Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ІІ-ри касационен състав, в публичното заседание на първи
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Н.
Зирковска
в присъствието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева к. адм. нак. дело № 988/2021г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушеня и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. В., чрез адв.Н. Й. срещу Решение № 260352/11.03.2021г.,
постановено по НАХД № 4445/2020г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-570/12.10.2020г.
на Председателя на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството за
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ, на основание чл.31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т.
2 ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв. Касаторът счита, че
решението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата;
изцяло неправилен е извода на съда, че договорът за цесия не представлява сделка,
пряко свързана с осъществяването на сделка от посочените в чл.4 ал.1 от ЗДСИЦ;
дружеството е действало изцяло в рамките на предмета си на дейност и не е
нарушило нито една законова разпоредба. Поради изложените съображения моли съда
да отмени решението на ВРС, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски
за двете инстанции.
Ответната
страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В
депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата
и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед
наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ против Наказателно постановление № Р-10-570/12.10.2020г. на Председателя на
Комисията за финансов надзор, с което на дружеството за извършено нарушение на
чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ, на основание чл. 31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦ
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.
За да
потвърди процесното НП въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и наказателното
постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и дружество
е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 4, ал. 2 от
ЗДСИЦ.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени
в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Правилно АНО е приел, че следва
да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството. Нарушението
е описано подробно от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно
производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление са
посочени всички съставомерни признаци, изложени са всички относими правни
норми, като по този начин не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е
гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението,
мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ
забранява на дружествата със специална инвестиционна цел да извършват други
търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното
осъществяване, освен ако са позволени от този закон. Разпоредбата на ал.1 от
същата норма регламентира, че дружеството със специална инвестиционна цел
може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на
ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти,
извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление,
отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на
вземания.
Сключвайки на 31.12.2018г. в гр. Варна договор за цесия със „Проджект
Пропърти“ ЕООД касаторът е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ, тъй като посочения договор не е
довел до участие в учредяване,
придобиване на дялове или акции от капитала на специализирано дружество по
смисъла на чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ. Наред с това сделката не е измежду тези, пряко свързани с осъществяването на
сделка от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗДСИЦ.
Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Настоящият състав
на съда намира за правилни изводите на ВРС и досежно липсата на предпоставките
за приложението на чл.28 ЗАНН. Нарушението не се отличава от
останалите такива от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е
явно незначителна. Деянието не е маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като с извършването му се застрашава имуществената сфера на
дружеството, както и интересите на акционерите. ВРС е изложил подробни мотиви
за неоснователност на възраженията на дружеството, които се споделят и от настоящия състав на съда.
За
инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане на
административно наказание - имуществена санкция в размер от 10 000лв. до
20 000лв. При
индивидуализацията на размера на наложеното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства,
визирани в чл. 27, ал.2 от ЗАНН, поради това и правилно е наложил на касатора "имуществена
санкция", определена в минималния размер, предвиден в закона.Същата е
справедлива и съответстваща на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН, а съобразно разпоредбата на чл. 27 ал.5 от ЗАНН за съдът не е налице правна възможност да намали нейния размер,
както правилно е приел и ВРС.
С оглед
горното, настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр.
с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При
извършената служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци
във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
От
процесуалния представител на Комисията за финансов надзор е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144
от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да
се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от
жалбоподателя.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260352/11.03.2021г.,
постановено по НАХД № 4445/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В. да заплати в полза на Комисия за финансов надзор, сумата от 80лв./осемдесет/
представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.