Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1065
08.01.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1133 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Я.Г. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1970з-1042/15.09.2019г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и постановена при наличие
на съществени процесуални нарушения. Обосновава тези си твърдения с анализирана
незаконосъобразност на АУАН, във основа на който е издадена процесната заповед.
Навежда доводи за неправилна квалификация на описаното в АУАН нарушение и
непълно описание на същото. Сочи се наличие на компрометирана доказателствена
стойност на АУАН подписан от свидетели, които не са присъствали на извършване
на нарушението при отказ на наказаното лице да подпише същия. Наред с това се
излагат твърдения, че на посочената в АУАН дата и място на нарушение,
жалбоподателят е нямал качеството водач на МПС и се развиват подробни
съображения, относно незаконосъобразното издаване на АУАН в тази насока, както
и издаване на ЗППАМ във връзка с недоказано нарушение. В съдебно заседание
процесуалния представител поддържа доводите за незаконосъобразност на
оспорената ПАМ изложени в жалбата, като допълва същите със съображения за липса
на релевантно фактическо изложение, даващо основание за налагане на
принудителна административна мярка от вида на процесната.
Ответникът, мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.09.2019г. срещу жалбоподателя Я.Г.Г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № *****, за това че на същата дата в 03:30ч., в гр. Х., кв.
„Б.“ по ул.“Х.“- посока ул.“С. Х.“, управлява собствения си лек автомобил „Ауди
КУ7” с рег.№ ******, като отказва да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест – Дрегер 7510 с номер- ARBA. Не носи контролен талон и СР МПС
част втора. Издаден му е талон за изследване с номер 0068113. Посочено е, че с
това Я.Г.Г. виновно е нарушил чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1
и т.2 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по
акта. В АУАН е направено отбелязване, че нарушителя отказва да подпише акта,
което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №1970з-1042 от 15.09.2019г., мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково /В. Ж. Д./, на основание чл.22 от ЗАНН е наложил на Я.Г.Г. принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.„б” – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността. Заповедта е
обоснована с това, че Красимир Запрянов Койнов, на длъжност мл.автоконтрольор в
сектор „ПП“ към ОДМВР Хасково е съставил АУАН GA № *****/15.09.2019г. против Я.Г.Г. за това,
че на 15.09.2019 г. , около 03:30 часа, в гр. Х., кв. „Б.“ по ул.“Х.“- посока
ул.“С.Х.“, управлява лек автомобил „Ауди КУ7” с рег.№ ******, като отказва да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 с номер- ARBA 0088, с
което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя при отказ от връчване на 15.09.2019г. което
обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 26.09.2019г.
По делото като писмени доказателства са
приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.писмени
доказателства удостоверяващи
компетентността на издателя.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената по делото Заповед №272з-2152/12.09.2018г., Директорът на ОДМВР
Хасково е оправомощил (т.9) държавните служители от звената „Пътен контрол“ при
ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по
чл.171, т.1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка
с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР
Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане
на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР), а видно от приложени
към писмо вх. № 7294/25.11.2019г. писмени доказателства /л.40-42/, издателя на
акта мл. инспектор В. Ж. Д. от 21.07.2016г. заема длъжността мл. автоконтрольор
I степен в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Хасково, поради което е налице материалната и
териториална компетентност на издателя на акта.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният
закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което
я прави надлежно мотивирана.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че процесния административен акт е издаден при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила довели до неговата
незаконосъобразност. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на
които органа е обосновал постановяване на процесния акт. Не се споделят и
изложените съждения относно незаконосъобразността на процесния акт, поради
издаването му въз основа на АУАН, който е бил предявен на жалбоподателя при
отказ да подпише същия, предвид несъгласие с изложените в АУАН обстоятелства. В
тази връзка следва да се посочи, че производството по издаване на АУАН и това
по издаване на процесния акт имат различен характер, съответно актовете
постановени във всяко едно от тях имат различна функция и подлежат на оспорване
по различен ред. Евентуални процесуални нарушения в производството по издаване
на процесния АУАН , могат да доведат до отмяна на последващите актове, издадени
в административно наказателното производство, но не могат да доведат до
незаконосъобразност на процесния акт. В настоящото производство правото на
защита на жалбоподателя не е било нарушено и същото е протекло при пълно
спазване на административно производствените правила. Връчването на процесния
акт при отказ е равносилно на връчване на акта и е произвело своя правен ефект.
Последното е относимо и относно извършеното по делото връчване при отказ и на
процесния акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на
основание нормата на чл.171 т.1,б.”б” от ЗДвП,
предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността но за не повече от 18 месеца,
на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване ; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4 установените стойности са определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези сред които, като
самостоятелно основание е и отказ
да бъде проверен с техническо средство,
без изискуема кумулативност с което и да било друго основание по същият
законов текст.
Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил
в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на конкретната дата и
място, Я.Г.Г., като водач на лек автомобил „Ауди КУ7” с рег.№ ******, отказва
да бъде изпробван с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 с номер- ARBA. Това
описание от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание
за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма на чл.171, т.1, б.„б”,
от ЗДвП и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението
на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно
нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от
службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК и обвързва съда
с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Предвид
последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на
жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на
цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на
15.09.2019г., в гр. Хасково,
жалбоподателят е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство,
и че на същата дата в това му качество е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер. По делото не
са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят, както
доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН
управление на МПС и отразения в същия отказ на водача да бъде изпробван с Алкотест
Дрегер.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е
доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи фактически основания
за прилагане на процесната ПАМ, които по
делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на чл. 171 т.1,б”б”, от ЗДвП
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в
настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната
ПАМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г. *** против
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1970з-1042/15.09.2019г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: