№ 7424
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110149298 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д. И. Д., ЕГН
**********с постоянен адрес в гр. С, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано
в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от ....... - Управител, e-mail:
**********, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
...........
С исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 49298/2022 година по
описа на Софийски районен съд, ищецът твърди, че на 28.09.2021г. е сключил договор за
паричен заем № 4271044 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в размер на 2000.00 лева, с
месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 40 % и размер на месечния
лихвен процент, който не е посочен.
Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на
договора, между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ищецът и ответното дружество е бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № 4271044, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 1000 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноската по договора за
кредит.
Твърди се още, че в договора за поръчителство, ишецът е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна
било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите
1
по процесния договор.
Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено фактически да получи плащането, от което
ищецът твърди, че следва материалната легитимация на ответното дружество да отговаря по
процесната претенция.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.
С исковата молба се излагат аргументи, че сключеният между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател и ищеца като заемател договор по своята правна
характеристика е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици следва да важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Изхождайки
от това, ищецът твърди още, че с характеристики на потребителски договор е и сключеният
договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставя на практика
неосъществими за потребителя изисквания предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер и не е оправдано очакването, че ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица -
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.
Ищецът счита, че с поставянето на изначално неизпълними изисквания длъжникът е
принуден да ползва обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД дружество – в случая това е ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора
по договора за заем.
Ищецът твърди, че с невключването на възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР ответникът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
конкретния случай се посочва, че ГПР е 41,73 %, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Счита, че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4271044 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество се
прехвърля към другото, като двете дружества са свързани.
Счита, че в нарушение с чл. 138 ЗЗД и съдебната практика договорът за поръчителство
е бил сключен между главния длъжник и поръчителя, вместо между поръчителя и
кредитора.
Навежда доводи за нищожност на поръчителството поради накърняване на добрите
нрави, като твърди, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че с
оглед обстоятелството, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
а се цели допълнителното му оскъпяване, допълнително възнаграждение за заемодателя,
което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство
поради накърняване на добрите нрави и защото уговореното възнаграждение е в размер на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността
на иска. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за
2
прогласяване на нищожност, навежда доводи за злоупотреба с права и моли за прекратяване
на производството по установителния иск.
Ответникът счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство са неоснователни по съображения, че ответното дружество е финансова
институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, поради което приложение
следва да намери уредбата на Търговския закон.
Оспорва се твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Файненшъл
България“ ЕООД е лишен от правно основание.
Ответникът оспорва, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на
добрите нрави, като се позовава на свободата на договаряне и излага аргументи за
необоснованост на исковата молба.
Оспорва се твърдението, че престациите по така сключения договор за поръчителство
за нееквивалентни, тъй като отговорността на дружеството поръчител може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.
Ответникът оспорва твърденията, че на потребителя не е бил оставен друг избор освен
да сключи процесния договор за поръчителство, тъй като такова изискване не е установено в
Договора за паричен заем.
В отговора на исковата молба се оспорват твърденията за неспазване на нормите на
ЗПК, като ответникът счита, че ЗПК не е приложим към процесния договор за
поръчителство.
С исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 49306/2022 година по
описа на Софийски районен съд, ищецът твърди, че на 16.06.2021г. е сключил договор за
паричен заем № 4175514 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 400.00 лева, с
месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 35 % и размер на месечния
лихвен процент, който не е посочен.
Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на
договора, между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ищецът и ответното дружество е бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № 4175514, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 100 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноската по договора за
кредит.
Твърди се още, че в договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна
било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите
по процесния договор.
Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено фактически да получи плащането, от което
ищецът твърди, че следва материалната легитимация на ответното дружество да отговаря по
процесната претенция.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.
С исковата молба се излагат аргументи, че сключеният между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател и ищеца като заемател договор е по своята правна
характеристика е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
3
последици следва да важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Изхождайки
от това, ищецът твърди още, че с характеристики на потребителски договор е и сключеният
договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставя на практика
неосъществими за потребителя изисквания предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер и не е оправдано очакването, че ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица-
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.
Ищецът счита, че с поставянето на изначално неизпълними изисквания длъжникът е
принуден да ползва обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД дружество – в случая това е ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора
по договора за заем.
Ищецът твърди, че с невключването на възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР ответникът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
конкретния случай се посочва, че ГПР е 41,73 %, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Счита, че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4175514 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество се
прехвърля към другото, като двете дружества са свързани.
Счита, че в нарушение с чл. 138 ЗЗД и съдебната практика договорът за поръчителство
е бил сключен между главния длъжник и поръчителя, вместо между поръчителя и
кредитора.
Навежда доводи за нищожност на поръчителството поради накърняване на добрите
нрави, като твърди, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че с
оглед обстоятелството, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
а се цели допълнителното му оскъпяване, допълнително възнаграждение за заемодателя,
което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство
поради накърняване на добрите нрави и защото уговореното възнаграждение е в размер на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем, сс което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността
на иска. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за
прогласяване на нищожност, навежда доводи за злоупотреба с права и моли за прекратяване
на производството по установителния иск.
Ответникът счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство са неоснователни по съображения, че ответното дружество е финансова
институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, поради което приложение
следва да намери уредбата на Търговския закон.
Оспорва се твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Файненшъл
България“ ЕООД е лишен от правно основание.
Ответникът оспорва, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на
добрите нрави, като се позовава на свободата на договаряне и излага аргументи за
4
необоснованост на исковата молба.
Оспорва се твърдението, че престациите по така сключения договор за поръчителство
за нееквивалентни, тъй като отговорността на дружеството поръчител може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.
Ответникът оспорва твърденията, че на потребителя не е бил оставен друг избор освен
да сключи процесния договор за поръчителство, тъй като такова изискване не е установено в
Договора за паричен заем.
В отговора на исковата молба се оспорват твърденията за неспазване на нормите на
ЗПК, като ответникът счита, че ЗПК не е приложим към процесния договор за
поръчителство.
С исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 49311/2022 година по
описа на Софийски районен съд, ищецът твърди, че на 26.05.2021г. е сключил договор за
паричен заем № 4154875 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 1750.00 лева, с
месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 35 % и размер на месечния
лихвен процент, който не е посочен.
Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на
договора, между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ищецът и ответното дружество е бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № 4154875, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 900 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноската по договора за
кредит.
Твърди се още, че в договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна
било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите
по процесния договор.
Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено фактически да получи плащането, от което
ищецът твърди, че следва материалната легитимация на ответното дружество да отговаря по
процесната претенция.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.
С исковата молба се излагат аргументи, че сключеният между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател и ищеца като заемател договор е по своята правна
характеристика е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици следва да важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Изхождайки
от това, ищецът твърди още, че с характеристики на потребителски договор е и сключеният
договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставя на практика
неосъществими за потребителя изисквания предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер и не е оправдано очакването, че ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица-
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.
Ищецът счита, че с поставянето на изначално неизпълними изисквания длъжникът е
принуден да ползва обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД дружество – в случая това е ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора
5
по договора за заем.
Ищецът твърди, че с невключването на възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР ответникът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
конкретния случай се посочва, че ГПР е 41,73 %, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Счита, че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4154875 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество се
прехвърля към другото, като двете дружества са свързани.
Счита, че в нарушение с чл. 138 ЗЗД и съдебната практика договорът за поръчителство
е бил сключен между главния длъжник и поръчителя, вместо между поръчителя и
кредитора.
Навежда доводи за нищожност на поръчителството поради накърняване на добрите
нрави, като твърди, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че с
оглед обстоятелството, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
а се цели допълнителното му оскъпяване, допълнително възнаграждение за заемодателя,
което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство
поради накърняване на добрите нрави и защото уговореното възнаграждение е в размер на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем, сс което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността
на иска. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за
прогласяване на нищожност, навежда доводи за злоупотреба с права и моли за прекратяване
на производството по установителния иск.
Ответникът счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство са неоснователни по съображения, че ответното дружество е финансова
институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, поради което приложение
следва да намери уредбата на Търговския закон.
Оспорва се твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Файненшъл
България“ ЕООД е лишен от правно основание.
Ответникът оспорва, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на
добрите нрави, като се позовава на свободата на договаряне и излага аргументи за
необоснованост на исковата молба.
Оспорва се твърдението, че престациите по така сключения договор за поръчителство
за нееквивалентни, тъй като отговорността на дружеството поръчител може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.
Ответникът оспорва твърденията, че на потребителя не е бил оставен друг избор освен
да сключи процесния договор за поръчителство, тъй като такова изискване не е установено в
Договора за паричен заем.
В отговора на исковата молба се оспорват твърденията за неспазване на нормите на
ЗПК, като ответникът счита, че ЗПК не е приложим към процесния договор за
поръчителство.
6
С исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 49313/2022 година по
описа на Софийски районен съд, ищецът твърди, че на 22.03.2021г. е сключил договор за
паричен заем № 4096363 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 400.00 лева, с
месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 35 % и размер на месечния
лихвен процент, който не е посочен.
Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на
договора, между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ищецът и ответното дружество е бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № 4096363, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 100 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноската по договора за
кредит.
Твърди се още, че в договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна
било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите
по процесния договор.
Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено фактически да получи плащането, от което
ищецът твърди, че следва материалната легитимация на ответното дружество да отговаря по
процесната претенция.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.
С исковата молба се излагат аргументи, че сключеният между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател и ищеца като заемател договор е по своята правна
характеристика е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици следва да важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Изхождайки
от това, ищецът твърди още, че с характеристики на потребителски договор е и сключеният
договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставя на практика
неосъществими за потребителя изисквания предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер и не е оправдано очакването, че ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица -
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.
Ищецът счита, че с поставянето на изначално неизпълними изисквания длъжникът е
принуден да ползва обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД дружество – в случая това е ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора
по договора за заем.
Ищецът твърди, че с невключването на възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР ответникът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
конкретния случай се посочва, че ГПР е 41,73 %, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Счита, че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4096363 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга, а просто задължението му от едното дружество се
7
прехвърля към другото, като двете дружества са свързани.
Счита, че в нарушение с чл. 138 ЗЗД и съдебната практика договорът за поръчителство
е бил сключен между главния длъжник и поръчителя, вместо между поръчителя и
кредитора.
Навежда доводи за нищожност на поръчителството поради накърняване на добрите
нрави, като твърди, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че с
оглед обстоятелството, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
а се цели допълнителното му оскъпяване, допълнително възнаграждение за заемодателя,
което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство
поради накърняване на добрите нрави и защото уговореното възнаграждение е в размер на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем, сс което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността
на иска. Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск за
прогласяване на нищожност, навежда доводи за злоупотреба с права и моли за прекратяване
на производството по установителния иск.
Ответникът счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство са неоснователни по съображения, че ответното дружество е финансова
институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, поради което приложение
следва да намери уредбата на Търговския закон.
Оспорва се твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Файненшъл
България“ ЕООД е лишен от правно основание.
Ответникът оспорва, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на
добрите нрави, като се позовава на свободата на договаряне и излага аргументи за
необоснованост на исковата молба.
Оспорва се твърдението, че престациите по така сключения договор за поръчителство
за нееквивалентни, тъй като отговорността на дружеството поръчител може да бъде
ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.
Ответникът оспорва твърденията, че на потребителя не е бил оставен друг избор освен
да сключи процесния договор за поръчителство, тъй като такова изискване не е установено в
Договора за паричен заем.
В отговора на исковата молба се оспорват твърденията за неспазване на нормите на
ЗПК, като ответникът счита, че ЗПК не е приложим към процесния договор за
поръчителство.
С оглед гореизложеното ищецът иска от съда да постанови решение, с което на
основание противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
начална липса на основание, да признае за установена нищожността на:
1. Договор за поръчителство № 4271044, сключен между Д. И. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. С, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от .......... и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, , във вр. с Договор
за паричен заем № 4271044 от 28.09.2021 г.
2. Договор за поръчителство № 4175514, сключен между Д. И. Д., ЕГН ********** с
8
постоянен адрес в гр. С, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от .......... и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за
паричен заем № 4175514 от 16.06.2021 г.
3. Договор за поръчителство № 4154875, сключен между Д. И. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. С, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от .......... и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за
паричен заем № 4154875 от 26.05.2021 г.
4. Договор за поръчителство № 4096363, сключен между Д. И. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. С, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от .......... и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за
паричен заем №4096363 от 22.03.2021 г.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Джавахарлал
Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... да заплати на Д. И. Д., ЕГН
**********с постоянен адрес в гр. С сумите, както следва:
1. Сумата от 5,00 лева, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер н
1000,00 лева, представляващо недължимо платена сума по Договор за поръчителство
№ 4271044, сключен между Д. И. Д., ЕГН **********с постоянен адрес в гр. С,
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за паричен заем № 4271044 от
28.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
09.09.2022 г., до окончателното изплащане.
2. Сумата от 5,00 лева, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на
100 лева, представляващо недължимо платена сума по Договор за поръчителство №
4175514, сключен между Д. И. Д., ЕГН **********с постоянен адрес в гр. С,
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за паричен заем № 4175514 от
16.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
09.09.2022 г., до окончателното изплащане.
3. Сумата от 5,00 лева, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на
900 лева, представляващо недължимо платена сума по Договор за поръчителство №
4154875, сключен между Д. И. Д., ЕГН **********с постоянен адрес в гр. С,
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за паричен заем № 4154875 от
9
26.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
09.09.2022 г., до окончателното изплащане.
4. Сумата от 5,00 лева, предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на
100 лева, представляващо недължимо платена сума по Договор за поръчителство №
4096363, сключен между Д. И. Д., ЕГН **********с постоянен адрес в гр. С,
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, във вр. с Договор за паричен заем №4096363 от
22.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
09.09.2022 г., до окончателното изплащане.
С протоколно определение, обективирано в протокол от публично съдебно заседание,
проведено на 25.09.2024 г., съдът е допуснал при реда и условията на чл. 214 ГПК изменение
на размера на осъдителните искови претенции в следния смисъл:
1. Изменение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал. 1 от ЗЗД по отношение на
договор за поръчителство № 4271044/27.09.2021г., като същия да се счита предявен за
сумата от 1047,90 лева.
2. Изменение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал. 1 от ЗЗД по отношение на
договор за поръчителство № 4175514/16.06.2021г., като същия да се счита предявен за
сумата от 119,76 лева.
3. Изменение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал. 1 от ЗЗД по отношение на
договор за поръчителство № 4154875/26.05.2021г., като същия да се счита предявен за
сумата от 797,68 лева.
4. Изменение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал. 1 от ЗЗД по отношение на
договор за поръчителство № 4096363/22.03.2021г., като същия да се счита предявен
за сумата от 119,76 лева.
С исковите молби се претендират сторените в образуваните производства разноски.
С отговорите на исковите молби се иска от съда да отхвърли така предявените искове.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, в това число
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От фактическа страна не се спори и се доказа, че ищецът е сключил процесните четири
договора за поръчителство.
Установява се, че на 28.09.2021г. е сключил договор за паричен заем № 4271044 с „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в размер на 2000.00 лева, с месечни вноски и ГПР в размер на
41,34%, ГЛП в размер на 40 % и размер на месечния лихвен процент, който не е посочен. На
26.05.2021г. е сключил договор за паричен заем № 4154875 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД в размер на 1750.00 лева, с месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на
35 % и размер на месечния лихвен процент, който не е посочен. На 16.06.2021г. е сключил
договор за паричен заем № 4175514 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 400.00
лева, с месечни вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 35 % и размер на
месечния лихвен процент, който не е посочен. На 22.03.2021г. е сключил договор за паричен
заем № 4096363 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 400.00 лева, с месечни
вноски и ГПР в размер на 41,34%, ГЛП в размер на 35 % и размер на месечния лихвен
10
процент, който не е посочен.
От съдържанието на тези четири кредитни договора е видно, че в чл. 4 е било
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Посочено е, че поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение,
нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи
по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи
сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
Доказва се, че на съответните дати на сключване на договорите за кредит между ищеца
и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ищецът и ответното дружество са сключвали договори за
предоставяне на гаранция, по силата на който "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело
задължението да обезпечи пред "Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца.
Видно е, че е уговорено между страните, че обезпечението във всеки един от четирите
случая се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя.
Доказва се, че въз основа на така сключените договори за поръчителство, ищецът се е
задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. По Договор за поръчителство
№ 4271044 ищецът е заплатил сумата от 1047,90 лева. По Договор за поръчителство №
4175514 ищецът е заплатил сумата от 119,76 лева По Договор за поръчителство № 4154875
ищецът е заплатил сумата от 797,68 лева. По Договор за поръчителство № 4096363 ищецът е
заплатил сумата от 119,76 лева. Това е видно от видно от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза.
Установява се и на се спори, че съгласно договорите за поръчителство е следвало
ответникът да предоставя дължимите парични думи на "Изи Асет Мениджмънт" АД, което
пък от своя страна, съгласно договора, е било упълномощено от "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.
Не се спори и се доказва, че вземанията по договорите за кредит и тези по договорите
за поръчителство са изцяло платени.
От вписаните обстоятелства в Търговския регистър е видно, че кредиторът "Изи Асет
Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД и в
тази връзка кредиторът и поръчителят не може да са спори, че са свързани лица. От
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че при постъпване на
дължими към „Файненшъл България" ЕООД суми, представляващи възнаграждение за
гаранция, същите се осчетоводяват В счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт" АД като
задължение. „Файненшъл България" ЕООД осчетоводява сумите, които следва да получи
като очакван приход. Сумите се превеждат/прихващат през следващия месец, с което се
уреждат отношенията между двете дружества и Вземането на „Файненшъл България" ЕООД
от „Изи Асет Мениджмънт" АД се намаля с получената сума.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
изслушано и прието в публично съдебно заседание от 25.09.2024 г. и което съдът приема
като пълно и го кредитира, се приема за доказано, че действителният процент на годишния
процент на разходите (ГПР) се разминава от този, вписан в договорите за предоставяне на
паричен заем.
Така по Договор за паричен заем № 4271044 от дата 27.09.2021 сключен с „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 2000,00 лв. при главница 2000,00 лв. и лихви 222,10 лв.
ГПР е 40.99%, а при включване на сумата за предоставяне на поръчителство към ответното
дружество в размер от 1047,90 лева – ГПР е в размер от 348. 43%.
11
По Договор за паричен заем 4175514 от дата 16.06.2021 сключен с „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 400,00 лв. при главница 400,00 лв. и лихви 20,24 лв. ГПР
е 46.51%, а при включване на сумата за предоставяне на поръчителство към ответното
дружество в размер на 119,76 лева – ГПР е в размер на 231.56%.
По Договор за паричен заем 4154875 от дата 26.05.2021 сключен с „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 1750,00 лв. при главница 1750,00 лв. и лихви 169,32 лв.
ГПР е 40.39%, а при включване на сумата за предоставяне на поръчителство към ответното
дружество в размер от 797,68 лв. – ГПР е 349.06%
По Договор за паричен заем 4096363 от дата 22.03.2021 сключен с ,Изи АСЕТ
МЕНИДЖЪНТ" АД в размер на 400,00 лв. при главница 400,00 лв. и лихви 20,24 лв. ГПР е
46.53%, а при включване на сумата за предоставяне на поръчителство към ответното
дружество в размер от 119,76 лв. – ГПР е 231.56%.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени кумулативно обективно съединени искове със
следните правни квалификации:
- по исковете за прогласяване нищожност на процесните договори – правната
квалификация е чл. 26, ал. 1 пр. 1, 2, 3 и ал. 2, пр. 4 от Закона за задълженията и договорите,
във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит;
- по осъдителните искове – правната квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите;
- по искането за законна лихва – чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
По същество
Доказателствената тежест в настоящото производство се разпределя, както следва:
За ищеца:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно
доказване сключването на процесните договори за поръчителство с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че същите се явяват нищожни на основанията, посочени в
исковата молба, а именно – противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави, липса на основание, както и извършените плащания по всеки от договорите.
За ответника:
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си,
действителността на процесните договори за поръчителство, които да се явяват валидно
правно основание за получаването, респ. задържането, на платените от ищеца суми, както и
да докаже точно изпълнение по процесните договори.
Съгласно съдебната практика - настоящият съдебен състав разполага с възможността да
се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-
240/98 до С-244/98, Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в
този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С- 244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело
С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
12
облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има
качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на
потребители, заради и което съдът дължи да извърши проверка по смисъла на чл. 143 - 147а
от Закона за защита на потребителите.
По допустимостта на иска за установяване, че сключените между ищеца и
ответника договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1, 2, 3 и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД:
Заявените искови претенции съдът приема за допустими, като счита за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост на установителния иск с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като:
Възражението на ответника за недопустимост на тези искове е неоснователно, тъй като
отношенията по оспорените договори, въпреки, че са приключили - с плащане на сумата по
договора за кредит и сумата по договора за поръчителство - ищецът твърди, че е плащал въз
основа на тях и платеното следва да му се върне, а съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз - т. 2 от Решение от 23 ноември 2023 г. по дело С-321/22, за предявяване
на иск за установяване на недействителност на договор поради неравноправни клаузи не се
изисква установяване на специфичен интерес, включително и когато ищецът разполага с
друг иск или възражение, поради което исковете са допустими.
По основателността на иска за нищожност на договорите за предоставяне на
поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1, 2, 3 и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД:
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98, Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесните договори за поръчителство имат
характеристиката на потребителски договор, като ищецът е потребител по смисъла на §13, т.
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, като в този смисъл и договорите за поръчителство, свързани с
обезпечаването на договорите за кредит не са били предназначени и свързани с извършване
на търговска или професионална дейност на ищеца като кредитополучател, и не се
установява от доказателствата по делото, ищецът да е действал при сключването на
договорите за заем и за поръчителство в рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.
Следователно, съдът при анализа на процесните договори за поръчителство следва да
съобразява действителността на същите не само с оглед на общите правила на Закона за
задълженията и договорите, но и с оглед специалните текстове на Закона за защита на
потребителите.
По отношение действителността на договорите за поръчителство.
Чл. 138 и сл. от ЗЗД уреждат общите правила относно договора за поръчителство.
Съгласно тях той представлява съглашение за учредяване на обезпечение, което има
акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема
поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна
валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен
безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне,
13
поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно
чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение и щом договорът, за който се поръчителства (в случая договор за потребителски
кредит) е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което
да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка,
недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води
автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би
могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно
правоотношение.
В настоящия казус съдът намира, че не се касае за хипотеза на договор за
поръчителство като акцесорно правоотношение между страните по договора за предоставяне
на паричен кредит, а става въпрос за правоотношение, чиято единствена цел е оскъпяване на
кредитното правоотношение, неразделна част от същото. Следователно поръчителство не
съществува, а се уговаря допълнително възнаграждение в полза на кредитора и в разрез с
текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, по силата на който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (50%). Както вече бе
посочено, в настоящия казус процесните договори многократно надвишават този
нормативно определен размер, както следва: по Договор за паричен заем № 4271044 от дата
27.09.2021 ГПР е в размер от 348. 43%; по Договор за паричен заем 4175514 от дата
16.06.2021 ГПР е в размер на 231.56%; по Договор за паричен заем 4154875 от дата
26.05.2021 ГПР е 349.06%; по Договор за паричен заем 4096363 от дата 22.03.2021 ГПР е
231.56%.
Този свой извод съдът аргументира със следните доводи:
На първо място, ответникът и кредиторът по правоотношенията по предоставяне на
паричен заем са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ТЗ, доколкото от справка
в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик
на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
На второ място, от съдържанието договорите за предоставяне на гаранция се
установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито
падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договорите за
потребителски кредит.
На следващо място, "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор
и всички други вземания на гаранта по този договор (чл. 3, ал. 1). Доказва се от
съдържанието на договорите, че е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко време
своите права по този договор (включително суброгационните права срещу потребителя) на
всяко трето лице по своя преценка (чл. 12).
Така, в крайна сметка, договорите за поръчителство по казуса не носят белезите на
такива, доколкото ответното дружество – гарант не носи риска от неизпълнение, не получава
реално уговореното възнаграждение, не упражнява и суброгационните си права при
плащане.
В заключение, в настоящия казус уговарянето на допълнително възнаграждение чрез
процесните договори за поръчителство представлява нарушение на изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С процесните договори за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства (съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона), то договорът за
14
поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
По отношение действителността на договора за предоставяне на паричен заем.
Доколкото действителността на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК е
предварителен въпрос по този иск, настоящият състав намира, че следва да разгледа и
обсъди и дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за
нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а
същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е
изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните
правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от
Решение от 09.11.2016 г. по дело С- 42/15. В този смисъл не може да са спори, че съгласно
практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело С-
377/14, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две
величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПК като
предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична
сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно
§1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати,
за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. С оглед на изложеното
неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1
ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на
ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил
по договора съгласно чл. 23 ЗПК - чистата стойност на договора за кредит, сключен с
третото лице - помагач на ищеца.
В конкретния случай уговорката за дължимост на възнаграждение е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
На следващо място съдът съобразява и уговореното в договора за предоставяне на
поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на заемодателя, а при заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми
задължения на потребителя по договора за заем, с приоритет се погасяват вземанията на
поръчителя. По този начин на длъжника се налага заплащането на възнаграждението, за да
се стигне до погасяване на заема, тъй като внасяне на сума, по-малка от дължимата по двата
договора, винаги ще води до наличие на неизпълнен остатък от главницата по заема. Поради
това тези уговорки съдът преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и
т. 20 ЗЗП. Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Посочените уговорки на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство
от друга страна подкрепят и затвърждават убеждението на съда, че сумите, сочени като
възнаграждение за поръчителя на практика са оскъпяване на кредита и съставляват
невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да определи като нищожна уговорката за дължимост
от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за предоставяне
на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП
15
като неравноправна.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че договорът за поръчителство е нищожен и
претенцията като основателна следва да се уважи.
По обусловените осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
По осъдителните искови претенции за плащане на недължимо платеното, а именно
сумите на платеното възнаграждение за осигуряване на поръчителство, съдът приема, че
същите следва да бъдат уважени като доказани. Ответникът не установи в условията на
пълно главно доказване годно и валидно основание за получаване на сумата от 2085,10 лева,
от които 1047,90 лева, договор за поръчителство № 4271044/27.09.2021г.; 119,76 лева по
договор за поръчителство № 4175514/16.06.2021г.; 797,68 лева, по договор за поръчителство
№ 4154875/26.05.2021г.; 119,76 лева по договор за поръчителство № 4096363/22.03.2021г,
която следва да върне на ищеца, като платена по нищожен договор за поръчителство.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
Ищецът претендира, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна такса – 350 лева,
депозит за вещо лице – 400 лева, и заплатено адвокатско възнаграждение по четирите
производства – съответно 960, 480, 960 и 960 лева (общо 3 360 лева), общо в размер на 4 110
лева.
При съединяването на четирите производства при условията на чл. 213 ГПК за общо
разглеждане в едно единствено съдебно производство процесуалното представителство на
ищеца е осъществено в едно единствено съдебно производство, поради което на него му се
следват като разноски направените от него разходи за едно съдебно производство. С оглед
на това, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1710 лева, от които за
заплатена държавна такса – 350 лева, депозит за вещо лице – 400 лева, и заплатено
адвокатско възнаграждение– 960,00 лева с ДДС.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. С
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 - иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 и предл. 3 и ал. 2, предл. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК нищожността на следните
сключени между страните договори за поръчителство:
Договор за поръчителство № 4271044/28.09.2021 г., сключен във връзка с Договор за
паричен заем № 4271044 от 28.09.2021 г.
Договор за поръчителство № 4175514/16.06.2021 г., сключен във връзка с Договор за
паричен заем № 4175514 от 16.06.2021 г.
16
Договор за поръчителство № 4154875/26.05.2021 г., сключен във връзка с Договор за
паричен заем № 4154875 от 26.05.2021 г.
Договор за поръчителство № 4096363/22.03.2021 г., сключен във връзка с Договор за
паричен заем №4096363 от 22.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
.......... да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. С - сума в общ
размер на 2085,10 лева, от които:
сумата от 1047,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 4271044/27.09.2021г.
сумата от 119,76 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за поръчителство № 4175514/16.06.2021г.
сумата от 797,68 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за поръчителство № 4154875/26.05.2021г.
сумата от 119,76 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за поръчителство № 4096363/22.03.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -09.09.2022
година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
.......... да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. С сумата на
сторените разноски в ГД 49298/2022 г. по описа на Софийски районен съд, общо в размер на
1710 лева, представляваща заплатена държавна такса – 350 лева, депозит за вещо лице – 400
лева, и заплатено адвокатско възнаграждение– 960 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17