Решение по дело №449/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1158
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110200449
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1158
гр. С., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110200449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Л. К. Е. от гр. С., ж.к.
,,*********“ блок 510, вх.2, ап.37, с ЕГН: ********** против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 8377021 издаден от СДВР с
който е било установено, че на 13.11.2023г. в 11:33ч. в град С., по
бул.,,*********“ до № 200, с посока от ул. ,,**********“ към ********, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В - 26 от 50 км/ч. било
заснето управлението на лек автомобил ****** с рег.№ ******* със скорост
от 75 км/ч., превишавайки с 25 км/ч. максимално допустимата скорост за
движение. Деянието било заснето с АТСС и било извършено при условията на
повторност д едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 7534067 на СДВР, влязло в законна сила на
04.07.2023г. за което му било наложено административно наказание глоба
200.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице не оспорва фактическата
1
обстановка като акцентира единствено на близостта на пътните знаци,
разположени та платното за движение, както и на липсата на информация,
относно техническото средство, с което е било заснето изпълнителното
деяние. С оглед изложеното предлага на съда да постанови решение, с което
да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва
жалбата като се иска нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2023г. в 11:33ч. в град С., по бул.,,*********“ до № 200, с
посока от ул. ,,**********“ към ********, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В - 26 от 50 км/ч. било заснето управлението на лек
автомобил ****** с рег.№ *******, собственост на жалбоподателката Л. Е.,
със скорост от 75 км/ч., превишавайки с 25 км/ч. максимално допустимата
скорост за движение. Деянието било заснето с АТСС № MD 1197 и било
извършено при условията на повторност д едногодишния срок от влизане в
сила на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7534067 на
СДВР, влязло в законна сила на 04.07.2023г.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
2
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 022 - СГ - ИСИС/14.03.2023г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено
място, на което е бил поставен пътен знак В - 26 и е бил обезпечен с
техническо средство, предназначена да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства. По делото е налице постъпила
справка от Столична Община, ведно със скица на бул. ,,*********“, от която е
видно наличието на поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта
с 50 км/ч.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
3
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия лек
автомобил е бил Л. К. Е.. В този смисъл административното нарушение се
явява доказано от приобщените писмени доказателства.
Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗДвП е съставомерно от обективна страна. То е извършено ,,повторно“, по
смисъла на т.33 от & 6 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП. Видно от
материалите по делото е, че жалбоподателката е управлявала заснетото МПС
в едногодишния срок от влизане в сила на друг електронен фиш, с което
подведеното под административна отговорност лице е било наказано за
същото по вид нарушение. Авторството на изпълнителното деяние се
презюмира от справката за собственост на лекия автомобил, а и не се оспорва
от страна на жалбоподателката.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място, регламентирана с пътен знак от 21 км/ч. до 30 км/ч., което
попада в хипотезата на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1 т.3 от
ЗДвП и предвижда наказание глоба 200.00 лева.
Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не
подлежат на последваща редукция.
Наведените оплаквания, съдържащи наличието на близки един до друг
пътни знаци е ирелеватно предвид липсата на неспазване на максимално
допустимата скорост от 50 км/ч., вместо от 70 км/ч., който, по твърдения на
жалбоподателката, се намирали през сто метра.
Също така законът не изисква на наказаното лице да бъдат връчвани
доказателства, касаещи техническата изправност на средството, заснело
движението на съответното МПС. По настоящото административно дело
съдебната фаза е централна и при добро желание от страна на
собственичката на заснетия лек автомобил, същата има право да се запознае
4
с материалите по делото, приложени към административно наказателната
преписка, касаещи техническата изправност на АТСС.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото Л. К. Е. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СДВР сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
8377021 издаден от СДВР, с който на Л. К. Е. от гр. С., ж.к. ,,*********“ блок
510, вх.2, ап.37, с ЕГН: **********, е наложено наказание глоба 200.00 лева
за административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Л. К. Е. от гр. С.,
ж.к. ,,*********“ блок 510, вх.2, ап.37, с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.С. град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от Л. К. Е. от гр. С., ж.к.
,,*********“ блок 510, вх.2, ап.37, с ЕГН: ********** против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 8377021 издаден от СДВР с
който е било установено, че на 13.11.2023г. в 11:33ч. в град С., по
бул.,,*************“ до № 200, с посока от ул. ,,*********“ към *********,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В - 26 от 50 км/ч. било
заснето управлението на лек автомобил ******** с рег.№ ****** със скорост
от 75 км/ч., превишавайки с 25 км/ч. максимално допустимата скорост за
движение. Деянието било заснето с АТСС и било извършено при условията на
повторност д едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 7534067 на СДВР, влязло в законна сила на
04.07.2023г. за което му било наложено административно наказание глоба
200.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице не оспорва фактическата
обстановка като акцентира единствено на близостта на пътните знаци,
разположени та платното за движение, както и на липсата на информация,
относно техническото средство, с което е било заснето изпълнителното
деяние. С оглед изложеното предлага на съда да постанови решение, с което
да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва
жалбата като се иска нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2023г. в 11:33ч. в град С., по бул.,,*************“ до № 200, с
посока от ул. ,,*********“ към *********, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В - 26 от 50 км/ч. било заснето управлението на лек
автомобил ******** с рег.№ ******, собственост на жалбоподателката Л. Е.,
със скорост от 75 км/ч., превишавайки с 25 км/ч. максимално допустимата
скорост за движение. Деянието било заснето с АТСС № MD 1197 и било
извършено при условията на повторност д едногодишния срок от влизане в
сила на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
1
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7534067 на
СДВР, влязло в законна сила на 04.07.2023г.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 022 - СГ - ИСИС/14.03.2023г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено
място, на което е бил поставен пътен знак В - 26 и е бил обезпечен с
техническо средство, предназначена да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства. По делото е налице постъпила
справка от Столична Община, ведно със скица на бул. ,,*************“, от
която е видно наличието на поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта с 50 км/ч.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
2
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на
заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия лек
автомобил е бил Л. К. Е.. В този смисъл административното нарушение се
явява доказано от приобщените писмени доказателства.
Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗДвП е съставомерно от обективна страна. То е извършено ,,повторно“, по
смисъла на т.33 от & 6 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП. Видно от
материалите по делото е, че жалбоподателката е управлявала заснетото МПС
в едногодишния срок от влизане в сила на друг електронен фиш, с което
подведеното под административна отговорност лице е било наказано за
същото по вид нарушение. Авторството на изпълнителното деяние се
презюмира от справката за собственост на лекия автомобил, а и не се оспорва
от страна на жалбоподателката.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място, регламентирана с пътен знак от 21 км/ч. до 30 км/ч., което
попада в хипотезата на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1 т.3 от
ЗДвП и предвижда наказание глоба 200.00 лева.
Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не
подлежат на последваща редукция.
Наведените оплаквания, съдържащи наличието на близки един до друг
пътни знаци е ирелеватно предвид липсата на неспазване на максимално
допустимата скорост от 50 км/ч., вместо от 70 км/ч., който, по твърдения на
жалбоподателката, се намирали през сто метра.
Също така законът не изисква на наказаното лице да бъдат връчвани
доказателства, касаещи техническата изправност на средството, заснело
движението на съответното МПС. По настоящото административно дело
съдебната фаза е централна и при добро желание от страна на
собственичката на заснетия лек автомобил, същата има право да се запознае
с материалите по делото, приложени към административно наказателната
преписка, касаещи техническата изправност на АТСС.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
3
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото Л. К. Е. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СДВР сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
4