№ 20
гр. Ямбол, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от В. Г. Г. от гр.Ямбол, чрез особения представител - адв. И.К. от
АК-Ямбол, се обжалва решение № 260164 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№
1013/2020г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС е уважил исковата претенция и приема за
установено по отношение на В. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес гр.*,ж.к."*"*", че същият
дължи на „Изи Финанс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*,
р-н"*"", ж.к."*", следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2701/2019 г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 1780,00 лв., представляваща
неизпълнено от длъжника парично задължение по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 230603, и договорна лихва в размер на 323,40 лв. за периода 21.12.2018 г. до
19.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда - 29.07.2019 г., до окончателното изплащане. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за незаконосъобразно, неправилно, и необосновано. Моли
ЯОС да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част, в която
първоинстанционният съд е уважил исковата претенция.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от "ИЗИ
ФИНАНС"ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б.Н. - управител, чрез юриск.Ал.Г., в
който се излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че
решението е правилно, законосъобразно и обосновано като излага съображения. Моли ЯОС
да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски по делото и юриск. възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Изи
Финанс“ЕООД, ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. №13/2020 год. на ЯРС, по което съдът
е издал заповед за изпълнение № 1550/30.07.2019 г., с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Длъжникът е бил уведомен за издадената
1
заповед по чл.410 от ГПК по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. ЯРС е указал на заявителя да
предяви в едномесечен срок от уведомяването иска за установяване на вземането, и
заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
230603/21.11.2018 г., от който се установява, че на 21.11.2018 г., между "Изи Финанс"
ЕООД, като кредитор и ответника В. Г. Г., като потребител, е сключен договор, по силата на
който ищцовото дружество - кредитор се е задължило да предаде в собственост на ответника
сумата от 1800,00 лв., със срок на кредита - 540 дни, при фиксиран годишен лихвен процент
(ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,3 %, а потребителят В. Г. Г. се
задължава да върне предоставената му в заем сума при договорените условия.
Предоставеният кредит е потребителски кредит по продукт: "Бърз на вноски". Кредиторът
се е задължил да предаде на потребителя сумата от 1800,00 лв., като към датата на
сключване на договора ответникът имал непогасени задължения, произтичащи от преходен
договор със същия кредитор с № 228835/ 05.11.2018 г., който е представен по делото.
Страните уредили отношенията си в чл.2, ал.2 от договора за кредит № 230603/21.11.2018 г.
като с предоставената в заем сума от 1800,00 лв., се погасявали преходните непогасени
задължения в общ размер на 1050, 18 лв., от които 1000,00 лв.-главница, лихва в размер на
18,70 лв. и такси в размер на 31,48 лв. Съгласно чл.2, ал.3 от договора, остатъкът от 749,82
лв. - главница, в деня на подписване на договора се превежда от кредитора на потребителя
чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса в офис на "Изи пей" АД.
Потребителят поема задължение да върне сумата от 1800лв. съгласно погасителния план,
посочен в чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора като кредитът е със срок 540 дни, фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,3 %, на 18 бр.
месечни вноски, включващи главница и лихва като последната е на 14.05.2020г.. В случай,
че потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, не
предостави на кредитора едно от обезпеченията - банкова гаранция или двама поръчители,
посочени в чл.3 от процесния договор, потребителят дължи неустойка в размер на 1400,56
лв., като същата не се претендира в настоящото производство. В чл. 4а от договора страните
предварително и изрично се уговорили, че ще признават електронния подпис, положен чрез
сайта на доставчика на услугата със стойността на саморъчен подпис в отношенията
помежду си по смисъла на чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронния
подпис.
От представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 21.11.2018 г.
се установява, че сумата от 1050,80 лв. е преведена на ищеца с основание дог. за 230603 В.
Г. Г.. По делото са представени разписка за извършено плащане на 05.11.2018 г. от
наредител „EASY FINANCE LTD" и получател В. Г. Г. за сумата от 1000,00 лв. и разписка за
извършено плащане между същия наредител и получател от 21.11.2018 г. за сумата от
749,82 лв.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е
установено, че сумата в размер на 1000,00 лв., с наредител „EASY FINANCE LTD", за която
е издадена разписка № 2000000164256667/ 05.11.2018 г., е била изплатена в полза на В. Г. Г.
срещу представяне на валиден документ за самоличност на 05.11.2018 г., с основание:„ Дог.
за заем номер 228835". С платежно нареждане от 21.11.2018 г. с уникален регистрационен
номер 2000000165478825, било погасено задължението по договор за кредит
№228835/05.11.2018 г. в размер на 1050,18 лв., с наредител „EASY FINANCE LTD" и
получател „Изи финанс" ЕООД, с основание „дог. за 228835 нов 230603 В. Г. Г.". Сумата в
размер на 749,82 лв. с наредител „EASY FINANCE LTD", за която била издадена разписка
№ 2000000165478749/ 22.11.2018 г. с основание „дог.за заем номер 230603", била изплатена
в полза на В. Г. Г. срещу представяне на валиден документ за самоличност на 21.11.2018г..
Потвърждението за извършените плащания от „Изи пей" АД, относно приложените по
делото писмени доказателства, а именно: разписка за извършено плащане
№2000000164256667/05.11.2018 г., разписка за извършено плащане №
2000000165478749/22.11.2018 г., и платежно нареждане от 21.11.2018 г. с уникален
регистрационен номер 2000000165478825, удостоверяват усвояването на сумата по
процесния договор № 230603/21.11.2018 г. и по преходния договор № 228835/ 05.11.2018 г.,
както и извършеното рефинансиране. По договор № 230603/21.11.2018 г. от длъжника е
2
извършено 1 бр. плащане в размер на 20,00 лв., преведени чрез каса на „Изи пей" АД на
15.02.2020 г. и сумата е била приспадната от вземането за главницата. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.07.2019 г., по договор
№230603/21.11.2018 г. задължението на кредитополучателят е, както следва: главница в
размер на 1780,00 лв. и договорна лихва за периода 21.12.2018 г. до 19.07.2019 г. в размер на
323,40 лв..
По делото е назначена СТЕ и от заключението на вещото лице - магистър - инженер
по компютърни системи и технологии, се установява, че информацията, представляваща
лични данни на ответника, стъпките за кандидатстване за заем на електронната страница и
създаването на профил в системата са били необходими като попълването на полетата били
задължителни и непопълването им води до невъзможност за завършване на заявката. В.л. е
възпроизвело съдържанието на аудио-файловете на водената кореспонденция на
предоставените от страна на ищцовото дружество 3 бр.оптични носители, от които е видно,
че между страните е водена такава кореспонденция за договор за заем от разстояние № 230
603 за сумата от 1800 лв., със срок за връщане 540 дни, на 18 вноски, до 14.05.2020 г., както
и че ответникът е посочил трите си имена, ЕГН-то и потвърдил договора.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно. В обжалваната част решението е допустимо.
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.6 ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
ЯОС намира, че по делото е доказано сключването чрез средствата за комуникация от
разстояние на Договор за предоставяне на кредит № 230603/ 21.11.2018 г., съобразно
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По
възражението, че няма положен подпис от потребителя, съответно съгласие за сключването
му, съдът приема, че такова съгласие е налице, доколкото договорът за заем е реален и се
счита сключен с получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно
съществените му условия са отправени "от разстояние" по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени изисквания към
самия договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие
(арг. чл.6 вр. пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет,
разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и
изявления, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г.). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото
лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на
което е извършено електронното изявление (чл.2, ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен документ" означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За
3
"електронен подпис" по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС)
910/2014г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва.
От приетите по делото доказателства и от заключението по СТЕ, неоспорено от
страните, е доказано, че след одобрение от В.Г. за оказване на финансова услуга -
предоставяне на заем, на посочената от него електронна поща е изпратен електронен формат
на договор за кредит от разстояние, преддоговорна информация и общите условия, както и
код за потвърждение. Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
проведена посредством www.minizaem.bg. В.Г. е потвърдил сключването на договора като
отворил изпратения от заемодателя линк за потвърждение, въвел кода от изпратеното му по
телефона съобщение и натиснал бутона "Потвърди". Съгласно Общите условия след като
кандидатът направи потвърждение на посочения линк, договорът за предоставяне на кредит
от разстояние между потребителя и "Изи Финанс" ЕООД се счита сключен. Преди
извършване на паричния превод въззивникът е получил обаждане на посочения от него
телефонен номер и отново потвърдил сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние като е казал трите си имена, ЕГН и е заявил, че
потвърждава договора като преди това е бил уведомен за условията на договора. Направен е
запис на телефонния разговор, който съгласно чл.18, ал.3 от ЗПФУР има доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в него. Вещото лице е прослушало
аудиозаписа на телефонния разговор между кредитора и клиента, представен по делото на
диск и е възпроизвело на хартиен носител съдържанието му. В.Г. е бил уведомен, чрез
съобщение на предоставената от него електронна поща, и съгласно договора сумата
749.82лв. му е изплатена от "Изи пей"АД срещу представен документ за самоличност, а с
разликата от 1050.18лв. кредиторът погасява задълженията му по договор № 228835.
Видно от представено копие от договор за финансови услуги от разстояние №
230603/21.11.2018 г., ведно с погасителен план, включен в него в чл.4, между страните е
договорено ответникът да получи в заем сумата от 1800 лв., като с 1050.18лв. от нея се
погасяват неплатените задължения на ответника по предходен договор №
228835/05.11.2018г. за кредит от същия кредитор и останалата сума 749.82 лв. да се преведе
по посочена от потребителя банкова сметка или "Изипей". Договорен е срок на връщане на
кредита до 14.05.2020 г., съгласно погасителния план, фиксиран годишен лихвен процент
40,15 %, годишен процент на разходите 48,3 % с посочване на взетите предвид допускания.
Представени са Общите условия, за които е удостоверено в договора за кредит, че са част от
него и потребителят е съгласен с тях. ЯОС намира, че очевидно ответникът-въззивник се е
съгласил и е приел договора за предоставяне на кредит №230603 при положение, че същият
е получил заемната сума, съгласно процесния договор, видно от неоспореното заключение
на вещото лице по ССЕ и разписка за извършено плащане №2000000164256667/05.11.2018 г.
на 1000лв. на отв.В.Г.. по предходния договор за кредит №228835, платежно нареждане от
21.11.2018 г. с уникален регистрационен номер 2000000165478825 за 1050,18 лв. за
рефинансиране на същия и разписка за извършено от "Изи пей"АД плащане №
2000000165478749/22.11.2018 г. на сумата 749.82лв. на ответника, изплатена срещу
представяне на валиден документ за самоличност. По делото е установено, че кредитът е
падежирал на 14.05.2020 г., въззивникът е погасил 20лв. от главницата и дължи 1780лв.
главница по процесния договор и договорна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 19.07.2019
г. в размер на 323,40 лв.. Предявеният установителен иск за 1780лв. главница по процесния
договор и договорна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 19.07.2019 г. в размер на 323,40 лв.
е основателен и доказан.
Решението на ЯРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 377лв. - възнаграждение на
особения представител на въззивника и 200 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, съгласно
чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
На основание изложеното, ЯОС
4
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260164 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1013/2020г.
по описа на ЯРС, в обжалваната част, с която ЯРС приема за установено по отношение на В.
Г. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр.*,ж.к."*"*", че същият дължи на „Изи Финанс" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*, р-н"*"", ж.к."*", следните суми,
за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2701/2019 г. по описа на ЯРС, а
именно: главница в размер на 1780,00 лв., представляваща неизпълнено от длъжника
парично задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 230603, и
договорна лихва в размер на 323,40 лв. за периода 21.12.2018 г. до 19.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда -
29.07.2019 г., до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати на „Изи Финанс" ЕООД с ЕИК
********* сумата 577лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5