№ 47214
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110111071 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание,
като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава държавната такса ще бъде намалена на ½ от дължимата такава и
че с постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството
пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
54, ет. 2, ст. 204. Повече информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и
на ел. адрес: ********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.02.2025 г. от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните на посочените съдебни адреси, включително и по телефона,
посочен в исковата молба и в отговора на исковата молба.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените доказателства.
1
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „Дриймс Транс“ ЕООД срещу
Ц. Б. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 11 335, 00 британски лири, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в следното: стойност на
имуществени санкции (глоби) на ищцовото дружество, наложени от компетентните
органи и лица във Великобритания, за извършено от ответника нарушение на
22.11.2018 г. в Контролната зона по имиграцията във Великобритания – превозване на
нелегални емигратнти, в общ размер на 4 032 британски лири, от които 3900
британски лири – глоба, наложена на ищеца, и 132 британски лири – глоба, наложена
на ответника; и стойност на сторени от ищеца съдебни такси и разноски във връзка със
съдебно производство, водено във Великобритания, в размер на 7303 британски лири,
ведно със законната лихва от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили трудов договор № 726/01.06.2017 г., за
изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози“.
Поддържа, че за заеманата длъжност е утвърдена длъжностна характеристика, която е
подписана от ответника. Посочва, че с декларация последният е заявил, че е запознат с
длъжностната характеристика и я приема, както и че е запознат с правилника за
вътрешния трудов ред в ищцовото дружество, с правилата за безопасност на труда, с
наръчника за работа в ищцовото дружество и е минал подробно обучение относно
мерките за предотвратяване на превоз на незаконно влизащи в Обединеното кралство
мигранти, като се задължил да ги спазва. Поддържа, че със Заповед № 4578/18.09.2018
г. на ищеца, за период, включващ и датата 22.11.2018 г., ответникът бил командирован
за изпълнение на международен превоз до ЕС, други европейски държави и Турция.
Твърди, че с писма на МВР на Великобритания и Служба гранични сили на
Великобритания, го уведомили, че на 22.11.2018 г. открили в превозното средство,
управлявано от ответника и поверено му във връзка с изпълнение сключения между
страните трудов договор, трима нелегални мигранти, във връзка с което на ищцовото
дружество била наложена имуществена санкция в общ размер на 3900 британски лири
или по 1300 британски лири за всеки един от превозваните нелегални мигранти, а на
ответника била наложена глоба от 1800 британски лири (по 600 британски лири за
всеки един от превозваните нелегални емигранти), която след обжалване била
намалена на 132 британски лири. Твърди, че във връзка с обжалването ищцовото
дружество сторило разходи за заплащане на съдебни такси и адвокатски хонорари в
размер на 7303 британски лири. Ищецът заявява, че заплатил по банков път и
разсрочено цялата сума в полза на компетентните органи и лица. Поддържа, че
ответникът въпреки че е бил надлежно инструктиран с указания какви действия и
проверки е длъжен да извършва с цел предотвратяване и недопускане превозването на
нелегални мигранти, не ги е изпълнил. По така изложените съображения предявява
разглеждания иск за обезщетение за причинените му имуществени вреди в общ размер
на 11 335, 00 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане,
както и направените по производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че не е причинил виновно имуществени вреди на работодателя и
оспорва да е налице противоправно негово поведение. Поддържа, че доколкото при
влизане във Великобритания преминал през доброволен контролен пункт за проверка
за наличие на мигранти, то следвало отговорността от него и ищцовото дружество да
бъде снета. Посочва, че ищцовото дружество не го е уведомило, че предприема
действия по оспорване на санкцията и глобата и по този начин го е лишило от
възможността да организира защитата си. Оспорва размера на иска като твърди, че
2
претендираната сума за съдебни такси и разноски е произволно определена. Твърди се,
че от представените от ищеца платежни нареждания не се установява плащанията да са
извършени във връзка със случая на ответника. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
По доказателствената тежест:
По иска по с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника през исковия
период, извършено от него деяние, което е противоправно, вина под формата на
умисъл, вреда (вид и размер на щетите – настъпване на уврежданията, заплащане на
сумите за наложените глоби, съдебни такси и адвокатски възнаграждения), причинна
връзка между поведението и вредата.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане,
както и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор №
726/01.06.2017 г., за изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил -
международни превози“, което е било валидно към момента на причиняване на
вредите.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3