Р Е
Ш Е Н
И Е №
К., 04.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшкият районен съд
гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 1870/2019 година за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са осъдителни
искове с правно осн. чл.101 от ЗЗД във вр. с чл. 228 и чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„С." ООД с ЕИК *******моли съда да осъди „Е." ЕООД с ЕИК ******и „В.Б."
ЕООД с ЕИК ******да заплатят солидарно на „С." ООД сумата 12591,36 лв. (дванадесет
хиляди петстотин деветдесет и един лева и 36 ст.), предмет на споразумение от
02.06.2017 г. сключено между „С." ООД, А.Г.и „В.Б." ЕООД и споразумение
от 20.06.2017 г. сключено между „С." ООД, А.Г.и „Е." ЕООД, както и лихва
в размер на 1043,90 лв. (хиляда четиридесет и три лева и 90 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 28.06.2019
г. върху сумата от 5908,39 лв., и лихва в размер на 1011,81лв. (хиляда и
единадесет лева и 81 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от
31.12.2017 г. до 28.06.2019 г. върху сумата от 6 682,97 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.07.2019 г., до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да
осъди „Е." ЕООД с ЕИК ******, и „В.Б." ЕООД с ЕИК ******солидарно да
заплатят направените от него като ищец разноски по делото за държавни и съдебни
такси в размер на 585,88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. или общо сумата от 885,88 лв.
Твърди, че „С."
ООД е собственик на земеделски земи и има за основен предмет на дейност
отдаване под наем и аренда на собствени земеделски имоти. По повод
осъществяване на търговската си дейност, „С." ООД сключило с А.Е.Г.три
договора за наем/аренда на земеделска земя за стопанската 2015/2016 г. и четири
за стопанската 2016/2017 г.
Към настоящия
момент наемателят/арендаторът Г.не е заплатил дължимите наемни/арендни плащания
към наемодателя/арендодателя „С." ООД. Общата стойност на задължението за
стопанските 2015/2016 г. и 201б/2017 г. е в размер на 12591,36 лв. (дванадесет
хиляди петстотин деветдесет и един лева и 36 ст.) представляващо сбор от
задълженията на А.Е.Г.за стопанската 2015/2016 г. в размер на 5 908,39 лв. (пет
хиляди деветстотин и осем лева и 39 ст.) и за стопанската 2016/2017 г. – в
размер на 6 682,97 лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 97 ст.).
Задълженията на А.Е.Г.за стопанската
2015/2016 г. са по Договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г., с
нотариална заверка на подписите на договарящите, вписан в Агенция по вписвания
гр. К. с рег. № 3230 от 09.05.2014. с арендна цена за стопанската 2015/2016 г.
в размер на 1422,12 лв.(хиляда четиристотин двадесет и два лева и 12 ст.) с
падеж 31.05.2016 г.; договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., с
нотариална заверка на подписите на договарящите с наемна цена за стопанската
2015/2016 г., в размер на 2 419,36 лв. (две хиляди четиристотин и деветнадесет
лева и 36 ст.) с падеж 01.10.2017 г.; договор за наем на земеделска земя от
24.11.2015 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите с наемна цена
за стопанската 2015/2016 г., в размер на 2066,91 лв. (две хиляди шестдесет и
шест лева и 91 ст.), като сумата от 1033,46 лв. е с падеж 30.10.2015 г. и
сумата от 1033,45 лв. е с падеж 30.03.2016 г.
Задълженията на А.Е.Г.за стопанската
за стопанската 2016/2017г. са по договор за аренда на земеделска земя от
29.04.2014 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите, вписан в
Агенция по вписвания гр. К. с рег. № 3230 от 09.05.2014 г. с арендна цена за стопанската 2016/2017 г., в
размер на 1564,33 лв. (хиляда петстотин шестдесет и четири лева и 33 ст.) с
падеж 31.05.2017 г.; договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., с
нотариална заверка на подписите на договарящите с наемна цена за стопанската
2016/2017 г., в размер на 2 570,57 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева
и 57 ст.) с падеж 01.10.2018 г.; договор за наем на земеделска земя от
24.11.2015 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите с наемна цена
за стопанската 2016/2017 г., в размер на 2 196,09 лв. (две хиляди сто
деветдесет и шест лева и 09 ст.), като сумата от 1098,05 лв. е с падеж 30.10.2015
г. и сумата от 1 098,04 лв. е с падеж 30.03.2017 г.; договор за наем на
земеделска земя от 01.07.2016 г. с наемна цена за стопанската 2016/2017 г., в
размер на 351,98 лв. (триста петдесет и един лева и 98 ст.), с падеж 30.10.2016
г.
Твърди, че на
02.06.2017 г. е сключено Споразумение между „В.Б." ЕООД, А.Е.Г.и „С."
ООД, по силата на което „В.Б." ЕООД се задължава да изплати задълженията
на А.Е.Г.за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. в размер на 12 591,36 лв.
на 2 вноски: първата вноска е в размер на 5 908,39 лв. и е платима до
30.09.2017 г., втората вноска е в размер на 6 682,97 лв. и е платима до
30.12.2017 г.
На 20.06.2017 г. е сключено още едно
Споразумение между „Е." ЕООД, А.Е.Г.и „С." ООД, по силата на което „Е."
ЕООД се задължава да изплати задълженията на А.Е.Г.за стопанските 2015/2016 г.
и 2016/2017 г. в размер на 12 591,36 лв. на 2 вноски: първата вноска е в размер
на 5908,39лв. и е платима до 30.09.2017
г., втората вноска е в размер на 6 682,97 лв. и е платима до 30.12.2017 г.
Заявява, че до
настоящия момент не е постъпило каквото и да е било плащане, с което да бъде
погасено задължението към „С." ООД за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017
г. от нито един от тримата длъжници - „В.Б." ЕООД, А.Е.Г.и „Е." ЕООД
въпреки, че за страните, задължили се по горепосочените споразумения е
възникнало задължение за заплащане на сумата посочена в тях -12 591,36 лв.
На основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
законната лихва. По силата на горепосочените Споразумения, задължението е
следвало да бъде платено до 30.09.2017 г. и 30.12.2017 г. На това основание „В.Б."
ЕООД и „Е." ЕООД му дължат законна лихва от 01.10.2017 г. до 28.06.2019 г.
върху сумата от 5 908,39 лв., лихва в размер на 1043,90 лв. и от 31.12.2017 г.
до 28.06.2019 г. върху сумата от 6 682,97 лв., лихва в размер на 1011, 81лв.
Между страните
е налице валидна облигационна обвързаност по процесните споразумения от
02.06.2017г. и от 20.06.2017г., с които длъжниците са се задължили да заплатят
от името на А.Е.Г.неговите задължения за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017
г. към „С." ООД, паричното задължение на ответниците по споразуменията е
изискуемо и ликвидно, тъй като същото е следвало да бъде извършено до
30.09.2017 г. и 30.12.2017 г.
Претендира
съдът да осъди ответниците „В.Б." ЕООД и „Е." ЕООД СОЛИДАРНО да му
заплатят сумата посочена в двете споразумения и претендираното обезщетение за
забава.
Посочва
следната банкова сметка по която да се приведат присъдените в негова полза суми:
Банка: „ТБ У. Б.“, клон: С. BIC: ***, IBAN: ***.
Ответникът „В.Б."
ЕООД с ЕИК ******оспорва изцяло предявените от „С." ООД искове и по основание и по размер като
неоснователни и недоказани като заявява, че „В.Б." ЕООД не дължи претендираните с исковата молба суми.
Признава, че
между „С." ООД, „В.Б." ЕООД и А.Е.Г.има подписано Споразумение от
02.06.2017 г. което твърди, че представлява договор за поръчителство, уреден в
чл. 138 и следващите от ЗЗД. „С." ООД е подписал идентично споразумение и с
другия ответник „Е." ЕООД на 20.06.2017 г. Чрез двете споразумения ищецът
е гарантирал, че задълженията на длъжника А.Е.Г.по договор за аренда на
земеделска земя от 29.04.2014 г., договор за наем на земеделска земя от
20.01.2015 г., договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г. и договор за
наем на земеделска земя от 01.07.2016 г. ще му бъдат изплатени. Споразумението
от 02.06.2017 г. притежава всички основни белези на правния институт на
поръчителството: Поръчителят „В.Б." ЕООД се задължава спрямо кредитора „С."
ООД; „С." ООД, от своя страна, е кредитор на А.Е.Г., съгласно договор за
аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г., договор за наем на земеделска земя
от 20.01.2015г., договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г., и договор
за наем на земеделска земя от 01.07.2016 г., за стопанската година 2015/2016 и
2016/2017 г. Спазена е изискуемата в чл. 138 от ЗЗД писмена форма. С подписване
на цитираното по-горе споразумение „В.Б." ЕООД гарантира изплащането на
дълг, от който, в качеството си на поръчител, не се е възползвал. Съгласно
уговореното „В.Б." ЕООД отговаря за всяко неизпълнение на длъжника в същия
размер, както уговореното в договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014
г., договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., и договор за наем на
земеделска земя от 24.11.2015 г., договор за наем на земеделска земя от
01.07.2016 г.
„С." ООД
е предприело действия за принудително събиране на вземанията си по договор за
аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г., договор за наем на земеделска земя
от 20.01.2015 г., договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г. и договор
за наем на земеделска земя от 01.07.2016 г. чрез подаване на Заявление по чл.
410 от ГПК на 03.10.2018 г., по което образувано ч.г.д № 2513/2018 по описа на
Районен съд К. Поради липсата на извършено плащане на описаните задължения от
страна на длъжника А.Е.Г.„С." ООД предприема действия за принудително
събиране на вземанията си от двамата поръчители - „В.Б." ЕООД и „Е."
ЕООД чрез подаване на искова молба до Районен съд - К. с вх. № 9155/05.07.2019
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД „Поръчителят остава задължен и след падежа
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят
изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение."
Според посочената разпоредба „С." ООД е разполагал с шест месечен срок, в
който да предяви вземането си срещу длъжника А.Е.Г. Твърди, че този СРОК Е ИЗТЕКЪЛ на съответно на
30.03.2018 г. по отношение на първата вноска по споразумението и на 30.06.2018
г. по отношение на втората вноска по споразумението, поради бездействието на
кредитора. Видно от деловодната система на съда заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено на 03.10.2018 г., а именно след изтичане на срока по чл. 147 от ЗЗД.
Поради
изложеното по-горе „В.Б." ЕООД въпреки че притежава качеството на
поръчител на длъжника, не дължи плащане на „С." ООД на сума общо в размер
на 14 647,07 лв., включваща 12 591,36 лв., представляващи задължение по
Споразумение от 02.06.2017 г. и 2055,71 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.10.2017 г. до 28.06.2019 г. Определеният в чл. 147 от ЗЗД срок е краен и преклузивен, като след изтичането му „С." ООД губи
възможността си да насочи претенциите си за вземанията си от А.Е.Г.срещу
поръчителя „В.Б." ЕООД. Още повече съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС с изтичане на срока по
цитираната разпоредба се прекратява и самото поръчителство.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният от „С." ООД иск като изцяло
неоснователен и недоказан като му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Е."
ЕООД не подава отговор на исковата молба, не взема становище по предявените
искове.
От събраните по
делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за
установено следното:
От
представените договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г. за земи в
землището на ***** със срок на действие 7 стопански години, договор за наем на
земеделска земя от 20.01.2015 г. за земи в
землището на с. Р., общ. К. и с.Т.със срок на действие 7 стопански години, общ.
П.б., договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г. за земи в землището
на с. Р., общ. К. със срок на действие 6 стопански години и договор за наем на
земеделска земя от 01.07.2016 г. за землището на с. ****, общ. Ст.З. за срок от
1 стопанска година е видно, че „С." ООД в качеството си на наемодател е
отдал на А.Е.Г.в качеството на наемател описаните в договорите земеделски земи
за определен срок срещу наемна цена предварително определена в договора.
На 02.06.2017 г.
между „С." ООД, А.Е.Г.и „В.Б.“ ЕООД е сключено споразумение за следното: „В.Б.“
ЕООД, представлявано от А.Ж.Д. поема задължението да заплати от името на А.Е.Г.на
„С." ООД сумата 12591,36 лв., от които 5908,39 лв. в срок до 30.09.2017 г.
и 6682,97 лв. в срок до 30.12.2017 г. С така получената сума „С." ООД се
задължава да погаси дълга, който А.Е.Г.има към „С." ООД за стопанските
2015/2016 и 2016/2017 години въз основа на поети задължения по сключени
договори за наем на земеделска земя. А.Е.Г.е поел задължението да върне на „В.Б.“
ЕООД сумата 12591,36 лв. не по-късно от 5 дни от получаването на всяка субсидия
от Държавен фонд „Земеделие“.
На 20.06.2017 г.
между „С." ООД, А.Е.Г.и „Е."ЕООД е сключено споразумение за следното: „Е."ЕООД,
представлявано от А.Ж.Д. поема задължението да заплати от името на А.Е.Г.на „С."
ООД сумата 12591,36 лв., от които 5908,39 лв. в срок до 30.09.2017 г. и 6682,97
лв. в срок до 30.12.2017 г. С така получената сума „С." ООД се задължава
да погаси дълга, който А.Е.Г.има към „С." ООД за стопанските 2015/2016 и
2016/2017 години въз основа на поети задължения по сключени договори за наем на
земеделска земя. А.Е.Г.е поел задължението да върне на „Е." ЕООД сумата
12591,36 лв. не по-късно от 5 дни от получаването на всяка субсидия от Държавен
фонд „Земеделие“.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 2513/2018 г. по описа на РС-К., образувано въз основа на
подадено на 03.10.2018 г. от „С.“ ООД заявление
е издадена Заповед № 1482/05.10.2018 г., с която е разпоредено А.Е.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „С.“ ООД, ЕИК: *******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.И.С. – управител, сумата
12 591,36 лева /дванадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 36
ст./ главница; законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане
на задължението; 1 251,83 лева разноски
по производството въз основа на представените по делото фактура №
50349/01.07.2016 г. и фактура № 50553/05.06.2017 г.
Фактура №
50349/01.07.2016 г. е за 5908,39 лв. с падеж 01.07.2016 г. и основание рента за
стопанската 2015/2016 г. по договор 41015 от 25.06.2015 г., договор № 204 от
20.01.2015 г., договор №3230 от 09.05.2014 г.
Фактура №
50553/05.06.2017 г. е за 6682,97 лв. с падеж 05.06.2017 г. и основание рента за
стопанската 2016/2017 г. по договор 41015 от 25.06.2015 г., договор №204 от
20.01.2015 г., договор №3230 от 09.05.2014 г. договор №4333 от 01.07.2016 г.
Законна
лихва върху сумата от 5 908,39 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 28.06.2019 г.
възлиза на 1043,81 лв.
Законната
лихва върху сумата от 6
682,97 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 28.06.2019 г. възлиза на 1011, 72 лв.
Исковата молба
е подадена на 05.07.2019 год.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Безспорно
в отношенията между страните е, че А.Е.Г.има задължения към „С.“ ООД по повод
сключени договори за аренда и наем на земеделска земя за стопанските 2015/2016
и 2016/2017 год. в размер на 12 591,36 лв. както и че ответниците, всеки за
себе си /поотделно/ е поел към „С.“ ООД и със знанието и съгласието на А.Е.Г.задължението
да изплати на „С.“ ООД сумата 12 591,36 лв. на две вноски: 5908,39 лв. в срок
до 30.09.2017 г. и 6682,97 лв. в срок до 30.12.2017 г.
Какъв
е видът на договорената отговорност и налице ли е солидарна отговорност следва
да бъде изведено от съдържанието на договора и конкретно поетите в същия
задължения./ Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 67 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1843/2013 г., II
т. о., ТК /.
Спорът
между страните е дали е налице поемане на дълг по реда на чл.101 ЗЗД или е
налице поръчителство за чуждо задължение с правно осн. чл.138 и сл. ЗЗД, т.е.
дали в отношенията между страните по делото намира приложение нормата на чл.147 ЗЗД.
Съгласно
чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за
встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.
Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници.
Видно от
чл.138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се
поеме и за бъдещо, и за условно задължение.
Поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. /чл.147 ЗЗД/. Продължението на
срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако
той не е дал съгласието си за това. Прекъсването
на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма
действие спрямо поръчителя.
Налице е
поемане на дълг по отделно от страна на всеки от ответниците. Това е така
понеже трето лице /в едното правоотношение „В.Б.“ ЕООД, а в другото - „Е."ЕООД
/ с изрично съгласие на кредитора „С.“ ООД поема да заплати от името на /т.е.
вместо/ А.Е.Г.парична сума, с плащането на която парична сума да се погасят
неконкретизирани по размер, но определяеми по вид вземания на кредитора към А.Е.Г..
Заместеният длъжник с подписване на тристранното споразумение е освободен от
отговорност към кредитора след като в споразумението не е изрично изразена воля
на страните за прибавяне/наличие на отговорността на третото лице /ответника/„В.Б.“
ЕООД, респ. ответника „Е."ЕООД/ към
отговорността на /наред с отговорността на/
А.Е.Г. Освобождаването от отговорност на първоначалния длъжник / чл.102 ЗЗД/ е част от последиците от поемането на дълг. В съглашенията липсва каквото
и да било изявление за обезпечаване или гарантиране изпълнението на едно чуждо
задължение както липсва и каквото и да било изявление за обещание да се изпълни
чужд дълг, в случай, че носителят на дълга не изпълнява точно поети към
кредитора задължения.
Процесуалното
поведение на ответника /„В.Б.“ ЕООД, изразяващо се в твърдението, че
споразумението подписано между него, ищеца и А.Е.Г.има характер на договор за
поръчителство, което е основание за прилагане на чл.147 ЗЗД, т.е. за изключване
на възможността ищецът да насочи претенциите за сумата 12 591,36 лв. към него
поради това, че не е предявил иск към А.Е.Г.в
определения от закона 6 месечен преклузивен срок не може да внесе изменение в
съдържанието на изразената в споразумението от 02.06.2017 г. воля на
участниците в съглашението. Налице е
заинтересованост на ответника „В.Б.“ ЕООД от подобно процесуално поведение,
изразяващ се в „погасяване на правото на иск“ на ищеца за съществуващо негово
задължение към ищеца.
Поведението на
кредитора „С.“ ООД, изразяващо се в подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу А.Е.Г.след подписване на
споразуменията от 02.06.2017 г. с „В.Б.“ ЕООД и 20.06.2017 г. с „Е."ЕООД е
едностранен акт, който не може да внесе изменение в съдържанието на изразената
в споразуменията воля на участниците в съглашението.
„В.Б.“ ЕООД
има задължение към „С.“ ООД за
сумата
12 591,36 лева.
„Е."ЕООД
има задължение към „С.“ ООД за сумата 12 591,36 лева.
Компетентността
на съда при решаване на правния спор е очертана от търсения от ищеца вид
защита, в пределите в които същата е заявена с исковата молба.
Предявеният от
„С.“ ООД срещу „В. Б.“ и ЕООД„Е."ЕООД иск съдът осъди „В. Б.“ и ЕООД „Е."ЕООД
солидарно да заплатят на „С.“ ООД сумата 12 591,36 лева. на основание споразумение от
02.06.2017 г. с „В.Б.“ ЕООД и споразумение от 20.06.2017 г. с „Е."ЕООД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Когато едно
лице поръчителства за дълг на друго лице, то отговаря за чужд дълг.
Отговорността на поръчителстващия е ограничена до срока на действие на договора
именно поради това с чл.147 ГПК изрично е предвидено, че поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца.
Когато е
уговорена солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое
независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Източник за
солидарността е конкретният договор, а не законът поради което разпоредбата на
чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава
задължен към кредитора след падежа на главното задължение (само ако в рамките
на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника), не
се прилага /Решение № 654 от 8.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г., II о.,
ТК/.
Вярно е, че когато
едно лице встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с
кредитора или с длъжника то заедно с първоначалния длъжник отговаря солидарно
към кредитора по силата на закона. Но ответниците не са солидарни длъжници, т.е
не е налице пасивна солидарност.
За да е налице
пасивна солидарност - солидарност, при която има множество длъжници и един
кредитор е необходимо няколко длъжници да дължат една и съща престация на един
кредитор и този кредитор да може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник,
като точното изпълнение на един съдлъжник води до освобождаването на всички
останали длъжници. Освен в определените от закона случаи солидарност между
двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена./ чл. 121 ЗЗД /. Не
е налице законово определена солидарна отговорност на ответниците „В.Б.“ и ЕООД„Е."ЕООД по сключените
самостоятелно от всеки от тях сделки за поемане на дълг, а представените по
делото писмени споразумения не съдържат уговорена изявления за солидарна
отговорност и наличието на такава не може да се извлече от съдържанието на
постигнатите договорености. За да са „солидарни длъжници“ на основание „уговаряне“
на такава е необходимо изрично да са изразили воля за поемане на такава
солидарна отговорност. Изразяването на волята не е задължително да е направено
в един акт, но както и да е обективирано е необходимо да е безспорно наличието
на изразено съгласие за общо поемане на едно задължение. Общо поемане на
задължение по делото не се доказа - в два отделни договора, на две различни
дати, две различни юридически лица, без никаква индикация, че имат представа
едно за друго или за действията на другия, лично и само за себе си са поели да
изпълнят като свое определено задължение. Обстоятелството, че лицето към което
е поето задължението и вида и размера на задължението са едни и същи не прави
поетата отговорност солидарна. Така поетите с двете отделни споразумения задължения
изключват приложението на нормите на чл.124 и сл. ЗЗД, касаещи солидарните
длъжници като например при опрощаване в полза на единия длъжник да възникне освобождаване
и на останалите съдлъжници или задължението на останалите да се намалява с частта
на длъжника, комуто задължението е опростено.
Неоснователността
на предявения иск за главницата има за последица неоснователност на претенциите
за заплащане на обезщетение за забавеното й изпълнение поради което исковете да
бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца законна лихва върху
сумата от 5 908,39 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 28.06.2019 г. в размер на
1043,90 лв. и законната лихва върху сумата от 6 682,97 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 28.06.2019 г. в размер на 1011, 81лв. са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Страните
не представят списък на разноските.
Разноските
на ищеца възлизат на 585,88 лв. за държавна такса. Ищецът претендира присъждане
на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разноските
на ответника „В.Б." ЕООД възлизат на 1200лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът
„Е." ЕООД не представя документ за направени по делото разноски.
На
осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва заплати на ответника „В.Б." ЕООД направените от него разноски по делото в
размер на 1200 лв. Не е налице прекомерност на договореното и платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С." ООД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *****, представлявано от управителя С. И. С., чрез
юрисконсулт П. Д. против „Е." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В. К. М. и „В.Б." ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Б. К.
съдът да осъди „Е." ЕООД с ЕИК ******с
п.а., представлявано от управителя В. К. М. и „В.Б." ЕООД с ЕИК *******, с
п.а., представлявано от управителя П. Б. К., СОЛИДАРНО да заплатят на „С."
ООД с ЕИК ******, представлявано от управителя С. И. С., сумите:
- 12 591,36
лв. /дванадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 36 ст./, на основание
сключени на 02.06.2017 г. между „С." ООД, А.Г.и „В.Б." ЕООД и на
20.06.2017 г. между „С." ООД, А.Г.и „Е." ЕООД споразумения,
- 2055,71лв.,
представляващи обезщетение за забавеното изплащане на сумата 12 591,36 лв., от които 1043,90 лв./хиляда четиридесет и три лева и 90
ст./ за периода от 01.10.2017 г. до 28.06.2019 г. върху сумата от 5 908,39 лв.,
и 1011,81лв. /хиляда и единадесет лева и 81 ст./ за периода от 31.12.2017 г. до 28.06.2019 г.
върху сумата от 6 682,97 лв.,
- законната
лихва върху сумата 12 591,36 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба -05.07.2019 г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „С." ООД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *****, представлявано от управителя С.И.С. да заплати на „В.Б." ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Б. К.,
чрез пълномощника си адв. Е.М. сумата
1200лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД – Ст. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :