповедното производство, по-голямата част от
юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и окомплектоването на
придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на заявителя следва да бъде
определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на “Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4,
представлявано от Изпълнителните директори Н.П.П. и Л.К.Д., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Е. К. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ..., за сумата от 6 002,93 лв. (шест хиляди и два лева и деветдесет и три стотинки),
дължима по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 25.01.2023 г.
между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Е. К. И. и договор за цесия от 24.07.2024 г., от която а)
4 091,66 лв. (четири хиляди деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
05.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 1 343,26 лв. (хиляда триста
четиридесет и три лева и двадесет и шест стотинки) – договорна лихва; в) 308,61 лв. (триста
и осем лева и шестдесет и една стотинки) – законна лихва за забава за периода от 25.04.2023
г. до 24.07.2024 г. и г) 259,40 лв. (двеста петдесет и девет лева и четиридесет стотинки) –
законна лихва за забава за периода от 24.07.2024 г. до 27.01.2025 г., както и за сумата от
220,06 лв. (двеста и двадесет лева и шест стотинки), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
3
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4