№ 143
гр. Л., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. С. Р.А
при участието на секретаря И. СТ. В
като разгледа докладваното от Н. С. Р.А Административно наказателно дело
№ 20244310200055 по описа за 2024 година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №******** на ОДМВР-гр.Л., е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка
с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева на С. И. Н. от гр.С., за това, че на 03.10.2023 год. в 12:45
часа в Област Л., ПП I-4, км 34+900, в с.М., с АТСС АRН САМ S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете
посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат
толеранс от 3 км или 3% с МПС „Ф. Е“, вид лек автомобил с рег.№С******* е извършено нарушение на скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №*******. При разрешена стойност на скоростта 50
км/ч е установена стойност на скоростта 97 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта 47 км/ч, в нарушение на
чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят С. И. Н. от гр.С., който не е съгласен с
констатираните в електронния фиш факти и обстоятелства. Прави искане съдът да изиска от ОДМВР-гр.Л.
доказателства, че камерата е собственост на КАТ и притежава удостоверение за одобрен тип техническо средство
от БИМ, посочващо датата на одобрение и протокол за проверка, съгласно Наредба №*** на МВР, както и да
бъде приложен снимков материал относно разположението на камерата, с която е установено нарушението и
снимка от самото нарушение.
Освен това не е съгласен с посочената в електронният фиш посока на движение, защото на констатираната
дата и час се е движил в обратна посока към гр.В. Т., за което прилага декларация и има свидетел, който е пътувал
заедно с него.
Възразява, че констатираното нарушение е в населено място, тъй като път Е-772 не минава през с.М., а
покрай него, за което прилага актуална карта като доказателство, включително и свидетел, с който са пътували
заедно.
Тъй като намира обжалвания от него електронен фиш за незаконосъобразен, необоснован и явно
несправедлив, моли съда да го обяви за нищожен и да отмени наложената му с него глоба в размер на сумата 600
лева.
В съдебно заседание, пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата. Пояснява, че радарът, който е засякъл скоростта на му на движение, е бил разположен
преди знака за ограничение на скоростта на движение. Смята, че не е нарушил пътната обстановка,в който смисъл
моли съда да отмени изцяло електронният фиш, защото нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен
1
начин. Представя и писмена защита, която моли съда да съобрази при постановяване на решението си.
Въззиваемата страна ОДМВР-гр.Л., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява отношение по делото.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и въз основа на нормативните актове, уреждащи
процесните отношения, приема, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е
допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от наказващият орган, относно преценката за
допустимостта на подадената жалба /списък на намерени фишове на стр.21 от делото/, от които се установява, че
жалбата е връчена на нарушителя на 04.01.2024 год., а жалбата е подадена чрез административния оргат до съда
на 22.01.2024 год., т.е. същата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми по реда на чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение, което е квалифицирано по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 97 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е.
превишение от 47 км/ч. Като доказателство по делото е приобщена и разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък на републикански път I-4 „С.-В.“ от км 34+500 до км
35+000 /стр.26 от делото/ и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението ПП І-4, км.34+900, в с.М., което е пътният участък, автоматично изписан
в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и
точното отстояние на автомобила от АТСС – 173 метра, като на снимковия материал е отразено, че АТСС е
насочено в посока гр.С. и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че
посоката на движение на процесния автомобил е към гр.В.. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е
извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е установено от приложения снимков
материал, който съдът приема, че е годно доказателствено средство. В електронният фиш е направено пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От словесното изписване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.М.,
Област-гр. Л., през което село преминава участък от ПП І-4 /С. – В./), като правилно е посочена разпоредбата на
чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП , в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността
от 50 км/час за населено място. Съдът е длъжен да подчертае, че тази забрана е нормативно въведена по силата
на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е
управлявал моторно превозно средство, със скорост от 97 км/ч, в пътен участък, за който стойността на
скоростта, която не е трябвало да превишава е 50 км/ч предвид на това, че нарушението е извършено в населено
място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH
CAM S1", одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по
делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****,
издаден от БИМ на 07.09.2017 год., протокол за проверка №069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 год., от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120CD3D.
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно ккво е точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Съдът счита, че не е налице нарушение на процедурата по издаването на електронния фиш, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. Електронният фиш се
2
приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в
ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Освен това според
Тълкувателно решение №1/26.02.2014 год. по т.д.№1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При
последния са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от
собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение,
поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери
проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове/.
Според настоящият съдебен състав обжалваният електронният фиш отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВР-гр.Л., която
Дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени
доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е
обработена от служител на ОД на МВР Л., който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал
обжалвания електронен фиш на 03.10.2023 год. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена
скорост на 03.10.2023 год., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в
електронния фиш. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че
нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в електронния фиш за налагане на глоба. При
издаване на електронния фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което
е извършено нарушението, като видно от справката за собственост на превозното средство, автомобилът е
собственост на жалбоподателя С. И. Н.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният
фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Жалбоподателят С. И. Н., видно от събраните по делото доказателства, е получил обжалвания
електрорен фиш, но не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява,
че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е
ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Съдът намира, че
в случая са спазени изискванията на Наредба №*** от 12.05.2015 год., като в тази връзка по делото
административно наказващият орган е представил Протокол с рег.№******3/04.10.2023 год. по описа на Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР-гр.Л., удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо
средство на 03.10.2023 год., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е
работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на
чл.10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 03.10.2023 год.
в 10.55 часа и е работило до 13.55 часа, като са установени 26 броя нарушения. Протоколът съдържа всички
предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение,
3
времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който
в случая е бил стационарен, както и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение,
отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има
характера на официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил
отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което
документът е официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В
протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена
графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви
отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че
процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след
като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 12:45 часа попада в
периода, през който системата е била експлоатирана – от 10.55 часа до 13.55 часа.
Съдът намира, че правилно в конкретният случай е издаден електронен фиш, а не АУАН. Разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП / Изм. и доп. - ДВ, бр.101 от 2016 год., в сила от 21.01.2017 год., бр.54 от 2017 год.,
действащ към момента на нарушението/ гласи : "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а). стационарни – пр.пени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б).мобилни пр.пени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №*** от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36
от 19.05.2015 год. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3
от Наредба №***** от 12.05.2015 год. , стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 год. по тълк. дело №1/2013 год. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в нормативната регламентация към
момента приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните
технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 год.) и издаването на Наредба №
*** от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 год. /, съдът приема, че издаването
4
на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №*** от 12.05.2015 год.
Съдът намира, че не е необходимо в електронният фиш да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка,
където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП
, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.54 от 2017 год.; ДВ, бр.77 от 2017 год., в сила от 26.09.2017
год./ и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от
ЗДвП , както и чл.7 от Наредба №*** от 12.05.2015 год. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване
и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било
стационарно пр.пено в близост до пътя /видно от представената снимка на стр.25 от делото/. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар –
камера – компютър. Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от
системата скорост е от автомобила на жалбоподателя С. И. Н.. Съгласно ръководството на потребителя за
експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5
последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може
да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, указващи положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на
лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното
техническо средство е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост"
показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона
на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и
да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретният
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с
превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като средството за
измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от
един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет. От представеното по делото заверено
копие на снимка за временно поставено АТСС се установява мястото на което е било позиционирано
автоматизирано техническо средство "АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл.10,
ал.3 от Наредба №*** от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Настоящият състав счита, че категорично е установено и авторството на деянието. Автомобилът е заснет с
мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и
часът на нарушението, поради което и направените в тази насока възражения съдът намира за неоснователни.
Представената от жалбоподателя декларация с дата 17.10.2023 год., в която той е декларирил, че на 03.10.2023
год. е пътувал само в посока гр.В. Т., а на 06.10.2023 год. е пътувал само в посока гр.С. и само по републикански
път Е 772 покрай с.М., но не и през селото, за което може да ангажира гласни доказателства, лицето пътувало с
него, както и карта на пътния участък, според съда не опровергават тезата на администртивно наказващият орган,
че на процесната дата, на която е съставен електронният фиш – 03.10.2023 год. той е превишил скоростта на
движение и то в населено място, тъй като във фиша не епосочена в каква посока се движил управлявания от С.
И. Н. лек автомобил,предивд факта, че автоматизираното техническо средство е снимало и в двете посоки на
движение в този пътен участък. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото
средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на
правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът,
5
който се движи с превишена скорост. В конкретният случай системата за видеоконтрол обективно и
недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този,
управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-
бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде
заснет. Не може да има съмнение, че нарушението е установено на посочените в електронния фиш дата, място и
час. Това обстоятелство се потвърждава от генерираните координати в снимковия материал GPS : ******,
кореспондиращи с изричното пояснение в Протокол рег. №******3/04.10.2023 год. и в самия електронен фиш.
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определени от министъра на
вътрешните работи служби имат право при установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба №***/12.05.2015 год. Съгласно чл. 90 от Инструкция
№8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, издадено от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат
да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със заповед на главния
секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и издаването на електронни фишове, се
извършват от служители на МВР, определени от ръководителите на службите за контрол по чл.165 от ЗДвП. По
делото няма въведени данни, които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват
дейността по контрол на пътното движение. Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на АУАН, респект.
електронния фиш значението на доказателствено средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода
на съдебното или административното дирене доказателства или да бъде изключено от доказателствения
материал, ако бъде проведено успешно оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му
част електронният фиш е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото
доказателства, включително представените от административно наказващият орган. В случая описаните в
обстоятелствената част на електронния фиш факти не бяха опровергани. Релевираните с жалбата доводи и
възражения от жалбоподателя не бяха подкрепени с релевантни доказателства в хода на съдебното
производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. С оглед на гореизложеното, съдът
приема, че законосъобразно АНО е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че
именно жалбоподателя С. И. Н. е лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение
на разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП .
По всички изложени дотук съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
По делото и двете страна не са претендирали разноски, а и доказателства за направени такива не са
представени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №******** издаден от ОДМВР Л., с който на С. И. Н., ЕГН-********** от гр.С.,
ул.“Т. ***** е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00
лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Л. по реда на АПК, в 14-
6
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на ОДМВР-гр.Л. за сведение.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7