Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2479
гр.Варна,30.05.2018год.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16–ти състав, в публично съдебно заседание
проведено на шестнадесети май през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19382 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от С.С.Д. срещу Г. д. „П. б. и з. н.“ в МВР, при условията на
обективно кумулативно съединяване искове, както следва:
- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 1336.13лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 218 часа за периода от
01.04.2015г. до 30.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението;
- с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 3 512.77 лева, представляваща остатък от
дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните празници
за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., общо за 144 часа, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца и исковата и уточняващата молба, че
за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е полагал труд на длъжността
„командир на екип“ в Р. д. „П. б. и з. н. – В., която е структурно подчинена на
Г.д. „П. б. и з. н.” в МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За
периода 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. ищецът е положил общо 1504 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1719 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 215 часа, който твърди, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в
размер на 1290 лева. Впоследствие съобразно заключение на ВЛ претендира 218
часа нощен труд и допълнително възнаграждение за тези часове
в размер на 1 336.13лв. Сочи, че за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г.
е положил общо 144 часа труд на официални празници, за които му било заплатено
по 8 лева на час, което е в нарушение на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. При средномесечен брой 21 работни дни на месец часовата му
ставка за допълнително възнаграждение следва да бъде 30 лева. Оттук се получава
дължима разлика за един час в размер на 22 лева, поради което претендира
заплащане на 3 512.77 лева, представляващ дължим остатък за положен труд
на официални празници - 16ч. на 25.12.2014г.; 8ч. на 26.12.2014г.; 16ч. на 03.03.2015г.; 16ч. на 12.04.2015г., 8ч. на 13.04.2015г.; 16ч.
на 01.01.2016г.; 16ч. на 30.04.2016г.; 8ч. на
01.05.2016г.; 16ч. на 24.05.2016г.; 8ч. на 06.09.2016г.; 8ч. на 22.09.2016г. и
8ч. на 24.05.2017г. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Г. д. „П. б.
и з. н.”, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е
бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените
искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма
как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно
време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи
специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън действието на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и поради това ищецът погрешно е формирал
претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като същото е
извършено правилно по смисъла на заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора
се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също
е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед №
8121з-40/15.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
моли за уважаване на исковете и
присъждане на сторените по делото
разноски.Представя писмени бележки.
Ответникът в
съдебно заседание, чрез проц.представител юк. Т. моли за отхвърляне на исковете . Моли за присъждане
на сторените по делото разноски, юк.възнаграждение в законоопределения размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи, с която с т.1
е определено за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22 и 06 ч. на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Съгласно т.2
за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение.
В т.4 от заповедта е предвидено допълнителното възнаграждение по т.2 да се
определя като определеното основно месечно възнаграждение към датата на
полагане на труда се раздели на средномесечния брой
работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на
официален празник. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1,2 и 3 се
отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена
на протокол –приложение №5 към чл.32, ал.1 в чл.33 от Наредба №8121
з-407/11.08.2017г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Представена е Заповед №8121 з-40/15.01.2015г., с която
е изменена Заповед №8121
з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи и е определено
допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя като основното месечно
възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели на средномесечния брой работни дни и числото осем и полученият
резултат се умножи по две и по броя на отработените часове в официален празник.
Предвидено е този ред да се прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
С решение № 10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 8888/2015г., което е потвърдено от петчленен
състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на
министъра на вътрешните работи в частта, с която е предвидено, че редът за
заплащане на допълнително възнаграждение за работа през официален празник по
същата заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
Представени са
протоколи за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 6.00 ч. и положения
труд по време на официални празници на Трета РСПБЗН –Варна,както следва: протокол за отчитане на работното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 1699 от 05.12.2017г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170р-704 от 03.11.2017г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-662 от 03.10.2017г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-623 от 09.09.2017г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-577 от 03.08.2017г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-517 от 04.07.2017г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-440 от 06.06.2017г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 660 от 03.05.2017г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-314 от 04.04.2017г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-223 от 09.03.2017г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-139 от 09.02.2017г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-28 от 05.01.2017г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-934 от 06.12.2016г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-914 от 08.11.2016г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-809 от 04.10.2016г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-748 от 01.09.2016г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 986 от 03.08.2016г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-589 от 06.07.2016г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 666 от 07.06.2016г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-432 от 04.05.2016г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-327 от 01.04.2016г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-242 от 01.03.2016г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 7170-р-143 от 03.02.2016г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
7170-р-19 от 06.01.2015г.; протокол за отчитане на отработеното време между
22,00 и 06,00 часа с рег.№ 1802 от 01.12.2015г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 1636 от 03.11.2015г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№
1449 от 06.10.2015г.; протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и
06,00 часа с рег.№ 1316 от 07.09.2015г.; протокол за отчитане на отработеното
време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 1195 от 05.08.2015г.; протокол за
отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 1045 от
09.07.2015г.; протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00
часа с рег.№ 885 от 05.09.2015г.; протокол за отчитане на отработеното време
между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 727 от 07.05.2015г.; протокол за отчитане на
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 567 от 03.04.2015г.;
протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа с рег.№ 472
от 20.03.2015г.; протокол за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00
часа с рег.№ 47 от 09.01.2015г. Тези протоколи за отчитане на видовете полаган
от ищеца при ответника труд не са
оспорени по констатации от страните. Данните от същите са взети предвид
при изготвяне на заключението по ССч.Е.
Представени и
приети към доказателствата по делото са преписи на преводни документи за
плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него
труд в процесните периоди, които не са оспорени по
констатации от страните и данните от които са взети предвид при заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ.
за процесния период се установява следното: След
превръщането на положените часове/1526ч./ нощен труд за периода от
01.04.2015год. до 30.11.2017год. в дневни с коефициент 1.143, тяхната обща
стойност възлиза на 1 744часа дневен труд. При равни други условия в
резултат на направеното преизчисление с коефициент
1.143 се получава положен от ищеца извънреден труд, който труд съгласно закона
за МВР би следвало да бъде изчислен и платен в общ размер на 1 336.13лв.
за периода от м.04.2015год. до м.11.2017год.Ищецът полага труд на официални
празници в размер на 144часа, начислен към трудовото възнаграждение, съобразно
заповед №8121з-791-28.10.2014год. и заповед № 81213-40/15.01.2015год. с общ
размер 1 170.92лв., които начисления са изплатени в пълния си размер. При
условията на т.4 от Заповед №8121з-791/28.04.2014год. на Министъра на
вътрешните работи размерът на допълнителното възнаграждение , което се полага
на ищеца с оглед основното му месечно възнаграждение, броя на дните и
изработените часове на официални празници-к.5 от табл.7 за целия разглеждан
период е с обща стойност 4 683.70лв. В резултат на получената разлика,
отразена в к.7 от табл.7 размерът на оставащата дължима за изплащане на ищеца
сума е с обща стойност 3 512.77лв.
Прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е, че страните са били в служебно правоотношение за
периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., по което ищецът е заемал длъжност
„командир на екип“ в Р. д. „П. б. и з. н. – В., която е структурно подчинена на
Г. д. „П. б. и защита на населението в МВР.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Относно
исковата претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.
За да бъде уважена предявената искова претенция с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР в тежест на ищеца е да установи , в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: фактът на възникване на
служебно правоотношение с Г. Д. “П. б. и з. н.” при Министерство на вътрешните
работи, полагане на извънреден труд за исковия период от 01.04.2015г. до
30.11.2017г., както и размера на претендираното
възнаграждение за положения извънреден труд. От своя страна в тежест на
ответника е да докаже наведените от него положителни факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици-да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на допълнителни
трудови възнаграждения през посочения от ищеца период и в уговорения и дължим
размер, в случай че последния докаже тяхната дължимост.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от
01.04.2015г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. , издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била действаща Наредба
№8121з-407/11.08.2014г.
Следва да бъде съобразено обстоятелството , че в
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР , следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след
отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР,
основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2
от нея.
По отношение на размера на исковата претенция, съдът
следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която същият възлиза на 1336.13лева, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР следва да бъде изцяло уважен, доколкото същият е
идентичен с изчисления от вещото лице размер .
Относно исковата претенция с правно
основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР.
За да бъде
уважена предявената искова претенция с правно основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР в
тежест на ищеца е да установи , в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва:
фактът на възникване на служебно
правоотношение с Г. Д. “П. б. и з. н.” при Министерство на вътрешните работи,
полагане на труд на официалните празници за исковия период, както и размера на претендираното възнгарждение за
положения труд на официалните празници. От своя страна в тежест на ответника е
да докаже наведените от него положителни факти, от които черпи благоприятни за
себе правни последици-да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане на допълнителни трудови възнаграждения
през посочения от ищеца период и в уговорения и дължим размер, в случай че
последния докаже тяхната дължимост.
По отношение на исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници
ищецът се позовава на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. за определяне на
размерите на допълнителните възнаграждение за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане
на държавните служители. Тази заповед е изменена със Заповед
№8121з-40/15.01.2015г., съгласно която е изменен алгоритъмът
на по т.4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и е посочено, че редът за
изплащане на допълнително възнаграждение за работа през официални празници по
същата заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014г. Издадена е и Заповед №8121з-437/28.04.2016г.,
с която отново е изменен алгоритъмът на изчисления,
инкорпориран в т.4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
С решение №10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. №8888/2015г., което е потвърдено от петчленен
състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед №8121з-40/15.01.2015г. на Министъра
на вътрешните работи в частта, с която е предвидено, че редът за заплащане на
допълнително възнаграждение за работа през официален празник по същата заповед
се прилага за труд, положен след 01.07.2014г. Не е налице съдебно решение за
обявяване на нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи в останалата част, а именно в частта, с която е изменен алгоритъма по
т.4.
В решение №1694/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №13709/2015г., 5-членен състав, е потвърдено и
възприето концептуалното разбиране, че както заповедта, предмет на разглеждане
по това дело (№8121з-40/15.01.2015г.), така издадената преди нея заповед, на
която се позовава ищецът (№8121з-791/28.10.2014г.) имат характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.1а ЗНА и чл.75 АПК, в обема и на законовата
делегация на чл.179, ал.2 ЗМВР. Поради това всяка от тези заповеди, в
качеството им на подзаконови актове с нормативно значение спрямо персонално
неопределен кръг субекти, влизат в сила само след обнародването им в Държавен вестник,
на осн. чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ.
Следователно необнародването на всеки такъв акт води до неговата неприложимост.
В случай, че в последващ момент преди отмяната му
този акт бъде обнародван, порокът ще бъде саниран,
фактическият състав – завършен и актът ще действа занапред. Ако обаче това не
се случи до отмяната му или извършен нарочен съдебен контрол, актът ще бъде
нищожен. Прочее и в двата случая необнародването резултира
в неприлагане на подзаконовия акт с нормативен характер. В настоящия случай
няма данни Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. да е била обнародвана по сочения
законов ред, поради което възниква съмнение за нейната приложимост изобщо.
Независимо от горното е налице вътрешно противоречие в
самата Заповед №8121з-791/28.10.2014г., защото установеното в т.2 от нея
противоречи на формулата, залегнала в т.4 от същата. В т.2 от заповедта е
посочено, че за работа през дните на официални празници, независимо дали
представлява извънреден труд, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение,
а в т.4 от заповедта е посочен реда, по който следва да се изчислява удвоения
размер на възнаграждението, като е записано, че основното месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се разделя на средномесечния брой работни дни и полученото число се
умножава по броя отработени часове на официален празник. Следвайки формулата по
т.4 се получава обаче резултат, несъответстващ на удвоения размер на основното
месечно възнаграждение /т.2/, доколкото формулата води до определяне на същото
в осемкратно по-висок размер.
Неяснотата на разпоредбите и тяхното явно противоречие
помежду им налага тълкуване на заповедта съгласно чл.46 от Закона за
нормативните актове. Съгласно чл.46 ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България.
Целта
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. е да се определи, че при работа през дните
на официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това следва от
ясния прочит на т. 2 от Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т.2 се налага
извод, че същата следва да води до резултат, съвпадащ с определеното в т.2.
В този смисъл е и Решение № 80 от
19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II г.о., което ясно посочва, че
следва да бъде извършено тълкуване на разпоредбата на т.4 във вр. с т.2 на заповедта, като целта на нормативния акт е да
бъде получено възнаграждение в двоен размер.
Следва да бъде отбелязано още и че съгласно чл. 262
ал.1 т.3 от КТ, дължимият размер на възнаграждението по време на официални
празници е също удвоения размер на възнаграждението /100%/. Тоест дори ако се
приеме, че целта на нормативния акт /Заповед № 8121з-791/28.10.2014г./ е
неясна, то следва да бъде приложена друга разпоредба, а именно общата норма на
чл.262 ал. 1 т. 3 от КТ, водеща до същия правен извод, а именно за дължимост на двойния размер на възнаграждението за работа
по време на официални празници.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че
възнаграждението за работа по време на официални празници следва да се определи
по правилото на т.2 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г., аналогично с това на
чл.262 ал.1 т.3 от КТ, а именно двукратно увеличение на подневното
възнаграждение, тоест 200% от него, а не до твърдяното от ищеца негово
завишение от няколко пъти повече.
При това положение и след като от заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че положеният труд от ищеца на
официални празници, е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на
удвоения такъв на единичната часова ставка
- 200% от нея – л.134-135 от делото), следва да се приеме, че на ищеца е
платено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници за процесния период, както е посочено от вещото лице. Вследствие на изложеното, доколкото вещото
лице сочи, че положеният от ищеца труд в официални празници е изплатен изцяло
от ответника в пълния дължим двукратен размер , то исковата претенция с правно
основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде изцяло отхвърлена.
Досежно разноските:
С оглед изхода от спора и при направени от двете страни искания за присъждания
на разноски, то такива следва да се присъдят на ищеца , съразмерно на уважената част от исковете, а на ответника ,
съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът е направил разноски
в общ размер на 960 лева под формата на заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза следва да се присъдят
разноски в размер на 264.53 лева, които да се възложат в тежест на ответника. В
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева, отчитайки
обстоятелството , че предявените искове са за неизплатено трудово
възнаграждение , като според отхвърлената част от исковете в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 72.44лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса по изцяло уважения иск в размер на
53.45лв., както и разноските за вещо
лице в размер на 150,00 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.
Д. „П. б. и з. н.“ в МВР, с адрес: * А ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***,* , сумата от 1336.13лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 218 часа за периода от 01.04.2015г. до
30.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал 5, т.2 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***,*, срещу Г. Д. „П. б. и з. н.“
в МВР, с адрес: * иск с правно основание
чл.179, ал.1 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3
512.77 лева, представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение
за положен труд през официалните празници за времето от 23.12.2014г. до
30.11.2017г., общо за 144 часа, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г. Д. „П. б. и з. н.“ в МВР, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на
С.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,*, сумата от 264.53 лева, представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***,* ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. „П. б. и з. н.“ в МВР, с адрес: * сумата от 72.44лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. „П. б. и з. н.“ в МВР, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата
от 203.45лв., представляваща дължима
държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от датата на
обявяването - 30.05.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: