Р Е Ш Е Н И Е
№І-143 12.11.2019
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
с прокурора………………..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1429 по описа на Окръжен
съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Черни
връх“№51Д, представлявано от изпълнителния си директор, чрез адвокат Станислава
Райчева със служебен адрес:гр.София 1606, ул.“Владайска“№49, ет.1, ап.1, срещу
Решение № 1742/08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 9390/2018г. по описа на
РС-Бургас, с което въззивникът-ответник
е осъден да заплати на С.Г.Д. *** обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 5000 лева, причинени в
резултат на ПТП,настъпило на 05.01.2014г. около 18,40 ч. в
гр.Бургас,ул.“Димитър Димов“ срещу блок 33 на ж.к.“Зорница“, с участието на
л.а. „Форд“ с рег.№ А9039 КХ , от което последвала смъртта на ****** й А. Д. и
за което с влязла в сила присъда по НОХД№1269/2015г. на БОС е признат за
виновен застрахования в ответното дружество водач на МПС-А. П. Щ., както и
законната лихва върху присъденото обезщетение, начиная от 20.12.2015г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА ЗАКОННА ЛИХВА ВЪРХУ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ПЕРИОДА ОТ 10.01.2014Г. ДО
19.12.2015Г. КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ;присъдени са разноски в полза на ищцата в
размер на 1000 лева.
От въззивното
дружество се обжалва първоинстнационното решение в частта, с която искът е уважен над размера от 3000 лева обезщетение
за неимуществени вреди до присъдената сума от 5000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.12.2015г. до окончателното
плащане.Твърди се, че в тази част съдът не мотивирал решението си досежно
определяне размер на обезщетението над 3000 лева, като не аргументирал и анализирал фактите, възоснова на които
изградил своята преценка. Въззивникът намира сумата от 5000 лева за прекомерно
завишена и некореспондираща на реално причинените вреди, изразяващи се в
причинени душевни болки и страдания, а така също и съобразно икономическите
условия на живот в страната.Моли се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
разноските за настоящето производство.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивното дружество не се
представлява.
Постъпил е
писмен отговор по въззивната жалба от С.Г.Д. чрез процесуалния й представител
адвокат Мария Димитрова с адрес за кореспонденция- гр.Бургас,ул.“Оборище“№90,
ет.1, в който се заявяват доводи за неоснователност на въззивната жалба и се
изтъкват конкретни факти, обосноваващи причинените в резултат на ПТП-то и
смъртта на ******та на въззиваемата дешувни болки и страдания.Конкретни възражения се заявяват срещу твърденията на
въззивника- за несъобразяване размера на обезщетението с икономическата
обстановка в страната , моли се оставяне въззивната жалба без уважение.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание Въззиваемата С.Д. се явява лично
и се представлява от адвокат Мария Димитрова, която моли потвърждаване на
обжалваното решение като сочи, че във въззивната жалба не се съдържат никакви
конкретни доводи срещу първоинстанционното решение, както и защо се счита размерът на обезщетението за прекомерно
завишен.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз
основа на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно
основание чл.432,ал.1 във вр.с чл.498,ал.3 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно в обжалваната част , поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира за необходимо да изложи следното:
Безспорен е факта, че
с влязла в сила присъда по нохд № 1269 /
2015 г. на БОС,лицето А. П. Щ. е признат
за виновен в това, че на 05.01.2014г., около 18.40 часа, в гр. Бургас, на ул. Димитър
Димов“, срещу бл.37 в ж.к.“Зорница“, при управление на лек автомобил "Форд“
с рег. № 9039 КХ, нарушил правилата за движение, и по - конкретно чл.
119, ал. 1 от ЗДвП: " При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
", като допуснал настъпване на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта
на преминаващата по пешеходната пътека А. Г.Д. - престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. последно, б.
"Б", предл. първо, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, вр. с чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК.
Починалата е ****** на
ищцата С.Г.Д., което е безспорно установено от представените удостоверения за
раждане на двете,ценени от съда като официални свидетелстващи документи.
Обезщетяването на претърпените неимуществени вреди се извършва
при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД /за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди/,
нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, макар и да
не са пряк израз на принципа на справедливост, следва да бъдат взети предвид
при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формирането
на този критерий (решение № 215/3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г., І
т. о., определение № 44/30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 454/2016 г., І т. о.).
Няма спор и че двете ******
са живели заедно на един адрес,починалата е по-малката ****** и разликата в
годините между двете са били около 6 години, което сочи на създадена много близка емоционална връзка и
привързаност. Неочакваната и нелепа смърт на по-малката ****** и то на такава
ниска възраст /едва на 18 години/ безспорно представлява изключителен шок и
стрес за ищцата, което безспорно се
установява от показанията на разпитаните по делото от районния съд свидетели и за което сумата
от 5000 лева би било справедливо
обезщетяване на преживените стрес, мъка
и болка.
По изложените
съображения и като препраща към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК
съдът намира решението в обжалваната част за законосъобразно, правилно и
обосновано, което налага потвърждаването му.
На основание чл.81 ГПК
съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,като с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78,ал.1 ГПК в полза на въззивното дружество не следва
да се присъждат разноски; въззиваемата страна не е претендирала присъждане на
разноски.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
1742/08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 9390/2018г. по описа на РС-Бургас в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.