Решение по дело №2451/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1558
Дата: 1 ноември 2010 г. (в сила от 1 ноември 2010 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20102120102451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

    1700                                            01.11.2010г.                                        гр.Бургас

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                         ХVІ –ти граждански състав

на двадесет и пети октомври                                                 две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав :

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

при секретар Н.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

гражданско дело № 2451 по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 50 от Семейния кодекс.

            Делото е образувано по искова молба на Г.М.А., ЕГН ********** ***, против К.С.А., ЕГН **********,***, като ищецът е претендирал прекратяване на сключения на ...г. граждански брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство. В хода на делото страните са постигнали споразумение, поради което и на основание чл.321, ал.5, предложение второ от ГПК, производството е трансформирано от исково в охранително по взаимно съгласие. 

Страните молят за прекратяване на сключения между тях на .....  год. в гр. Б. граждански брак, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. Посочва се, че от брака има родени две деца, които са пълнолетни. Излагат постигнатото помежду им споразумение съобразно изискванията на чл.51, ал.1 от СК, с което страните са постигнали съгласие относно начина на прекратяване на брака и последиците от това. Представят доказателства.

              В съдебно заседание съпрузите се явяват лично, поддържат молбата си за разтрогване на брака по взаимно съгласие и молят постигнатото от тях споразумение да бъде утвърдено.

           След преценка на доводите на молителите и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак от ...г., Г.М.А., ЕГН ********** и К.С. Б., ЕГН **********, са сключили граждански брак на ... год. в гр. Б., за което е бил съставен акт за граждански брак № .../ ...г., като съпругата е приела след брака да носи фамилното име А..

              Страните са представили писмено споразумение, в което са уредили въпросите относно издръжката, ползването на семейното жилище и фамилното име.

              При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От волеизявленията на молителите в депозираната пред съда молба за развод, както и тези извършени лично и непосредствено в проведеното по делото съдебно заседание, се установи сериозното им и непоколебимо желание бракът им да бъде прекратен с развод. Молителите представят постигнато между тях споразумение по въпросите,  визирани в разпоредбата на чл.51, ал.1 от СК, което  поддържат в съдебно заседание. При извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че същото е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51 от СК, съдържа клаузи, които адекватно защитават интересите на страните. Със споразумението са уредени всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните, а именно относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, по които въпроси споразумението не противоречи на морала и разпоредбите на закона.

По изложените съображения молбата е основателна и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът следва да допусне развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака, както и да утвърди споразумението им.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Бургаският районен съд определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40 лева, която следва да бъде разпределена поравно между страните, като всяка от тях бъде осъдена да заплати по 20 лева по сметка на Бургаския районен съд.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК, във връзка с чл. 330, ал.3 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

           

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен между Г.М.А., ЕГН ********** ***, и К.С.А., ЕГН **********,***, на ... год. в гр. Б., с акт за граждански брак № .../ ...г., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.М.А., ЕГН ********** и К.С.А., ЕГН **********, както следва:

 

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

            Семейното жилище, находящо се в гр. Б., представляващо апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна, придобито по време на брака - СИО, се предоставя за съвместно ползване на двамата съпрузи, по следния начин:

            На Г.М.А. се предоставя за ползване хола, с общо ползване на кухнята, банята и тоалетната, а на съпругата К.С.А. се предоставя за ползване спалнята, с общо ползване на кухнята, банята и тоалетната.

            На сина С.Г.А. и на дъщерята Д.Г.А. се предоставя за ползване детската спалня, с общо ползване на сервизните помещения и кухнята, по отношение на които имат запазени права, като пълнолетни деца на страните.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

            Страните не си дължат издръжка един спрямо друг.

 

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ:

            След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име - А.

                    

            Страните се споразумяват, разноските да останат така, както са направени от страните.

 

             ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Бургаския районен съд сумата от 20 лева (двадесет лева), представляваща държавна такса.

            ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд сумата от 20 лева (двадесет лева), представляваща държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

НД