№ 121
гр. Ботевград, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:н.п.п.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от н.п.п. Административно наказателно дело №
20231810200194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалван е Електронен фиш серия К № *** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на М. О. П., ЕГН
********** е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено от
него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от М. О. П. се иска отмяна на така издадения
Електронен фиш като незаконосъобразен и издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят релевира и възражение
за изтекла погасителна давност.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.10.2020 г., в 13,52 часа, по АМ Хемус, км. 41+500, с посока на
движение към гр. Варна, при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак
В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС TFR1-M, приспаднат
толеранс от 3 %, била сечена скорост на движение от 103 км/ч, т.е
1
превишаване с 23 км/ч над разрешената скорост, при движение на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване
на АТСС на 12.10.2020 г., рег. № 1204р-8225/29.12.2020 г. /приложение към
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /,
подписан от съответното длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, серия К №
***, в който били въведени данни за това, че на 12.10.2020 г., в 13,52 часа, по
АМ Хемус, км. 41+500, с посока на движение към гр. Варна, при въведено
ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо
средство № АТСС TFR1-M, приспаднат толеранс от 3 %, била сечена скорост
на движение от 103 км/ч, т.е превишаване с 23 км/ч над разрешената скорост,
при движение на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№ ***, е собственост на Н.И. П.а, ЕГН **********, поради което на Н.И. П.а
бил издаден електронен фиш № К № ***, издаден от ОДМВР-С., с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 2, т. т. 3 от ЗДвП за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, била наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
На основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП Н.И. П.а, ЕГН **********
е представила писмена декларация, че на 12.10.2020 г., е предоставила за
ползване товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** на М. О. П. с ЕГН:
**********, поради което и нарушението е било извършено от него.
С оглед на това, на М. О. П. с ЕГН: **********, от ОДМВР С., бил
издаден процесния ЕФ серия К № ***.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол № 4-40-19 от проверката на
мобилната система за видеоконтрол АТСС TFR1-M; заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра
на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата
12.10.2020 г., справка за собственост на МПС товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ***, които следва да бъдат кредитирани без резерви като
единни, последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК,
въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на
Областно пътно управление – С., от която се установява, че към датата на
извършване на нарушението /12.10.2020 г./ на АМ „Хемус” в района на км
41+500 дясно пътно платно /в посока от гр. С. към гр. Варна/ е въведено
ограничение на скоростта на движение на МПС на 80 км/час с пътен знак В26
/забранено е движението със скорост, по-висока от 80 км в час/, поставен на
2
км 41+220 с обхват до км 42+520, където е поставен пътен знак В34 – Край на
забраните, въведени с пътни знаци.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че собственик на процесното МПС, посредством
което е извършено нарушението, към процесната дата е била Н.И. П.а, се
установява от приложената по делото справка от системата на ОДМВР,
сектор „Пътна полиция“. Обстоятелството, че на процесната дата МПС е било
управлявано от М. О. П., се установява от подадената писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са
заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би
могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.
Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено
по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване
на НП), тъй като електронния фиш е връчен на дата 22.03.2022 г. и жалбата е
депозирана и заведена в деловодството на административнонаказващия орган
– ОДМВР С., на 02.04.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице рещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че се вява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй
като е използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а
3
за установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието
е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол АТСС TFR1-M, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835, а от протокола от проверката на мобилна система за видеоконтрол
се установява, че към процесната дата е и техническо годно. Тези документи
удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № „ АТСС TFR1-M”, е
вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и
съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на
това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
4
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – АМ Хемус, км. 41+500 с посока към гр. Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80
км/ч., въведена с пътен знак В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
5
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26, поставен на км 41+220 в случая е било въведено ограничение на
скоростта от 80 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП,
поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението
си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е
правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от М. О. П..
От субективна страна жалбоподателят М. О. П., е извършил деянието с
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. Скоростта
правилно е установено да е превишена с 76 км, стойност получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение 3% съгласно техническите и метрологичните характеристики на
АТСС, поради което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 3
от визираната разпоредба. Последната, в приложимата редакция – чл. 182, ал.
2, т. 3 ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване скоростта на
движение извън населено мяскто от 21 до 30 km/h, нарушителят се наказва с
глоба 100 лв, точно фиксирано по размер наказание, изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По възражението за изтекла давност:
Неоснователни са възраженията за приложението на специалните
6
давностни срокове предвидени в чл. 34 от ЗАНН, тъй като трайно установено
положение и в теорията, и в практиката е, че ЕФ представлява специфичен
правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може
да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП. Особени правила относно
производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира административно-
наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не
може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в случая с електронните фишове по
аналогия намира приложение чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК).
Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, задължително за
съдилищата в Република България, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни
и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал*** вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с
чл. 1 от ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността
административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки,
т. е. отнася се и за наказанието "глоба".
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от
началния момент на давността (която е започнала да тече от извършване на
нарушението – 12.10.2020 г.) до датата за образуване на производството въз
основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък
от предвидения максимален срок ("Четири години и шест месеца") за
наказателното преследване на извършеното нарушение, през който
електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е
отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е
съобразил изложеното и е санкционирал жалбоподателя, административно -
наказващия орган е издал един законосъобразен акт, в т. ч. и по отношение на
конкретно възприетата правна квалификация на извършеното именно като
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която се явява
правилно определена.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш,
като законосъобразен и правилен следва да бъде потвърден.
По разноските:
В съответствие с чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на ОДМВР С. следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да бъде определено размер на 80, 00
лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен и правилен Електронен фиш
серия К № *** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-С., с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на М. О. П., ЕГН **********, с адрес гр. Т., обл. Л., жк
„***“ *** вх*** ет*** ап*** е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева,
за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. О. П., ЕГН **********, с адрес гр. Т., обл. Л., жк „***“
*** вх*** ет*** ап*** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – С. сумата от 80, 00 лв.
/осемдесет лева/ разноски в производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8