Решение по дело №3435/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260808                                             01.06.2021 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на единадесети май                                                   две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 3435 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Етажната собственост на кв. Сарафово, ул. Б№ 31, представлявана от Д.Б., срещу Е.П., роден на *** г., и И.П., родена на *** г., граждани на Израел. Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 409,21 лева, представляваща неплатени такси за управление и поддръжка на общите части, за текущи ремонти и обновление на сградата, дължими към етажната собственост за периода от месец септември 2015 г. до месец юни 2019 г., сумата 74,95 лева мораторна лихва върху сумата за периода от дължимостта на всяка главница до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда на адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. Б№ 31, ап. 6. Ответниците дължат вноски към ЕС за управление и поддръжка на общите части, за текущи ремонти и обновление на сградата, като за процесния период не са заплатили същите.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Oтветниците чрез особен представител са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на претенцията. Посочено е, че не е установено какъв е размерът на дължимите от всеки собственик вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части, както и за ремонтни работи.

Моли се за отхвърляне на исковете.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 251, т. II, рег. № 2253, д. № 226 от 11.07.2013 г. Е.П. е закупил апартамент № 6 на трети етаж в сграда на ул. Б№ 31, както и гараж № 2. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, т. III, рег. № 7595, д. № 504 от 10.07.2019 г. се установява, че Е.П. и съпругата му И.П. са дарили на дъщеря си Ерика П. придобитите през 2013 г. имоти. Поради това се установява в производството, че за процесния период ответниците са били собственици на имот в сградата в кв. Сарафово, ул. Б№ 31.

Установява се от представения по делото протокол от проведено на 21.08.2015 г. общо събрание на собствениците на ищцовата етажна сосбвтеност, че за управител е избран Д.Б.. Предвидено е създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, но определяне на размера на вноските по него е отложено за следващо събрание. По отношение на размера на вноските за управление и поддръжка на общите части е взето решение същите да се определят ежемесечно в зависимост от разходите и броя на действително живеещите собственици през този период. Взето е решение за периода 2015 – 2016 вноските да се определят авансово. В приложение № 4 към протокола е определено, че дължимата авансово от П. сума е в размер на 13,64 лева.

На 18.08.2016 г. е проведено общо събрание на собствениците, видно от представения по делото протокол, в който е обективирано решение за задаване на размери на авансови разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода 2015-2016 г. В приложение към протокола е посочено, че дължимата от П. сума за периода 08.2015 г. – 08.2016 г. възлиза на 65,70 лева, която сума е сбор между авансово определената сума и действителните разходи за поддържане на общите части, разпределени между собствениците на жилища. Определен е размер на авансовата вноска за периода 2016 г. – 2017 г. за П. на сумата 23,45 лева, включващи вноска за фонд ремонт в размер на 6,90 лева.

Видно от представения протокол от общо събрание, проведено на 21.08.2017 г., е взето решение за определяне на размера на авансовите плащания за управление и поддържане на общите части на сградата за периода 08.2017 г. – 07.2018 г. в зависимост от броя на членовете на домакинствата, живеещи в сградата, а разходите за „Ремонт и обновяване“ - в съответствие с идеалните части. В приложение към протокола е посочено, че П. дължат 29,67 лева авансово, включващи вноска за фонд ремонт в размер на 7,19 лева. В приложение към протокола е посочено, че дължимата от П. сума за периода 07.2016 г. – 06.2017 г. възлиза на 124,73 лева, която сума е сбор между авансово определената сума и действителните разходи за поддържане на общите части, разпределени между собствениците на жилища.

Видно от представения протокол от общо събрание, проведено на 07.08.2018 г., е взето решение за определяне на размера на авансовите плащания за управление и поддържане на общите части на сградата за периода 07.2018 г. – 06.2019 г. в зависимост от броя на членовете на домакинствата, живеещи в сградата, а разходите за „Ремонт и обновяване“ - в съответствие с идеалните части. В приложение към протокола е посочено, че П. дължат 65,48 лева авансово, включващи вноска за фонд ремонт в размер на 35,96 лева. В приложение към протокола е посочено, че дължимата от П. сума за периода 07.2017 г. – 06.2018 г. възлиза на 85,17 лева, която сума е сбор между авансово определената сума и действителните разходи за поддържане на общите части, разпределени между собствениците на жилища.

Видно от представения протокол от проведено на 28.08.2019 г. общо събрание на собствениците е дадено право на управителя да събере задълженията от неплатилите собственици в етажната собственост и да предприеме нужните действия по събиране на сумите по съдебен ред. В приложение към протокола са посочени задълженията на П. по пeра и стойност за периода 09.2015 г. – 06.2019 г.

На 06.07.2019 г. е залепено на дъската за съобщения във входа съобщение до Е.П. за дължимите от него към етажната собственост суми за периода септември 2015 г. – юни 2019 г., както и е изпратено съобщение по имейл.

Представени са извлечение от книга за разходите за процесния период, както и присъствена книга на живущите в етажната собственост. Приложени са доказателства за сторени разноски за поддръжка на етажната собственост.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намери, че предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС сред правомощията на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Задължението на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтича от закона и от решенията на общото събрание на етажната собственост. В протокола от общото събрание от 28.08.2019 г. е обективирано решение за пристъпване към принудително вземане на дължимите суми от собственици, които не искат да плащат. В случая по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства решенията на общото събрание да са атакувани по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в законоустановения срок, поради което същите обвързват етажните собственици. Неупражняването на правото да се предяви иск в срок води до погасяване на правото на иск, включително и чрез възражения за незаконосъобразност на приетите от общите събрания на етажната собственост решения по висящо съдебно дело за изпълнението им, каквото е настоящото. Поради това е доказано и основанието за носене на отговорност от ответниците за заплащане на дължимите към етажната собственост суми за текущи ремонти и поддръжка на общите части.

По отношение на размера на претенциите съдът намира следното:

В чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС е предвидено, че общото събрание приема решения за размера на вноските за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и за фонд „Ремонт и обновяване“. По делото са представени преписи от протоколи от 21.08.2015 г., 18.08.2016 г., 21.08.2017 г. и 07.08.2018 г., в които са обективирани решения на общото събрание за определяне на размера на паричните вноски. Видно от съдържанието на същите общото събрание е взело решение за събиране на плащания авансово за период една година напред, съответно за управление и поддържане на общите части в зависимост от броя на членовете на домакинствата, живеещи в сградата, както и за разходите за „Ремонт и обновяване“ - в съответствие с идеалните части, които притежава всеки собственик. На всяко от общите събрание управителят на етажната собственост е правил отчет на разходите за предходната година, отразени в приложения към протоколите, като е описано в таблици задължението на всеки собственик, сбор между авансово определената сума и действителните разходи за поддържане на общите части. Приложенията са неразделна част от протоколите, обективиращи взетите решения на общото събрание на етажната собственост, т. е. сумите, посочени в тях, обвързват всеки етажен собственик, след като не е обжалвал решенията по законоустановения ред. Няма данни ответниците в настоящото производство да са оспорили решенията по определяне на дължимите от тях суми за поддръжка на общи части, асансьор, текущи ремонти, посочени по пера в приложенията към протоколите от общите събрания, приложени по делото, поради което са длъжни да се съобразят с тях. Решенията на общите събрания подлежат на изпълнение по предвидения в ЗУЕС ред, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за управление, поддръжка, ремонт и обновяване на общите части на сградата.

В посочените по-горе протоколи, в които са обективирани решения за определяне на дължимите от ответника суми за периода 09.2015 г. – 06.2019 г., е описано в таблици задължението на ответниците по пера и стойности за процесния период. В приложение 3 към протокол от общото събрание от 28.08.2019 г. са описани задълженията на П. за процесния период, които не са оспорени по размер по законоустановения ред. Ето защо и съдът счита, че размерът на претенциите е установен, като искът за заплащане на главница в размер на 409,21 лева, представляваща сбор от сумата 110,72 лева такса за текущи ремонти и обновление, 105,69 лева разходи за управление и поддръжка на общите части и 192,80 лева електроенергия и техническо обслужване на асансьор в сградата, е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Възражението на ответника за недължимост на целия размер от претендираната сума, тъй като не е установено за какъв период ответниците са обитавали своя имот, е неоснователно. Съгласно 51, ал. 3 ЗУЕС общото събрание може да реши собственик или обитател, който отсъства повече от един месец, да заплаща по-нисък размер на консумативните разходи. По делото обаче липсват доказателства ответниците да са отправили писмено уведомление до управителя за отсъствие през процесните периоди. Ето защо и не може да се направи обоснован извод, че от 09.2015 г. до 06.2019 г. ответниците не са пребивавал в имота.

Съдът намира за основателен и искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимите главници за периода от падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба. Общото събрание на етажната собственост всяка година е вземало решение за авансово заплащане на дължимите към етажната собственост такси, като след изтичане на периода, при провеждане на следващото събрание, е правен отчет от управителя и е вземано решение за определяне на окончателната годишна такса. Т.е. началният момент на дължимост на авансово определената сума е денят, следващ провеждането на общото събрание, а на разликата до окончателно определената такава е денят, следващ провеждане на общото събрание на следващата година. Като направи съответните изчисления в онлайн калкулатор, както и като изключи периода 13.03 – 08.04.2020 г. (съгласно ЗМВДИП) съдът установи, че размерът на законната лихва за периода възлиза на сумата 115,50 лева, който размер надхвърля сумата, претендирана от ищеца, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

 

 

 

 

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на общо 550 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОСЪЖДА Е.П., роден на *** г., и И.П., родена на *** г., граждани на Израел, да заплатят на Етажната собственост на кв. Сарафово, ул. Б№ 31, представлявана от управителя Д.Б., сумата 409,21 лева (четиристотин и девет лева и двадесет и една стотинки), представляваща сбор от неплатени такси за управление и поддръжка на общите части, за текущи ремонти и обновление на сградата, дължими към етажната собственост за периода от месец септември 2015 г. до месец юни 2019 г., сумата 74,95 лева (седемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) мораторна лихва върху сумата за периода от дължимостта на всяка главница до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Е.П., роден на *** г., и И.П., родена на *** г., граждани на Израел, да заплатят на Етажната собственост на кв. Сарафово, ул. Б№ 31, представлявана от управителя Д.Б., съдебно – деловодни разноски в размер на 550 лева (петстотин и петдесет лева).

 

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева