№
гр. Варна, …………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в
открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов административно дело № 2477/2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на К. В.И. , ЕГН
**********, срещу решение №
2153-03-38/10.07.2019 г. на директора на
ТП на НОИ гр. Варна, с което е
отхвърлена жалба на К.В.И. срещу
разпореждане № 950920/24.04.2019 г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Варна, с което му е
прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Сочи се материална незаконосъобразност с погрешно
тълкуване на приложима правна уредба от административния орган. Подателят на жалбата е прекъснал
обучението си за учебната 2018/2019 г.
с начало на учебната година 19.09.2018г. по слаб успех след
ликвидационна сесия на учебната 2017/2018г. с право на явяване на изпити. Прекъсването се счита от датата на
заповедта на Ректора на ИУ-Варна от
04.10.2018г.
Твърди, че няма основание да се счита, че за времето
от 26.02.2018г. е изгубил статута на „студент“, респ. „учащ“ по см. на чл.34
ал.1 т.2 от НПОС, твърди, че наследствената му пенсия следва да бъде спряна от
01.02.2018г.,а не от началото на учебната 2018/2019г . На изложените основания
се иска отмяна на атакувания
административен акт .
В съдебно заседание оспорващото лице чрез проц. представител-своята
майка поддържа жалбата.
Ответната страна по жалбата- директорът на ТП на НОИ
гр. Варна, чрез процесуален представител, счита за законосъобразен оспорения
административен акт и моли съда да отхвърли подадената жалба .
Съдът след като се съобрази по отделно и в съвкупност
със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Между същите страни и по същите факти е било
образувано адм. д. №63/2019г. по описа на Административен съд Варна. С
разпореждане на съдията-докладчик делото е служебно приобщено към настоящото
производство. Съставът на съда след като
е обсъдил събраните по делото доказателства е приел следното:
По заявление на К.В.И. от 19.02.2018 г. е издадено
разпореждане от 26.02.2018 г., с което му е отпусната наследствена пенсия поради общо заболяване в размер на 225.86 лв. /л. 1,
17-18 от преписката/. Към това заявление е приложено уверение от 01.02.2018 г.
на ИУ-Варна с данни , че К.И. е записан за летен семестър на учебната 2017/2018 г. , редовно обучение,
трети курс с учебни занятие на зимен семестър от 20.09.2017 г. до 29.12.2017 г., а на летен
семестър - от 26.02.2018 г. до 05.05.2018 г. / л. 12 / .
Със заявление от 17.10.2018 г. И. е отправил искане до Директора на РУ „Социално осигуряване“ гр. Варна за
възстановяване на наследствената пенсия като е приложил уверение № 1-8458 от 05.10.2018 г. на
Икономически университет - Варна ,
според което е записан за зимен семестър
на учебната 2018/2019 г. , редовно обучение, трети курс по специалност „Недвижими имоти и
инвестиции“ с продължителност на зимния
семестър от 19.09.2018г. до 28.12.2018 г. / л..47-48 от преписката/.
Върху същото
заявление има ръкописен текст за отказ от получаване на пенсия и дата 02.11.218
г. , но без данни за имена и подпис на автора на това изявление .
Приложено към преписката разпореждане
№ 950920 на длъжностно лице „ПО“ при ТП на НОИ- Варна обективира разпореждане за прекратено адм.
производство по възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност на К. В.И.
поради негов отказ от дата 02.11.2018 г. / л. 49 от преписката/.
Към същата преписка е приложено уверение № 1-8949 от
дата 17.10.2018 г. на Икономически университет –В. с данни, че на основание заповед № РД-05-3251/04.10.2018 г. К.В.И. е прекъснал своето обучение за учебната 2018/2019 г. поради неположени изпити от учебната
2017/2018 г. и е бил презаписан отново в
трети курс / л. 44 от преписката/.
С разпореждане № **********/29.10.2018 г. на ръководител
„ ПО“ при ТП на НОИ-Варна на основание
чл. 96, ал.1 т. 4 от КСО е постановено прекратяване от 01.02.2018 г. на правото
на жалбоподателя на наследствена пенсия
поради общо заболяване / л. 45 от преписката/.
По повод подадена
жалба от И. срещу това разпореждане е
издадено решение от ответника , с което жалбата е отхвърлена . Изложени са
доводи за законосъобразност на атакуваното разпореждане с позоваване на чл. 34
от НПОС във вр. с чл. 96, ал.1 т. 4 от КСО. В мотивите на това решение е
посочено, че правото на наследствена пенсия правилно е прекратено от 01.02.2018
г. , тъй като в заповедта на ректора на ИУ-Варна няма изрично посочена
дата за прекратяване на обучението , а с
оглед чл. 35, ал.5 от НПОС лицето не следва да получава пенсия от началото на
семестъра , който започва от 01.02.2018 г. предвид уверение № 1-4205 от
01.02.2018 г. на ИУ-В. / л. 51-56/.
Събраната като писмено доказателство заповед №
РД-05-3251/04.10.2018 г. на ректора на ИУ-Варна сочи, че на основание чл.113 от
Правилника на учебното заведение и поради два невзети изпита е прекъснато обучение на поименно изброени студенти , сред
които е и К.В. И. , трети курс, специалност „Недвижими имоти и
инвестиции“. Според пояснения на
пълномощника на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание , К.И. не е обжалвал
тази заповед на ректора .
Въз основа на изложената по делото фактическа установеност съдът
подробно и мотивирано е изложил своите
правни изводи, като е посочил приложимото материално право и се е
произнесъл с Решение №626/25.03.2019г. влязло в законна сила на 12.04.2019г.,
като решението има сила за страните по делото. С посоченото решение съдът е дал
указания на административния орган относно правилното прилагане на закона, които
са спазени от административния орган при издаване на атакуваното в настоящото
производство Решение №2153-03-38 от 10.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ
Варна.
Въз основа на изложеното до тук се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена до териториално компетентния адм.
съд от надлежна страна- адресат на атакувания адм. акт , с който се вменява
правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен
правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за
законосъобразност. Процесуалното право
на жалба е упражнено при спазване на рока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
По съдебен
ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-Варна , с което е отхвърлена
жалба на К.И. срещу разпореждане по чл.117, ал.1, т.2 от КСО на ръководителя „ Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ-Варна. Съгласно правилото на чл.117, ал.3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение , поради което се налага извод , че авторът на обжалваното решение е
разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да
издаде оспорения акт.
Жалбоподателят не заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, а и
съдебната проверка по реда на чл. 168, ал.1 от АПК не констатира подобен порок
на адм. процес.
Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата
писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от
адм. орган фактически данни и са посочени относимите правни норми , които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани
както предмета , така и адресата на
произнасяне , поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на
адм. акт.
Както вече беше посочено между същите страни и по
същите факти в Административен съд Варна е образувано и приключило с влязло в
сила решение адм.д. №63/2019г.
В мотивната част на решението съдът е посочил, че:
“Съотнасянето на нормативното правило на чл.34 ал.5 от НПОС към тези фактически
данни /по адм. д. 63/2019г./ налага
извод, че прекратяването на субективното
материално право на получаване на наследствена пенсия е 26.02.2018г.“.
Мотивите са неразривна част от съдебното решение и представляват становището на
съда.
Съгл. чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за
страните по делото. Като се е съобразил с указанията на съда относно приложимия
закон, административния орган правилно и законосъобразно е издал обжалваното
Разпореждане №950920/24.04.2019г., с което е прекратил считано от 26.02.2018г.
наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К.В.И..
Съгласно трайно
установената установената съдебна
практика: Решение № 7612 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2015 г., III
о., „Актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните решения
по административни дела и административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и
прилагане на материалния закон от съда.“
Ако жалбоподателят не е бил
доволен от решението на съда по адм.д.№63/2019г., то е имал възможност да го
обжалва по предвидения и указан му ред
с решението по делото.
Представеното от жалбоподателя ново Уверение №
1-12522/2019-05-17
не е от характер да промени правните изводи на съда. То е издадено въз основа
на същата заповед №РД-05-3251/04.10.2018г. на Ректора на ИУ Варна
Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
АдмС-Варна, VІІ състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2153-03-38/10.07.2019г. на
Директора на Териториално поделение-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба
вх.№ 1012-03-180/10.06.2019г. от К.В.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу
разпореждане № 950920/24.04.2019г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с
което в изпълнение на Решение №626/25.03.2019г. по адм. дело №63/2019г. на
АдмС-Варна, влязло в законна сила на 12.04.2019г. и на осн. чл. 96 ал.1 т.4 от КСО във вр. с чл.34 ал.5 от НПОС е прекратена считано от 26.02.2018г.
получаваната от него наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: