РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120107715 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на В..И..А., гражданин на Руската
федерация, с адрес в гр. С.., с която претендира осъждане на А..В..Б., гражданин на Руската
федерация, с адрес в гр. София, да преустанови неоснователното си поведение (действия и
бездействие), с което пречи на ищеца да упражнява спокойно и пълноценно правото на
собственост върху недвижимия си имот – апартамент № ...в гр. С.., местността „...“,
комплекс „...“, сграда № ..., ет. ..., като ответникът бъде задължен да предаде на ищеца
програмиран чип за входната врата на комплекс „....“, както и да премахне свободно
пуснатите на територията на комплекса кучета; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявения негаторен иск е чл. 109, ЗС.
Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните
разноски; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представения Нотариален акт № .... год.,
т. І, н. д. № .... год. на нотариус рег. № ...., че ищецът е легитимиран като собственик на
жилище с площ от 72.82 кв. м., находящо се гр. С.., местността „...“, комплекс „...
Ищецът твърди, че ответникът също е етажен собственик в комплекса, където
1
живее, и е сменил електронния чип за достъп до входната врата на комплекса, поради което
е преградил достъпа на ищеца до жилището му. На второ място, ищецът твърди, че
ответникът е пуснал в двора на комплекса свободно да се движат „20-ина големи кучета“, а с
това също прегражда възможността за спокойно ползване собствения на ищеца обект.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че не живее в посочения комплекс и не е
автор на описаните от ищеца противоправни деяния.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
негаторен иск за основателен в първата му част. Нормата на чл. 109, ЗС повелява
прекратяване на всяко неоснователно поведение, с което нарушителят смущава
пълноценното ползване на собствената вещ на ищеца – 351-94-ІV ГО на ВС, 411-99-ІV ГО
на ВКС. Тази претенция изисква провеждане на главно и пълно доказване на следните
обстоятелства – активна легитимация на ищеца като собственик на вещ (движима или
недвижима), пасивна легитимация на ответника като субект, чието неправомерно поведение
– действие или бездействие, смущава пълноценното ползване на вещта от ищеца-собственик
– чл. 154, ал. 1, ГПК. В настоящия казус тези обстоятелства са доказани по отношение
лишаването на ищеца от възможност за достъп до територията на жилищния комплекс „.....
Съдът основава решението си на показанията на свид. Р..П.., неопровергани с насрещно
доказване, от които се установява, че с поведението си ответникът прегражда възможността
на ищеца да се снабди с чип или ключ за вратата на оградата на жилищния комплекс от
затворен тип. Това поведение на ответника се състои както в изричния му отказ да
предостави ключ на ответника (при телефонния разговор между свидетеля и А.. Б.), така и в
създаване на емоционална нагласа у другите етажни собствениците, които също не желаят
да предоставят ключ на ищеца, за да не влошат отношенията си с ответника. Актуалната
адресна регистрация на ответника – в гр. София, не може да обоснове различен по
съдържание извод, тъй като според показанията на свид. П..А.. Б. продължава фактически да
живее в комплекс „... и с поведението си не създава възможност за ищеца да получи
дубликат от ключа или чип за оградната врата. В тази насока съдът отбелязва и факта, че А..
Б. не е доказал наличието на друг ред, по който ищецът да се снабди с ключ за входната
врата на комплекса, поради което съдът приема, че е налице неизправно поведение на
ответника, което следва да бъде санкционирано по реда на чл. 109, ЗС (вж. Решение №
60125/05.11.2021 год. по гр. д. № 1158/2021 год. на II ГО на ВКС, постановено по чл. 290,
ГПК).
Съдът намира за неоснователен иска във втората му част – за санкциониране
поведението на ответника, свързано със свободно пускане на 20-ина големи кучета. Данни в
тази насока се съдържат в показанията на свидетеля Р. П., но няма доказателства, че
отглеждането и свободно пуснатите кучета са свързани с поведение на ответника и това
състояние е трайно и ограничава неправомерно правната сфера на ищеца. От една страна, не
може да се приеме за доказано обстоятелството, че свободно пуснатите кучета са опасни
и/или пречат на достъпа до сградата – напротив, от показанията на свидетеля П..се
установява, че животните не са били пречка за такъв достъп. На второ място, няма данни, че
2
пуснатите кучета са последица от решение на ответника, което трайно възпрепятства ищеца
да ползва жилището си. Фактът, че през м. февруари 2022 год. свидетелят Р..П..е видяла
ответника да храни кучета извън границите на жилищния комплекс, не означава, че тази
страна е собственик или надзираващо лице на другите кучета, находящи се на територията
на същия комплекс. Делото не съдържа и данни, че кучетата пребивават непрекъснато или
много често в двора на комплекса, че те се характеризират с агресия, изключваща
възможността за достъп от входната (оградна) врата до сградата с жилището на ищеца,
както и че отглеждането на кучетата на двора на комплекса е последица от поведението на
ответника.
Предвид изложеното, съдът приема, че към момента на сезиране на съда, а и към
фазата на устните прения по делото е налице противоправно поведение на ответника,
състоящо се в отказ от предаване на електронния чип или ключ за входната врата на
оградата на комплекса, поради което ответникът е създал твърдените от ищеца пречки за
нормално ползване на собственото жилище (367-2010-ІІІ ГО на ВКС, 348-2012-І ГО на
ВКС). Искът следва да бъде уважен само в тази част, а отхвърлен за другата – по отношение
свободно пуснатите кучета.
Частичното уважаване на иска налага в полза на всяка от страните да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 440 лева за ищеца, 400
лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А..В..Б., ЕГН **********, с адрес гр. С......, на основание чл. 109, ЗС, да
преустанови неоснователното си поведение (действие и бездействие), с което пречи на
ищеца В..И..А., ЕГН **********, с адрес гр. С.... да упражнява спокойно и пълноценно
правото на собственост върху недвижимия си имот – апартамент № ..., находящ се в гр. .С..,
....., като задължава ответника да предаде на ищеца ключ или програмиран чип за входната
оградна врата, за достъп до територията на жилищен комплекс „...“ – гр. С....., И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за осъждане на ответника да премахне свободно
пуснатите на територията на описания жилищен комплекс кучета.
ОСЪЖДА А..В..Б., ЕГН **********, с адрес гр. С......, на основание чл. 78, ал. 1,
ГПК, да заплати на В... И...А., ЕГН **********, с адрес гр. С.., .....деловодни разноски в
размер от 440 лева.
ОСЪЖДА В..И..А., ЕГН **********, с адрес гр. С......, на основание чл. 78, ал. 3,
ГПК, да заплати на А..В..Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ул. ...., деловодни разноски в
размер от 400 лева.
3
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4