Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Образувано е по жалба на С.З.Д.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 24-1292-000008/06.01.2024 г. по чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, на младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР- Търговище, с която е прекратена регистрацията на собствения му л.а. ******с рег. номер ....... за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Жалбоподателят оспорва констатациите за употребени наркотични вещества, с твърдения за употребени лекарствени средства. Сочи липса на разследване при издаване на административния акт за прилагане на принудителната административна мярка. Поддържа се и липса на мотиви в същия акт, както и липса на определен срок за прекратяване регистрацията на автомобила.

Ответникът в производството, младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Търговище, твърди, че са безспорно установени всички материалноправни и процесуални предпоставки за издаване на ЗПАМ, като е спазена процедурата по налагане на мярката. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при проверка, извършена от служители на районното управление на 06.01.2024 г. около 19:30 часа в гр. Търговище на кръстовището на ул. **** и ул. **** в посока на движение към бул. *****като управлява собственият си лек автомобил ******с рег. № ******, Държава България след употреба на наркотични вещества или техните аналози - КАНАБИС-25. Същото е установено по надлежния ред с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK-0026 и пробата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване с банков номер *****. Пробата е извършена в 20.08ч.

В административната преписка са представени съставен на 06.01.2024 г. акт за установяване на административно нарушение, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Представен е талон за изследване, връчен на Д. в 20,35 ч. на същата дата.

Във връзка с уреда, с който е извършена проверката, са представени Копие на протокол *********-10000 сервизна проверка на Drager Drugtest 5000 от 22.02.2023 г, с който конкретният уред с фабричен № ARРК - 0026 е обявен за годен със срок на валидност на проверката 12 месеца (л.24), както и разпечатка от паметта на дрегера за проба 395, взета на 06.01.2024 г. в 20,08 ч, която показва положителна проба на Канабис 25(ТНС25) (л. 44). Представено е и писмо на ИАЛ относно годността за използване на системата Drager Drugtest 5000 (л. 45), както и заповед № 8121з-599/04.04.2023г. на Министъра на вътрешните работи относно извършването на проверки със системата Drager Drugtest 5000 и касети Drager Drugtest 5000 Test Kit.

С оглед установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по преписката са представени заповед № 363з-2315/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Търговище и заповед № 8121з-1632/02.12,2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и заповед с № 363з-1790/07.08.2023г. и акт за встъпване в длъжност на издателя на заповедта и удостоверяващи компетентност на органите извършили проверката.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Търговище.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Твърденията на жалбоподателя, че е използвал лекарствени средства и това е предизвикало положителния резултат при тестването са неоснователни. Доказателства за наличие на заболяване, което налага използване на лекарства съдържащи съставки предизвикващи положителен полеви тест за наркотици и аналози не са ангажирани или представени по делото. Освен това, дори да са употребени такива, жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с предписанията посочени в листовката на лекарствения препарат относно работата с машини и управление на ППС след употреба на лекарството.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по т. 2а, б. „б“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., представляващо действаща редакция към датата на издаване на заповедта, съставляващи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Член 5, ал. 3 ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че при проверката, извършена от органите на С-р Пътна полиция при ОДМВР Търговище на 06.01.2024 г. около 19:30 часа в гр. Търговище на кръстовището на ул. **** и ул. **** в посока на движение към бул. *****Д. е управлявал собствения си лек автомобил ******с рег. № ******, Държава България след употреба на наркотични вещества или техните аналози а именно - КАНАБИС-25. Същото е установено по надлежния ред с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK-0026 с проба 395, взета на 06.01.2024 г. в 20,08 ч, която показва положителна проба на Канабис 25(ТНС25).

Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е категорична, че ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година“ се прилага спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство след като е употребил наркотични вещества или техни аналози (какъвто е настоящият случай).

Въпреки указаната за жалбоподателя доказателствена тежест до приключване на съдебното дирене в настоящото производство не бяха представени доказателства оборващи констатациите в АУАН за употреба на наркотични вещества. Употребата на наркотичното вещество канабис е обстоятелство установено на база полеви тест с техническо средство Drаger DrugTest 5000, с фабричен номер ARPK-0026, при положителна проба 395. Резултатите от полевия тест не са опровергани от жалбоподателя в проведеното по делото съдебно дирене. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, а и не се твърди наличие на изготвен резултат от медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Представеният от процесуалния представител на жалбоподателя тест от лабораторно изследване не може да бъде кредитиран от съда, тъй като същият не е извършен по реда и условията предвидени в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, който ред съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП е приложим за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В обобщение се налага извода, че към 06.01.2024 г. хипотезата на чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП е била изпълнена.

Не се споделят оплакванията на жалбоподателя, че заповедта за прилагане на ПАМ страда от липса на мотиви досежно срока за който следва да бъде временно прекратена регистрацията на МПС. В случая определения от административния орган срок от шест месеца е в минималния размер. При прилагане на ПАМ от категорията на чл. 171, ал. 2А, б. "б" ЗДвП, органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи съответния на нарушението вид ПАМ. Това означава, че неизлагането на мотиви относно продължителността на срока на действие на мярката, при определен минимален такъв не накърнява правото на защита на жалбоподателя.

Понеже приложената с процесната заповед ПАМ е за минимално установения от закона срок, по същите съображения съдът не приема за основателни и възраженията на жалбоподателя за несъразмерност на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 3 и 4 АПК административният орган е приложил ПАМ по вид и за срок, които са максимално благоприятни за адресата, така и за обществото.

Не се споделят и оплакванията на жалбоподателя, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при липса на проведено разследване. В тази връзка следва да се посочи, че процесната ЗПАМ представлява индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В производството по издаването на ИАА административният орган не извършва „разследване“ (за разлика от административнонаказателното производство), а е длъжен в изпълнение разпоредбата на чл. 35 АПК да издаде акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При издаване на ИАА – ЗПАМ в конкретната хипотеза, релевантните факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат установени съобразно чл. 35 АПК, вр. чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП са самоличността на водача на ППС, управлението на конкретно индивидуализираното ППС от същия водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия случай това е било сторено от административния орган, като заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка.

Освен изложеното дотук следва да се посочи, че не се констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката, препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило наркотични вещества, напълно отговаря на тези цели.

Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и правораздавателният такъв, с който се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административно-наказателна или наказателна юрисдикция (НП или присъда). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказанията са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение или престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на собственика и изпълнение на превенцията, ПАМ по чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП се прилага за определен срок.

Вредите които биха настъпили от прилагане на процесната ПАМ са съизмерими с тези които биха настъпили за обществото от продължаване евентуалното използване на ППС от лице под влияние на наркотични вещества, а обществения интерес винаги се явява надделяващ пред частния. Ето защо неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за нарушение на принципа по чл. 6, ал. 5 АПК. Мярката по чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен а превантивен характер. Тя се "прилага", а не се "налага" без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.

Предвид изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

По арг. на противното на чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди сумата от 120 лв., платима от жалбоподателя.

На основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Търговище

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.Д.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1292-000008/06.01.2024 г. по чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, на младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР- Търговище, с която е прекратена регистрацията на собствения му л.а. ******с рег. номер ....... за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА С.З.Д.,*** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: