Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 22.06.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на девети юни през две
хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА
БАЕВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 222/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.55,ал.1,пр.3-то от ЗЗД.
С Решение №36/31.01.2020г.,пост.по
гр.д.№2406/2018г. РС-Ловеч е развалил на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договор за
издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт №76, том V, рег.№ 6095, дело №
634/2015 г. на нотариус А.Ц., с рег.№ 565 на НК, с район на действие РС –
Ловеч, вписан в Службата по вписвания при РС – Ловеч с вх.рег.№ 5486 от
10.09.2015 г, Акт № 183, том 13, дело № 2686 от 10.09.2015г., по силата на
който Й. К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си С.П.М.
с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, е
прехвърлила на С.П.М. следния собствен недвижим имот, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 58308.180.198, намиращ се в с.П.,
обл.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-41/18.03.2008г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: с.П.,
обл.Ловеч, ул.”К.”№18, площ 2129 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване – до
Постъпила е въззивна жалба от А.Д.М.
*** и Ю.Д.И. ***, заместили в процеса наследодателя си С.П.М.,***,поч.на
25.03.2019г.,двамата с пълномощник адв.Д.Н.-ЛАК. Обжалват решението в частта,с
която е отхвърлен насрещният им иск срещу ищцата Й. К.М.. Считат, че е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален
закон. Твърдят, че делото е приключено в противоречие с принципа за
равнопоставеност на страните в процеса, тъй като към датата на последното
съдебно заседание - 04.11.2019г. ответниците и насрещни ищци, са били в чужбина
(ноторно известно обстоятелство на съда), а пълномощникът им е бил в тежко
здравословно състояние с назначен постелъчен лечебен възстановителен режим. За
възникналия проблем със здравето на пълномощника първоинстанционният съд е бил
уведомен по електронна поща, поради което делото е било отложено от
08.10.2019г. за 04.11.2019г., без да бъдат известени за тази промяна.
Пълномощникът счита,че с разглеждане на делото в негово отсъствие доверителите
му са били лишени от възможността да са представлявани в процеса от надлежно
упълномощен техен пълномощник, което счита за причина за негативния за тях
изход на делото.
Считат,че неправилно съдът е приел, че
претенцията им е неоснователна и недоказана. Не е станало ясно защо е прието,че
С. М. не е сторила разноски по снабдяване на Й. М. с констативен нотариален акт
за имота й. Сочи,че в хода на производството е установено, че Й. М. е
упълномощила адв.Н. през 2015г. да я снабди с констативен нотариален акт, като
разноските за това са направени от С. М.. Действително- в един ден са били
изготвени констативният нотариален акт и актът по алеаторната сделка, но видно
от приобщените по делото и неоспорени от Й. М. заверени копия от документи,
тези разходи са били във връзка с упълномощаването му от ищцата да я снабди с
констативен нотариален акт за имота й. Заявява,че сумата в размер на 704.60лв.
му е заплатена на 10.09.2015г. от С.П.М. (видно от Разписка от 10.09.2015г. за
сумата от 704,60лв., Приходна квитанция № 78942/14.07.2015г. за сумата от 20лв.
на Община Ловеч-за удостоверение, Приходна квитанция № 71473/16.06.2015г. за
сумата от 15лв.на Община Ловеч-издаване на удостоверение за факти и
обстоятелства, Приходна квитанция № 74666/22.06.2015г. за сумата от 46,20лв.на
Община Ловеч-данък върху имота и такса битови отпадъци, Квитанция №
1504/25.06.2015г.за сумата от 10 лв. на Областен управител, Квитанции №
35,36,37,38 и 39 от 21.082015г. на Кметство с.Гостиня за извършени нотариални
заверки на подпис на Й. К.М. на обща стойност 68 лв., Разписка за сумата от 30
лв. по сметка на АГКК от 03.06.2015г., Приходна квитанция № 82184/30.07.2015г.
за сумата от 100 лв. на Община Ловеч-издаване на удостоверение за търпимост на
строеж, Приходна квитанция № 80867/23.07.2015г. за сумата от 5 лв. на Община
Ловеч-такса удостоверение за данъчна оценка, Приходна квитанция №
80866/23.07.2015г. за сумата от 1,42 лв. на Община Ловеч- такса битови
отпадъци, Приходна квитанция № 91490/10.09.2015г. за сумата от 241,20 лв. на
Община Ловеч-данък придобиване на имущество, Сметка/Фактура №
31542/10.09.2015г. на Нотариус А.Ц. за сумата от 156,59лв. за констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка , Вносна бележка за такса-вписване
за сумата от 10,97 лв. от 10.09.2015г. ) С така изготвения й нотариален акт Й. М.
и към момента се легитимира, като собственик на имота, т.е. тя се ползва от
него!
Считат,че не е станало ясно и от кои
доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че за снабдяването с
нотариалния акт С. М. не е ползвала лични средства, а средствата в размер на
1000 лв., били от предходна продажба на незнаен имот на ищцата!? В кориците на
делото такава сума от продажба на недвижим имот, собственост на Й. М., не се
установява! Възразява,че няма как да има и доказателство за такава отчетна
сделка, каквато е търсела първата инстанция.
Макар в мотивите на съдебния акт
първоинстанционния съд да е признал наличието на сторените подобрения на
процесния имот, в размер съгласно приетата по делото СТЕ в общ размер на
6120лв., на база свидетелски показания и в нарушение на чл.164,ал.1,т.З от ГПК
(за недопустимост установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000лв.),
решаващият съд е приел, че за ремонта С. М. е ползвала парите на Й. М., а не
нейни собствени. Възразява,че от разпита на свидетеля Яна М. се установява, че С.
М. е продала свой собствен имот, а не както е приела първата инстанция имот на Й.
Ковачева.
Считат,че при постановяване на
обжалвания съдебен акт първата инстанция безкритично е приела твърденията от
отговора на Й. К.М., че С.П.е участвала, като неин пълномощник при продажбата
на земеделски имоти и не е отчела получените средства в последствие. Видно от
приобщения по делото НА № 112, том 9, дело 1788 от 29.06.2015г. и НА № 113, том
9, дело 1789 от 29.06.2015г. Й. М. действително е продала земеделски земи чрез
пълномощник, но пълномощникът е Станимир Недялков Стоянов, а не С.П.М., както е
приела първата инстанция. Ако С.П.М. е участвала в сделката по НА № 112, том 9,
дело 1788 от 29.06.2015г., като пълномощник, то тя е била пълномощник на децата
си А.Д.М. и Ю.Д.И., а не на Й. К.М.. Единствено в сделката, индивидуализирана в
НА № 181, том 4, дело 815/07.04.2015г, С. М. е пълномощник на Й. М., като
цената на продадения земеделски имот е била 100 лева! Ако се търси липса на
отчетна сделка, то тя е само по отношение на тази сделка. Затова считат, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. По делото е установено,
че С. М. е сторила разноски в общ размер на 6 824,60лв., от които следва да се
приспадне сумата от 100 лв., получена по сделката обективирана в НА № 181, том
4, дело 815/07.04.2015г., за която няма доказателства, че е била предадена на Й.
М..
С оглед на горното поддържат иска до
сумата от 6 724,60лв. и се отказват за горницата, претендирана в исковата молба
от 8 704,60лв.
Допълват,че Й. К.М. не се явила в
о.с.з. да отговори на поставените й въпроси по чл.176 от ГПК, свързани с
използването на лични средства от С. М. при ремонта на процесния имот, което
обстоятелство изобщо не е обсъждано от първоинстанционния съд. Представената по
делото Молба от Й. К.М. не може да преодолее принципа за непосредственост при
решаване на делата. Макар същата да е със заверки от Кмета на с.Дебнево от
11.07.2019г., то видно от приложената по делото медицинска документация, се
установява, че Й. К.М. е с отслабено зрение за близко и далечно виждане, страда
от паметови разстройства, като не е в състояние да разпознава дори дъщеря си /Амбулаторен
лист №001131/13.07.2019г./ От констатациите на лекаря буди недоумение и
обстоятелството знаела ли е изобщо какво подписва Й. М.. Възражения в тази
насока са направили още при оспорването представителната власт на процесуалния
й представител пред първата инстанция, но произнасяне в тази насока също не е
направено в обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения молят да се
отмени първоинстанционният съдебен акт, като неправилен и незаконосъбразен и
делото се върне на първата инстанция до момента последното съдебно заседание
или в условията на евентуалност да се разгледа и осъди Й. К.М. да заплати на
ищците сумата 6724,60лв., представляваща стойността на извършените подобрения
на имота и сторените разноски по снабдяване с Констативен нотариален акт
№75/10.09.2015г. по описа на Нотариус А.Ц. с район на действие - ЛРС. Молят
ответникът да бъде осъдена да им заплати и направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Прилагат копие от Болничен лист,издаден на адв.Н..
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Й. К.М., чрез адв.М.В.-ЛАК.
Моли да се съобрази,че решението се атакува само в
частта,с която е отхвърлен насрещният иск.От това следва,че в останалата част,
с която е развален на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договорът за издръжка и
гледане, решението е влязло в законна сила. Поддържа заявеното пред първата
инстанция в отговора на насрещния иск.
Въпреки направеното уточнение на тази претенция,че е за: 6000лв. за ремонта на
покрива, направена изолация на външните стени 500 лв. ,замазка на пода,
измазване и изолиране на стените , закупуване и полагане на нов балатум,
закупени и доставени нови диван и шкаф на стойност 1500лв., отново не е посочен
и установен периодът на извършване на тези дейности-година, от кого,
количеството им, в какво качество са извършени от ответницата, дали са
извършени със съгласието на прехвърлителя, за да може да се направи правилна
квалификация и изгради защита по исковата претенция. Счита,че този иск не е
доказан нито със допуснатите гласни доказателства, нито с изслушаната
съдебно-техническа експертиза, която макар и изготвена компетентно и да е дала
отговори на поискани и поставени от ответниците въпроси, по никакъв начин не би
могла да замести липсата на каквито и да било доказателства във връзка с тази
претенция.
Моли да се съобрази, че с подадената въззивна жалба е
направено искане за заплащане на сумата от 6 724.60лв., т.е. не се поддържа
искът за останалата част до 8 704.60лв.
Не се съгласява с възражението за нарушаване на
правилата за разглеждане на делото. Ответниците,макар и да са в чужбина,са били
редовно призовани по делото и следва да се грижат за своите интереси. В
подаденото от пълномощника им уведомление
по електронната поща до съда, не е направено искане, за насрочване на
следващото съдебно заседание за определен период от време, нито е приложен
медицински документ, от който да става ясно, колко време процесуалният
представител ще е в невъзможност да участва по делото. Има възможност и за
преупълномощаване на друг адвокат, който да осъществи защитата на ответниците.
Затова счита възражението за неоснователно, отлагането на съдебното заседание е
извършено в рамките близо на месец след това, съвсем целесъобразен срок, в
който защитата на ответниците е могла да реагира.
По предявения насрещен иск сочи,че е установено
безспорно,че ответницата се е разпоредила като пълномощник на ищцата с
притежаваните от нея земеделски имоти, липсва отчетна сделка за получените суми
по тях, а и такава е била уговорката с тях- тя да снабди ищцата с документ за
собственост. В този смисъл са свидетелските показания както и приложените по
делото и изискани копия от нотариалните преписки. Не е разбираемо защо се
набляга на факта, че този нотариален акт ползва ищцата, като единствената
„бърза полза от него" е била на ответницата- да прехвърли възможно
най-бързо сама на себе си имота.
По претенциите за „подобрения" поддържа че не е
ясна,тъй като не е посочено кога е извършен ремонтът, в какво се състои, цялостен
ли е или не, и най-важното на коя сграда в поземления имот е извършен,тъй като
видно от кадастралната скица на имота в него има 6 броя сгради.
В този вид е и претенцията за направена изолация на
външните стени- не е ясно на кои стени, на коя сграда, кога- ако е извършена
такава е извършена, не се сочат и материалите, които са вложени. В тази част е
останало недоказано, както с писмени,така с гласни доказателства.
Не е ясно и защо ответната страна при огледа на
вещото лице в имота, го е накарало да включи в експертизата си и бетонова
настилка-представляваща пространство между сграда 2 и 3, като такава претенция
липсва в първоначалната и в уточняващата молба.
По отношение на претенцията за поставен нов балатум,
диван и шкаф, сочи,че това са движимости и са нетрайно закрепени. Позовава се
на съдебна практика, която приема,че : „Само
трайно прикрепените към земята подобрения, водещи до увеличение на стойността
на имота подлежат на заплащане”. Решение №1466/31.01.2011г. на ВАС по
адм.д.№7085/2010.г, докладчик съдията Добринка Андреева. Твърди,че
движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота,
не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение (Постановление №
6 от 27.ХИ.1974 г. по гр. д. № 9 / 74 г„ Пленум на ВС).
Затова счита, че претенцията и в тази част е
неоснователна. По отношение на всички „необходими подобрения"-както са
квалифицирани от ответниците, не е установено необходимостта от извършването
им.
По изложените съображения моли да се приеме, че
постановеното решение в частта по отношение отхвърляне на насрещния иск, е
правилно законосъобразно и се потвърди,с присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание въззивниците не
се явяват. Представляват се от преупълномощената адв.Ирен Кривошиева, която
поддържа въззивната жалба. Уточнява,че се обжалва решението в частта,с която е
отхвърлен насрещният иск до размера на 6724.60лв., а в останалата част до
първоначално претендираната сума от 8 704.60лв. не обжалват
първоинстанционното решение. Моли да се уважи въззивната жалба, представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата Й. К.М. не се
явява,представлява се от адв.В.-ЛАК,която поддържа отговора на въззивната
жалба. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
От приложените по гр.д.№2406/2018г.по
описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният
състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Решението се обжалва само в частта, с
която е отхвърлен предявеният насрещен
иск.
В останалата част за постановеното разваляне на Договор
за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт №76, т.V, рег.№ 6095, дело №
634/2015г. на Нотариус с рег.№ 565 на НК и район на действие РС–Ловеч, вписан в
Службата по вписвания при РС – Ловеч с вх.рег.№ 5486 от 10.09.2015 г, Акт №
183, т. 13, дело № 2686 от 10.09.2015г., по силата на който Й. К.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си С.П.М. с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, е
прехвърлила на С.П.М. следния собствен недвижим имот- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 58308.180.198, намиращ се в с.П., обл.Ловеч по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-41/18.03.2008г. на ИД на
АГКК, адрес на поземления имот: с.П., обл.Ловеч, ул.”К.”№18, поради
неизпълнение на гледащия, решението е влязло в законна сила, като необжалвано.
По насрещния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр3-то
от ЗЗД.
По делото е представено Пълномощно с нотариално
заверени подписи (рег.№34 и 35 от 21.08.2015г.),с което Й. К.М. е упълномощила С.П.М.
„да извършва всякакви фактически и правни
действия от нейно име и за нейна сметка, като я представлява пред нотариус, във
връзка със снабдяването й с констативен нотариален акт за собственост върху
процесния недвижим имот, намиращ се в с.П., Ловешко област, както и да я
представлява пред Нотариус, като съставя и подписва всякакви документи и
декларации от нейно име във връзка с имота; да извършва всякакви фактически и
правни действия във връзка с имота, като извършва разпоредителни, учредителни
(в залог) действия чрез правен способ, условия и цена, каквито намери за добре
(да дарява срещу задължение за издръжка и гледане, заменя изцяло или на части,
включително като договаря сама със себе си по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗЗД),
като за целта подписва всякакви документи и декларации при упражняването на
горепосочените права пред Нотариус. На гърба на пълномощното са положени
печати за внесени от Й. М. такси-квитанция №34/21.08.2015г.-на стойност от
12лв. и квитанция №35/21.08.2015г.-на стойност 20.40лв.
Приложено е нотариално дело №633/2015г.по описа на Нотариус
с рег.№565 и район на действие РС-Ловеч.,с подадена от Й. М. молба по реда на
чл.438 от ГПК и чл.79 от ЗС, за извършване на обстоятелствена проверка и
признаване правото й на собственост върху процесния имот. Като вносител на
всички дължими такси е вписана Й. К.М.. Молбата е уважена,като е издаден
Нотариален акт №75,т.V,рег.№6094,н.д.№633/2015г.от 10.09.2015г.,на Нотариуса,с
който Й. К.М. е призната за собственик въз основа на давностно владение на
процесния имот.
Не се спори,че с Нотариален акт
№76,т.V,рег.№6095,д.№634 от 10.09.2015г. е обективиран процесният Договор за
издръжка и гледане,по силата на който Й. К.М.,действаща чрез пълномощника й С.П.М.,
прехвърля на С.П.М. процесния недвижим имот. Имотът се прехвърля срещу
задължението на приобретателя да гледа и
издържа при нужда прехвърлителя,като му осигурява спокоен и нормален
живот,грижи при болест и старческа немощ,като прехвърлителят си запазва правото
да обитава и ползва имота пожизнено и безвъзмедно. Това е процесният договор, който
с първоинстанционното решение е развален поради неизпълнение и в тази част
решението е влязло в законна сила.
По делото е приложено и Пълномощно от Й. К.М.(л.123),с
което упълномощава С.П.М.,Станимир Недялков Стоянов и Антоанета Борисова И. да
я представляват пред нотариус, с права да подпишат съответния нотариален акт за
покупко-продажба,с окйто да продаде на когото намери за добре,като договори
цена и всички дружи условия на продажбата по своя преценка,включително да
договаря съм със себе си при условията на чл.38 от ЗЗД,по отношение на общо 14
поземлени имота в землището на с.П.,Лов.обл. Посочено е,че им се делегира правото да подпишат нотариалния
акт за продажба и всички необходими документи,да получат от купувача от нейно
име сумата от договорената продажбена цена в брой или по банкова сметка ***,че
няма никакви претенции,както и да декларира от нейно име,че сумата,посочена в
нотариалния акт,е действителното уговорено плащане по сделката.Упълномощителят
е декларирала,че е получила напълно уговорената продажбена цена за описаните
имоти и няма каквито и да е претенции към извършените продажби и цена на
имотите към упълномощеното лице. На гърба на пълномощното са поставени печати
за весена от Й. К.М. такса-квитанция №24 и №25-двете от 20.06.2015г.,на
стойност 12лв.и 20лв.
По искане на ищеца по делото са представени и приети
и нотариални дела №453/2015г. и нот.д.№
454/2015г. по описа на Нотариус с рег.№ 481 в НК и район на действие РС–Ловеч,
копие от нот.акт № 84, том І, рег.№ 946, дело № 63/2015г. на Нотариус с рег.№139
и с район на действие РС–Ловеч. От тях се установява,че на 07.04.2015г. Й. К.М.,представлявана
от С.П.М., е продала поземлен имот в
землището на с.П.,за сумата 100лв.,като е декларирала,че е получила сумата
4напълно и в брой”(съставен е Нот.акт №84,т.І,рег.№946,д.№63/2015г.на Нотариус
с рег.№139 в НК и с район на действие
РС-Ловеч). На 29.06.2015г. Й. К.М.,представлявана от Станимир Недялков
Стоянов,заедно с ответниците А.Д.М. и Ю.Д.М.-представлявани от майка им С.П.М.,
А.Т. Пенкова-чрез пълномощник Станимир Недялков Стоянов,са продали 6 поземлени
имота в землището на с.П.,Лов.обл.,като са декларирали,че са получили сумата
7147.22лв. лично и чрез пълномощниците им. От приложеното нотариално дело се
установява,че имотите,предмет на продажбата,са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на
съпруга на Й. К.М.(Тончо Митев М.) На 29.06.2015г. Й. ,чрез пълномощник
Станимир Недялков Стоянов,е продала още 10 имота в землището на с.П., като е
декларирала,че е получила сумата 15 129.08лв., която е изплатена на
пълномощника по банков път преди сделката(Нот.акт №52,т.VІ,рег.№3042,н.д.№454
от 2015г.на Нотариус с рег.№481 н НК и район на действие РС-Ловеч).От
приложеното нотариално дело се установява,че предмет на продажба са били
наследствени от баща й-Кочо Донков Панов и възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти
на Й. К.М..
Ответницата С.П.М.,а след смъртта й и заместилите я
нейни наследници Ю.И. и А.М.,твърдят и поддържат,че във връзка с снабдяването
на Й. К.М. с описания по-горе констативен нотариален акт,е направила разход от
704.60лв., които е заплатила на адв.Д.Н.. Представена е Разписка(л.16), с която
адв.Д.Н. е удостоверил получаването на сумата 704.60лв. от С.П.М.,представляваща
разноски за снабдяването с необходимите документи за издаване на констативния
нотариален акт за имота в с.П.. Лов.област. Приложени са приходни квитанции с №
71473/16.06.2015г. на Община Ловеч,на стойност 15лв. и основание „издаване на
у-ние за факти и обстоятелства”, приходна квитанция с №78942/14.07.2015г., стойност 20лв. и основание „заявление за
издаване на удостоверение относно соб”, приходна квитанция
№82184/30.07.2015г.,на стойност 100лв. и основание „издаване у-ние за търпимост
на строеж”, приходна квитанция №80867/23.07.2015г., на стойност 5лв. и
основание „удостоверение за данъчна оценка”, приходна квитанция с
№80866/23.07.2015г.,на стойност 1.42лв.
основание „такса битови отпадъци”, приходна квитанция с
№91490/10.09.2015г., на стойност 241.20лв. и основание „данък прид.имущ.по
дарения и въз”, приходна квитанция №7466/22.06.2016г., на стойност 46.02лв. и
основание „данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци”-всички на името на Й.
К.М. и с вносител адв.Д.Н.. Приложени са също и квитанции от Кметство
с.Гостиня, на името на Й. К.М. за внесени такси за нотариална заверка на подпис
от №34 до 39,всички от 21.08.2015г. и всяка на стойност 12лв. Приложена е и
Сметка / Фактура с №31542/10.09.2015г.на Нотариус с рег.№565 в НК и район на
действие РС-Ловеч за дължима нотариална такса за констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка,общо в размер на 156.59лв.,на името на Й. К.М..
Ищците по насрещния иск твърдят,че при действието на
договора приобретателят е направила следните подобрения в имота- ремонт на
покрива на стойност 6000лв.,изолация на
външни стени на стойност 500лв.,ремонт на стаята,обитавана от Й. К.М.,състоящ
се в замазка на пода, измазване и изолиране на стените,закупуване и полагане на
нов балатум, доставка на нов диван и шкаф,общо на стойност 1500лв.(л.52)
За обосноваване на претенцията си ангажират и е
допусната съдебно-техническа експертиза, експертът по която,след оглед на
имота, дава заключение, че е извършен ремонт на покрива на сграда 2 и сграда 3.
Подменени са ребра и шипки, циглите са пренаредени, изпълнен е улук и
водосточна тръба, обшивка около калкан и комин. На пода в стая на сграда 3 е
изпълнена циментова замазка и постлан балатум, стените са боядисани с латекс, а
зад леглото е поставен фибран. Вещото лице не е установила да е изпълнена
топлоизолация на външните страни на имота, констатирала е,че единствено има поставен фибран зад леглото в
стаята на сграда 3. Експертът е определила стойността на извършените в имота
строително монтажни работи(СМР) в размер на 5830лв. с ДДС.Стойността на имота преди
този ремонт е била 12 600лв.,а след ремонта е 13 200лв. Така
увеличената стойност на имота в резултат на ремонта е 1000лв. В отговор на
допълнително поставена от ответниците задача е дала заключение, че стойността
на циглите, използвани за ремонт на сгради 2 и 3 е 290лв.
По делото са разпитани и свидетели,ангажирани и от
двете страни за обосноваване на твърденията им по основната и по насрещната
претенции.
По предмета на въззивния контрол-извършени
подобрения, свидетелите на А.М. и Ю.И. потвърждават извършване на ремонт
в процесния имот-св.П.С.Г..- „..Това
,което съм виждала,че С. се е грижела за баба Й..Правиха разни ремонти на
покрива,дренаж на пътя,защото избиваше някаква влага.Мисля,че беше избила влага
в стаята на баба Й.. Направиха ремонт на покрива и разкриха циглите и го
направиха.Направиха едно като навес на къщата където стояха баба Й. и С. ..След
ремонта съм виждала стаята беше чиста и поддържана…За хидроизолация не мога да
кажа..За стаята на баба Й. купиха ново легло,шкаф и балатума на земята
смениха..” Свидетелят потвърждава,че С. е получавала пенсията на баба Й.. Свидетелят Я.В.М. също потвърждава
извършен ремонт-„.. Наложи се да правят ремонт,защото къщата беше става и беше
покрита с плочи .С. реши да продаде някакъв имот,за който аз не знам и даде на
Анчето 5000лв. и с останалите 5000лв. направи покрива да не й капе,направи
вътрешна тоалетна,направи като навес да не влиза снега отгоре,стъпала,отвън
мивката.Ремонта направи и на баба Й. на стаята,защото беше стара. Налепи нови
тапети, купи нова печка, телевизор. Сега какво е направено и какво е заварено
не знам..”. Сочи също „..С. направи отвън изолация,за да не тече..С. ми е
споделяла,че целият ремонт й е хванала някъде 7000лв.,но аз не съм видяла и не
мога да кажа. Тонито знаеше най-много за ремонта,защото той даваше парите..”.
Свидетелят уточнява-„ Ремонт правиха на главната къща, на едноетажната къща,там правиха
дренажа.С. прави ремонт само на къщата,където живееха.И на другата къща махна
покрива… ”.
Свидетелите на Й. М. сочат,че действително ремонт е извършен от ответника
С.-св.М.Х.М.-„..Ремонт на къщата С.
направи,тя ми казваше: „Към 3-4000лв. съм дала”.За ремонт на баба Й. на стаята
не зная,подът беше с балатум,за изолация да е слагана не мога да кажа….”
Свидетелят Г.П.М.-„..Зная,че тя(С.) има грижата да я гледа,тя е казвала,че
пенсията й получаваше и казваше,че с Анка се били разбрали за къщата да й даде
4000лв.,С. да даде на Анка 4000лв. Тя на магазина ми е казвала тези неща…Ремонти
в стаята на Й. е правено освежаване,купи й легло,шкафче…Външна изолация на
къщата не е правена,за вътрешна не зная. На покрива е правен ремонт,частичен-цигли
сменя.Баба Й. не ми е казвала,че е получила някакви суми и си е продала
нивите..” . Свидетелят А.Т. П.-дъщеря
на ищцата, сочи че С. М. й предложила да
продадат „..20дка ниви за 10 000лв. и да си разделим по 5000лв…Отидохме
при нотариуса...той ми даде парите-5000лв.отвън в коридора,а на С. не дава
пари…От тези сделки за частта на майка ми не съм получила пари.Тя преди това
продаде лозе за 100лв. и аз викам „Няма да ми даваш 500лв.извади нотариален акт
на името на майка…”. Свидетелят твърди,че „..Пенсия С. получаваше,не й даваше
стотинка,за да не ми даде на мен…” По отношение на ремонта в имота свидетелят
сочи „..Ремонт на къщата, който е правила С.,това са 18кв.м. свалени
цигли,изгнили греди, мартаци, къщата е стара, паянтова, няма улуци…С. е
казвала,че е дала 3400лв.,това е в
магазина пред хората..Тя ми е казвала „Дай ми 5000лв.и си взимай къщата и майка
си.”..Като ме извика да се продадат нивите,тя казваше,че част от парите за
ремонт ще бъдат. В стаята на майка в П. подобрения са правени белосано е,купила
е едно легло и шкафче,отдолу е застлано с балатум..От Станимир в коридора взех
5000лв.от продажбата,тези пари оставаха за мен от продажбата…”.
Съдът приема показанията на свидетелите като
обективни и ги кредитира. В показанията на св.А.Т. П.,преценени по реда на
чл.172 от ГПК с оглед факта, че е дъщеря на Й. м.,също не се открива основание
за съмнение, тъй като съответстват на обясненията на останалите свидетели и на
другите събрани доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка и в
рамките на въведения от въззивниците контрол само в частта по отношение
насрещния иск, въззивният състав намира,че извода на РС-Ловеч за
неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение за извършени от
наследодателя на ответниците подобрения в процесния имот, е правилен и
законосъобразен.
Последица от развалянето на договора за издръжка и
гледане е реституцията на съществувалото преди сключването му правно положение.
За всяка от страните възниква задължение да върне това,което е получила по
силата на договора- приобретателят- да върне имота,който е получил, а
прехвърлителят-да върне това,с което по времето на действие на договора,се е
увеличила стойността на имота му-т.н.”подобрения”. Последните се явяват
неоснователно обогатяване на прехвърлителя,тъй като ги получава при условията
на отпаднало основание.
За обосноваване на претенцията си за извършени
подобрения в имота ищцата по този иск,а в последствие и заместилите я в процеса
нейни наследници, ангажират съдебна експертиза, която потвърждава,че е извършен
ремонт на покрива на къщата, обитавана от Й. К.М., поставяне на вътрешна
изолация- фибран, изпълнена циментова замазка, постлан балатум и боядисване на
стените с латекс. Фактът на извършен ремонт в описаните и от вещото лице обеми
и дейности се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Последните,обаче единно споделят,че средствата за този ремонт са дошли от извършени продажби
на поземлени имоти-на Й. М.-лични и наследствени от съпруга й.
По делото са приложени нотариалните дела от тези сделки
и е видно,че са извършени в годината и преди на сключване алеаторния договор.
Също така свидетелите единно и непротиворечиво сочат,че тези сделки са били
инициирани и с тях се е занимавала главно С. М.. Тя е организирала продажбите и
пред свидетелите-от селото, а и на дъщерята на ищеца-св.А.Т. П., е
обяснявала,че ще изплати дела й, а с този на ищеца ще използва за ремонт на
къщата. Последното се потвърждава от св.Анка Т.П.. В този смисъл са и
показанията на ангажираната от ответниците св.Я.В.М., която обяснява, че
получените от продажбите средства са били поделени, като за ремонта на къщата е
използван делът на Й. М.. В приложените пълномощни на Й. М. към С. М. се
установява,че на последната са делегирани и пълномощия да получи средствата по продажбите,като
данни за отчетна сделка няма.
От това, както и при съобразяване на показанията на
свидетелите,че приобретателят е получавала пенсията на прехвърлителя, може да
се направи извод, че поради старческата си немощ Й. М. не е разполагала със
средствата, получени от продажбите. Те са организирани изцяло от С. М.,съотв.и
получаването на продажбената цена. Както самата е заявила пред свидетелите в
селото-полагащите се на ищеца средства,е използвала за ремонта на жилището, което
е обитавала с ответника по този иск.
Доказателства за реално вложени лични средства на С.П.М.
или за заплатени от нея дейности по ремонтите и т.н., не са представени. В
показанията си св.Я.В.М. сочи,че в ремонта е влагал средства и отв.А.Д.М., но също
не са ангажирани доказателства в този смисъл.
При съобразяване,че претенцията се основава на
твърдения за извършени разходи, то за да се приеме,че е доказана, следва по
категоричен начин да е доказано извършването на претендирания разход, каквито
доказателства, въпреки надлежно указаната от съда доказателствена тежест, не са
представени от ищците по този иск.
Не може да се приемат като подобрения закупените -диван,шкаф и балатум, тъй като са
движими вещи и нямат характеристиката на трайно прикрепени към имота, каквато е
основната характеристика на подобренията (съгл.Постановление №6/27.ХІІ.1974г.
по гр.д.№9/74г. на Пленум на ВС, ТРеш.№85/1968г., Реш.№517/30.11.2011г.
на ВКС по гр.д.№113/2010г., IV ГО, Реш.№85/24.06.2014г.
на ВКС по гр.д.№1157/2014г., II ГО и т.н.).
Съставът напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд за отхвърляне и на претенцията за извършени разходи във
връзка със снабдяването на Й. М. с констативен нотариален акт-сумата от 704лв.
Макар да е представена разписка за изплащане на тази сума на адв.Н., в чиято
автентичност няма основания за съмнения, отново с изложените по-горе аргументи,
не може да се приеме с категоричност,че средствата са с произход изцяло и
единствено от С. М.. Също така е видно, че съществена част от документите за
снабдяването с които като вносител е вписан адв.Н., са такива, които послужили
и за сключването на процесния договор за издръжка и гледане. С оглед
развалянето на договора,то следва да й се отрече правото да търси
възстановяване на тези разходи по арг.от чл.87 и чл.88 от ЗЗД,при категорично
установената причина,а именно неизпълнение от нейна страна.
Съставът намира за неоснователно възражението за
допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. Видно е ,че въз
основа на подадената по електронната поща молба от адв.Н., макар и без да е
представил доказателства, съдът е отложил насроченото за 08.10.2019г. съдебно
заседание. Ответниците са били редовно призовани за заседанието, поради което
на основание чл.56,ал.2 от ГПК не се призовават отново за следващото. Въпреки
дадените указания пълномощникът не е представил доказателства за внезапния си
здравословен проблем, не е поискал и ново отсрочване на делото ,при
съобразяване,че новата дата е била в срока на предоставения му отпуск поради
временна неработоспособност (видно от
представения към въззивната жалба болничен лист). При тези съображения
съставът намира,че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните права на ответниците и не е нарушил
соченият принцип на равнопоставеност на страните в процеса.
Неоснователно е и възражението за нарушение на
процесуалните правила при изпълнение на процедурата по чл.176 от ГПК. В поставените
въпроси в тях няма такива,касаещи предмета на насрещния иск. Освен това се
вижда,че с оглед преклонната й възраст и здравословно състояние ищцата е била
затруднена да се явява в съдебните заседания,но въпреки това е положила усилия
да обезпечи свои обяснения,та макар и не лично. Действително-това не е редът за
отговор на така поставените въпроси,но следва да се съобрази,че по делото са
ангажирани достатъчни и убедителни доказателства, на които съдът да основе
изводите си.
По изложените съображения обжалваното решение № 36/31.01.2020г.,
пост.по гр.д.№2406/2018г.по описа на РС-Ловеч,като правилно, обосновано и
законосъобразно,следва да се потвърди в обжалваната му част по отношение
отхвърлянето на насрещния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3-то от ЗЗД.В
останалата част решението е влязло в законна сила.
При този изход въззиваемата има право на
възстановяване на направените
разноски.От пълномощника е представен списък по чл.80 от ГПК с отразен
разход за адвокатски хонорар,с представен Договор за правна защита и съдействие
и отразено реално изплащане на сумата.При тези данни сумата следва да се
възложи на въззивниците по равно-т.е.по 200лв.,която сума да заплатят на Й. К.М..
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №36/31.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 2406/2018г.по описа на РС-Ловеч,
в обжалваната част,с която е
отхвърлен предявеният от С.П.М., починала
в хода на процеса и заместена по реда на чл.227 от ГПК от наследниците й по
закон- Ю.Д.И.(дъщеря) с ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М. (син) с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Й. К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, насрещен иск за
заплащане на сумата от 8 704,60 лв.,а във въззивната инстанция поддържан
до размера на 6724.60лв., представляваща стойност на извършените от С.П.М.
подобрения в имота и сторените разноски по снабдяване с Констативен нотариален
акт № 75/10.09.2015 г. по описа на Нотариус А.Ц. с район на действие –РС-Ловеч,
като правилно и законосъобразно.
В останалата част решението е влязло в законна
сила,като необжалвано.
ОСЪЖДА Ю.Д.И.
с ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Й. К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, по 200(двеста)лева,
или общо сумата 400(четиристотин) лева,представляваща разноски по
в.гр.д.№222/2020г. по описа на ОС-Ловеч.
Решението
може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 и сл.от ГПК,в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.