Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 3797 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника А.Т.А.,
срещу решение № 20280885 от 18.12.2020г. по гр. дело № 6888/2020 г. на СРС, III
Гражданско отделение, 149 състав, с което е увеличена присъдената издръжка
за детето А.А.А., ЕГН ********** от 100 лева на 350 лева, считано от
10.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Решението
се обжалва в частта за разликата над 200 лева до 350 лева.
В жалбата се твърди неправилност на
постановеното решение. Искането е да се отмени решението в обжалваната част.
В открито съдебно заседание въззивникът лично поддържа въззивната си жалба
и сочи нови доказателства. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна А.А.А., действащ лично и със съгласието
на майка си Н.А.А., чрез представителя си по пълномощие – адв. И.Е.Г. от САК, с
който оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната част да се
потвърди. Сочи нови доказателства. Претендира разноски пред въззивната
инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата и след
изтичане срока за отговор на жалбата - относно доходите на родителите на
непълнолетния А.А.А..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 6888/2020 г. на
СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът, на основание чл. 150 от СК е изменил определената
с решение № ІІІ-1-38/05.01.2010 г.,
постановено по гражданско дело № 7567/2009 г. на Софийския районен съд, 84
състав, в полза на А.А.А., като я е увеличил от 100 лв. на 350 лв. и е осъдил А.Т.А.
да заплаща на непълнолетното дете А.А.А., действащ лично и със съгласието на
своята майка Н.А.А., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 10.02.2020
г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното ѝ изплащане. Осъдил е А.Т.А. да заплати на СРС държавна
такса от 216 лева. Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна
такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй
като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание.
Въззивната инстанция приема, че в обжалваната
част решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки
и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят неправилна
преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на
решението, в обжалваната част, са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се
иска, и променените (увеличените) възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка
може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната
издръжка за детето А.А.А., роден на ***г., в размер от 100 лева, с решението по
гр. дело № 7567/2009 г. на Софийския районен съд, 84 състав, влязло в сила на 05.01.2010
г., ищецът е бил на 3 години и 5 месеца, а към момента на приключване на
съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършил
15 години и 4 месеца. От определянето на месечната издръжка от 100 лева е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на
издръжката. През изминалия период от почти дванадесет години ищецът е пораснал,
с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки
човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани и с увеличената
издръжка в размер от 200 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен,
продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (ищецът да има нужда от по-малко средства за месечната си
издръжка).
Съдът съобрази също, че въззивникът е в
работоспособна възраст (39-годишен) и е здрав човек, полагащ труд по трудово
правоотношение, за който няма данни да има алиментни задължения към други
ненавършили пълнолетие лица.
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил
доказателства от които се установява, че средното му месечното брутно трудово
възнаграждение за периода от м. 12.2020г. до м. 11.2021г. вкл., е 2366.49 лева,
т.е. общо за периода 28397,93 лв. Следва, че бащата разполага с материални
възможности да заплаща присъдената от районния съд с обжалваното решение месечна
издръжка от 350 лв., тъй като месечното му брутно трудово възнаграждение (т.е.
доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г.
по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) възлиза средно на 2366.49 лева. В тази
връзка въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Във въззивното производство са приети нови
доказателства и за доходите на майката Н.А.А., за която се установява, че
месечното ѝ брутно трудово възнаграждение в периода от м. 11.2020г. до м.
10.2021г. е 1706 лева, т.е. общо за периода 20471,98 лв. Майката е обременена с
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете,
поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и не само в пари,
но и в натура.
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата пред въззивната инстанция не променят
убеждението на настоящия съд в правилността на обжалваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение в обжалваната част, като постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззивникът не претендира разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Въззиваемата страна има право на
разноски, каквито са поискани и доказани. Съдът счита за своевременно и основателно
възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна, поради което намалява същото от 500 лв. на
минимума от 300 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът осъжда
въззивника да заплати на А.А.А., действащ
лично и със съгласието на своята майка Н.А.А. сумата от 300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20280885 от 18.12.2020г. по гр. дело № 6888/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 149 състав, в обжалваната част.
Съдебно решение № 20280885 от 18.12.2020г. по гр. дело № 6888/2020 г. на Софийския районен съд, IІI Гражданско отделение, 149 състав, в останалата част - за разликата над 100 лева до 200 лева е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Н.А.А., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски по въззивно гр. дело № 3797/2021г. по описа на Софийски градски съд, IІI въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.