РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.03.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 4007 по описа за 2018 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение от 02.08.2017 г., постановено по гр. дело № 51453/2016 г. по описа на
СРС, ІIІ ГО, 88 състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Г.С. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричните
задължения, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
гр. дело № 29443/2016 г. на СРС, 88 състав, за сумата от 2070,84 лв.,
представляваща продажната цена за доставената топлинна енергия за периода от м.
05.2013 г. до м. 04.2015 г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от 02.06.2016 г. до
окончателното й изплащане и за сумата от 225,33 лв., представляваща законна мораторна
лихва върху главницата, изтекла за периода от 30.06.2013 г. до 19.04.2016 г.,
както и на сумата от 22,32 лв., представляваща стойността на доставената услуга
„дялово разпределение“ и сумата от 2,34 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 22,32 лв., изтекла за периода от 30.06.2013 г. до
19.04.2016 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 517,31 лв., представляващи разноски в
първоинстанционното производство, и сумата 96,42 лв., разноски в заповедното
производство.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника С.Г.С. с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал
наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че декларирания пред
ищеца интерес от конкретно лице да встъпи в правоотношение, включително един от
собствениците по негова инициатива. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и отхвърли предявените искове.
Въззиваемите
- „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“ ЕАД - третото лице помагач на ищеца – не са подали
отговор на въззивната жалба, не се явява техен процесуален представител и не
изразяват становище по релевираните доводи във въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Процесният
договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В тази връзка по делото
е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198 от
16.03.2006 г., неоспорен от ответника и ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, от който се установява, че именно
жалбоподателката – ответник по делото - С.Г.С. е придобила собствеността върху процесния
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***********, ап. **много преди процесния
период. Следователно, противно на поддържаното във въззивната жалба, по делото
е установено, че през процесния период между страните по делото е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
С оглед
оплакванията в жалбата следва да се отбележи още, че съгласно съображенията
изложени в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие, но по делото не са ангажирани доказателства в тази
насока, поради което страна в правоотношението е именно ответникът С.. Нещо
повече, по делото е представена Молба –декларация от 01.03.2006 г., с която С.С.,
а не друго лице, е поискала откриване на партида при ищцовото дружество, поради
което именно тя е страна по възникналото облигационно правоотношение.
Доколкото във
въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и относно размера
на уважените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му
част и същото следва да се потвърди.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 02.08.2017 г., постановено по гр. дело №
51453/2016 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 88 състав
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: