№ 1024
гр. Сливен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101575 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор
за кредит от 09.04.2019 г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника кредит под формата на овърдрафт в размер на 200,00 лв. със срок
на ползване 12 месеца и с променлив лихвен процент - 15.20 %.
Кредитополучателят не обслужвал редовно кредита, като за три месеца - от
05.07.2019 г. до 05.09.2019 г. не заплатил дължимите месечни вноски за лихва
в размер на 5,81 лв., поради което банката обявила кредита за предсрочно
изискуем с дата 11.03.2020 г., като изпратила покана - уведомление, връчена
от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК чрез залепяне на уведомление. По заявление на
банката било образувано ч. гр. д. № 2323/2020 г. по описа на СлРС, в което,
съгласно представеното Извлечение от счетоводните книги на банката, били
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за вземанията на заявителя по договора. Предвид връчването на поканата
за доброволно изпълнение на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, заявителят
предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията си,
1
съгласно дадените от заповедния съд указания. На изложените основания
ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и
присъждане на направените по делото разноски. Евентуално, в случай на
отхвърляне на главните искове, ищецът предявява осъдителни искове с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите
суми.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника, с който оспорва
главните искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Излага, че
липсват доказателства дали кредитът е бил реално усвоен от ответника, нито
дали е бил обслужван от кредитополучателя. Възразява срещу твърденията на
банката за обявена предсрочна изискуемост на 11.03.2020 г., като изтъква, че
уведомлението не е връчено на длъжника. Излага още, че кредитът е бил
обезпечен със залог на вземания по разплащателна сметка на
кредитополучателя, поради което кредиторът е можел да събере дължимата
сума от 5,81 лв. и да не предприема действия за принудителното им събиране.
Прави възражение за нищожност на клаузата за уговорената лихва по т. 3 от
Договора с променлив лихвен процент, която към момента на сключване на
договора е била в размер на 15,20 %. Оспорва като неоснователни и
евентуално предявените осъдителни искове с твърдения за недоказаност на
усвояването на кредита, на изпадането на длъжника в забава, на
обстоятелствата дали е бил обслужван кредита и до кога. Прави възражение и
за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Оспорва и истинността на
договора за кредит, общите условия и погасителния план. На изложените
основания моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - юрисконсулт. Поддържа предявените
искове, моли да бъдат уважени и претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си особен представител - адвокат, чрез който поддържа
становището, изложено в писмения отговор. С оглед заключението на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са главни обективно кумулативно съединени
установителни искове, както следва: с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът П. И. П. дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД сумата
от 200,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за кредит - овърдрафт от 09.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
2323/2020 г. по описа на СлРС - 03.07.2020 г. до окончателното й изплащане; с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 21,42 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.07.2019 г. до 11.03.2020 г. и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2,90 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.03.2020 г. до 02.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
1004 от 04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 2323/2020 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче съдът ги намира за неоснователни и
недоказани.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на
договорни отношения между него и ответника за предоставяне на паричен
кредит - овърдрафт в претендирания размер, че сумата по кредита е усвоена,
размерите на претендираната договорна лихва и обезщетение за забава,
изпадането на ответника в забава и настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията.
От писмените доказателства по делото, се установява, че на 09.04.2019
г. страните са сключили Договор за кредит - овърдрафт, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит под формата на овърдрафт в
размер на 200,00 лв. със срок на ползване 12 месеца и с променлив лихвен
процент - 15.20 %.
На 05.12.2019 г. Банката - ищец е изпратила до ответника покана -
3
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като поканата
е връчена от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК на 28.02.2020 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните, не се установи обаче по несъмнен и
категоричен начин усвояването на кредита от ответника.
Вещото лице е описало в заключението си, че по банковата сметка №
25996893 на ответника, на 09.04.2019 г. - датата на сключване на Договор за
кредит - овърдрафт в размер на 200,00 лв., е предоставен заем в размер на 15
000,00 лв. на същия Кредитополучател - П. И. П.. От тази дата - 09.04.2019 г.
до 07.06.2019 г., вкл. всички записани трансакции по дебита и по кредита на
сметката не се отнасят до Договора за кредит - овърдрафт от 09.04.2019 г. в
размер на 200,00 лв., а най-вероятно имат отношение и връзка с друг договор
за заем в размер на 15 000,00 лв. от същата дата - 09.04.2019 г. и на същия
кредитополучател П. И. П., което е видно от представеното от ищеца
извлечение. Вещото лице е описало, че за усвояване на овърдрафта в размер
на 200,00 лв. отделно, самостоятелно извлечение от сметката не е налично,
тъй като двата кредита - за 15 000,00 лв. и овърдрафта от 200,00 лв. са се
обслужвали от една и съща банкова сметка. На 28.06.2019 г. имало запис
плащане по заем в размер на 236,08 лв., най-вероятно според вещото лице по
заема от 15 000,00 лв. Към същата дата от приложение № 1 се вижда, че
предоставената сума в началото на периода - заем в размер на 15 000,00 лв. и
наличните средства по сметката още 10,00 лв., са общо - 15 010,00 лв., а
плащанията - т. е. дебитните обороти по сметката, са в размер на 14 973,92 лв.
Разликата е 36,08 лв. и към този момент - 28.06.2019 г. може да се извърши
плащане по заема само в размер на - 36,08 лв., а не на 236,08 лв., т. е.
свободните средства по заема или неусвоените към този момент са - 36,08 лв.,
а платената сума е 236,08 лв. на 28.06.2019 г. - с 200,00 лв. повече. На тази
база според вещото лице може да се допусне, че Банката служебно е усвоила
овърдрафта в размер на 200,00 лв. за доплащане на вноска на падеж по друг
договор за заем и че двата заема са обвързани помежду си, което обаче според
експерта не е категорично документално изяснено. Изводът на вещото лице е,
че на база анализ на оборотите на разплащателната сметка за двата на
кредита, видно от извлечението на кредитополучател П. И. П. - ответник по
делото по договор за кредит - овърдрафт, може да се допуска, че Банката
служебно е усвоила овърдрафта в размер на 200,00 лв. на 28.06.2019 г. за
доплащане на вноска на падеж по друг договор за заем и че двата заема са
обвързани помежду си, което обаче не е категорично документално изяснено.
Банка ДСК като ищец само е представила извлечение от сметката, но не е
пояснила обстоятелствата около наличието и на друг договор за кредит,
обслужван по същата сметка за овърдрафта, както и има ли и каква
обвързаност между тях. Ето защо вещото лице не е могло да даде категоричен
отговор на въпроса усвоен ли е овърдрафта в размер на 200,00 лв., на коя дата
4
и по какъв начин, поради което без отговор са останали и свързаните с него
въпроси за размера на дължимите суми.
Предвид изложеното съдът намира за недоказани по категоричен начин
датата и начина на усвояването от ответника на кредита под формата на
овърдрафт в размер на 200,00 лв., поради което предявените установителни
искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните установителни искове, съдът дължи
произнасяне и по евентуално съединените осъдителни такива с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите
суми. По изложените вече мотиви за недоказаност на датата и начина на
усвояването на кредита под форма на овърдрафт от ответника, предявените
осъдителни искове за вземанията на ищеца, също се явяват неоснователни и
недоказани, поради което също следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените главни искове с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване
за установено, че ответникът П. И. П., ЕГН: **********, с адрес *********
дължи на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 200,00 лв. /двеста
лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за
кредит - овърдрафт от 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
2323/2020 г. по описа на СлРС - 03.07.2020 г. до окончателното й изплащане; с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 21,42 лв. /двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 11.03.2020 г. и
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2,90
лв. /два лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 11.03.2020 г. до 02.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
5
№ 1004 от 04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 2323/2020 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу П.
И. П., ЕГН: **********, с адрес ********* евентуални искове с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за кредит - овърдрафт от
09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане
и сумата от 21,42 лв. /двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 11.03.2020 г.,
както и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2,90 лв. /два лева и деветдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. до
02.07.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6