МОТИВИ към присъда №260011, постановена на 01.12.2020г.
по НЧХД №100/2020г. по описа на Районен съд-Търговище
Подсъдимите Т.И.М. *** и К.Х. от с.с.
са предадени на съд за това, че :
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище Т.И.М. *** се
заканил на С.М.К. с ЕГН ********** *** с престъпление против неговата личност -
че ще го убие, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище Т.И.М. ***
казал нещо унизително за честта и достойнството на С.М.К. с ЕГН ********** ***
в неговото присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище Т.И.М. ***
причинил на С.М.К. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище К.Х. се
заканил на С.М.К. с ЕГН ********** *** с престъпление против неговата личност -
че ще го убие, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище К.Х. казал
нещо унизително за честта и достойнството на С.М.К. с ЕГН ********** *** в
неговото присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище К.Х. причинил
на С.М.К. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителя, чрез своя повереник, поддържа обвиненията така както са повдигнати. Съдът прие за разглеждане
граждански искове от тъжителя за причинени неимуществени вреди, както следва : в
размер на по 3500лв. срещу всеки един от подсъдимите – за извършеното от всеки
един от подсъдимите престъпление по чл.130, ал.1 от НК и в размер на по 1500лв.
срещу всеки един от подсъдимите за извършеното от всеки един от тях
престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Повереника на
тъжителя моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимите по
всички повдигнати обвинения и уважаване на предявените граждански искове в
пълен размер, така както са предявени, ведно със законната лихва от деня на
уврежданията и ведно с направените по делото разноски.
Подсъдимите не се явяват и не дават обяснения.
Защитника на подс.Т.М.-адв.И.
пледира за отхвърляне на тъжбата, ведно със законните последици.
Защитника на подс.К.Х.-Адв.Р. пледира за постановяване на оправдателна присъда и
присъждане на разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следната фактическа обстановка : Тъжителят и подсъдимите били в
дългогодишни влошени отношения. На 01.08.2019г.вечерта в с. Ч. ,
общ.Търговище на ул.„Елин Пелин„ 7 , около 20:30 часа подс.К.Х.
влязъл в двора на тъжителя без негово разрешение, като отначало бил от външната
страна удрял с дебела тояга оградата му и го заплашвал, заканвал му се и го
обиждал- на турски език му казал, че ще го убие, псувал го на майка и на жена
му, казал му „сакат, боклук“. След това подс.Х. влязъл
в двора на тъжителя, през портата, и нанесъл на тъжителя удари с тоягата -по
тялото, по рамото, гърба, поясната област, след което
избягал.
След като подс.Х. избягал, подс.Т.М. влязъл
в двора на къщата на тъжителя в с.Ч. , на ул.“ Елин Пелин“ 7 и му нанесъл удари
по лицето, главата и тялото с юмруци и ритници, съборил го на земята и го влачил
навън, като навън пред портата подс.М. заплашвал и
обиждал тъжителя – казал му на турски език, че ще го убие, че ще го изпрати при
баща му на гробищата, ще намери начин рано или късно да го убие, казал му
педераст, псувал го на майка, казал му, че е ненормален, кьор/сляп/.
На
02.08.2019г. тъжителят посетил д-р Горанов, който го прегледал. Видно от съдебно-медицинското
удостоверение в резултат на ударите от подсъдимите тъжителя получил : разкъсно - контузни рани по
лицевата част на главата, масивни кръвонА. дания по лявата раменница и поясна област, охлузвания по предната повърхност на двете колена. Тези увреждания добре отговарят да са полумени по начин и време както съобщава прегледаният –
нанесени удари с юмруци по лицето и с тояга по тялото и лявата ръка.
Приложените
по делото медицински документи установяват предхождащи заболявания на К..
В резултат
на ударите и обидите от подсъдимите тъжителя се обидил в значителна степен, стреснал
се, изплашил се, че ще получи инсулт отново, имал световъртеж и главоболие. Главоболието
и страха му продължавали и в момента, а тъжителя имал страх още от преди от подсъдимите,
поради влошените им отношения и пререкания. След случилото се на 01.08.2019г. тъжителя
изпитвал силен страх и силно напрежение, виене на свят, притеснявал се да излезе
сам на улицата, понеже се притеснявал, че подсъдимите могат да му навредят, не
можел да спи и сънувал кошмари, от август 2019г. насам в месеца веднъж му се
подували устните. Излизал от дома си в силно стресово състояние да не то
нападнат. След тази случка страховете му се засилили още повече, главоболието му
не минавало. Притеснявал се за живота и здравето си.
Разпитаните по делото свидетели оформят две групи.
В първата група са св.А. А. /очевидец/, Ф. К. /очевидец/, М. М./очевидец/, А.К., Веска Д., С.С..съдът даде вяра на тази група гласни доказателства,
тъй-като показанията на тези свидетели са ясни, последователни, категорични
кореспондиращи помежду си и с съдебно-медицинското удостоверение на тъжителя.
Първите трима свидетели са преки очевидци на процесният
инцидент и няма разминаване в техните показания. Св.К. полицейски служител
посетил инцидента заяви, че е видял кръв само по главата на тъжителя. Не се
установи св.А. Ангелов да е пристрастна
или заинтересована от изхода на делото. Не се установи св.М. М. да е заинтересован или пристрастен спрямо
изхода от делото. Всичко това мотивира съда да кредитира изцяло показанията на
първата група свидетели като достоверни и кореспондиращи с обективната истина
по делото.
Втора група показания : на св.М.М.
/брат на подс.Т./ и на св.Н. М.. Според М.
подсъдимите не са имали конфликт с тъжителя на процесното
място и дата, като по това време той и подсъдимите са били на разходка в
местността „Б. “ близо до с.Ч. . Заяви че е във влошени отношения със тъжителя.
Св.М. също потвърди, че по това време тя със съпруга си и подсъдимите са били
на разходка в м.Б. до с.Ч. . Отрича да е
имало конфликт същата вечер между тъжителя и подсъдимите.
Съдът не даде вяра на показанията на втората група
свидетели защото те са пряко заинтересовани от изхода на делото – св.М. е брат
на подс.Т.М., а подс.К.Х. е
зет на св.М.. И двамата свидетели били във влошени отношение със тъжителя и
показанията ми противоречат съществено както на показанията на първата група
свидетели, така и на съдебно- медицинското удостоверение касаещо
уврежданията на тъжителя. Двамата свидетели доставят данни за предхождащ
конфликт между тъжителя и Т. К. съпруга на подс.Т., което
се установява и от представеното по делото съдебно медицинско удостоверение на Калай/л.221/,
че на същото място и дата, малко по-рано, тъжителя ударил Калай с дръжка от
лопата по дясната ръка . Този конфликт, обаче, обяснява само и единствено мотивите
на подсъдимите да упражнят физическа и словесна агресия спрямо тъжителя. Нито
един от свидетелите от втората група не заяви, че подсъдимите са изпаднали в
състояние на силно раздразнение /афект/ по смисъла на чл.132 от НК. Съдебната
практика е изяснила особеността на
деянието, извършено в състояние на силно раздразнение. Този въпрос е фактически,
а не медицински и се изяснява с всички доказателства, а не само въз основа на
обясненията на подсъдимия или на част от доказателствата, респ. следва да се
прецени цялостното му поведение преди и по време на деянието ( Р-162-00- ІІІ
НО, Р1155-84-ІІ НО). Силното раздразнение представлявала силно душевно
вълнение, мощен изблик на чувства, емоционален процес, предизвикан от определен
дразнител, който протича бурно и обичайно има характер на краткотрайно
избухване, надхвърлящо обичайното раздразнение. То се отнА.
за бурна нервна реакция, възникнало
непосредствено след упражнено насилие, тежка клевета или друго противозаконно
действие, при което деецът не е в състояние и няма време да обмисли спокойно
своето поведение. Това състояние възниква спонтанно, като непосредствена
реакция на току-що извършено от пострадалия противозаконно действие. При него
чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се
подчинява на тях. Волевата му способност да ръководи постъпките му не е изключена,
а само значително отслабена, отслабени са и задръжките и стеснена е
разсъдъчната дейност. Няма доказателства по делото за пряка причинно-следствена
връзка между поведението на тъжителя спрямо Калай и поведението на подсъдимите
спрямо тъжителя впоследствие. Няма данни подсъдимите да са изпадали в силно
раздразнено състояние.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от
показанията на първата група свидетели, съдебно-медицинското удостоверение на
тъжителя и останалите писмени доказателства по делото.
Представеният от страните снимков материал не е годно доказателствено средство в настоящият процес, тъй-като снимките
не са изготвени по предвиденият в НПК ред и способи, и не беше поискано
назначаването на съответните технически експертизи за установяване автентичността
и достоверността на тези снимки. В тежест на всяка една от страните е да докаже
истинността на представяните доказателствени
материали, за да могат да се ползват като такива.
Приложената прокурорска преписка установява, че е получен
сигнал за конфликт в с.Ч. , общ.Търговище, посетен от полицейски служители и
извършена проверка по сигнала, съставени са протоколи за предупреждение по
ЗМВР, като проверката е приключила с отказ да се започне досъдебно
производство.
Приложените по делото НЧХД № 751/17г. на РС-Търговище
и НЧХД № 957/17г. по описа на РС-Търговище установяват предходни конфликт и
влошени отношения между настоящият тъжител и С. Х. -тъща на подс.К.Х..
Предвид установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище Т.И.М. *** с
пряк умисъл се заканил на С.М.К. с ЕГН ********** *** с престъпление против
неговата личност - че ще го убие, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Основателният
страх за осъществяване на заканата се установява, както от показанията на св.Ф.
К. , от цялостното поведение на този подс. спрямо тъжителя, при процесният
инцидент, така и от данните по делото за
множество предходни конфликти между семейството на тъжителя и роднините на
подсъдимите;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище Т.И.М. *** с
пряк умисъл казал нещо унизително за честта и достойнството на С.М.К. с ЕГН **********
*** в неговото присъствие -нарекъл го педераст, псувал го на майка, казал
му, че е ненормален, кьор/сляп/, с което от обективна
и субективна страна осъществил състава на престъпление
по чл.146, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище Т.И.М. *** с
пряк умисъл причинил на С.М.К. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище К.Х. с пряк
умисъл се заканил на С.М.К. с ЕГН ********** *** с престъпление против неговата
личност - че ще го убие, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Основателният
страх за осъществяване на заканата се установява, както от показанията на св.Ф.
К. , от цялостното поведение на този подс. спрямо тъжителя, при процесният
инцидент, така и от данните по делото за
множество предходни конфликти между семейството на тъжителя и роднините на
подсъдимите.
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище К.Х. с пряк
умисъл казал нещо унизително за честта и достойнството на С.М.К. с ЕГН **********
*** в неговото присъствие - псувал го на майка и на жена му, казал му „сакат, боклук“,
с което от обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
- На 01.08.2019г. в с.Ч. , общ.Търговище К.Х. с пряк умисъл
причинил на С.М.К. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянията са извършено под форма
на вина “пряк умисъл”. Подсъдимите са съзнавали общественоопасният
характер на деянията си, предвиждали са настъпването на техните общественоопасни
последици – накърняване телесната неприкосновеност и личното достойнство
и чест на тъжителя, и са искали настъпването именно на тези престъпни резултати.
Предвид горното и след като призна подсъдимите за
виновни по повдигнатите обвинения съдът наложи следните наказания:
На подс.Т.М. :
- Пет месеца „Лишаване от свобода“ за престъплението
по чл.144, ал.1 от НК. За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.
и отегчаващите такива - интензитета на заплахата, множеството деяния извършени
от подс. спрямо тъжителя, пенсионната възраст на
тъжителя.
-„Глоба“ в размер на 1000лв. за престъплението по
чл.146, ал.1 от НК. За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.
и отегчаващите такива – множеството обидни квалификации, множеството деяния извършени от подс. спрямо тъжителя, пенсионната възраст на тъжителя.
- Шест месеца „Лишаване от свобода“ за престъплението
по чл.130, ал.1 от НК. За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.
и отегчаващите такива – множеството телесни увреждания, множеството деяния
извършени от подс. спрямо тъжителя, пенсионната
възраст на тъжителя.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подс.М. едно общо наказание, а именно най-тежкото от така
наложените – шест месеца „Лишаване от свобода“. Предвид чистото съдебно минало
на този подсъдим и възможността същият да се поправи и превъзпита, на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода“, като определи подходящ изпитателен срок. Съдът намери, че така определените наказания
по вид и размер съответстват на обществената опасност на деянията и дееца и ще
бъдат постигнати целите на наказателната репресия и превенция – индивидуална и
генерална. На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание
съдът присъедини наказанието „Глоба“ в размер на 1000лева.
На подс.К.Х.:
- Пет месеца „Лишаване от свобода“ за престъплението
по чл.144, ал.1 от НК. За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.
и отегчаващите такива - интензитета на заплахата, множеството деяния извършени
от подс. спрямо тъжителя, пенсионната възраст на
тъжителя, предходното противоправно деяние, за което
спрямо под.Х. е бил приложен института на чл.78а от НК.
-„Глоба“ в размер на 1000лв. за престъплението по
чл.146, ал.1 от НК. За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.
и отегчаващите такива – множеството обидни квалификации, множеството деяния извършени от подсъдимия
спрямо тъжителя, пенсионната възраст на тъжителя, предходното противоправно деяние, за което спрямо под.Х. е бил приложен
института на чл.78а от НК.
- Шест месеца „Лишаване от свобода“ за престъплението
по чл.130, ал.1 от НК. За да определи този размер на наказание съдът отчете
смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.
и отегчаващите такива – множеството телесни увреждания, множеството деяния извършени
от подсъдимия спрямо тъжителя, пенсионната възраст на тъжителя, предходното противоправно деяние, за което спрямо под.Х. е бил приложен
института на чл.78а от НК.
Съдът намери, че така определените наказания по вид и
размер съответстват на обществената опасност на деянията и дееца и ще бъдат
постигнати целите на наказателната репресия и превенция – индивидуална и
генерална. Наказанията бяха определени при превес на отегчаващите
обстоятелства. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подс.М. едно общо наказание, а именно най-тежкото от така
наложените – шест месеца „Лишаване от свобода“. Предвид чистото съдебно минало
на този подсъдим и възможността същият да се поправи и превъзпита, на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода“, като определи подходящ изпитателен срок. На
основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание съдът
присъедини наказанието „Глоба“ в размер на 1000лева.
Безспорно, в резултат на престъплението, тъжителят е претърпял вреда,
изразяваща се в болка и страдание, както по време на причиняване на телесното
увреждане от страна на подсъдимите, така и по късно в рамките на протеклия
оздравителен процес. Установи се по категоричен начин, че тази вреда е в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на подсъдимите. Следва тъжителят да получи справедливо обезщетение за
претърпяната вреда. Имайки предвид вида, характера и степента на увреждането, по
чл.130, ал.1 от НК както и периода необходим за възстановяване, с оглед
възрастта на тъжителя, съдът счете, че сумата от 1000 лв. се явява справедлив
размер на обезщетение. Именно в такъв размер бяха уважени предявените
граждански искове срещу всеки един от подсъдимите. В останалата си част и до
пълният размер от 3500 лв., гражданските искове са неоснователни и като такива
бяха отхвърлени от съда. Обезщетенията бяха присъдени ведно със законната лихва
от деня на увреждането.
Със отправянето на обидни думи и квалификации към
тъжителя двамата подсъдими са му причинили душевни страдания, дискомфорт и стрес. Тези вреди са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на подсъдимите и извършените от тях престъпления по чл.146, ал.1 от НК. Имайки предвид вида, характера и степента на вредите върху психиката на
тъжителя и съдебната практика, съдът намери, че сумата от по 800 лв. за всеки
един от гражданските искове е справедлив размер на обезщетение. Именно в такъв
размер бяха уважени предявените граждански искове срещу всеки един от
подсъдимите. В останалата си част и до пълният размер от 1500 лв., гражданските
искове са неоснователни и като такива бяха отхвърлени от съда. Обезщетенията
бяха присъдени ведно със законната лихва от деня на увреждането
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят по сметка на РС
Търговище съразмерна част от направените по делото разноски и съответната
съразмерна част от дължимата държавна такса върху уважената част от
гражданските искове.
Тъжителя не представи доказателства за направени по
делото разноски, поради което съдът не присъди такива.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :