№ 22669
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110145542 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците Л. Р. Л. и Ц. С. С. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД вземания в
общ размер на 6 280,04 лева, от които 5 339,22 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024
г. до окончателното плащане; 899,73 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.
– 24.07.2024 г.; 33,05 лева главница за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане и 8,04 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. –
24.07.2024 г., които касаят апартамент № 52, находящ се в гр. София, община
„Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. ..., при следните квоти:
Л. Р. Л. – 1/2 за сумите: 2 669,61 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до
окончателното плащане; 449,87 лева - мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. – 24.07.2024 г.; 16,52 лева - главница за услугата „дялово разпределение“
за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане и 4,02
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.08.2021 г. – 24.07.2024 г.
Ц. С. С. – 1/2 за сумите: 2 669,61 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до
окончателното плащане; 449,86 лева - мораторна лихва за забава за периода от
1
15.09.2022 г. – 24.07.2024 г.; 16,53 лева - главница за услугата „дялово разпределение“
за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане и 4,02
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.08.2021 г. – 24.07.2024 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. С. С. е депозирала отговор на исковата
молба, с който навежда твърдения, че е заплатила своя дял от претендираните от
ищеца суми, включително половината от държавната такса по делото. Поддържа, че
живее в чужбина и не са й били известни задълженията на нейния наследодател. Моли
производството срещу нея да бъде прекратено. Моли в нейна тежест да не бъде
възлагано заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Л., чрез назначения от съда особен
представител е подала отговор на исковата молба. Излага твърдения, че след смъртта
на собствениците на процесният апартамент, същият не е обитаван, а от представения
списък на етажните собственици към протокола от общото събрание от 02.09.2002 г. се
установява, че в апартамента няма монтирани радиатори. Поддържа, че по делото не е
доказано, че Л. Л. е приела наследството, останало от родителите й. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По предявените срещу Ц. С. С. искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.1
ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Безспорно, а и от приетия по делото като писмено доказателства фискален бон
от 06.02.2025г. се установява, че ответницата Ц. С. С. е погасила изцяло
претендираните от ищеца вземания от нея суми: 2 669,61 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.–
30.04.2023 г. по отношение на недвижим имот: апартамент № 52, находящ се в гр.
София, община „Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. ..., аб. № 52457, сумата 449,86 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 24.07.2024 г., сумата 16,53 лева
- главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г.,
както и сумата 4,02 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.08.2021 г. – 24.07.2024 г., както и законна лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до плащането, както и 1/2 от заплатената
държавна такса. Ето защо на основание чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на
2
ищеца към ответницата Ц. С. са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което
предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.
По предявените срещу Л. Р. Л. искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.1
ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
3
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен имот съгласно Наредба
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /л. 10-11/ се установява, че
процесният топлоснабден имот е придобит от съпрузите Р. Г. Л. и М. С. Л.. След
смъртта на Р. Г. Л. на 11.02.1998г., съгласно удостоверение за наследници №
000241/24.02.1998г., 3/6 ид.ч. от имота се придобиват от преживялата съпруга М. С. Л.,
а децата им Л. Р. Л. и С. Р. Л. получават по 1/6 ид.част. Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници изх. № РНД24-УФ01-1455/10.09.2024г., издадено
от Столична община, район Надежда, М. С. Л. е починала на 10.06.2014г., а нейният
низходящ С. Р. Л. е починал на 06.12.2023г., съответно наследен на основание чл. 5, ал.
1 ЗН от своята дъщеря Ц. С. С.. Следователно, всеки от ответниците Л. Р. Л. и Ц. С. С.,
въз основа на настъпилото наследствено правоприемство, е придобил право на
собственост върху 1/2 ид.част от имота. В качеството си на титуляри на правото на
собственост, ответниците се явяват и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат
заплащане на потребената в него топлинна енергия.
По отношение възражението на особения представител на ответника, че по
делото не е доказано приемането на наследството на неговия наследодател, съдът
намира за необходимо да посочи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма каквито и да било
данни ответникът да е направил отказ от наследство, въпреки дългия период от време,
който е изминал от смъртта на наследодателя до настоящия момент. Поради това,
страната, която твърди, че е направила отказ от наследство следва да го докаже,
каквото доказване в настоящия случай не беше проведено, като липсва и изрично
твърдение за осъществен отказ от наследство.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Кемстийл" ЕООД, а впоследствие на „Техем сървисис“ ЕООД. Следва да се
посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с
дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално
съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е
обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период не е имало отоплителни тела и узаконен
водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че поради това, че всички
отоплителни тела са били демонтирани, ТЕ за отопление на имота не е начислявана.
Допълва, че топлата вода е изчислявана на база брой /5 лица/ потребители по 140л/ден,
4
поради липса на узаконен водомер, съгл. Чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. От
заключението се изяснява още, че дължимата от ответниците сума за процесния
период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е
общо 5367,16 лева. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че през
процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот е бил обитаван от
петима души, респективно неправилно ищецът е начислявал топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване за отчетен период 01.05.2021г. – 30.04.2023г., за 5 бр.
лица. Ето защо съдът намира, че следва да се приеме, че дължимата сума за потребена
топлинна енергия за процесния период възлиза на общо 1296,94 лева (за сградна
инсталация и БГВ при изчисление на потреблението за 1 потребител), от която
ответницата Л. Р. Л., съобразно притежаваните права в съсобствения имот, дължи
сумата 648,47 лева, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над него до претендираните 2 669,61 лева, искът следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства – справка за дялово разпределение /л.21 от делото/, че услугата е
извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
01.06.2021г. до 30.04.2023г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в общ размер от 33,05 лв., от която сума
съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността ответникът Л. Р.
Л. дължи 1/2 или сумата от 16,52 лв., поради което искът е основателен и следва да се
уважи.
По предявените срещу Л. Р. Л. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че
на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.
3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г. обаче разпоредбата на
чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
5
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил. Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете по отношение на ответницата Ц. С., поради извършеното в хода на процеса от
нея плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за
санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и
отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи бездействие
на длъжника въпреки изпадането му в забава, довело до пренасяне на спора в съда.
Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с
постановяване на решението относно дължимостта на дълга, но не и при определяне
тежестта за разноските. Доколкото ответницата Ц. С. е повод за завеждане на делото –
задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата молба, същата следва да
бъде осъдена да заплати сторените разноски. Видно от приетия по делото фискален
бон от 06.02.2025г., както и молба на ищеца от 17.04.2025г., ответницата е погасила
съдебни разноски в размер 257 лева, представляваща половината от държавната такса,
поради което дължими са разноските за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определя на сумата от 100 лева, от които 50,00 лева следва да се възложат в тежест на
ответника Ц. С..
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете спрямо ответника Л. Р. Л..
Дължимите разноски от този ответник, съобразно уважената част от исковете, са в общ
размер на 266,91 лв., представляваща заплатена държавна такса в размер на 257 лв.,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ в размер на 350 лв. /доколкото само този
ответник е оспорвал исковете/, депозит за особен представител в размер на 614 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по чл.78,
ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Р. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 648,47 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2021г.– 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2024г. до окончателното
плащане, сумата 16,52 лева, представляваща главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.06.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024г. до окончателното плащане,
които касаят апартамент № 52, находящ се в гр. София, община „Надежда“, ж.к.
„Свобода“, бл. ..., аб. № 52457, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над сумата
648,47 лева до пълния претендиран размер от 2 669,61 лева, иска за сумата 449,87
лева - мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2022г. –
24.07.2024г., както и иска за сумата 4,02 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2021г. – 24.07.2024г.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Ц. С. С., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 2
669,61 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2021г.– 30.04.2023г., за сумата 449,86 лева - мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2022г. – 24.07.2024г., за сумата 16,53 лева - главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.06.2021г. – 30.04.2023г. и за сумата 4,02 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021г. –
24.07.2024г., които суми касаят апартамент № 52, находящ се в гр. София, община
„Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. ..., аб. № 52457.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Р. Л., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 266,91 лв.,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. С. С., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7