РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Нова Загора, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100452
по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от М. В. В. с ЕГН ********** от ***
срещу К. Т. С., ЕГН **********, с адрес - *** и Г. А. С., с ЕГН **********, с адрес - *** с
правно основание - чл.415, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска - 600.00 лева.
В исковата молба ищецът се сочи, че на 29.12.2023 г. с ответниците подписали
договор, от който било видно, че за извършен от ищеца основен ремонт на техен микробус
„Фолксваген Транспортер Т5“ с № ***, стойността на услугата била 3700 лева, при
гаранционен срок от 6 месеца, считено от 29.12.2023 г. Към 29.12.2023 г. при подписването
на договора, ответниците били заплатили сумата от 1500 лева, като се задължили да заплатят
остатъка от 2200.00 лв. най-късно до м.февруари 2024 г.
Ищецът твърди в исковата си молба, че до края на м.февруари 2024 г. ответниците не
му платили дължимия остатък от 2200 лева, поради което той подал заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тази сума, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. По образуваното
ЧГД 307/2024 г. по описа на НЗРС била издадена заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищецът твърди още, че след подаването на заявлението му до
съда и издаването на Заповедта за изпълнение, ответниците му заплатили част от
задължението, като останали да му дължат още 600 лева, които ответниците не му били
платили към датата на подаване на исковата молба в съда.
Сочи, че в законовия срок след уведомяването, ответницата Г. А. била подала
възражение срещу Заповедта за изпълнение.
Ищецът заявява, че наличието на възражение обосновавало правния му интерес да
предяви съгласно чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането си и да получи съдебно
решение, с което съда да признае за установено, че ответниците му дължат сумата от 600.00
лева, ведно с лихва за забава от 27.03.2024 г. до датата на подаване на тази искова молба,
както и законната лихва върху тази главница от 600.00 лв., считано от датата на
регистриране на исковата молба в съда.
Разяснява, че сумата от 600.00 лева, представлявала остатък от дължимите от
ответниците 2200 лева за извършения основен ремонт на микробуса , която те е следвало да
заплатят на ищеца до края на м.февруари 2024 г. Следвало също ответниците да заплатят на
1
ищеца и разноските по ЧГД 307/2024г на PC-Нова Загора в размер на 44 лв. за държавна
такса, както и разноските му за настоящото дело.
Ищецът моли съда да постанови постановите решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците К. Т. С. с ЕГН ********** и Г. А. С. с ЕГН
**********, и двамата с адрес ***, че вземането на ищеца, постановено по ч.гр.дело №
307/2024 г. на Новозагорския районен съд против двамата ответници съществува и че
ответниците дължат остатъка от него, в размер на 600 лева, представляващи неплатен
остатък от задължението им за извършен основен ремонт на микробус „Фолксваген
Транспортер Т5“ с № ***, ведно с лихва за забава от 27.03.2024 г. до датата на подаване на
тази искова молба, както и законната лихва върху тази главница от 600 лв., считано от датата
на регистриране на исковата молба в съда, както и разноски в размер на 44 лв по ЧГД №
307/2024 г. и разноските за настоящото дело.
Към исковата си молба ищецът представя Договор от 29.12.2023 г. и Платежно за
внесена такса от 44 лв. и моли съда да изиска и приложи ЧГД № 307/2024 г. на
Новозагорския районен съд.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба и не са изразили становище.
В откритото съдебно заседание ответниците К. Т. С. и Г. А. С., редовно призовани –
лично се явяват.
Ответникът К. Т. С. посочва, че е вярно, че дължат на ищеца сумата в размер на
600.00 лева и заявява, че признава иска.
Ответницата Г. А. С. също посочва, че е вярно и признава, че дължат на ищеца 600.00
лева и имат да му дават тези пари.
В заключение ответника сочи, че не отрича, че дължи тези 600.00 лева, които били
остатъка от договора. Заявява, че прави признание на иска за тези 600.00 лева.
В заключение ответницата сочи, че не отрича, че дължат на ищеца тези 600 лв.,
Заявява, че признава, че му дължат 600 лева и ще му ги дадат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На съда са представени следните писмени доказателства: представя Договор от
29.12.2023 г. и Платежно нареждане за заплатена държавна такса, както и ч.гр.д.№
20242220100307 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2024 г.
Безспорно между страните са налице облигационни отношения по повод сключен на
29.12.2023 г. договор между страните за извършен от ищеца основен ремонт на микробус
„Фолксваген Транспортер Т5“ с № *** собственост на двамата ответници, стойността на
услугата била 3700 лева, при гаранционен срок от 6 месеца, считано от 29.12.2023 г., като
към датата на подписването на договора, ответниците заплатили сумата от 1500 лева и се
задължили да заплатят остатъка от 2200.00 лв. най-късно до м.февруари 2024 г., което обаче
към уречената дата не сторили, поради което той подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а по образуваното ЧГД 307/2024 г.
по описа на НЗРС му била издадена заповед за изпълнение.
Както се претендира в исковата молба, така и в открито съдебно заседание се
установи, че е останала неплатена сума вразмер на 600 лв. по процесния договор.
В последното по делото открито съдебно заседание проведено на 08.10.2024 г. ищеца
М. В. В., редовно призован – лично се явява. Ответникът К. Т. С., редовно призован – лично
2
се явява. Ответницата Г. А. С., редовно призована – лично се явява.
Ответникът К. Т. С. посочва, че е вярно, че дължат на ищеца сумата в размер на
600.00 лева и заявява, че признава иска.
Ответницата Г. А. С. също посочва, че е вярно и признава, че дължат на ищеца 600.00
лева и имат да му дават тези пари.
В заключение ответника сочи, че не отрича, че дължи тези 600.00 лева, които били
остатъка от договора. Заявява, че прави признание на иска за тези 600.00 лева.
В заключение ответницата сочи, че не отрича, че дължат на ищеца тези 600 лв.,
Заявява, че признава, че му дължат 600 лева и ще му ги дадат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим - предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че на 29.12.2023 г.
между страните е бил сключен Договор за извършен от ищеца основен ремонт на микробус
„Фолксваген Транспортер Т5“ с № *** собственост на двамата ответници, стойността на
услугата била 3700 лева, при гаранционен срок от 6 месеца, считано от 29.12.2023 г., като
към датата на подписването на договора, ответниците заплатили сумата от 1500 лева и се
задължили да заплатят остатъка от 2200.00 лв. най-късно до м.февруари 2024 г., което обаче
към уречената дата не сторили, поради което той подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а по образуваното ч.гр.д.№ 307/2024
г. по описа на НЗРС му била издадена заповед за изпълнение.
Веднага след това обаче, ответниците му заплатили част от задължението в размер на
2200 лева за извършения основен ремонт на микробуса на ответниците, която следвало да
заплатят на ищеца до края на м.февруари 2024 г., като останали дължими още 600 лева към
датата на подаване на исковата молба в съда.
В законовия срок след уведомяването, ответницата Г. А. подала възражение срещу
Заповедта за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца да предяви
съгласно чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането си и да получи съдебно решение, с
което съда да признае за установено, че ответниците му дължат сумата от 600.00 лева, ведно
с лихва за забава от 27.03.2024 г. до датата на подаване на тази искова молба, както и
законната лихва върху тази главница от 600.00 лв, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда.
Претендират се и разноски в заповедното и настоящото производство.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр.
чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице договорни
отношения между страните, както и че в образуваното ч.гр.д.№ 307/2024 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора е била издадена исканата Заповед за изпълнение на парично
задължение.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава
претенцията му, както и размера на дължимите от ответниците суми.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
3
В съдебно заседание ищеца поддържа предявения иск и моли съда да осъди
ответниците да му изплатят остатъка от сумата дължима към месец декември миналата
година в размер на 600.00 лева съгласно споразумението.
Ответникът К. Т. С. посочва, че е вярно, че дължат на ищеца сумата в размер на
600.00 лева и заявява, че признава иска.
Ответницата Г. А. С. също посочва, че е вярно и признава, че дължат на ищеца 600.00
лева и имат да му дават тези пари.
В заключение ответника сочи, че не отрича, че дължи тези 600.00 лева, които били
остатъка от договора. Заявява, че прави признание на иска за тези 600.00 лева.
В заключение ответницата сочи, че не отрича, че дължат на ищеца тези 600 лв.,
Заявява, че признава, че му дължат 600 лева и ще му ги дадат.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми,
представляващи задължения по Договор за за издаване на кредитна карта, следва да бъде
уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от страна на ответниците.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на исковете, доколкото със заявеното в последното открито съдебно
заседание по делото ответниците заявиха, че признават, че дължат сумата от 600.00 лв. на
ищеца. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 от ГПК, поради което на
основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът постановява решението си съобразно
направеното признание на иска.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане
на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, поради което
следва да се осъдят ответниците да заплатят разноски в размер на 45.80 лв., представляващи
държавна такса.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора.
Ето защо, съобразно изхода от спорното исково производство, ответниците дължи на
ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 307/2024 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора, разноски в размер на 44.00 лв., представляващи държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, на осн.чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на К. Т. С. с ЕГН ********** и Г. А. С. с ЕГН ********** и двамата с
адрес - ***, ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА М. В. В. с ЕГН ********** от ***, СУМА в
размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, ведно с лихва за забава от 27.03.2024 г. до 13.05.2024
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Т. С. с ЕГН ********** и Г. А. С. с
ЕГН ********** и двамата с адрес - ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА М. В. В. с ЕГН ********** от
***, СУМАТА от 45.80 лв. /четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/, разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА К. Т. С. с ЕГН ********** и Г. А. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес -
***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА М. В. В. с ЕГН ********** от ***, СУМАТА от 44.00 лв.
/четиридесет и четири лева/ за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
20242220100307 по описа на Районен съд Нова Загора за 2024 г.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5