Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 69
29.10.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На двадесет
и шести май 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове:
Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 93
по описа за
2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 3100 от 19.11.2019г., постановено по гр. дело № 1239/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр. София да заплати на В.М.Ш., представляван от законния си представител Г.Н.В. сумата от 5 000 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди поради смъртта на брат му М. А. В., настъпила на 24.09.2015г. вследствие на ПТП от същата дата между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ и товарен влекач „МАН ТГА“ с рег. № В 4298 ВВ, дължимо съгласно застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № ***963, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 24.09.2015г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Бул Инс“ АД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде изцяло отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се да бъде осъден ищеца да заплати и направените по делото разноски. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и несъобразено със събраните по делото доказателства. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като по делото се доказва, че пострадалият е бил без предпазен колан и по този начин се е поставил в значителен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за настъпване на вредоносния резултат. В жалбата се изразява несъгласие с твърденията на първоинстанционния съд, че по делото са доказани претърпени мъки, болка и страдания, преживени от ищеца, а напротив – може да бъде направен извод, че обезщетение на В.Ш. не се дължи, тъй като не се установяват по никакъв начин особено близки взаимоотношения с пострадалия и действително претърпени от ищеца вреди от загубата. Изразява се и несъгласие със становището на съда относно справедливия размер на търсеното обезщетение, като се сочи, че са налице основания за намаляване на претендираното обезщетение, като то следва да бъде определено при условията на чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че не следва да бъде присъждана и лихва по претенцията за неимуществени вреди от 24.09.2015г., тъй като лицето, търсещо обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, включително доказателства, удостоверяващи особено близките отношения с пострадалото лице и действително претърпените вреди.
В съдебно заседание – въззивното дружество чрез своя процесуален представител счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение.
Ответната страна по въззивната жалба – В.М.Ш. – малолетен – действащ чрез своя родител и законен представител – Г.Н.В. депозира по делото писмено становище чрез процесуалния представител на малолетното дете – адвокат Стоян Петров, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че правилно съда е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по делото се установява, че дори да е бил с поставен колан, при настъпилия удар, за пострадалия М. В.леталния изход е бил неизбежен. В жалбата се посочва, че безспорно се установява по делото претърпяната мъка и страдания от страна на ищеца – В.М.Ш. от смъртта на неговия брат М. В.и съдът много точно е прецизирал тези доказателства, които се обосновават на родствената връзка и предвид ниската възраст на ищеца, тъй като децата трудно възприемат смъртта като факт от живота, а още по-малко и на техните близки. Посочва се и обстоятелството, че съдът правилно е приел, че обезщетението от 5 000 лева отговаря на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и не надвишава претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и правилно е приел, че на тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането, която е датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Претендира се да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – В.М.Ш. – малолетен към момента на депозиране на жалбата чрез своя законен представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от В.М.Ш. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител – Г.Н.В. против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр. София, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило пътно-транспортно произшествие, от което е причинена смъртта на неговия брат – М. А. В., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. В своята искова молба, малолетното дете посочва, че на 24.09.2015г. – около 07.15 часа на главен път Бургас - Варна, около с. Старо Оряхово е допуснато пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ, управляван от М. Б.Ш. – баща на ищеца и товарен влекач „Манта ТГА“ с рег. № В 4298 ВВ, вследствие на което е настъпила смъртта на М. Б.Ш. – баща на ищеца, и на М. А. В. – брат на ищеца. като виновен за произшествието е водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ – бащата на ищеца. В исковата молба се посочва, че по отношение на лекия автомобил (за процесния период от време) е сключена застраховка гражданска отговорност с ответното дружество и същото е следвало да покрие претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия брат. Твърди се, че приживе семейството е живяло в едно домакинство и между двамата братя е имало силна емоционална връзка и дълбока привързаност, като М. е бил като баща за ищеца, поради често отсъствие на баща им, породено от неговата работа. Поради това и ищецът преживял тежко смъртта на брат си, като изпитал множество негативни преживявания и силен стрес, болки и страдания, чиято обезщетяване в размер на 5 000 лева претендира в настоящото производство.
Ответното дружество – Застрахователно дружество „Бул Инс АД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор в първоинстанционното производство оспорва предявените искове. Твърди се, че не е налице изключителна вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, като се поддържа, че е налице и съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от страна на водача на лекотоварния автомобил „Форд“ с рег. № А 0298 КА, който се е движил с превишена скорост и не се е съобразил с предприетата от лекия автомобил „Фолксваген Голф“ маневра. От друга страна се твърди и обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без предпазен колан и по този начин се е поставил в значителен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за настъпване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е разгледал предявения иск на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и на основание чл. 45 от ЗЗД, като е счел, че претенцията е основателна е присъдил в полза на малолетния ищец претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 24.09.2015г. – около 07.15 часа на главен път Бургас – Варна е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ, управляван от М. Б.Ш. – баща на ищеца, лек автомобил “Форд Транзит“ с рег.№ А0289 КА и товарен влекач „Манта ТГА“ с рег. № В 4298 ВВ. Вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие е настъпила смъртта на всички четирима пътници в лек автомобил „Фолксваген Голф“ д рег. № А 8068 КВ, включително на водача - М. Б.Ш. – баща на ищеца и на 17-годишния му син М. А. В. – брат на ищеца, който е седял на задна дясна седалка в автомобила.
Безспорно е и обстоятелството, че причина за настъпване на смъртта на М. А. В., посочена в представеното по делото копие от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.02.2017г., постановено от Окръжна прокуратура - Варна (лист 17 от гр. дело № 1239/2019г. по описа на БРС) е тежка черепно-мозъчна травма - тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол. В цитираното Постановление от 13.02.2017г. на Окръжна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното производство е прието, че вина за настъпилото пътно-транспортно произшествие има изцяло починалия М. Б.Ш., като останалите двама водачи са нямали техническа възможност да го предотвратят.
По делото не се спори между страните, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ № ***963 по отношение на отговорността на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие - 24.09.2015г.
От представените по делото справки от НБД „Население“ и удостоверения се установява, че малолетния ищец В.М.Ш. действително е брат на починалия М. А. В..
По делото в качеството й на свидетел е разпитан С. С. Н., от показанията на когото се установява, че познава семейството на М. Ш. много добре, тъй като са комшии от 20 години. В показанията си свидетелят посочва, че познава загиналия М. и сочи, че М. е водил своя брат – В. на детска градина и се е грижил за него като баща, тъй като самият баща на В. е ходил на работа и брат му – М. се е грижил за него. Свидетелят в своите показания посочва, че на В. му е било тежко от смъртта на своя брат – М. и непрекъснато го е търсил и е питал за него. Свидетелят в своите показания посочва, че М. се е грижил за своя брат – В. от малък, както и за неговия брат – близнак, тъй като родителите на децата са били на работа.
Пред настоящата инстанция е постановено изслушване на малолетното дете и в съдебно заседание от 26.05.2020г. детето споделя, че си спомня за инцидента със своя брат и той му липсва много, тъй като са живеели заедно. Детето споделя, че му е било лошо и тъжно и сочи, че със своя батко са били близки.
Пред настоящата инстанция е депозиран и Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, от който е видно, че при разговор детето помни деня, в който майка му се е прибрала и е разказала на него и на останалите деца от семейството за случилото се пътно-транспортно произшествие и за станалото с неговия баща и с неговия брат. В доклада се посочва, че детето разказва, че било силно привързано към своя брат М., тъй като той се е грижил за него докато неговите родители са били на работа.
Следва да се отбележи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност, настоящата инстанция приема следното:
Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с правно основание в чл. 226 във връзка с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.)
На основание § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г. за процесната застраховка „гражданска отговорност“ следва да се прилагат правилата на Част ІV на КЗ (отм).
На основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) със сключването на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
На основание чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) обект на застраховане по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка – безспорно е, че за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Безспорно е и че непозволеното увреждане като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт, който кумулативно включва: деяние – действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Както бе посочено по-горе от представеното Постановление от 13.02.2017г. на Окръжна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното производство е прието, че вина за настъпилото ПТП има изцяло починалия М. Б.Ш., като останалите двама водачи са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП. Безспорно се установява и обстоятелството, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ № **963 досежно отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на настъпване на ПТП-то - 24.09.2015г. По делото не се спори и относно настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, както и че от същото е настъпила смъртта на М. А. В. – брат на ищеца, като причина за смъртта му е тежка мозъчна-травма, като е налице и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
Във въззивната жалба е въведено твърдение, че е допуснато съпричиняване от страна на пострадалия от пътното-транспортно произшествие, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан и в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, настоящата инстанция съобрази следното:
На основание чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От представеното по делото заключение на извършената в първоинстанционно производство съдебна автотехническа експертиза от 02.10.2019г., което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено се установява, че независимо от това, че пострадалият М. А. В. е бил с поставен предпазен колан – то това не би го предпазило от фаталните за живота му телесни увреждания, тъй като ударът на лекия автомобил в товарния автомобил е със сборна скорост от около 120 км/ч е бил толкова силен, че четиримата мъже в лекия автомобил не са могли да го понесат и затова са загинали почти веднага. Вещото лице в своето заключение допълва, че действието на предпазните колани е за скорости в момента на сблъсъка не повече от 80-90 км/ч, а в конкретния случай лекия автомобил се е ударил в товарен автомобил, който е бил с несравнимо по-здрава конструкция и това обстоятелство всъщност е предопределило тежестта на пътно-транспортното произшествие.
В тази връзка следва да се посочи, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно е и обстоятелството, че в настоящия случай - първоинстанционния съд е дал указания на ответното дружество, че в негова тежест е да докаже наведените доводи за съпричиняване, но ответното застрахователно дружество не е провело пълно главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото лице: ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на обезопасителен колан на задната седалка на автомобила; заключенията на съдебно-автотехническата експертиза също не доказват, че задната седалка на автомобила е била оборудвана с обезопасителен колан; видно от заключението на експертизата, предпазния колан пази основно тялото, така че дори и с поставен колан вероятно не би могла да бъде предотвратена смъртоносната черепно мозъчна травма. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 27 от 15.04.2015г., постановено по т. д. № 457/ 2014г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 98/24.06.2013г., постановено по т. д. № 596/2012г. по описа на ВКС, ІІ т. о.
С Договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят – ответник се е задължил да покрие в границите на определената в същия сума, отговорността на застрахования автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ респ. на всеки водач на автомобила, ползващ го на законно основание, какъвто е водачът М. Ш., за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е упражнил правото си на пряк иск против застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". В този смисъл и предвид всички представени по делото доказателства, настоящата инстанция приема, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди против застрахователя е основателен. Налице са всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
По отношение на наведеното във въззивната жалба възражение относно справедливия размер на обезщетението, следва да се отбележи, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания и моралните ценности понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се установи недвусмислено по делото. С приемането на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на близък човек – негов брат. Ищецът е бил на деветгодишна възраст, когато брат му и баща му са починали в описаната по-горе катастрофа. Поради служебните ангажименти на родителите починалия брат се е грижил за малолетния ищец като баща. По настоящото дело безспорно се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие смъртта на брат си, който се е грижел за по-малките си братя и сестри, но особено много именно за ищеца, като го е водел и вземал от училище, а останалото време са прекарвали заедно. Починалият е полагал грижи за него, живеели са в едно домакинство, като преждевременната му смърт е била изключителен шок за него, който ищецът все още не може да приеме, въпреки изминалото време, съгласно събраните гласни доказателства. На тази база обезщетението, следващо се на пострадалия, за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди правилно е присъдено в цял размер за сумата от 5000 лева.
По отношение на възражението за изтекла давност на акцесорния иск за лихви, съдът намира следното: Вземането за обезщетение за неимуществени вреди по прекия иск срещу застрахователя и дължимото при неизпълнението на това парично задължение обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД имат обезщетителен характер, но законът регламентира различен срок за погасяването им. Приложимият съобразно датата на настъпване на произшествието закон- отменените разпоредби на глава 27 на ТЗ, (а така и Кодексът за застраховането) съдържат специална регламентация на давностните срокове (чл. 392-отм. ТЗ, респ. чл. 197 КЗ), в които се погасяват правата по застраховката „Гражданска отговорност“, но не въвеждат специални срокове, с изтичането на които се погасява вземането за лихви при забава в плащането на застрахователното обезщетение. Поради функционалната обусловеност на прякото право на третото увредено лице към застрахователя от правото на деликтно обезщетение и еднаквият им обем, задължението по застраховката „Гражданска отговорност“ и застрахователното покритие по нея, включват и обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на задължението за застрахователно плащане (лихвите за забава), които би дължал застрахованият делинквент, при начален момент и срок на погасителна давност, приложими за вземането по деликтното правоотношение. Това обуславя приложението на общите правила на ЗЗД относно срока за погасяване на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл. 111 б. „в“ предл. второ от ЗЗД. Константна е практиката на ВКС, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Обстоятелството, че ищецът по прекия иск срещу застрахователя има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта не означава, че това вземане се погасява с общата петгодишна давност. В случая искът е предявен на 08.02.2019г., след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на смъртта, причинена в резултат на пътното произшествие - 24.09.2015година. Поради това вземането е погасено за периода, предхождащ тригодишния от преди завеждането на исковата молба – тоест - до 08.02.2016г. За периода след 08.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението обезщетението за забава е дължимо и възражението за давност е неоснователно. В този смисъл са и постановените от ВКС на РБ Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014 г., III г. о., ГК и Решение № 30 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 776/2014 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи на настоящата инстанция съвпадат с направените изводи на първоинстанционния съд, съдът счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, а по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва от датата на увреждането – 24.09.2015г. до 08.02.2016г. първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази й част претенцията на малолетния ищец следва да бъде отхвърлена. Решението в частта за присъдената законна лихва от 08.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3100 от 19.11.2019г., постановено по гр. дело № 1239/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която Застрахователно дружество „Бул Инс” АД със седалище гр. София е осъдено да заплати на В.М.Ш. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В. законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева за периода от датата на настъпилото непозволено увреждане – 24.05.2015г. до 08.02.2016г. (три години преди предявяване на исковата молба) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.М.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г.Н.В., ЕГН ********** *** против Застрахователно дружество „Бул Инс” АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С. Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, поради смъртта на брат му М. А. В., ЕГН **********, настъпила на 24.09.2015г. вследствие на пътно-транспортно произшествие за периода от 24.09.2015г. до 08.02.2016г. (три години преди предявяване на исковата молба).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3100 от 19.11.2019г., постановено по гр. дело № 1239/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ 87, представлявано от С. Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на адвокат Стоян Петров ***, адрес на кантора гр. Бургас, ул. Св. П. Евтимий № 67 възнаграждение за адвокат в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.