№ 276
гр. Плевен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20244400200890 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение от 03.05.2024 г. на
несъдебен орган във Федерална Република Германия, влязло в сила на
29.05.2024 г., с което на българския гражданин Ц. Е. С. е наложена финансова
санкция в размер на 128,50 евро.
Прокурорът изразява становище, че искането е основателно.
Засегнатото лице Ц. С. изразява становище, че искането е основателно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение № *** от 03.05.2024 г. на несъдебен орган във Федерална
1
Република Германия, влязло в сила на 29.05.2024 г., на засегнатото лице Ц. С.
е наложена финансова санкция в размер на 128,50 евро, представляваща
парична санкция за извършено административно нарушение и парична сума
за разходите по административната процедура, довела до постановяването на
решението.
Решението е постановено затова, че на 19.02.2024 г., в 10:15 часа, в Alzey,
BAB 61, km 322,901, Fahrtrichtung Koblenz, засегнатото лице, като водач на
товарен автомобил с рег. № ***, с допустима обща маса над 3,5 тона и при
движение по автомагистрала със скорост над 50 км/ч, не е спазило
минималната необходима дистанция спрямо предходно движещото се
превозно средство.
Деянието представлява административно нарушение по чл. 4, ал. 3, чл. 49
от Правилника за движението по пътищата, чл. 24 от Закона за движението по
пътищата и чл. 15 от Федералния каталог за финансови санкции.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване
и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в
държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за
плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено
административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Федерална Република Германия на 29.11.2024 г. и е преведено на български
език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да
постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
2
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция
на българския гражданин Ц. С. следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като са налице условията за
признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и
същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за
признаване и допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 11.10.2023 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и според българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
3
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било
писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалването.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 128,50 евро, съдът следва да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в
сайта на БНБ за 03.05.2024 г. е видно, че равностойността на 128,50 евро е
251,32 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № *** от 03.05.2024 г. на несъдебен орган във
Федерална Република Германия, влязло в сила на 29.05.2024 г., с което на
българския гражданин Ц. Е. С., роден на *** г. в гр. Плевен, ЕГН –
**********, с постоянен адрес в град Плевен, ул. „***“ № 2, вх. „А“, ап. *** е
наложена финансова санкция в размер на 128,50 евро, равностойни на
251,32 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС,
решението на несъдебния орган от 11.04.2022 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-Велико Търново, офис град Плевен за
изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
4
Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключването изпълнението на
решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да
се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5