Решение по дело №276/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 49
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20201400200276
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

гр. Враца, 03.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН МАРИНОВ

ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

с участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Цветелин Радойнов, като разгледа докладваното от съдия Веселка Иванова ЧНД № 276 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане  и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Федерална република Германия, а именно Решение от 06.06.2019 г., издадено от управителя на окръг Боркен, влязло в сила на 27.06.2019 г. Със същото е наложена финансова санкция–глоба в размер на 70 евро и разходи по административното производство в размер на 29.80 евро, или в общ размер 99.80 евро, за извършено от българския гражданин В.К.Н. ***, ЕГН **********, нарушение по чл.  41, ал. 1, вр. Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата, чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11.1.4 от Федерален каталог на финансови санкции на Федерална република Германия. Решението е придружено с удостоверение, ведно с превод на български език, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на ОПВраца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на немския орган за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице В.Н., редовно призовано, не се явява и не заявява становище по постъпилото искане.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба и разноски в административното производство за извършено административно нарушение на правилата за движение на територията на Федерална република Германия.

Този акт е придружен, съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС, от удостоверение по образец, съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава - Федерална служба на правосъдието гр.Бон, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

За извършеното от засегнатото лице Н. административно нарушение, а именно като водач на товарен автомобил е превишил допустимата скорост на движение в извън населени места с 20 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че същото представлява административно нарушение и по българското законодателство/.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на  решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл. 35, т. 2 от закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 99.80 евро с левова равностойност 195.19 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е било уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/.

С оглед гореизложеното, Окръжен съд – гр. Враца намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Федерална република Германия против лицето В.Н. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 99.80 евро е 195.19 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 06.06.2019 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро. На основание чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл. 6, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Федерална служба на правосъдието гр.Бон, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА Решение № ********* от 06.06.2019 г., в сила от 27.06.2019 г. на несъдебен орган - управител на окръг Боркен, Федерална република Германия, с което е наложена финансова санкция на българския гражданин В.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, в общ размер 99.80 евро, от които глоба в размер на 70 евро и разноски в административното производство в размер на 29.80 евро, равностойни на 195.19 лева /сто деветдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, за извършено нарушение по чл.  41, ал. 1, вр. Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата, чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11.1.4 от Федерален каталог на финансови санкции.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр.София.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП – офис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Федерална служба на правосъдието гр.Бон, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1  ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      

                    2.