№ 21192
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110140071 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците П. Г. Т., Д. П. Т. и Г. П. Т., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили,
поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 12,85 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г.
до окончателното плащане, както и 4,10 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г., при
следните квоти: по отношение на П. Г. Т. – 2/4, а именно: 6,42 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до окончателното
плащане, както и 2,05 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г.; по отношение на Д. П. Т. – 1/4,
а именно: 3,22 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 01.07.2024 г. до окончателното плащане, както и 1,02 лв., представляваща мораторна
1
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
12.06.2024 г. и по отношение на Г. П. Т. – 1/4, а именно: 3,21 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до окончателното
плащане, както и 1,03 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Г. Т., Д. П. Т. и Г. П. Т. са подали отговор
на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че повече от 30 години са
изрядни клиенти на топлинна енергия, заплащайки задълженията си към ищеца за
потребената топлинна енергия, без да са известявани от него за наличието на неплатени от
тях задължения. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца,
тъй като като той е могъл да се възползва от опростения ред за защита в рамките на
заповедното производство, но вместо това е предпочел да заведе дело по исков ред. Счита
исковете за недоказани, тъй като представените писмени доказателства не са годни да
установят исковите суми. Правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията
за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., доколкото исковата молба е подадена в съда едва на
01.07.2024 г. Обобщават, че не оспорват размера на исковите суми, поради което молят да не
се допускат исканите експертизи. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***Д изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за заплащане на цена на потребена топлинна енергия
предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителите, в качеството им на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
С определение от 05.09.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички елементи от фактическите състави на процесните вземания за главница и
лихва, поради което спорният по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството
относно основателността на възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
01.07.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 01.07.2021 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендира вземане за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
2
от 10.07.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-
късното месечно вземане – това за м. декември 2020 г. е станало изискуемо на 14.02.2021 г.,
т. е. преди 01.07.2021 г., поради което то и всички, предхождащи го такива, включени в
рамките на исковия период, се явяват изцяло погасени по давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях.
Изложеното обосновава извод, че процесното главно вземане в размер на 12,85 лв.,
претендирано за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. се явява изцяло погасено по
давност, поради което исковата претенция за цена на топлинна енергия за посочения период
се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
В случая, според правилото на чл. 119 ЗЗД, с оглед неоснователността на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия в общ размер на 4,10 лв. за периода от 15.09.2021
г. до 12.06.2024 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците, каквито обаче се следват
единствено в полза на П. Г. Т., тъй като видно от представената разписка от 30.08.2024 г. (л.
85 от делото) именно той е заплатил в полза на адв. Г. възнаграждението, уговорено с
договора за правна защита и съдействие от 30.08.2023 г. (л. 83-84 от делото). При този изход
на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
**** срещу П. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
6,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020
г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** ведно със законната лихва върху
3
главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до окончателното
плащане, както и 2,05 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
**** срещу Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 3,22 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.12.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до окончателното
плащане, както и 1,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
**** срещу Г. П. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 3,21 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.12.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до окончателното
плащане, както и 1,03 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
П. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца **** – „***Д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4