МОТИВИ към Присъда № 337/10.07.2019г. постановена по НОХД № 817/2018г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимата К.Н.Н. *** е за
това, че: В периода от 21.12.2017г. до 21.09.2018г., в гр. Разград, след като е
осъдена с решение № 429/21.12.2017г. по бр. дело № 1828/2017 г. по описа на Районен
съд-Разград, влязло в сила на 21.12.2017г., да издържа свои низходящи - малолетните
си деца П. Г. П.,на 13 години и М. Г. П.,на 10 години, като заплаща ежемесечна издръжка,
в размер на 115 лева за всяко едно от двете деца, чрез техния баща и законен представител
Г.П.П., съзнателно не е изпълнила това си задължение, в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 10 месечни вноски, на стойност 1 150 лева,за детето П.
Г. П. и 10 месечни вноски, на стойност 1150 лева, за детето М. Г. П., всичко на
обща стойност 2300 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимата е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно направеното
от нея искане след провеждане на разпоредителното заседание. При
предварителното изслушване същата е признала фактите, посочени в обвинителния
акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът й- адв.Д.В. сочи, че подзащитната й още на ДП не е
оспорвала фактите и обвинението, тъй като осъзнава, че трябва да заплаща
издръжка на децата си, но поради финансови причини не е сторила това, ето защо
моли да бъде наложено едно по-леко наказание на подзащитната й.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна
по така повдигнатото й обвинение, като й се наложи наказание пробация с двете
задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
През 2005г. подс.К.Н.Н. и св.Г.П.П. сключили граждански брак.
От брака си те имат родени две деца - П. Г. П., родена на ***г. и М. Г. П., родена
на ***г.
С решение № 429/21.12.2017г. по бр.дело № 1828/2017г. по описа
на Районен съд-гр.Разград, влязло в сила на 21.12.2017г.,съдът прекратил гражданският
брак между подсъдимата К.Н. и св.Г.П., като утвърдил постигнатото между страните
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на
двете деца било предоставено на св.Г.П., на Н. бил определен режим на лични отношения
с двете деца, като същата била задължена да заплаща ежемесечна парична издръжка,
в размер на 115лева, за всяко едно от двете малолетни деца, чрез техния баща и законен
представител - св.Г.П. ***.
За времето от 21.12.2017г. до 21.09.2018г. подсъдимата съзнателно
не е изпълнила задължението си ежемесечно да заплаща парична издръжка на двете си
деца, като незаплатената издръжка е в размер на повече от две месечни вноски, а
именно - 10 месечни вноски, на стойност 1 150 лева, за детето П. Г. П. и 10 месечни
вноски, на стойност 1 150 лева, за детето М. Г. П. Общата дължима от подс.Н. парична
сума за издръжка на двете деца е 2 300 лева.
Видно от писмо№ 1639/31.07.2018г. /л.70-71/ на ТД на НАП Варна,
офис Разград и приложените към него материали,през инкриминираният период подс.К.Н.
е имала сключени трудови договори в периодите от 23.02.2018г. до 01.04.2018г. и
от 15.09.2017г. до 01.03.2018г.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимата и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Нейното
самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство
доказателства, а именно- показанията на свидетеля Г.П., препис от решение по
бр.д.№ 1828/2017г., характеристика, справка за съдимост и др. Всички те са
единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Ето защо съдът приема, че подсъдимата К.Н. за времето от 21.12.2017г.
до 21.09.2018г., в гр. Разград, след като е осъдена с решение № 429/21.12.2017г.
по бр. дело № 1828/2017 г. по описа на Районен съд-Разград, влязло в сила на
21.12.2017г., да издържа свои низходящи - малолетните си деца П. Г. П.,на 13 години
и М. Г. П.,на 10 години, като заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 115 лева
за всяко едно от двете деца, чрез техния баща и законен представител Г.П.П., съзнателно
не е изпълнила това си задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно
- 10 месечни вноски, на стойност 1 150 лева,за детето П. Г. П. и 10 месечни вноски,
на стойност 1150 лева, за детето М. Г. П., всичко на обща стойност 2300 лева.
Така с деянието си същата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Налице са както обективните, така и субективните елементи
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. С цитираното по-горе решение на РРС е бил
определен размер на издръжка, която подс.Н. е следвало да заплаща на своите ненавършили
пълнолетие деца. Въпреки това същата съзнателно не е изпълнила задължението си да
заплаща определената издръжка в общ размер от 2300 лв. за посочения период, равняваща
се на 10 месечни вноски за всяко едно от децата. Действията й обективират пряк умисъл-
съзнавала е задължението си, но противоправно не го е изпълнила.
Съгласно чл.82, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Ето защо съдът намира, че обвинението е доказано по
един безспорен и несъмнен начин и подс.Н. следва да носи наказателна отговорност
за извършеното от нея деяние по чл.183, ал.1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимата за това престъпление, съдът отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, тежкото семейно и
материално положение на подсъдимата, липсата на постоянна работа, обуславящи
мотивите за извършване на престъплението, направените самопризнания и оказаното
съдействие още на досъдебното производство, поради което й наложи по-лекото по
вид наказание от предвидените в чл.183, ал.1 от НК, а именно пробация,
включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Съдът намира, че
така наложеното наказание ще изпълни целите си и ще мотивира подсъдимата към
спазване на установения правов ред и изпълнение на съдебното решение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: