РЕШЕНИЕ
№ 18028
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110112592 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на
[фирма] спрямо А. К. В. и М. Г. В., а именно, че всеки един от двамата длъжници дължи на
ищеца по ½ част от следните: 1156.36 лева – главница за ползвана топлинна енергия за
имот с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до
окончателното погасяване, 188.76 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 07.10.2022 г., 42.92 лв. – главница за такса за дялово
разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до
окончателното погасяване, 8.70 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. – 07.10.2022 г., въз основа на заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 57933/2022 г. по описа на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила молба от ответника А. К. В., в която се
твърди, че с ищеца е сключено споразумение и задълженията се признават. В открито
съдебно заседание ответницата М. Г. В. излага твърдения за погасяване на претенциите на
ищеца чрез плащане.
Определението на съда от 28.06.2023 г., с което като трето лице – помагач на страната
на ищеца е конституирано [фирма] е отменено с протоколно определение от 10.10.2023 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Предявените искове са за признаване за установено на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Ответниците не оспорват, че
са собственици на имота. Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на
1
основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са
обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че
доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е
в претендирания с исковата молба размер.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо
вземане на ищеца в претендирания размер.
По делото е представено сключено между ищеца и ответника А. К. В. извънсъдебно
споразумение – л. 58 от делото, от 08.06.2023 г., според което ответникът се е задължил да
плати на ищеца суми, както следва: сумата от 1199.28 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес],
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2022 г. до 08.06.2023 г. в размер на 85.45 лв., сумата от 197.46 лв. – лихва
за забава върху главницата за периода от 30.10.2019 г. до 07.10.2022 г., както и съдебни
разноски в размер на 55.87 лв. В открито съдебно заседание ищецът признава факта на
погасяване на посочените суми от страна на ответниците чрез плащане, като изрично
посочва, че незаплатени са останали единствено задълженията за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство, като следва да
бъде отбелязано, че последните не са били предмет на сключеното между страните по
делото извънсъдебно споразумение от 08.06.2023 г. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без
да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото - тъй като не са погасили
дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответниците от задължението за заплащане на разноски по делото. Дължимата държавна
такса е заплатена на ищеца, поради което му се дължат единствено разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. за исковото производство, съобразно чл. 78, ал. 8
ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП и в размер на
50 лв. за заповедното производство по ч. гр. д. № 57933/2022 г., по описа на СРС, 88 състав,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26
НЗПП. Не се твърди и не се установява посочените суми за юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство да са заплатени от
ответниците, поради което съдът намира, че същите дължат на ищеца сумата в общ размер
2
от 150 лв., представляващи сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
размера на претенциите А. К. В. следва да заплати на ищеца сума за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 75 лв. /1/2 от 150 лв. – или 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 57933/2022 г., по описа на СРС, 88 състав /, а М. Г.
В. следва да заплати на ищеца също сума за юрисконсултско възнаграждение в общ размер
от 75 лв. /1/2 от 150 лв. – или 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.
гр. д. № 57933/2022 г., по описа на СРС, 88 състав /.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в [адрес], срещу А. К. В., ЕГН *****, с постоянен адрес: [адрес] за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 578.18 лв. главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от 94.38 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
07.10.2022 г., сумата от 21.46 лв. – главница за такса дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното погасяване, и сумата
от 4.35 лв. – обезщетение за забава за периода 31.10.2019 г. – 07.10.2022 г., като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в [адрес], срещу М. Г. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес: [адрес] за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 578.18 лв. главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от 94.38 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
07.10.2022 г., сумата от 21.46 лв. – главница за такса дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното погасяване, и сумата
от 4.35 лв. – обезщетение за забава за периода 31.10.2019 г. – 07.10.2022 г., като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], разноски за исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и разноски за
заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], разноски за исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и разноски за
заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4