№ 498
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502467 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв.Н. Х. за изменение на решение № 1511 от
17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2467/20 г. на САС, в частта за разноските по
делото, с искане решението да бъде допълнено като на адв.Х. се присъди
адвокатско възнаграждение в размер 2030 лева за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Ответникът оспорва молбата за изменение на решението в частта за
разноските. Оспорва основанието за заплащане на възнаграждение по чл.38,а ал.2
от ЗА, тъй като ответниците по въззивната жалба не са материално затруднени
лица с оглед изплатеното им обезщетение в общ размер 72430,84 лева.
Съдът намира молбата за основателна по следните съображения:
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на ответника
срещу осъдителната част на първоинстанционното решение над сумата 50000
лева. Следователно обжалваемият интерес е 50000 лева. Решението е потвърдено
от въззивния съд. При този размер минималното адвокатско възнаграждение е
2030 лева. Насрещната страна не е направила възражение за прекомерност на така
претендираното от адв.Х. възнаграждение, а е оспорила наличието на посоченото
основание по чл.38, ал.1 от ЗА. По това възнаграждение съдът намира следното:
В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист.
1
Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва
наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна
помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във
всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия
клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна
помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само
негова.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от
съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва
недвусмислено от самия закон - чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА, където са посочени
изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА
и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди
другата страна да го заплати. Поради липсата на други предвидени в закона
изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА, напълно неоснователно е становището на въззивника, че при направено
оспорване от насрещната страна съдът е длъжен да извърши проверка дали
посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на
безплатна адвокатска помощ действително е налице.
Дължимото адвокатско възнаграждение е 2030 лева. В полза на адв.Н. Х.
следва да се присъди сумата 2030 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да заплати на адв.Н. Х. адвокатско
възнаграждение от 2030 лева (две хиляди и тридесет) лева на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2