РЕШЕНИЕ
№…………./……………………2020 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на 30.01.2020 г., в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Даниела Христова
При участието на секретаря
Доника Христова, след като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр. д. № 1728 по
описа на ВОС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от ххххххК. с ЕГН ********** чрез адв. Ж.А. от ВАК с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.Варна, ул. „Габрово“ № 2,
А, ет. 3 против Р.С.П. с ЕГН ********** *** и К.Х.К. с ЕГН ********** ***,
м-стн Траката, ул. /-ма, № 66 а, представлявани от адв. Г.П. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул „Съборни“ № 56, ет.2 иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и цена
на иска 114 105.90 лева, за обявяване относителна недействителност на
правна сделка – дарение на недвижим имот с идентификатор 10135.2564.233.1.1 ,
представляващ ЖИЛИЩЕ със застроена площ
101.25 кв. състоящо се от втори етаж със застроена площ от 73.90 кв.м. и и тавански етаж състоящ се от 21.10 кв.м. ,
заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2564.233 по КК и КР на гр.Варна и с
административен адрес – гр.Варна, местност „Траката“, ул. „8-ма“ № 66 А, ЗАПАДЕН
ГАРАЖ с площ от 19.70 кв.м. с идентификатор 10135.2564.233.2.1 и ½
ид. част от ПИ с идентификатор 10135.2564.233 с площ от 1000 кв.м. по
документ за собственост, а по скица с площ от 1081 кв.м. , със стар
идентификатор 1439а, при граници имоти с идентификатори
10135.2564.1176, 10135.2564.221,
(0135.2564.222,10135.2564.224,10135.2564.1265,10135.2564.1488, 10135.2564. 225,
обективирана в нот. акт № 19, том II , рег. № 2877, дело 173 от 25.08.2017 г., вписан в сл. по вписвания с
вх. Рег. № 23008 от 25.08.2017 г. с акт № 10, том LV, дело 11761/2017 г. на АВ-Варна.
В
обстоятелствената част на исковата молба
ищцата твърди, че е кредитор на първата ответница по образувано изпълнително
дело № 2150 по опис на ЧСИ Захари Димитров за 2014 г. Твърди, че към датата на
разпоредителната сделка първата ответница е била уведомена за задължението.
Счита, че извършеното дарени е с цел да се предотврати изпълнението върху вещ,
която е могла да послужи за принудително изпълнение. Излага още, че на 08.09.2017 г. вторият ответник в
качеството на ипотекарен гарант, подписва договора за учредяване на договорна
ипотека № 34, том II, рег. №
3057, дело 180 на нотариус Петранка Димитрова за обезпечаване на договор за
кредит № 228 от 26.07.2016 г. сключен между „Кредит комерс“ АД и „Мечтатели“
2013“ ООД и като обезпечение предоставя придобитото чрез дарение имущество.
Ищецът твърди, че договор за ипотека е сключен само за да се обремени имота с
тежест, а не за да обезпечи договор за кредит, защото самият договор не е
поставя такова условие.
В писмен
отговор, ответницата Р.С.П. оспорва допустимостта на предявения иск като излага
съображения, че върху имотите е вписана възбрана по същото изпълнително дело №
2150/2014 г. , която обезпечава неговото вземане. Излага, че търсената правна
промяна следва да настъпи по друга причина и прави искане за прекратяване на
производството по реда на чл. 130 от ГПК. В условията на евентуалност, оспорва
основателността на иска, като излага, че задълженията по изпълнително дело се
погасяват регулярно. Твърди, че изпълнителното дело е спряно и оспорва
твърдението, че имота обект на дарението
не е обект на ипотека в полза на Банка ДСК – АД.
В писмен
отговор ответникът К.Х.К. оспорва
правният интерес от претендираната защита. Твърди че върху имота, обект на
сделката , чиято действителност се атакува е писана възбрана по изпълнително
дело 2150/ 14 от 07.11.2016 г. и твърди, това вписване обосновава липсата на
правен интерес от правения иск. Оспорва твърдението, че имотът е обект на
ипотека в полза на Банка ДСК. Излага правни съображения и сочи съдебна практика
в подкрепа на тезата за недопустимост на предявения иск.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото доказателства, правните норми регламентиращи
процесните отношения приема за установено, следното от фактическа и правна
страна:
За
установяване качествата кредитор и длъжник, съответно за ищеца и първата
ответница, съдът е допуснал СИЕ /основна и допълнителна/, заключенията по които
не са оспорени и съдът ги кредитира като обективно и компетентно дадени. От тях
се установява, че изпълнително дело № 2150/2014 г. е образувано в кантората на
ЧСИ № 808 на 26.112014 г. възоснова на изпълнителен лист № 1015 от 03.11.2014
г. изд. от ОС-Варна и изпълнителен лист № 5169
от 03.06.2015 г. изд. от РС –Варна , изпълнителен лист № 188 от
25.04.2017 г. изд. от Окръжен съд Варна, изпълнителен лист № 4676 от 09.05.2017
г. изд. от РС-Варна и изпълнителен лист
№ 5400 от 05.07.2018 г. изд. от РС-
Варна. От подробно изложената в заключението фактология, основана на проверка в
изпълнителното дело, се установява, че към датата 16.10.2019 г. задълженията на
ответницата Р.С.П. към ищеца Х. К.К. са в размер на 9 132.51 лева и такси
в размер на 1620.34 лева или общо незаплатени са 10 752.85 лева, а към
датата на сключване на атакуваната сделка, паричният дълг е бил в размер на
50 422.27 лева и към тази дата не е било образувано изп. Дело № 0550/2018
г.
При тези
данни, съдът приема, че ответницата има качеството на длъжник към датата на
сключване на атакуваната сделка и към момента в който производството по
настоящото дело е висящо.
От
представеното от ответниците съдебно удостоверение, се установява, че договор
за кредит от 31.01.2003 г. със страни „Банка ДСК“ АД и Х.К.К. и съдлъжник Р.С.П. е приключило и
имот с идентификатор 10135.2564.223 не представлява предмет на ипотека по
отношение на дози договор.
Видно от
документа /нот. акт/, който обективира разпоредителната сделка, първата
ответница е майка на втория ответник, поради което съдът приема, че знанието за
задължението е налице по силата на оборимата презумпция по чл. 135 ал.2 от ЗЗД.
Възражението
за недопустимост на предявения иск, което се основава на твърдението, че
вписаните възбрани върху имота са достатъчна тежест да обезпечи вземането на
кредитора е неоснователно. Това възражение не се отнася до допустимостта на
иска, защото съдът разглежда качеството на длъжник и кредитор към датата на
сключване на сделката, а не към предходен или последяващ момент. В конкретният случай от събраните поделото доказателства
се установява, че ищецът има качество на кредитор спрямо първия ответник и, че
е извършила разпореждане с недвижим имот, чрез сключване на безвъзмездна, правна
сделка, дарение между роднини по права линия. С действието ответницата се е
разпоредила със своя собственост, която би могла да послужи за удовлетворяване
вземането на ищеца. Сделката има увреждащ кредитора характер, тъй като намалява
имуществото му, а безвъзмездния характер на сделката не го трансформира от
недвижим имот в парична сума.
По реда на
пълното и главно доказване както и предвид необорената презумпция на закона, се
установяват всички предпоставки за уважаване на предявения иск. С оглед изхода
от спора в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени направените от
ищцата разноски, които са в размер на 3300. Лева /съобразно представен и
неоспорен списък с приложени разходни документи/ и 1140.15 лева – платената
държавна такса за образуване на делото..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ххххххК. с ЕГН ********** ***, правна сделка – дарение на недвижим имот с
идентификатор 10135.2564.233.1.1 , представляващ ЖИЛИЩЕ със застроена площ
101.25 кв. състоящо се от втори етаж със застроена площ от 73.90 кв.м. и итавански етаж състоящ се от 21.10 кв.м. ,
заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2564.233 по КК и КР на гр.Варна и с
административен адрес – гр.Варна, местност „Траката“, ул. „8-ма“ № 66 А,
ЗАПАДЕН ГАРАЖ с площ от 19.70 кв.м. с идентификатор 10135.2564.233.2.1 и ½
ид. част от ПИ с идентификатор 10135.2564.233 с площ от 1000 кв.м. по
документ за собственост, а по скица с площ от 1081 кв.м. , със стар
идентификатор 1439а, при граници имоти с идентификатори
10135.2564.1176, 10135.2564.221,
0135.2564.222,10135.2564.224,10135.2564.1265,10135.2564.1488, 10135.2564. 225, обективирана в нот. акт № 19, том II , рег. № 2877, дело 173 от 25.08.2017
г., вписан в сл. по вписвания с вх. Рег. № 23008 от 25.08.2017 г. с акт № 10,
том LV, дело 11761/2017 г. на АВ-Варна, сключена между Р.С.П. с ЕГН ********** ***, в качеството на дарител и сина й К.Х.К. с ЕГН
********** ***,в качеството на надарен по
иска на ххххххК. с ЕГН ********** чрез адв. Ж.А. от ВАК с адрес за връчване
на съдебни книжа и призоваване гр.Варна, ул. „Габрово“ № 2, А, ет. 3 против Р.С.П.
с ЕГН ********** *** и К.Х.К. с ЕГН ********** ***, м-ст „Траката“, ул. /-ма, № 66 а, представлявани от
адв. Г.П. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна,
ул „Съборни“ № 56, ет.2, на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.С.П. с ЕГН
********** ***, и К.Х.К. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ххххххК. с ЕГН ********** чрез адв. Ж.А. от
ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.Варна, ул. „Габрово“
№ 2, А, ет. 3, сумата от 4440.15 лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ЗЗД.
Решението
може да се обжалва с частна въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия в Окръжен
съд: