№ 5865
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110158565 по описа за 2021 година
като разгледа гр.д. № 58565 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът И. Л. Л. твърди, че е длъжник по посочения в исковата молба изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като по него е образувано изпълнително дело № 20138440402995 по описа на ЧСИ
С-------. Твърди, че по отношение на процесните вземания е приложим тригодишният
давностен срок поради липса на влязло в сила съдебно решение, като счита, че същият е
изтекъл на 18.01.2014 г. (считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение от 18.01.2011
г.), евентуално на 23.05.2016 г., като по изпълнителното дело не са извършвани годни
изпълнителни действия за период повече от три години. Ето защо моли да бъде установена
недължимостта на сумата от 1298,79 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода
01.12.2007 г. – 30.06.2010 г., както и на сумата от 194,13 лв., лихва за забава върху
главницата за периода 01.02.2008 г. – 24.11.2010 г., за които са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2011 г. и изпълнителен лист от
23.05.2013 г. по гр.д. № 362/2011 г. по описа на СРС, 113 състав, претендирани по
изпълнително дело № 20138440402995 по описа на ЧСИ С-------.
Ответникът „Т-----” ЕАД оспорва исковете, като твърди, че влязлата в сила заповед за
изпълнение има ефект на влязло в сила съдебно решение, поради което погасителната
давност за оспорените вземания е пет години, като същата е била прекъсната с подаването
на молба за образуване на изпълнително производство и към настоящия момент не е изтекла
1
поради предприетите действия по принудително изпълнение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост
на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
по подадено от „Т-----“ ЕАД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2011 г., която е влязла в сила и въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист от 23.05.2013 г. по гр.д. № 362/2011 г. по описа на СРС, 113
състав, за установени вземания на топлопреносното предприятие срещу И. Л. Л. за сумата от
1298,79 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.12.2007 г. – 30.06.2010 г.,
както и за сумата от 194,13 лв., лихва за забава върху главницата за периода 01.02.2008 г. –
24.11.2010 г. Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори, че тези
суми отразяват действително възникнали задължения на И. Л. Л., като спорно по делото се
явява единствено обстоятелството дали вземанията са погасени по давност.
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила най-късно на
23.05.2013 г., когато въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист за вземанията. С
влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия
исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането
по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като
срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
2
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.
Следователно, за уважаване на исковете в настоящото производство следва да се извърши
преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 23.05.2013 г., е
изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя
представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. Следователно, с молбата на взискателя от 26.07.2013 г. за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 23.05.2013 г. и с връчването на
поканата за доброволно изпълнение при отказ на длъжника на 17.09.2013 г. давността за
вземанията не е била прекъсната. За периода от образуване на изпълнителното дело обаче до
25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано по
време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013
3
г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за
спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3//2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече
образуваното изпълнително дело и едва от датата на постановяването му на 26.06.2015 г. е
продължила да тече започналата от 23.05.2013 г. погасителна давност за установените с
влязлата в сила заповед за изпълнение вземания (спряла да тече за периода 26.07.2013 г. –
25.06.2015 г.).
От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С-------, е видно,
че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага
след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от НБД „Население“, от
Национален осигурителен институт, от НАП и Служба по вписванията, които не са
същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече отново от
постановяване на Тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е била прекъсната на на
02.02.2016 г. и на 28.12.2016 г. с молби на взискателя, в които е направено искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ (опис на движими вещи, респ. запор върху
вземания на длъжника от трудови възнаграждения). Впоследствие петгодишният давностен
срок за вземанията отново е бил прекъсван в хода на изпълнителното производство, както
следва: на 16.11.2018 г. с извършване на действия от съдебния изпълнител, съставляващи
избран от него изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки в „Централна кооперативна банка“ АД; на 20.11.2019 г. с молба на
взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ
(опис на движими вещи); на 20.09.2021 г. с налагане на запор от страна на съдебния
изпълнител върху вземания на длъжника от „Силтас“ ООД в качеството му на управител; на
18.11.2021 г. и на 07.12.2021 г. с молби на взискателя, в които е направено искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ; както и на 05.12.2022 г. с налагане на запор
от страна на съдебния изпълнител върху дружествените дялове на длъжника в „Силтас“
ООД.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че петгодишната погасителна давност за
оспорените вземания не е изтекла, тъй като, считано от 23.05.2013 г. до 26.07.2013 г. и от
26.06.2015 г. до настоящия момент, тя е била многократно прекъсвана от активните
изпълнителни действия на взискателя и съдебния изпълнител. Същевременно, всички
предприети действия по принудително изпълнение са били годни да породят последиците
на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като, противно на доводите в исковата молба, изпълнителното
дело не е било прекратено поради бездействие на взискателя в продължение на две години.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
4
действия в продължение на две години. Основанието за прекратяване, предвидено в
цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело
за период от време, надвишаващ две години – т.н. перемпция. Прекратяването настъпва по
силата на закона (в този смисъл – Тълкувателно решение № 47/65г. на ОСГК на ВС и
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК), а с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, като
издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо
не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои от
последиците му (например тази по чл. 433, ал. 3 ГПК). След прекратяване на делото
следващите изпълнителни действия стават недопустими, а извършените изпълнителни
действия се обезсилват с обратна сила, т.е. заличават се извършените процесуални действия
до прекратяването поради отпадане на предпоставките за осъществяване на принудително
изпълнение в рамките на това производство.
В настоящия случай е видно, че не е налице период от две години на бездействие на
взискателя, като всички описани действия са извършвани през по-кратък промеждутък от
време – изпълнителното дело е образувано на 26.07.2013 г., а на 13.09.2013 г. и на
26.09.2013 г. са извършени действия по налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки и по налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот,
респ. на 01.04.2014 г. са насрочени опис и оценка на недвижим имот, а на 08.05.2014 г. е
извършено частично погасяване на дълга от страна на майката на длъжника, като всички
тези действия прекъсват перемпцията и към настоящия момент не са изтекли две години на
бездействие на взискателя или съдебния изпълнител. От друга страна, следва да се
отбележи, че перемпцията е без правно значение за давността – общото между двата правни
института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността, но това са различни правни институти с различни правни
последици. За разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото
на принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по
перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй
като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е
образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника, а може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на
изпълнителните дела, но при всички случаи валидно предприетите същински изпълнителни
действия дори и по перемирано дело прекъсват давността, след като са настъпили преди
5
давностният срок да е изтекъл. В този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на
IV Г. О. но ВКС и др.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира, че от последното прекъсване на давността на 05.12.2022
г. до датата на предявяване на иска, а и до приключване на устните състезания, не е изтекла
приложимата в случая петгодишна погасителна давност, т.е. оспорените от ищеца вземания
не са погасени по давност, поради което предявените от него отрицателни установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С--------, срещу „Т-----”
ЕАД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С--------, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 1298,79
лв., главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2007 г. – 30.06.2010 г., както и
на сумата от 194,13 лв., лихва за забава върху главницата за периода 01.02.2008 г. –
24.11.2010 г., за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.01.2011 г. и изпълнителен лист от 23.05.2013 г. по гр.д. № 362/2011 г. по описа на
СРС, 113 състав, претендирани по изпълнително дело № 20138440402995 по описа на ЧСИ
С-------.
ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С--------, да заплати на „Т-----” ЕАД, ЕИК -
------, със седалище и адрес на управление: гр. С--------, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 100 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6