РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Варна , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501996 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Eнерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ,бул.
„Вл.Варненчик“, № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пл.Ст.,Я.М. и Г.К., чрез адв.
Н.Б., против решение № 132/15.06.2020г. по гр.д. № 1932/2019г. на 2-ри състав на ПРС, с
което е прието за установено, че ищецът Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Велико Търново“,
ул. „Цанко Церковски“, № 38В, ет. 2, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 5414.26лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 15.02.2018г. до 14.02.2019г. за обект на
потребление, находящ се в с. Добрина, № 141, община Провадия, с абонатен № **********
и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/20.11.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК и „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул.
“Вл. Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Велико
Търново“, ул. „Цанко Церковски“, № 38В, ет. 2, сумата от 816.00лева, представляваща
сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания
в хода на процеса доказателствен материал, по изложените във въззивната жалба
съображения за това, се моли да бъде отменено и постановено друго с което исковата
претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. С. И., ЕГН
********** от гр. Велико Търново“, ул. „Цанко Церковски“, № 38В, ет. 2, чрез адв. Й.П., с
който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за присъждане на сторените по
1
делото разноски.
В с.з. на 10.11.2020г. въззивното дружество „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв.
В.М. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият Д. С. И., действащ чрез адв. Й.П. в
писмена молба № **********/06.11.2020г.-писмения си отговор. И двете страни
претендират присъждане на сторените разноски. Въззивното дружество, чрез процесуалния
си представител възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д. С. И. ЕГН ********** от гр. Велико Търново“, ул. „Цанко
Церковски“, № 38В, ет. 2, чрез адв. Й.П. излага, че е собственик на недвижем имот, находящ
се в с. Добрина, Община Провадия. С писмо от 19.11.2019г. е бил уведомен, че на
14.02.2019г. е била извършена проверка на СТИ на адреса му в с. Добрина от служители на
“ЕРП Север” АД, за което е бил съставен КП № 1105490. Въз основа на този протокол е
било извършено преизчисляване на количеството на потребената ел.енергия. Към писмото е
била приложена фактура № **********/20.11.2019г., съгласно която дължи 5414.26лв.
Счита претендираната сума за недължима, понеже не е било потребено от него това
допълнетелно количество ел.енергия. Той самият не е присъствал на проверката. Едва след
приключване на проверката, изготвеният от проверяващите портокол бил представен на
съпругата му за подпис. Оспорва изцяло посочения КП, като корекционната процедура е
основна на нищожни правни норми. Нито в ЗЕ, нито в писмен договор за продажба на
ел.енергия от ответника е предвидена такава отговорност. Прилаганата от дружеството
процедура за начисляване на “корекционни суми” върху вече платени месечни вноски е
неправомерна. Оспорва още начина, методиката и основанието за издаването на цитираната
фактура. Моли се да бъде установено по отношение на ответното дружество, че не дължи
заплащането на процесната сума от 5414.26лв. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В срока за отговор ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. Ана Колева е
оспорил иска като неоснователен. Не се спори, че между ищеца и дружеството съществува
валидно договорно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия, като Общите
условия имат обвързваща страните сила. В следствие на направената техническа проверка е
извършена корекция и издадена фактура за сумата от 5414.26лв. Тази сума представлява
цена на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер на 28004кВтч за
периода от 15.02.2018г. до 14.02.2019г. и се дължи от ищеца, на осн. чл. 183, вр. чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД. Установено е реално доставено количество ел.енергия, което е
потречбено, но не е заплатено. Налага се извършването на корекция. Налице е неправомерно
въздействие върху електромера на ищеца, с цел „укриване“ на част от потребената енергия. .
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените
разноски.
За да се произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според КП № 1105490/14.02.2019г., при извършената от служители на ЕРП “Север”
АД проверка, са установили натрупано в регистър 1.8.3 количество ел.енергия в размер на
28004кВтч. Електромерът е свален и поставен в запечатан плик и пломбиран с пломба №
507087 и изпратен на прповерка в БИМ. Протоколът е съставен в присъствието на съпругата
на клиента и е подписан от нея, един свидетел и съставителите.
От КП № 2665/12.11.2019г., изготвен от БИМ, ГД “Мерки и измервателни уреди”,
РО-Варна се установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пломба №
507084. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
2
електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3 от 28004.5кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност на измерването на ел.енергия.
Видно от становище от 18.11.2019г., изготвено от Специалист „ЕК“ за начисление на
ел.енергия, за периода от 15.02.3018г. до 14.02.2019г. е начислена допълнително ел.енергия
от 28004кВтч. Записано е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
От представената по делото фактура № **********/20.11.2019г., се установява, че за
периода от 15.02.2018г. до 14.02.2019г е начислена сумата от 5414.26лв.
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е
произведен 2015г. и същата година е минал задължителна проверка. Към 14.02.2019г. е бил
монтиран в обекта на потребление в с. Добрина, Община Провадия. Срокът му на
метрологична годност е 6 години. Извършено е обаче неправомерно софтуерно въздействие
на електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи. Ел.енергията в регистрите, които
не са визуализирани на дисплея е възможно да е преминала през електромера, но без да е
възможно да се твърди това със сигурнаст. По делото не е налице протокол за монтаж на
процесния електромер, поради което не може да се каже дали са били нулеви към датата на
монтажа на електромера. Натрупаното количество ел.енергия в Т3 според вещото лице е
възможно да бъде отразено в Т3 след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта
на електромера или техническа неизправност, появила се в следствие на други фактори, като
например дефектирал хардуер. Аритметически точно е изчислена сумата от 5414.50лв.,
според цените, определени в КЕВР за процесния период. Към датата на проверката в
невизуализирания регистър Т3 показанията са в размер на 28004кВтч.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса „Енерго-Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно
правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на ПИКЕЕ.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява
констативен протокол № 2665/12.11.2019г. на БИМ.
Следва да бъде съобразено това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа
до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Или, с тази норма
законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както процедурата
по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова.
Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи“ са разписани както правила
3
относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл.
45/, така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до
неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират
правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на
потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна.
Към датата на извършената проверка-14.02.2019г. е постановено Решение №
1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017), като
е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. №
9462/2014г на ВАС, като са отменени нормите в ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно
решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл.
49, чл.50 и чл.51 от този акт, както и Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, с което са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по
адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на
ВАС, в сила от 23.11.2018г. С това нормите на ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването на допълнителното
количество ел.енергия е нямало нормативно основание за извършване на едностранни
корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
Същевременно, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на
предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83
ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско
измерване. След отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ, а в последствие и на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от ПИКЕЕ, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че изобщо липсват правила и
ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ и приложени корекционните процедури по ПИКЕЕ. Представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ /ред. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г./,, доказването на предпоставките за
служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите
не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на
общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, невъзможно е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги. Не се установява изобщо при какви данни в
4
тарифа 1.8.3. е монтиран процесния електромер 1115031500795403, доколкото не е
представен от ответното дружество, понастоящем въззивник протокола за монтаж.
Дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл.
183 от ЗЗД. Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на ел.енергия в
размер на 28004кВтч. от клиента, би могло да се търси плащане, но не е. Още по-малко
сумата в посочения размер от 5414.26лв., доколкото не е ясно по каква разценка и за кои
подпериоди е приложена. Вещото лице по изслушаната СТЕ е посочила, че сумата от
5414.26лв. е математически вярно изчислена, но очевидно за показаните в становището от
18.11.2019г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от КЕВР за дневна,
нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни
за тях липсват по делото.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора не се следват разноски на въззивното дружество. То следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемия разноски за въззивната инстанция на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК в размер на 600.00лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
видно от договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК на л. 28 и 29 по делото. Не
следва намаляване на размера, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, т.к. е в минималния такъв,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери № 1/09.07.2004г.,
въпреки направеното възражение за прекомерност от насрещната страна и ниската
фактическа и правна сложност на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/15.06.2020г. по гр.д. № 1932/2019г. на 2-ри състав
на ПРС, с което е прието за установено, че ищецът Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Велико
Търново“, ул. „Цанко Церковски“, № 38В, ет. 2, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 5414.26лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 15.02.2018г. до 14.02.2019г. за обект на
потребление, находящ се в с. Добрина, № 141, община Провадия, с абонатен № **********
и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/20.11.2019г.,
на основание чл. 124, ал.1 ГПК и „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258
ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Велико Търново“, ул. „Цанко
Церковски“, № 38В, ет. 2, сумата от 816.00лева, представляваща сторени по делото пред
първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Велико
5
Търново“, ул. „Цанко Церковски“, № 38В, ет. 2, сумата от 600.00лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6