Решение по дело №487/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 139
Дата: 29 октомври 2022 г. (в сила от 29 октомври 2022 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20224500600487
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Русе, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Велизар Т. Бойчев

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600487 по описа за 2022 година
Производството е по глава XXI от НПК.
С присъда №23/17.02.2022г., постановена по НЧХД№1861/2021г. по описа на Русенски
районен съд, подсъдимата Е. С. С. е призната за невинна в това през периода от 19.03.21г.,
09.04.2021г., 23.04.2021г., 02.05.2021г.(Великден), 07.05.2021г., 21.05.2021г., 11.06.2021г.,
09.07.2021г., 23.07.2021г., 06.08.2021г, както и за периода от 45 дни през лятото, в условията
на продължавано престъпление, с 11 отделни деяния, като родител да не е изпълнила или по
какъвто и да е начин да е осуетила изпълнението на съдебно решение – споразумение по
гр.дело №3465/21год. по описа на РС –Русе, относно режима на лични отношения на детето
Б. Г. Й. с тъжителя Г. Й. Г., поради което и на основание 304 от НПК е оправдана по
повдигнато от тъжителя обвинение по чл.182 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от адв.П., повереник на
частния тъжител по делото, с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото й обвинение.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради неправилна и
неточна преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно
виновното поведение на подсъдимата, както и доводи за липса на изложени съображения
относно фактическия състав на престъплението. В този смисъл се поддържа искането
съдебният акт да се отмени, като се постанови нова осъдителна присъда.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимата изразява несъгласие с доводите на повереника на тъжителя, като счита, че
1
първоинстанционната присъда е правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена.
Подсъдимата се явява лично и се солидаризира с доводите на защитника си, като моли
атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
Частният тъжител и повереника му поддържат жалбата си искат отмяна на присъдата и
осъждане на подсъдимата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
цялост, като съобрази наведените в жалбата доводи и като провери изцяло атакуваната
присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице, легитимирано за такова
процесуално действие.
Делото пред първата инстанция е образувано по тъжба на Г. Й. Г. против подсъдимата
С. с обвинение за това, че през периода от 19.03.21г., 09.04.2021г., 23.04.2021г., 02.05.2021г.
(Великден), 07.05.2021г., 21.05.2021г., 11.06.2021г., 09.07.2021г., 23.07.2021г., 06.08.2021г,
както и за периода от 45 дни през лятото, в условията на продължавано престъпление, със 11
отделни деяния, като родител не е изпълнила или по какъвто и да е начин е осуетила
изпълнението на съдебно решение – споразумение по гр.дело №3465/21год. по описа на РС
–Русе, относно режима на лични отношения на детето Б. Г. Й. с тъжителя.
В мотивите към атакувания акт съдът, вместо да посочи установените обстоятелства въз
основа на доказателствените материали, направил преразказ на показанията на свидетелите,
доклада на Агенция ”Социално подпомагане”, ОДЗ- Русе и обясненията, след което, без
какъвто и да било техен анализ, обосноваващ тяхната доказателствена стойност, без оценка
на достоверността им, при липса твърдение за кредит в полза на някои от тях, при явна
противоречивост помежду им, направил общ правен извод за всички единадесет деяния по
обвинението, без да има какъвто и да било фактически извод към настъпилите в
действителност събития, касаещи случая, и какво действително се е случило от твърдяното
в обвинението и какво не. В мотивите не са изложени личните възприятия на съда,
основаните на събраните доказателства, за установени факти, какво се е случило на датите
от обвинението, има ли изобщо факт от тези дати, който да доказва или отхвърля наличието
на елемент от обективната и субективна страна на престъплението. В мотивите на съда няма
изложение на неговото вътрешно убеждение за събитията от която и да е дата от
обвинението, без което законен правен извод е напълно невъзможен. Нещо повече,
преразказът на показанията и обясненията, освен че не може да доведе до съдържание на
присъдата, съобразено с чл.305, ал.3 от НПК, в случая не дава каквито и да било данни за
половината от деянията по обвинението. Поради това в мотивите няма никакви установени
обстоятелства за 2.05.2021г.(Великден), 11.06.2021г., 9.07.2021г., 6.08.2021г., както и за
периода от 45 дни през лятото на същата година, съответно и няма изложени съображения
защо се приема, че и на тези дати няма осъществени деяния по състава на обвинението. В
същото време в цитираните показанията на свидетелите, без яснота дали се ползват с
кредита на съда или не, се упоменава, че на 7.05.2021г. и 23.04.2021г. подсъдимата не е
направила необходимото за осъществяване на режима на лични отношения на детето си и
баща му, като отсъствала от адреса, на който следвало да се проведе срещата им.
2
Доказателствените средства, пресъздаващи последните обстоятелства, нямат коректив сред
другите доказателства по делото, поради което няма защо не бъдат приети за достоверни,
макар и такава воля на съда да не е изразена. Въпреки това и по отношение тези дати съдът
е приел, че няма извършено деяние по чл.182, ал.2 от НК, без каквото и да било обсъждане
на тези доказателства и съответен на тях правен извод. Изобщо правен извод анблок при
обвинение в единадесет деяния, без конкретика какви факти са настъпили на определените
им дати, въобще настъпили ли са такива, касаещи предмета на делото, и дали с някакви
действия на подсъдимата са осъществени признаците на обсъждания състав, е само по себе
си липса на мотиви, дори и да бяха събрани несъмнени доказателства за фактите по
всичките деяния.
Поради изложените съображения, според настоящия въззивен състав, липсва анализ за
доказателствата, събрани в хода на производството, което е съществено нарушение,
ограничаващо правото на защита на страните. Липсата на мотиви е пречка за разглеждане на
делото по същество от въззивния съд, защото съгласно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от
НПК е абсолютно основание за отмяна на решението и връщане делото на първата
инстанция за ново разглеждане от друг състав. При липсата на мотиви въззивната инстанция
не може да провери доколко са основателни направените възражения. Това води и до
ограничаване процесуалните права, в случая нарушаване правото на защита срещу
постановения съдебен акт и съответно до съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Ето защо и във връзка с изложеното по-горе въззивният съд
счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посочените нарушения. Тъй
като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално основание, съдът намира, че делото
не следва да бъде разгледано по същество и с оглед направените в жалбата оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон, който въпрос следва да бъде решен при
новото разглеждане на делото от първата инстанция, когато съдът следва да изложи
вижданията си по всички главни факти на доказване, да направи задълбочена оценка на
доказателствата по делото, досежно всички елементи от състава на конкретното
престъпление, съответно ако не се съберат доказателства за част от тях, да обяви това със
съответния извод за вината на подсъдимата.
Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда №23/17.02.2022г., постановена по НЧХД№1861/2021г. по описа
на Русенски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4