№ 1393
гр. Варна, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100502000 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Т. М. М., ЕГН:**********, адрес: гр.*, бул. "*" *, ет.*, ап.*, срещу решение
№2668/14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 7371/2024 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу "ПЕТРА ЕСТЕЙТ БГ" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр.Варна, ул."Илия Пенев" № 20, вх.2, ап.7, иск
с правно основание чл. 55, ал.1, пр.III ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата в размер на 4000 лева, представляваща заплатен
депозит по развален Договор за намерение от 15.10.2023г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
В жалбата се твърди, че процесният договор за намерение не
представлява предварителен договор, както неправилно е приел
първоинстанционният съд, а само едно ненаименовано съглашение, по силата
на което агенцията се задължава в срок до 17 ч. на 30.12.2023г. да спре от
продажба имота до подписване на окончателен договор и да убеди продавача
да продаде имота си при желаните от купувача условия. Страни по договора са
купувачът и агенцията, за която няма данни да е действала като пълномощник
на продавача. От представените по делото доказателства се установява, че
действителната квадратура на процесния имот е 61 кв.м. и не отговаря на
уговореното в Договора за намерение, а именно площ от 74.10 кв.м. При така
установеното несъответствие на съществен параметър на имота – неговата
1
площ, е налице основание за разваляне на договора за намерение и за връщане
на сумата, определена като депозит. В договора за намерение изрично е
предвидено, че внесената сума подлежи на връщане при несъответствие в
документите, което може да доведе до риск за купувача. Интересите на
купувача са били поставени в риск и от искането на продавача съществена част
от цената да бъде платена в брой. С опита да бъде принуден ищецът да плати
цената в брой въпреки императивната забрана на чл.3 от ЗОП се цели
заобикаляне на закона. Поведението на ответника представлява отклонение от
добрите нрави и принципа на добросъвестност по см. на чл.12 от ЗЗД. То
създава обективно основателни опасения за законността на сделката и
напълно оправдава решението на ищеца да не участва в нейното
финализиране при тези условия. Заплатената от ищеца сума от 4000 лева е
определена от страните в разнопосочен смисъл – като депозит и като залог.
Никъде не е уговорено, че тя представлява задатък, какъвто смисъл влага
ответното дружество и погрешно приема решаващият съдебен състав.
Страните не са предвиждали посредникът да има право да задържи сумата
при каквито и да е условия. Уговорено е връщане на сумата при определено
условие, което изключва санкционния характер, присъщ за задатъка.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Нито в
отговора на исковата молба, нито в решението процесният договор не е бил
квалифициран като предварителен. Същият урежда преддоговoрни
отношения, като неговата цел е обвързване на контрагентите по бъдещата
сделка чрез заплащане на парична сума като гаранция за сериозността на
кандидат – купувача да сключи предварителен договор със собственика –
продавач, който в случая не е страна по това преддоговoрно отношение.
Функцията на дадената по силата на договора за депозит сума (залог / стоп-
капаро / парична гаранция) е да обезпечи изпълнението на задълженията на
страните. Посредникът следва да върне гаранцията на потенциалния купувач,
ако не успее да договори с продавача желаните от купувача условия и/или ако
документите крият рискове за правната сигурност на сделката. Следователно
депозираната като парична гаранция сума служи като своеобразна неустойка
за неизпълнение на задълженията на потенциалния купувач да сключи
предварителен/окончателен договор при предварително уточнени параметри.
В договора за намерение е посочена общата застроена площ на апартамента,
ведно с площта на припадащите се идеални части от общите части на сградата,
а в кадастралната схема като площ на апартамента се вписва чистата застроена
площ по площообразуване и по документ за собственост, т.к. в схемата има
отделна графа за вписване на прилежащи части, в която се вписват
припадащите се към апартамента идеални части от общите части на сградата.
Не е налице твърдяното от въззивника несъответствие в квадратурите по
договора и по кадастралната схема, т.е. не е било налице обстоятелство, което
да застраши правната сигурност на оферираната продажба. Не се установява и
ищецът да е бил принуждаван да извършва плащания в брой. Правото на
ответника да задържи паричната гаранция произтича от поетото от
потенциалния купувач задължение да сключи предварителен/окончателен
договор при условие, че документите за имота са изрядни и не крият риск за
него. Насрещното задължение на посредническата фирма е да спре
оферирането на имота за определен срок.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Т. М. М. срещу
"ПЕТРА ЕСТЕЙТ БГ" ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 4000 лева, представляваща подлежащ на връщане
депозит по сключен между страните и развален Договор за намерение от
15.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2023г. между страните е
сключен Договор за намерение, по силата на който ищецът е предал на
ответника сумата от 4000 лв., като депозит във връзка с намерението си да
закупи недвижим имот в гр. Несебър, ул."Иван Вазов" 9, бл.3, ет.4, ап.16 с
идентификатор 51500.502.447.3.16 с площ от 74.10 кв.м., както и 13.10 кв.м.
ид. части от общите части на сградата за сумата от 70 000 евро. Агентът се е
задължил да спре имота от продажба и да бъде подписан окончателен договор
за покупко-продажба до 17.00ч. на 30.12.2023г. Окончателен договор не е
сключен, тъй като имотът е продаден на трето лице. Ищецът е изпратил на
ответника покана, връчена на последния на 15.04.2024г., за връщане на
депозита, като го е уведомил, че счита договора за развален. Ето защо
платеният по договора депозит, се явява получен от ответника на отпаднало
основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
между страните е сключен Договор за намерение от 15.10.2023г., че ищецът е
извършил оглед на описания имот, че ищецът е предал на ответника сумата от
4000 като депозит срещу задължението на посредника да спре оферирането на
имота до 17.00 часа на 30.12.2023 год., която дата е уговорена като крайна дата
за сключването на окончателен договор за покупко-продажба. Оспорва да е
неизправна страна по договора. Твърди, че депозитът подлежи на връщане в
случай, че „в процеса на изготвянето на документите по продажбата се окаже,
че има несъответствие на същите, което може да доведе до риск за купувача".
Твърди, че се е снабдил с необходимите документи за нотариалното
изповядване на сделката. Сочи, че между страните е проведена комуникация
по Viber и ищецът е уведомен за насрочване на нотариалното изповядване на
сделката за 15.12.2023 год. от 12.00 часа, като уговорката между страните е
била в 10.00 часа да се срещнат в имота - предмет на сделката. Управителят на
ответното дружество се явил при Нотариус Линка Чуткина, peг. № 600, с
район на действие района на Районен съд - Несебър и е представил всички
документи, необходими за сключване на окончателния договор. Купувачът не
се е явил, за което е съставен констативен протокол. Ищецът е изпаднал в
забава и е неизправна страна по договора. Неявяването на ищеца пред
нотариус за изповядване на сделката, освобождава посредника от отговорност
и му дава право да задържи получения депозит. Тъй като ищецът е неизправна
страна по договора, за последния не е налице правото да го развали, а и
същият е прекратен към датата на отправената покана.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представения по делото договор за намерение от 15.10.2023г.
ищецът е предоставил на ответника депозит в размер на 4000 лева във връзка с
намерението си да закупи недвижим имот в гр. Несебър, ул."Иван Вазов" 9,
бл.3, ет.4, ап.16 с идентификатор 51500.502.447.3.16 с площ от 74.10 кв.м.,
3
както и 13.10 кв.м. ид. части от общите части на сградата, за сумата от 70 000
евро, а ответникът се е задължил да спре имота от продажба в срок до 17.00ч.
на 30.12.2023г., когато да бъде подписан окончателен договор за покупко-
продажба. Уговорено е, че ако в процеса на изготвянето на документите по
продажбата се окаже, че има несъответствие на същите, което може да доведе
до риск за купувача, то внесената сума като залог се връща обратно на
кандидат купувача. Договорът влиза в сила от момента на получаване на
сумата по банковата сметка на Пламен П.. С посочените клаузи се изчерпва
цялото съдържание на договора.
Фактът, че ищецът е предал на ответника сумата от 4000 лв., като
депозит по сключения договор, е приет от първата инстанция за безспорен и
ненуждаещ се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
От представеното по делото извлечение от водена между страните
кореспонденция чрез системата Вайбър се установява, че на 01.12.2023г.
ответникът е уведомил ищеца, че е насрочил час при нотариус за 15.12.2023 г.
от 12.00 часа. Видно от заключението по допуснатата съдебно-компютърна
експертиза, приложената по делото разпечатка съответства на действителното
съдържание на разговора.
Видно е от Констативен протокол с рег.№ 99, т.8, рег.№
18554/15.12.2023г. по регистъра на нотариус Л.Чуткина, рег.№ 600, РС-
Несебър, че на 15.12.2023г. в 12:00 часа в кантората на нотариуса се е явил
само Пламен П., в качеството си на управител на Петра Естейт БГ ООД и
пълномощник на Екатерина Висоцкая, за изповядване на сделка с купувач Т.
М., за имот в гр. Несебър, ул."Иван Вазов" 9, бл.3, ет.4, ап.16 с идентификатор
51500.502.447.3.16 с площ от 61 кв.м., както и прилежащи части 13.10 кв.м.
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот. Удостоверено е, че ответникът е представил всички
необходими документи за изповядване на сделката, а ищецът Т. М. не се е
явил.
С покана от Т. М. М. до „Петра Естейт БГ"ООД, връчена чрез ЧСИ
Людмил Станев, рег.№ 895 на 15.04.2024г., ищецът е уведомил ответника, че
разваля договора за намерение и го е поканил в 7-дневен срок да му
възстанови сумата от 4000 лева.
От представената справка от Служба по вписвания се установява, че
имотът е придобит от трето лице на 26.04.2024г.
За доказване твърденията си, че е изправна страна по договора, като се е
снабдил с всички необходими документи за изповядване на сделката в рамките
на уговорения между страните срок, ответникът е представил нотариален акт
за дарение с рег.№ 12513, дело № 3704/24.09.2009г.; нотариално завереното
пълномощно от продавача Екатерина Игоревна Висоцкая; схема с изх. № 15-
1168554/03.11.2023 год.; удостоверение за данъчна оценка с изх. №
ДО012308/24.11.2023 год.; удостоверение за тежести с изх. № 6207/30.11.2023
год.; нотариално заверени декларации по чл. 25, ал. 8 ЗННД, по чл. 42, ал. 2, т.
2 ЗМИП, чл. 264, ал. 1 ДОПК.
За установяване на действителната площ на имота е представена схема
№ 15-1168554/03.11.2023г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 51500.502.447.3.16, издадена от СГКК-Бургас, нотариален акт за дарение с
рег.№ 12513, дело № 3704/24.09.2009г. и нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 61, том IV, рег.№ 4577, дело № 650/26.04.2024г., видно
4
от които имотът е с площ 61 кв.м. и прилежащи части 13.10 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, или общо 74.10 кв.м.
За установяване на твърденията на ищеца, че е бил принуждаван да
заплати половината продажна цена в брой, са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свид. Петя Тодорова, съжителстваща с него на
съпружески начала. От показанията й се установява, че ищецът сключил
договор за намерение с фирма „Петра Естейт БГ", като уговорили комисионна
за посредника в размер на 2500 евро. Два пъти осъществили оглед на
апартамента. Не се стигнало до сделка, защото впоследствие се оказало, че
комисионната не е 2500 евро, а 7% от цената на апартамента /70 000 евро/.
Освен това ищецът бил уведомен, че част от цената - 20 000 евро, трябва да
заплати в брой при изповядване на сделката, а 50 000 евро по банков път, с
което ищецът не се съгласил. Подвели ги и с таксата за поддръжка за
апартамента – оказало се, че е 5%, а не 3%, както твърдял ответникът.
Установили, че има и разминаване в площта на имота. В договора били
посочени 74 кв.м. за апартамента, ведно с 13 кв.м. от общите части, а се
оказало, че апартаментът е 61 кв.м., ведно с 13 кв.м. от общите части. Ищецът
уведомил Пламен П. по телефона, че няма да има сделка при тези условия.
За установяване на факта, че е поканил ищеца за сключване на
окончателен отговор, ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез
разпит на свид. Царина Танова, с която се намира в професионални отношения
и е присъствала на огледа на апартамента в качеството й на адвокат,
предоставящ еднократно правни консултации на доброволни начала.
Свидетелката излага, че на огледа е предоставила на ищеца нотариалния акт за
запознаване. Последният го прочел и нямал въпроси. Свидетелката му
обяснила каква е процедурата, когато се работи с фирма за недвижими имоти
– първо договор за депозит, след това предварителен договор и накрая
окончателен договор, като депозитът се връща на предварителен договор.
Продавачът бил руски гражданин, който живеел в Испания, като настоявал
плащането да се извърши изцяло по банков път, тъй като испанското
законодателство предвиждало строги рестрикции в тази посока. След като
документите за изповядване на сделката били готови, ги изпратили на
нотариус Чуткина. Първата дата и час за сделката се отменили. След
получаване на удостоверението за тежести, управителят П. се обадил на
ищеца, или обратното, но свидетелката разбрала, че няма да има сделка.
Когато трябвало да се сключва предварителен договор, който не се
осъществил, ищецът не разполагал с цялата сума пари. Купувачът казал, че му
предстои продажба на друг имот и това била причината, той да не може да
фиксира някакъв краен срок. Купувачът искал намаляване на таксите при
изповядване на сделката, като управителят П. му обяснил, че единственият
начин легално да бъде намалена цената и това е изричното желание на руската
гражданка, сделката да бъде оформена и като договор за движими вещи и
подобрения, които са в имота. Свидетелката не е запозната П. да е изисквал
плащане в брой.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
5
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Фактическият състав на иска по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД изисква
съществуване на основание при получаване на престацията и отпадането му,
например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие или срок и пр. Фактите,
подлежащи на установяване по иска, са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаването му от страна на ответника, отпадане на основанието, което е
обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 от ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че преминаването на сумата
от 4000 лева от имуществото му в патримониума на ответника е на отпаднало
основание. В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
Въз основа на възприетата от въззивния състав фактология, се
установява, че между страните е бил налице неформален договор за
посредничество при закупуване на недвижим имот съгласно чл.49 и сл. от ТЗ
като разновидност на договор за поръчка съгласно чл.286 ЗЗД. Липсват
наведени твърдения и представени доказателства същият да е бил
обективиран в писмена форма. Не са ангажирани доказателства и за
съществените реквизити от договорното съдържание. Представеният по
делото писмен договор за намерение от 15.10.2023г. удостоверява единствено
предаване на сумата от 4000 лева като гаранция за сключването на
прехвърлителната сделка срещу задължение за спиране на имота от продажба
за определен срок.
В случая по делото отсъства спор относно предаването на сумата от
ищеца на ответника. Основанието за настъпилото имуществено разместване е
отпаднало, доколкото крайният срок на договора е изтекъл на 30.12.2023г., без
страните да са изразили воля за продължаване на действието му. Липсва
проведено пълно и главно доказване ответникът да е изпълнил ангажимента
си да уговори желаните от купувача условия в предвидения срок. Поканата за
окончателно изповядване на сделката без посочени ясни параметри и при
липса на сключен предварителен договор, не е достатъчна да установи
изправността на посредника. Ангажираните от ответника гласни
доказателства не са информативни за датите, на които са водени преговорите
за сключване на предварителен договор и за неговите реквизити – преди или
след изтичане на срока на договора. Същевременно от свидетелските
показания се установява, че не е имало яснота дали и каква част от продажната
цена да бъде отнесена като плащане по договор за подобрения и движими
вещи, за което е настоявал продавачът по сделката. Показанията, че купувачът
е отлагал финализиране на сделката поради липса на средства, също не са
конкретизирани по времеви период, поради което само въз основа на тях не
може да се формира извод за виновно неизпълнение от страна на ищеца. При
това положение следва да се приеме, че процесният договор се е прекратил с
изтичане на предвидения в него срок, доколкото нито една от страните не е
6
упражнила правото си да го развали преди тази дата. Отправеното на
15.04.2024г. от ищеца изявление за разваляне е при условията на прекратен
договор и е без правни последици. Безспорно е, че имотът е продаден на трето
за спора лице с посредничеството на ответника, който по този начин
фактически е потвърдил отпадането на договорната връзка.
За да се произнесе по въпроса за наличието на годно правно основание
за задържане на сумата съдът съобрази, че стоп депозитът е самостоятелен
договор със свое собствено съдържание и правна характеристика. Когато
договорът се сключва между купувач и агенция, както е в разглеждания
случай, купувачът плаща в брой или по банков път на агенцията определена
сума като гаранция за закупуването на недвижимия имот, представен на
купувача от агенцията съгласно сключения между тях договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, срещу
задължението на агенцията да договори условията за покупка на имота. В този
договор купувачът заявява при какви параметри желае да закупи имота и
какви договорености следва да бъдат постигнати в предварителния договор за
продажба на имота. При този вид договор агенцията (посредникът) поема
задължението да договори условията и да постигне съгласие между страните
за клаузите на предварителния договор. Счита се, че агенцията е изпълнила
задължението си, ако продавачът приеме и изпълни всички условия,
поставени от купувача до определена дата (обикновено датата на
окончателния договор). Ако продавачът приеме всички условия, купувачът се
задължава да сключи предварителния договор и в този случай посредникът
връща гаранцията на купувача. Възможно е също в тази хипотеза да бъде
уговорено, че ако се сключи предварителен договор, сумата се счита за
авансово плащане на покупната цена и се приспада от нея. Ако купувачът не
сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота при
предложените и приети от продавача условия, купувачът губи предадената на
агенцията гаранция, ако е уговорена като неустойка за неизпълнение на
задълженията по договора за гаранция с купувач, като задатък или като част
от комисионното възнаграждение. При непостигане на съгласие относно
параметрите на предварителния договор до определен срок, агенцията се
задължава да върне на купувача сумата, представляваща гаранция и договорът
за гаранция с купувач се прекратява. Ако не се сключи договор, при липса на
уговорка, че даденото е задатък, неустойка или комисионна и не е уреден
неговият статут, сумата подлежи на връщане на основание чл. 55 ЗЗД –
платено без правно основание.
В разглеждания случай основната функция на процесния договор от
15.10.2023г. е да се демонстрира сериозното намерение на възложителя да
започне преговори за закупуване на даден имот и да се спре последният от
продажба. По отношение на правната характеристика на заплатения депозит
съдържанието на договора е лаконично и се свежда до клаузата, че същият
подлежи на връщане в случай на несъответствие в документите, което може да
доведе до риск за купувача. Липсват уговорки каква ще е съдбата на депозита
при нормално развитие на облигационното правоотношение – дали същият
подлежи на връщане, дали ще служи за комисионно възнаграждение или ще
бъде приспаднат от продажната цена. В този смисъл не би могло да се приеме
по реда на чл.20 от ЗЗД, че действителната воля на страните е била депозитът
да се приспадне от размера на комисионната. Разпоредбата на чл. 51 от ТЗ,
която се прилага и към агенциите за недвижими имоти, предвижда
възнаграждението да се определя според уговорката между страните, но тъй
7
като нормата е бланкетна, волята на страните следва да е изрично изразена.
Същото се отнася до клаузата за неустойка и задатък. Уговарянето им не се
презумира, а е необходимо да следва несъмнено от обективираните в договора
волеизявления. В случая в процесния договор не са предвидени клаузи, които
да придават на депозита значението на неустойка, задатък или комисионна.
По арг. от чл.164, ал.1, т.5 от ГПК тази непълнота в договорното
съдържание може да бъде отстранена само с писмени доказателства, каквито
по делото не са представени. Същата е неотстранима и по тълкувателен път,
доколкото по делото липсват данни за същественото съдържание на договора
за посредничество, включително за начина на плащане на комисионното
възнаграждение.
При това положение спорният въпрос относно наличието на основание
за задържане на депозита следва да бъде разрешен на плоскостта на тежестта
на доказване.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за
наличието на изрична уговорка за задържане на депозита като
възнаграждение, компенсаторна неустойка или задатък. С оглед изложеното
приложение намира общото правило на чл. 55 от ЗЗД, че даденото по
прекратен договор подлежи на връщане.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер на общо 1740 лева, от които 960 лева за първа и 780 лева за въззивна
инстанция, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
По делото липсват доказателства за проведено обезпечително производство на
бъдещ иск по чл.390 от ГПК, поради което претендираните разноски за
разгледаното в рамките на висящия исков процес искане по чл.389 от ГПК в
размер на 40 лева такса и 400 лева адвокатски хонорар, не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника, тъй като защитата по това искане се поглъща
от представителството по делото. Разноските за връчване на извънсъдебна
покана нямат характера на съдебни разноски, поради което не подлежат на
присъждане по реда на чл.78 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2668/14.07.2025 г., постановено по гр.д. №
7371/2024 г. на ВРС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ПЕТРА ЕСТЕЙТ БГ" ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес: гр.Варна, ул."Илия Пенев" № 20, вх.2, ап.7, да заплати на Т. М. М., ЕГН
**********, адрес: гр.*, бул. "*" *, ет.*, ап.*, сумата от 4000 лева,
представляваща заплатен депозит по сключен между страните и прекратен
Договор за намерение от 15.10.2023г. за закупуване на недвижим имот в гр.
Несебър, ул."Иван Вазов" 9, бл.3, ет.4, ап.16 с идентификатор
51500.502.447.3.16 с площ от 74.10 кв.м., ведно със законната лихва върху
8
главницата от датата на исковата молба – 13.06.2024г., до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр. ЗЗД.
ОСЪЖДА "ПЕТРА ЕСТЕЙТ БГ" ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес: гр.Варна, ул."Илия Пенев" № 20, вх.2, ап.7, да заплати на Т. М. М., ЕГН
**********, адрес: гр.*, бул. "*" *, ет.*, ап.*, сумата от 1740 лева,
представляваща сторени в производството разноски за две инстанции, на
основание чл. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9