РЕШЕНИЕ
№ 10944
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110118378 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „......., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 1 263,38 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г.;
- 153,07 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.01.2022г.,
ведно със законната лихва от 14.02.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ...., не се ангажира със становище.
Ответникът – Х. Т. П., оспорва иска:
- преви възражение за давност; и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
1
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Жилището, за чието отопление се претендира, е закупено от ответника през 90г. (НА – л.
80).
В о.с.з. от 24.06.2022г. процесуалният представител на ответника заяви следното: Оспорвам
качеството потребител, оспорвам наличието на облигационна връзка, придържам се
изцяло в отговора на исковата молба и съображенията в същия. Не считам, че
доказатлествената тежест е правилно разпределена. Молбата за законна ипотека не
съдържа данни, че именно ответника. Не мога да знам за всичките ми клиенти, които са
много, дали тези документи се отнасят за тях и дали са собственици.
Това поведение, съгласно нормата на чл. 3 от ГПК е хипотеза на груба злоупотреба с
процесуални права, характерна за тази кантора, Молба от ДСК относно вписване на законна
ипотека по отношение на жилището, действително е неподписана от ответницата, но
списъкът на ЕС (л. 25, т. 12) вече подписан от нея. Авторството на документа е оспорено по
реда на чл. 193 от ГПК. От заключението на СГЕ, неоспорено от страните и прието от съда,
като компетентно изготвено, се установява, че става въпрос за ксерокопие на подпис. Съдът
НЕ изключва списъка от доказателствената маса по съображения изложени по-долу,
примамки все пак, че това не е бил най-удачният начин за оформяне на документа.
Оспорено е не правото на собственост, а доказаността му, което е недопустимо – арг. от чл.
131, ал. 2, т. 4 от ГПК. Нормата задължава страната да изложи твърдения за обстоятелствата,
които са ѝ известни. Всичко друго е хипотеза на шиканиране на процеса. Адвокатът не може
да си позволи да не се поинтересивя предварително, към момента, в който му е възложена
защитата, за основните релевантни по спора факти – чл. 11, ал. 3 от ЕКА, а и да се „старае“
да не го стори впоследствие.
В първото о.с.з. бе допуснат служебен разпит на страната по реда на чл. 176 от ГПК, но тя не
се яви (в горния абзац става въпрос именно за това). Съдът на основание чл. 161 от ГПК
приема (в случая като допълнително доказателство), че тя е собственик на жилището, което
се намира в отопляема сграда, а по отношение на списъка на ЕС, че не е могла да се яви на
заседанието и е помолила документът да се оформи по някакъв начин, като е изразила
съгласие с информацията.
2
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорена от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От нея се установява, че:
За периода от май 2018г. до април 2021г. задължението възлиза на 1 263,38 лева, главница, а
лихвата – 125,83 лева.
Главницата за периода от м.05.2018г. до края на същата година е в размер на 253,75 лева по
фактурата, описана в първата таблица на вещото лице, като тя обхваща и периода до
м.04.2019г.
На основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че от сумата от 1 263,38 лева следва да се извади
сумата от 200 лева, за да се получи непогасен по давност остатък – или 1 063,28 лева. По
същата логика, лихвата, тъй като е върху по-малка основа, възлиза на 105,83 лева.
от правна страна:
1. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата, а в
случая дори е открита – арг. по аналогия и от чл. 57, ал. 1 от ЗС) е страна в
правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. №
3
4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение, правоотношението възниква конклудентно с придобиването на жилището, ако
сградата вече е топлофицирана, или с изграждането на инсталацията. 2.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ. Смисълът на
закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления, но
това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а не 2
(но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване). Последното би било
юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност
ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира
престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик)
влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС
(СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на
ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС в цитираното
по-горе решение.
3. Липсата на подпис на ответника в протокола на ЕС е ирелевантен. Решенията съгласно
чл. 5, ал. 3 от ПУРНЕС, могат да се взимат и със спадащ кворум. Задължително е да се
избере топлинен счетоводител, а евентуалния порок на решението на ЕС, може да обуслови
претенция спрямо цялата ЕС или управителя, но не и срещу ищеца.
Дори и в хипотеза на неосъществено задължение от страна на ЕС за избор на топлинен
счетоводител, това не би могло да ги (включителна и ответницата, която е част от него)
ползва (никой не може да черпи права от неправомерното си поведение – nemo ex delicto suo
actionem consequi debet).
Оспорването на договора между ищеца и третото лице-негов помагач е недопустимо (Р. №
872 от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г.: по предявения иск ответната
страна може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в
случай, че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност.
Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на
4
страните да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е
страна по този договор).
4. Давността е 3 години назад, считано от 14.02.2022г., като периодът от 31.12.2018г. също
не е покрит от давност (45 дена – но от първо число на съответния месец), с оглед падежа на
вземането.
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.
Дължат се сумите, посочени по-горе в „от фактическа страна“.
по разноските
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 64,66 лева.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част – 52,36 лева.
По компенсация ответникът дължи -
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 307,23 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК), съобразно уважената част.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 87,27
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
Съгласно ТР ОСГТК № 5/2012г. от 14.10.2012г., оспорването на документ
представлява предявяване на специфичен допълнителен установителен иск. Злоупотребата,
описана по-горе, следва да се съобрази във вреда на ответника. Оспорването на
собствеността беше некоректно.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 2, ал. 2, минимумът е 2 Х 300 лева.
По компенсация ответникът дължи - 219,96 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „.......,
ЕИК .... представлявано от ....., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., e-mail: ....,
срещу Х. Т. П., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ...., e-mail: ...., чрез адв. П. Х., САК, че
ответникът дължи:
- сумата от 1 063,38 (хиляда двеста шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 14.02.2019г. до април 2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2022г.
до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: ...),
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 263,38 (хиляда
двеста шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки) лева, както и за периода от
01.05.2018г. до 13.02.2018г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 105,83 (сто и пет лева и осемдесет и три стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 31.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 153,07 (сто петдесет и три лева и седем стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Х. Т. П., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ...., e-mail: .., чрез адв. П. Х., САК, да заплати на „......., ЕИК ....
представлявано от ....., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., e-mail: ...., сумата
от 12,30 (дванадесет лева и тридесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част и
направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Х. Т. П., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ...., e-mail: ...., чрез адв. П. Х., САК, сумата от 219,96 (двеста и
деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, , съобразно уважената част и направена
компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ...., ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление гр. София 1111, ...., e-mail:...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6