РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7045 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от А.Ф.П., ЕГН **********
с постоянен адрес *** срещу *** К.
ЕГН ********** с адрес *** обективно
кумулативно съединени искове с
правно основание чл.42, ал.2 ЗН и чл. 108 ЗС за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 22.10.2012г., извършено
от*** К.П.,***, п. на 31.05.2019г.,
вписано в книгите по вписвания на АВ, СВп, гр. Плевен на 05.07.2019г., том VІІ,
№ 87, н.д. 1891, в полза на ответника Д.А.К.
поради неспазване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, както и да бъде
осъден ответникът да предаде владението на ищеца върху процесния недвижим имот,
а именно: имот, с площ по документ за собственост от 870 кв.м.,а съгласно скица
с площ от 851, кв.м находящ се в***, с пл. № 363 от 1961 г., квартал 8, парцел
IV, с идентификатор на поземления имот
07542.501.363, ведно с построеното в
него жилище от 65 кв. м, при граници: имот с идентификатор № ***.
Твърди в обстоятелствената част на ИМ, че ответникът е
негов племенник, на когото*** К.П. /баща на ищеца и дядо на ответника/, бивш
жител ***, починал на 31.05.2019 г. е оставил в наследство следния собствен недвижим имот, а именно:
имот, с площ по документ за собственост от 870 кв.м.,а съгласно скица с площ от
851, кв.м находящ се в***, с пл. № 363 от 1961 г., квартал 8, парцел IV, с идентификатор на поземления имот
07542.501.363, ведно с построеното в
него жилище от 65 кв. м, при граници: имот с идентификатор № ***. Сочи, че към
настоящия момент имота се владее от ответника. Твърди, че подписа и буквите,
изписани в саморъчното завещание не са на неговия баща. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, съобразно
доказателствата по делото. Сочи, че от изслушаната СГЕ е установено, че
съдържанието и подписа на саморъчното завещание са на*** К.П..
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Излага, че процесният имот е бил собственост на*** К.П.
и е придобит от него чрез покупка по време на брака му с ***. Твърди, че след
смъртта на *** същата е наследена от съпругът си*** и двамата им сина *** и А..
Излага, че приживе*** П. се е разпоредил с дела си от процесния имот чрез
саморъчно завещание в полза на своя внук Д.А.К.. Твърди, че процесното
саморъчно завещание е действително, тъй като е написано ръкописно от самия
завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено и подписано от него,
като подписът е поставен след завещателните разпореждания. Сочи, че не е
присъствал на написването на завещанието, но, че то му е предадено, в
присъствието на майка му, лично от завещателят.
Излага, че никога не е имал съмнение, че завещанието не е писано от дядо
му, тъй като до смъртта си той е бил в добро физическо и психическо състояние и
никога не е имал затруднения да пише. Твърди, че по силата на направено в
негова полза завещателно разпореждане е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния
имот и има правно основание да владее имота, но е лишен от тази възможност по
вина на ищеца. Сочи, че процесният имот е заключен и не е допускан в него след
смъртта на дядо си. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените
искове и да му присъди разноски. Излага, че от изслушаното заключение по
допуснатата СГЕ се е установило, че процесното завещание е истинско. Сочи, че
по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че ответника не е
собственик на процесния имот и, че въпреки това го владее.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото нотариален акт за продажба на имот №17, том ІІ, дело 217/1976 г. на
нотариус при ПлРС, че*** К.П. е купил от *** следният недвижим имот, а именно:
незастроено дворно място, находящо се в чертите на ***, цялото от 870 кв.м.,
попадащо в парцел ІV, стр. кв. 8-ми по плана на селото, при граници улица, ***.
Видно е от представеното по
делото саморъчно завещание, написано от*** К.П., че същият е завещал на
ответника по делото процесния недвижим имот заедно с построената в него жилищна
сграда.
Приобщен като доказателство по
делото е и протокол за обявяване на саморъчно завещание, от което се
установява, че на 11.06.2019 г. пред нотариус *** с рег. №516 на Нк София с
район на действие ПлРС се е обявило съхраняваното от Д. К. саморъчно завещание.
Установява се от представеното по
делото удостоверение за насредници, че след смъртта си Д.К. е оставил за
наследници *** Ф.К. и А.Ф.К..
Представена като доказателство по
делото е и молба от*** К.П. и ***, вписана в СлВП Плевен с вх. рег.
№2455/28.02.2011 г, акт №251, том ІІІ, дело №859/2011 г., с която същите се
отказват от запазеното си право на ползване върху недвижим имот, находящ се в ***,
което са продали на сина си А.Ф.П..
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката *** -майка на ответника.
Разказва, че свекъра и свекърва й решили приживе да дадат притежавания от тях
апартамент на ищеца по делото, а на сина й да завещаят имота в село ***, за да
не бъде лишен той от нищо, тъй като те не се "имали" с баща му, техен
син. Твърди, че преди 8-9 години свекъра й и свекървата й са й дали
завещанието, което били написали. Сочи, че не се съмнява, че завещанието е
написано от свекъра й. Излага, че завещанието е било обявено, след като
разбрали за делото. Твърди, че дворното място е заключено от ищеца и поради
тази причина не се ползва от никой. Сочи, че преди година е минала от там да
види какво става, но че дворът бил заключен.
Приобщена като доказателство по делото е и изготвената по
делото СГЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и
неоспорена от страните. От заключението на същата се установява, че подписът на
"завещател" и ръкописният текст в завещание от 22.10.2013 г. със
заверка на нотариус *** са написани от*** К.П..
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 42, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Ищецът,
съобразно разпределената доказателствена тежест следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже своето субективно потестативно
право с оглед обосноваване на исканата правна промяна, а именно: качеството си
на наследник по закон на*** К.П.,***,
п. на 31.05.2019г.; наличие на
саморъчно завещание, извършено от наследодателя в полза на ответника.
По делото не е спорно, а и от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че ищецът е наследник по закон на
завещателя, поради което съдът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на иска за недействителност на завещанието, доколкото
основателността му би породило права в негова полза.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е
действително. Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание,
когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а
именно завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
В настоящия случай
ищецът оспорва действителността на завещанието извършено от*** П. в полза на
ответника по иска с твърдения, че същото не е изписано лично от завещателя и не
носи неговия подпис. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно
основание чл. 42 от ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания
документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Проведеното от ищеца доказване, чрез
направеното от него искане за допускане на СГЕ, чрез ангажираните специални
знания на вещо лице по допуснатата Съдебно-графологична експертиза категорично
сочи, че подписът и текстът на процесното завещание са изпълнени от
наследодателя на страните. Горното обуславя извода на съда, че завещателният
акт е автентичен и саморъчно изписан от завещателя*** П., което налага извод за
неоснователност на предявения иск по чл. 42 вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за
прогласяване на нищожността му, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.108 ЗС
Разпоредбата на чл.108 ЗС
регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на
ревандикационните искове, ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата
на правната норма, а именно че е собственик на процесния имот на твърдяното
придобивно основание, както и, че ответника се намира във владение на тези имоти.
В случай на установяване на
горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в тежест на ответника е
да докаже, че владее имотът на правно основание.
По делото ищецът навежда
твърдения, че е собственик на идеалната част от недвижимия имот въз основа на
наследяване. Между страните не се спори, а и се установява от представените по
делото доказателства, че ищецът е наследник по закон на ***, поради което и
притежава идеална част от процесния недвижим имот.
Спорно по делото е дали ответника
владее процесния имот по делото. Въпреки разпределената доказателствена тежест
и дадената от съд възможност за ангажиране на доказателства за установяване на
факта на владение на имота от страна на ответника, ищецът не ангажира каквито и
да е доказателства. Напротив от разпитаната по делото свидетелка *** се
установява, че именно ищецът е този, който владее имота и недопуска ответника
до него. Поради изложеното съдът приема, че предявенят иск с правно основание
чл.108 ЗС е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
П
с оглед изхода на спора на ответника се дължи присъждане на сторените по делото
разноски в размер на 678, 97 лева, съобразно представения по делото списък на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Ф.П., ЕГН **********
с постоянен адрес *** срещу *** К.
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.42, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание
от 22.10.2012г., извършено от*** К.П.,***, п. на 31.05.2019г., вписано в
книгите по вписвания на АВ, СВп, гр. Плевен на 05.07.2019г., том VІІ, № 87,
н.д. № 1891, в полза на ответника Д.А.К., поради неспазване на разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от ЗН, като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на *** К. ЕГН **********
с адрес ***, че А.Ф.П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес ***, е собственик на следния недвижим имот: 1/6
идеална част от имот, с площ по документ за собственост от 870 кв.м.,а съгласно скица с
площ от 851, кв.м находящ се в***, с пл. № 363 от 1961 г., квартал 8, парцел
IV, с идентификатор на поземления имот
07542.501.363, ведно с построеното в
него жилище от 65 кв. м, при граници: имот с идентификатор № ***, на основание наследяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Ф.П., ЕГН **********
с постоянен адрес *** срещу *** К.
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.108, ал.1 ЗС с искане да бъде осъден ответникът да предаде
владението на ищеца върху процесния недвижим имот, а именно: имот, с площ по
документ за собственост от 870 кв.м.,а съгласно скица с площ от 851, кв.м.,
находящ се в***, с пл. № 363 от 1961 г., квартал 8, парцел IV, с идентификатор на поземления имот
07542.501.363, ведно с построеното в
него жилище от 65 кв. м, при граници: имот с идентификатор № ***., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Ф.П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***
К. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 678,97 лв., направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: