Р Е Ш Е Н И Е № 511
гр. Силистра, 01.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СИЛИСТРА,
наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина
Йовчева АНД № 691 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
С Наказателно постановление № 134,
издадено на 11.08.2017 г. от д-р В. Б. Б.– Председател на Комисията за
регулиране на съобщенията (КРС) е наложена на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с
чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във
вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения ЗЕС), във
вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 8, във вр. с чл. 43, ал. 6 от Общите
изисквания имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева на
“Н.-Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Ц. н.“ № …,
представлявано от С. Р. М. за извършено нарушение на чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал.
8, във вр. с чл. 43, ал. 6 от Общите изисквания.
Срещу НП е постъпила жалба, подписана
от управителя на “Н.-Б.“ ЕООД с ЕИК …. В жалбата се твърди, че процесното НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Навеждат се доводи, че при анализ на
разпоредбите се установява, че задължението да бъдат включени в индивидуалния
договор като последни клаузи се отнася само до условията, регламентиращи
правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор. Според
договора съществува клауза в т. 2.2., предвиждаща възможност предприятието да
измени или прекрати едностранно договора. Изразява се становище, че след като
не е налице самостоятелна клауза, даваща право на предприятието едностранно да
измени индивидуалния договор с потребителя, то не следва да се прилага и
изискването на чл. 43, ал. 8 във вр. с ал. 6 от Общите изисквания. Отделно се
твърди, че наказващия орган не е обсъдил посоченото в депозираното възражение.
Посочено е, че това представлява нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли се за
отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимирано за това лице и против
акт, подлежащ на съдебен контрол.
За жалбоподателя се явява упълномощен
от управителя на дружеството адвокат - адв. Ж. при АК – Р., който поддържа
жалбата и изразява становище, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон и е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, като нарушението и нарушителя не са установени и доказани по безспорен
и категоричен начин. Според становището му понятието общи изисквания е посочено
в текста на чл. 73 от ЗЕС, който не е отразен в акта и в НП. Изтъква, че не е
посочено относимото решение на КРС, с което те са приети, както и броя на ДВ, в
който е публикуван този акт. Приравнява посоченото на липса на задължителен
реквизит. Твърди, че не е ясно кои са общите изисквания, които са нарушени –
дали са нарушени Общите изисквания или Общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения. Твърди, че на електронната страница на
Комисията не е публикуван нормативен акт с наименование Общи изисквания.
Изтъква също, че не е спазен предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН преклузивен
тримесечен срок. Отбелязва, че жалбата на потребителя К. е постъпила в
07.02.2017 г., която възприема като датата на откриване на нарушителя. Навежда доводи, че при анализ
на разпоредбите се установява, че задължението да бъдат включени в индивидуалния
договор като последни клаузи се отнася само до условията, регламентиращи
правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор. Според
договора съществува клауза в т. 2.2., предвиждаща възможност предприятието да
измени или прекрати едностранно договора. Изразява се становище, че след като
не е налице самостоятелна клауза, даваща право на предприятието едностранно да
измени индивидуалния договор с потребителя, то не следва да се прилага и
изискването на чл. 43, ал. 8 във вр. с ал. 6 от Общите изисквания.
Отделно твърди нарушение по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане на депозираното възражение срещу акта.
Навежда доводи за маловажност на случая. Развива подробно съображения за
неспазване на принципа на пропорционалност между деянието и санкцията. Посочва
също, че П. Б. К. продължава да е в договорни отношения с наказаното дружество.
Изтъква също, че КРС е отхвърлила жалбата на потребителя. Цитира практика
относно твърдението си за непропорционалност и посочва, че съществува мярка с
най-малко ограничения – тази по чл. 78,
ал. 1 от ЗЕС.
За въззиваемата страна се явява упълномощения
от председателя на КРС юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че НП отговаря на всички изисквани, включително отразяване
на законоустановените реквизити. Моли съда да вземе предвид, че възможностите
за едностранно изменение или прекратяване на договора са дадени в условията на
алтернативност, т.е. нарушението касае само първата хипотеза. Посочва, че
нарушението е формално. Изразява становище за немаловажност на случая и моли
съда да потвърди процесното НП.
Районна прокуратура – Силистра -
редовно призовани, не изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните
доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.02.2017 г. Комисията за защита
на потребителите препратили на КРС постъпила жалба от П. Б. К.. Към жалбата
били приложени (като прикачени файлове)
фактура и два договора, както и обща информация за жалбоподателя К. и “Н.-Б.“
ЕООД. Бил приложен и подписания на 06.08.2016 г. Договор за доставка на услуги
№ 10915, сключен между Н.-Б.“ ЕООД и П. Б. К. (л. 41 на обратната страна).
На 19.04.2017 г. актосъставителят Г.
извършил проверка в дома на П. К. в гр. Силистра във връзка с препратената им
жалба. В хода на проверката К. предоставил Договор за доставка на услуги №
70155/06.08.2016 г., подписан между П. Б. К. и „Н. – Б.“
ЕООД, анекс към договора за доставка на телевизионна услуга и тристранно
споразумение между жалбоподателя, „Н. – Б.“ ЕООД и П. Б. К.. В хода на
проверката К. предоставил също и Договор за доставка на услуги № 109154,
подписан на 06.08.2016 г. между П. Б. К. и „Н. – Б.“ ЕООД, Анекс към договор за
доставка на интернет услуга № 109154/06.08.2016 г. за безвъзмездно
ползване на устройство – приложение 5 и Анекс към договор № 109154/06.08.2016 г. за доставка на
интернет относно разсрочено плащане на услуги – приложение 6. При проверката
актосъставителят установил, че в договора, сключен между “Н.-Б.“ и П. К. са
включени условия, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно
индивидуалния договор, но същите не били включени в него като последни клаузи
непосредствено преди мястото, определено за полагане на подписа на абоната.
С оглед установеното Г. съставил
констативен протокол и отправил покана към управителя на „Н. – Б.“ да се яви за
съставяне на АУАН на 08.06.2017 г. в 10:00 ч. в офиса на КРС отдел „ТЗ В.“.
Поканата е връчена на 22.05.2017 г.
На 08.06.2017 г. в отсъствието на
управителя и в присъствието на Л. Е. П.,
актосъставителят Г. съставил АУАН срещу дружеството. В него той отразил
сключения Договор № 109154 на 06.08.2016 г., ведно с два анекса и тристранно
споразумение, в който жалбоподателя бил
посочен като страна, предоставяща услуга. Вписал, че в договора са включени условия,
регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния
договор (т. 2.2. от договора), но същите не са включени в него като последни
клаузи непосредствено преди мястото, определено за подписи. Добавил, че
съгласно чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени
електронни съобщения (Общите изисквания), предприятията съставят условията на
индивидуалния договор при спазване на изискванията на чл. 43, ал. 2 – 12 от
Общите изисквания. Съгласно чл. 43, ал. 8 от Общите изисквания, условията по
чл. 43, ал. 6 от Общите изисквания, регламентиращи правото на предприятието да
измени едностранно индивидуалния договор следва да бъдат включени в
индивидуалния договор като последни клаузи непосредствено преди мястото, определено
за полагане на подписа на абоната. Те не били включени там, което актосъставителят
преценил, че съставлява нарушение на чл. 326 от ЗЕС във връзка с чл. 43, ал. 1,
във връзка с чл. 43, ал. 8, във връзка с чл. 43, ал. 6 от Общите изисквания.
АУАН е връчен на 11.07.2017 г. на
упълномощено от управителя лице.
На същата дата било депозирано
възражение. В него се навеждат доводи, че при анализ на разпоредбите се
установява, че задължението да бъдат включени в индивидуалния договор като
последни клаузи се отнася само до условията, регламентиращи правото на
предприятието да измени едностранно индивидуалния договор. Според договора
съществува клауза в т. 2.2., предвиждаща възможност предприятието да измени или
прекрати едностранно договора. Изразява се становище, че след като не е налице
самостоятелна клауза, даваща право на предприятието едностранно да измени
индивидуалния договор с потребителя, то не следва да се прилага и изискването
на чл. 43, ал. 8 във вр. с ал. 6 от Общите изисквания. Моли се за прекратяване
на образуваното административнонаказателно производство.
Въз основа на съставения АУАН
наказващият орган издал процесното НП. В обстоятелствената част били преповторени
фактите, отразени в акта. Наказващият орган приел при така установената
фактическа обстановка, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 8, във вр. с чл. 43, ал. 6 от
Общите изисквания и
наложил на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 326 от ЗЕС чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 8, във вр. с чл. 43, ал. 6
от Общите изисквания имуществена
санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева на “Н.-Б.“ ЕООД.
В НП е посочено, че извършеното
нарушение е от категорията на формалните и се характеризира с висока степен на
обществена опасност, поради което не представлява маловажен случай. Наказващият
орган преценил още, че с оглед целите на административното наказание и
генералната превенция, минималната санкция се явява справедлива и с необходимия
възпиращ ефект.
Горната фактическа обстановка се
установява от приетите писмени доказателства и показанията на актосъставителя.
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като последователни и
непротиворечиви. Показанията му съответстват на отразеното в констативния
протокол и в акта.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63
от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на
издадените АУАН и НП:
Относно компетентността на органите,
издали АУАН и НП:
Съгласно чл. 337, ал. 1 от ЗЕС при
установяване на нарушение по чл. 326 от ЗЕС оправомощените по чл. 312, ал. 1
служители съставят актове по реда на ЗАНН. Видно от приложената заповед на л. 43
актосъставителят е оправомощен да съставя актове. Според чл. 337, ал. 2 от ЗЕС
въз основа на актовете по ал. 1 председателя на комисията издава НП. Изложеното
потвърждава, че актосъставителя и АНО са действали в рамките на своята
компетентност.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са
задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата на
извършване на нарушението – 06.08.2016 г., както и мястото – гр. Силистра. Налице
е фактическо описание на нарушението,
както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят е изпълнил
изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не е допуснато нарушение на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на управителя
на дружеството, но след като е бил поканен и не се е явил. Отразеното за жалбоподателя безспорно дава възможност за
неговото идентифициране. Посочено е кои разпоредби са нарушени. В
обстоятелствената част актосъставителят е отразил подборно кои са нарушените
разпоредби, включително е изписан целия текст на чл. 43, ал. 1 и чл. 43, ал. 8
от
Общите изисквания.
В издаденото наказателно
постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на
лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушенията (важи
посоченото и за АУАН). Отразеното за жалбоподателя
безспорно дава възможност за неговото идентифициране. Отразени са данните относно актосъставителя, както
и тези, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочени
са вида и размера на наложеното административно
наказание. Отразени са нормативните актове, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Действително в диспозитива на НП е
отразено само съкращението на единия нормативен акт – Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения. Макар, че в диспозитива е
използвано само като наименование „Общи изисквания“, във фактическата част е
посочено цялото наименование. Впрочем нормативния акт е откриваем и на
електронната страница на Комисията в раздел „Правна рамка“, Подзаконови актове.
Без значение е факта, че не е отразен текста на чл. 73 от ЗЕС, където е
посочено че КРС приема с решение общите изисквания. Впрочем не е необходимо да
бъде посочен броя на ДВ, в който те са публикувани, доколкото се касае за нормативен
акт, публикуван в ДВ, т.е. същият следва да бъде известен на жалбоподателя.
По отношение на възражението за
неспазване на чл. 34 от ЗАНН:
Според чл. 34, ал. 1, изречение
второ, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. На
07.02.2017 г. Комисията за защита на потребителите препратили на КРС
постъпилата жалба от П. Б. К.. Към жалбата били приложени и фактура и два
договора, както и обща информация за жалбоподателя К. и “Н.-Б.“ ЕООД. Бил
приложен и сключения на 06.08.2016 г. Договор за доставка на услуги № 10915,
подписан между “Н.-Б.“ ЕООД и П. Б. К.. Констатациите в издадения АУАН се
извличат от съдържащото се в този договор. Включително е ясно кое е
предприятието, извършило посоченото нарушение.
Съдът приема, че длъжностните лица са имали достатъчно време, за да
извършват проверка и да преценят дали е налице нарушение. Актът обаче е
съставен на 08.06.2017 г., т.е. след посочения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен
срок. Ето защо административнонаказателно производство не е следвало да се
образува, тъй като не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Горното представлява съществено
нарушение на закона, довело до недопустимо развило се
административнонаказателно производство, поради което оспорваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Отделно от това и във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП:
Според чл. 326, ал. 1 от ЗЕС
предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги
след подаване на уведомление по чл. 66,
което наруши някое от общите изисквания по чл. 73
се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв. Съгласно чл.
43, ал. 1 от Общите изисквания, предприятията съставят условията на
индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 – 12 на този член. Според
чл. 43, ал. 8 от ЗАНН условията по ал. 4, 5 и 6 следва да бъдат включени в
индивидуалния договор като последни клаузи, непосредствено преди мястото,
определено за полагане на подписа на абоната. Според ал. 6 по реда на ал. 4 се
изписват и условията, регламентиращи правото на предприятието да измени
едностранно индивидуалния договор. Действително се установява, че
жалбоподателят не е спазил изискванията на посочените разпоредби. В договора е
налице клауза (т. 2.2.), според която предприятието има право едностранно да
измени или прекрати договора. Съответно тя не е включена непосредствено преди
мястото, определено за полагане на подписа на абоната. Следователно
действително е налице нарушение.
Нарушаването
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН обаче е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63
от ЗАНН Районен съд – Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 134,
издадено на 11.08.2017 г. от д-р В. Б. Б.– Председател на Комисията за
регулиране на съобщенията, с което “Н.-Б.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес
на управление: гр. Р., ул. „Ц. н.“ № …, представлявано от С. Р. М. на основание
чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания във вр. с чл. 326 от Закона
за електронните съобщения във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 8, във
вр. с чл. 43, ал. 6 от Общите изисквания при осъществяване на обществени
електронни съобщения е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00
(три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 326 от Закона за електронните
съобщения във вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения във вр. с чл.
43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 8, във вр. с чл. 43, ал. 6 от Общите изисквания
при осъществяване на обществени електронни съобщения.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок
от деня на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................................
(Силвина
Йовчева)