РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500281 по описа за 2025 година
С решение № 138 /18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5715/ 2023 г. по описа
на Пернишкия районен съд е :
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения иск с правно
основание чл.64 ЗС от З. В. Г. - ***, ЕГН ********** - чрез адвокат
пълномощник К.Б. от АК- Гр. *** със съдебен адрес: *** ПРОТИВ Л. В. С.
От *** ЕГН: ********** и Р. В. Д. От ***, ЕГН: **********, като е:
РАЗПРЕДЕЛЕНО по предявения ЕВЕНТУАЛЕН иск с правно основание
чл.32 ал.2 от ЗС е ползването на дворно място върху което е изградена
жилищната сграда - представляващо парцел *** в квартал *** по плана на
гр.***, кв. “***“ целия с площ от 488 кв.м .при граници по скица № 23/ТР-919
от 1.03.2023 г. на Община-Перник : улица, парцел *** , парцел *** и парцел
*** в кв.*** по плана на гр.***,одобрен със Заповед № 1076 от 23.08.1974 г.
на Кмета на Община-Перник, който имот съгласно КККР на гр.Перник от
2008 г., съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.503.443,
находящ се в ***, видна територията-урбанизирана, начин на трайно
1
ползване - за ниско застрояване / до 10 м./, с площ от 485 кв.м., стар номер
*** - квартал *** , парцел ***, ведно със застроените в имота сгради ,а
именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор
55871.503.443.1 - брой етажи- 1 със застроена площ от 75 кв.м., СГРАДА с
идентификатор 55871.503.443.2 - със застроена площ от 15 кв.м.
,представляващ хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор
55871.503.443.3 - на един етаж, със застроена площ от 13 кв.м.
представляваща селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор
55871.503.443.4 с площ от 7 кв.м. представляваща селскостопанска сграда.
при условията на съдебна администрация, като определя ползването на
дворното място ,съобразно правата в съсобствеността , а именно- 1/2 идеална
част за ищцата и 1/2 идеална част общо за ответниците, съгласно Вариант
ПЪРВИ – лист159 по делото / и скица приподписана от съда / - от съдебно-
техническата експертиза на инж. Е.В.А. приета в открито заседание на
25.11.2024г. - листа 153-166 по гр.дело № 5715/2023г. по описа на ПРС
приподписана от съда, и съставляваща неразделна част от настоящото
решение, а именно :
ДЯЛ Първи с площ 167.50кв.м. да се ползва от ищеца –това е частта от
имота обозначена с буквите H W V U T S R Q P O N M C D E F G H
ДЯЛ Втори с площ 167.50кв.м. да се ползва от ответниците –това е
частта от имота обозначена с буквите A B C M L K J I A
ДЯЛ Трети с площ 150.00кв.м. да се ползва общо от всички –това е
частта от имота обозначена с буквите H W V U T S R Q P O N M L K J I H
ОСЪДЕНА е З. В. Г. от ***, ЕГН ********** - чрез адвокат – пълномощник
К.Б. от АК- Гр.*** със съдебен адрес: *** да заплати на : Л. В. С. От *** ЕГН
********** и Р. В. Д. От *** ,ЕГН: ********** - сумата 1500лв. адвокатско
възнаграждение / по 750лв. за всеки от двамата ответници / както и 300лв. за
вещо лице представляваща разноски за производството по делото.
Отбелязано е, че заключението – листа 153-166 от делото - и Скицата с
2
Вариант ПЪРВИ –лист 159 по делото / и скица приподписана от съда / -от
съдебно техническата експертиза на инж. Е.В.А. приета в открито заседание
на 25.11.2024г.-листа 153-166 по гр.дело № 5715/2023г. по описа на ПРС -
приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение.
Недоволна от разпределението на сутерена е останала З. В. Г., която
чрез адвокат П. С. от САК, го е обжалвала изцяло като неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Излага като сериозно процесуално нарушение на първоинстанционния
съд преповтарянето в мотивите на решението на решението на мотивите на
предходно решение постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй
като мотивите на съдебното решение не се ползвали със сила на пресъдено
нещо. Предметът на настоящото дело и на гр.д. № 3292/2008 г. на ПРС били
различни. Не следвало първоинстанционния съд да обсъжда събраните входа
на друго съдебно производство гласни доказателства и експертизи и бил
нарушил принципа на непосредственост на гражданския процес. Били
твърдели, че гаражът обозначен на скицата към решението с номер 2 бил
законен и било представено разрешение за строеж на същия. Били твърдели,
че сградата под номер 3 на скицата към решението била незаконен гараж,
построен залепен за бараката за строителни материали, за което
наследодателят й бил имал разрешение от главния архитект през 1961 г. Не се
било установило този гараж да бил построен от ответниците. Не било ясно по
какви съображения съдът бил поставил тази сграда в дял за ползване от
ответниците, така че жалбоподателката да няма достъп до нея и не бил
предвидил прилежаща площ, която да има право да ползва около сградата.
Неправилно съдът не бил уважил и възражението й, че имало одобрен
архитектурен проект съгласно който първия етаж е бил със самостоятелен
вход, там където сега била терасата. Съгласно същия собствениците на първия
етаж са имали от жилището си самостоятелен вход до мазето. Всички
направени преустройства били незаконни и никой не бил могъл да черпи
права от противоправното си поведение. С оглед влошените отношения между
страните било неприемливо да ползват общ вход до сградата. Ответниците
следвало да бъдат осъдени да възстановят входа до жилището си и до мазето
си съгласно единствения одобрен проект за къщата. Наследодателката на
въззивницата била прехвърлила завършено жилище, а не право на строеж на
нейния брат, като дворното място вече било частна собственост, а не
3
държавна. След извършената делба между тях били налице два самостоятелно
обособени реални дяла от тази съсобственост на двама различни
съсобственици и била възникнала етажна собственост между тях при
отстъпено право на строеж между двамата съсобственици при която етажна
собственост собствениците на етажи не са собственици на земята, а
притежават само вещно право на строеж и такова да държат жилище върху
земята на която собственик е само трето лице, поради което следвало да
ползват земята съобразно предназначението на постройката и за осигуряване
на достъп до същата и за задоволяване на обикновени домакински нужди.
Дори и да се приемело, че следва да се приложи чл. 15, ал. 3 ЗС /отм./
действала към момента на учредяване на право на строеж следвало да се
приеме, че за ответниците било възникнало единствено право да използват
незастроената част от земята с оглед обслужване на сградата.
Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо
него да бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени
направените от тях възражения. Моли да й се присъдят направените разноски
по делото.
С въззивната жалба е направено едно доказателствено искане: за
назначаване на съдебно –техническа експертиза, която да предложи вариант
на разпределяне на ползването при който ответниците да ползват достъп до
имота си съгласно предвидения вход до жилището им според одобрения
архитектурен проект, а жалбоподателката да има достъп и до сграда № 3
съгласно приложената към решението скица.
Насрещната страна Л. В. С. и Р. В. Д. чрез адв. Д. Я. от САК, в срок е
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Оспорва възраженията на въззивника срещу
първоинстанционното решение като неоснователни. Със сила на пресъдено
нещо съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 3292/2008 г. на ПРС бил
отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, тъй като било установено, че ответниците имат
право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот. Позавава се на практика
на СЕС, че мотивите на съдебното решение също имат сила на пресъдено
нещо. Съдът бил събрал самостоятелно по делото необходимите
доказателства- били изслушани четири експертизи и изслушани двама
свидетели и бил постановил решението си въз основа на същите, а не на
4
доказателствата събрани по предходното гражданско дело. Посочва, че
предметът на правния спор по предявените искове по чл. 64 ЗС и чл. 32, ал.2
ЗС бил разпределяне на ползването на имота, а не и на изградените и в имота
сграда, за разпределяне на входове и ползване на къщата, както и законността
на постройките и в частност на гаражите.
Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция. Моли доказателствените искания да бъдат оставени без уважение
като преклудирани.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на
чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена
е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия при
Пернишкия районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Пернишкият окръжен съд намира, че решението се явява процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от доводите на
насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкия
окръжен съд намира следното :
Предмет на настоящето дело е разпределение ползването на дворно място
върху което е изградена жилищната сграда - представляващо парцел *** в
квартал *** по плана на гр.***, кв. “***“ целия с площ от 488 кв.м .при
граници по скица № 23/ТР-919 от 1.03.2023 г. на Община-Перник : улица,
парцел *** , парцел *** и парцел *** в кв.*** по плана на гр.***,одобрен със
Заповед № 1076 от 23.08.1974 г. на Кмета на Община-Перник, който имот
5
съгласно КККР на гр.Перник от 2008 г., съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55871.503.443, находящ се в ***, видна територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване - за ниско застрояване / до 10 м./, с
площ от 485 кв.м., стар номер ***- квартал ***, парцел ***, ведно със
застроените в имота сгради ,а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 55871.503.443.1 - брой етажи- 1 със
застроена площ от 75 кв.м., СГРАДА с идентификатор 55871.503.443.2 - със
застроена площ от 15 кв.м. ,представляващ хангар, депо, гараж, СГРАДА с
идентификатор 55871.503.443.3 - на един етаж, със застроена площ от 13
кв.м., представляваща селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор
55871.503.443.4 с площ от 7 кв.м. представляваща селскостопанска сграда.
По делото страните не спорят относно следните обстоятелства:
Страните са съсобственици на ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 55871.503.443.1 - брой етажи- 2 със
застроена площ от 75 кв.м. , като ответниците са собственици на първия етаж
на сградата, а ищцата на втория етаж от същата. Ответниците признават, че
съсобствеността им е възникнала от следните последователно настъпили
факти:
Ищцата е наследник на В.Й.М., починал на *** и на Н. Д. М., починала
на *** г., което се установява и от приложените по делото удостоверения за
наследници, като бракът им е бил сключен на 21.08.1985 г. в с. ***, Община
***. Ответниците са наследници на В. Д. В., който е брат на Н. Д. М.. С
договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя /суперфиция/
сключен на 09.11.1960 г. по време на брака на наследодателите на ищцата им
било учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху
парцел шести, в квартал *** по плана на гр. ***, с площ от 494 кв.м. Същите
били построили жилищна сграда по време на брака си и същата била
придобита от тях в режим на СИО. Не се спори от страните, че Н. Д. М. била
дарила на своя брат В. Д. В. 1/6 ид.ч. от масивна двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, построена на основание отстъпеното право на строеж от
09.11.1960 г. върху държавна земя, представляваща парцел *** в квартал ***
по регулационния план на гр. *** по силата на нотариален акт № ***, том ***,
дело № 791/1985 г. Съгласно протокол от 15.08.1985 г. на ПРС по гр.д.
№1560/1985 г. между В. Д. В. и Н. Д. М. била одобрена съдебна спогодба, с
6
която била извършена делба на построената сграда, като в дял на В. Д. В. бил
възложен първия етаж от жилищната сграда от 72 кв.м., с общи-вход,
стълбище, подпокривно пространство, заедно с две мазета с югоизточно
изложение от сутерена на сградата. В дял на Н. Д. М. е поставен втория етаж
от жилищната сграда с общи-вход, стълбище, подпокривно пространство,
заедно с две мазета със северозападно изложение от сутерена на сградата.
Делбата е била извършена без участието на съпруга на Н. Д. М., който обаче е
починал скоро след това и не я е атакувал по реда на чл. 22, ал. 3 СК, нито от
неговите наследници.
Видно от приложения по делото договор за продажба на недвижим
имот-частна държавна собственост по реда на ЗДС и ПМС №235/1996 г. от
02.07.1998 г. ищцата и наследодателката й Н. Д. М. били закупили чрез
Областния управител на Софийска област от държавата цялото дворно място,
върху което била изградена жилищната сграда, като договорът бил вписан на
03.07.1998 г. в Службата по вписванията. Този договор се оспорва от
ответниците.
Спори се затова дали ответниците имат право на ползване на дворното
място съобразно притежаваната от тях ½ ид.ч. от жилищната сграда или имат
право да ползват дворното място по реда на чл. 64 ЗС в качеството си на
съсобственици на постройката изградена въз основа на учредено право на
строеж, което предполага да ползват земята досежно използването на
постройката според нейното предназначение освен ако в акта за отстъпване на
правото на строеж е постановено друго, както и дали този спорен въпрос вече
не е решен с влязло в сила решение, с което е бил отхвърлен предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС от ищцата и нейната наследодателка Н. Д. М.
срещу ответниците и техен наследодател, с което се е претендирало да бъдат
признати за собственици на цялото дворно място и да бъдат осъдени
ответниците да предадат владение върху същото.
Съдът намира по този спорен въпрос, че районния съд правилно е
отхвърлил предявения главен иск с основание чл. 64 ЗС като неоснователен,
тъй като съгл.Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК, за да бъде решен предявеният с иска по чл. 108
ЗС гражданскоправен спор, на двете искания, а именно да се признае ищеца
за собственик на процесния имот и на посоченото от него придобивно
7
основание следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение №
1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния
имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на
пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото,
който в случая с иска по чл. 108 ЗС е твърдяното от ищеца право на
собственост на заявеното от него основание.
В решение № 463 от 20.12.11г.по гр.дело № 109/11г.на І г.о.на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че с уважаването на иск по
чл.108 ЗС съдът установява вещното право на собственост на ищеца на
посоченото от него придобивно основание,упражняване на фактическата
власт върху същата вещ /владение или държане/от ответника и липсата на
основание за това.По приключилото дело ответната страна следва да изчерпи
всичките си оспорвания против основанията,на които ищецът основава
вещното си право,съответно да заяви своите придобивни основания,които
изключват тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението,че
8
упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически
твърдения и доводи за правното основание на
владението/държанието.Незаявените твърдения, доводи и възражения се
преклудират.В разглеждания случай по време на висящия процес по чл.108 ЗС
ответниците са въвели факта, че имат право на ползване върху имота по см.
на чл. 15, ал.3 ЗС, което право на ползване върху цялото дворно място
произтича от отстъпеното им право на строеж върху държавна земя.
В процесния случай с влязлото в сила съдебно решение № 13 от 31.01.2007 г.
по гр.д. №3292/2006 г. на ПРС, като съдът е отхвърлил предявения от Н. Д. М.
и З. В. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се претендира да се
признае за установено по отношение на ответниците Ц. А. В., Р. В. Д. и Л. В.
С., че са собственици на процесния недвижим имот, като ответниците бъдат
осъдени да им предадат владението върху същия. Това решение е било
потвърдено с Решение № 75 от 12.05.2008 г. по в.гр.д. №315/2007 г. на ПОС,
като последното не е било допуснато до касационно обжалване с Определение
№182 от 25.02.2009 г. по гр.д. № 3317/08 г. на ВКС, Трето ГО. С оглед на
изложеното обективните предели на силата на пресъдено на посоченото
решение обхващат правото на собственост на ищците на посоченото от тях
основание и владението на ответниците на процесния имот на наведеното от
тях основание за ползване на имота по чл. 15, ал. 3 ЗС. Субективните предели
на силата на пресъдено нещо обхващат страните по делото и техните
наследници, като в случая наследник на Н. Д. М. ищца по гр.д. № 3292/2006 г.
се явява дъщеря и З. В. Г., която също е и страна по това дело и настоящото и
ответницата по гр.д. №3292/2006 г. на ПРС Л. В. С. е наследодател на другите
двама ответници по това дело и по настоящото Р. В. Д. и Л. В. С.. С оглед на
изложеното е верен извода на РС-Перник, че искът по чл. 64 ЗС се явява
неоснователен, тъй като със сила на пресъдено нещо е било установено, че
ответниците имат право на ползване върху цялото процесно дворно място по
см. на чл. 15, ал. 3 ЗС и Указа за насърчаване и подпомагане на
кооперативното и индивидуално жилищно строителство, тъй като се касае за
отстъпено право на строеж върху държавна земя съобразно тяхната квота от
правото на собственост върху жилищната сграда от ½ ид.ч. Ответниците не са
единствено собственици на ½ ид.ч. от сграда, за да им бъде разпределено
ползването на дворното място единствено досежно достъпа и ползването по
предназначение на постройката, а са ползватели на ½ ид.ч. от целия
9
включително и от незастроения терен. Изводът за неоснователност на главния
иск по чл. 64 ЗС е обусловил разглеждането на евентуалния иск по чл.32, ал. 2
ЗС, тъй като в случая ищцата се явява собственик на ½ ид.ч. от сградата и
собственик на цялото дворно място, тъй като видно от представения по делото
договор го е закупила заедно с майка си от държавата, а ответниците се явяват
собственици на ½ ид.ч. от сградата по силата на съдебната делба и ползватели
на ½ ид.ч. от дворното място п см. на чл. 15, ал. 3 ЗС.
Страните спорят и относно ползване на дворното място и дали същото е
съобразно квотите от правото им на собственост върху сграда от ½ ид.ч.,
както и кои точно от другите постройки в имота се ползват от страните.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели са налице
влошени отношения между страните и липса на разбирателство относно
разпределяне на ползването на дворното място, както и че ищцата ползва по-
малка част от нейната ½ ид.ч. от правото на собственост върху сградата.
Свидетелката Р.Б. , живееща в съседния имот установява, че бащата на
наследодателите на страните бил закупил имота, а бащата на свидетелката бил
построил първия етаж. Бащата на наследодателите на страните Д. бил
разделил имота с тротоарни плочки, като и към момента имотът се бил
ползвал съобразно това разделение въпреки конфликтите на страните.
Свидетелката Б. Г. е дъщеря на ищцата и от нейните свидетелски показания се
установява, че дворното място се ползва 2/3 от ответниците, тъй като входа за
сградата се намира в тяхната част и е общ. Имало е и друг вход от самото
изграждане на сградата, като бил през терасата на ответниците, която затова
била по-голяма, но същият към настоящия момент не бил съществувал. През
частите от дворното място, които общо били ползвали с ответниците не им се
позволявало от последните да преминават.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани от съда като
еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
Ответниците са заявили, че желаят ползване на дворното място да бъде
разпределено съобразно вариант първи-лист 159 от СТЕ изготвена от вещото
лице Е.А. и приета в о.с.з. на 25.11.2024 г., а ищцата е заявила , че желае
ползването на бъде разпределено по вариант четвърти от същата СТЕ. Едва с
въззивната жалба ищцата твърди, че сградата обозначена с № 3 в приложената
10
и възприета от първоинстанционния съд скица е собственост на нейния
наследодател. Пред първата инстанция същата е твърдяла, че тази сграда е
незаконен строеж на ответниците и дори е направила доказателствени искания
в този смисъл уважени от съда. Това твърдение е преклудирано, тъй като не е
направено своевременно пред първоинстанционния съд и не съставлява
новооткрито или нововъзникнало обстоятелство по см. на чл. 266, ал. 1 и ал. 2
ГПК. На следващо място същото се явява и недоказано. Видно от
приложената декларация на л. 17 от делото наследодателя на ищцата В.Й.М. и
Н.К.М. са декларирали, че са съгласни всеки един от тях да си построи на
самата гранична линия гараж за лека кола, като стената разделяща средната
стена да бъде обща и да минава по граничната линия, разделяща двата
парцела и да се разполагат гаражите към улицата. Декларацията е била
подписана от двамата, тъй като гаражите щели да бъдат на самата гранична
линия, разделяща парцелите откъм улицата и нямало да бъде спазено
изискуемото разстояние отстоящо от граничната линия на парцелите, като
средната стена била съсобствена. Този гараж вещите лица по всичките
експертизи са означили под номер 2, а не под номер 3 на приложените скици
неразделна част от заключенията и същият е бил разпределен в дял на ищцата.
Гаражът под номер 3 се е твърдяло, че е собственост на ответниците пред
първата инстанция и дори и ищцата е била възразила срещу неговата
законност, поради което същият е бил поставен в дял на ответниците
съобразно вариантите без вариант четвърти, който предпочита
жалбоподателката.
Съдът намира, че е правилен извода на РС-Перник, че следва да се
разпредели ползването на дворното място съобразно Вариант Първи на лист
№ 159 по делото от СТЕ изготвена от вещото лице Е.А., приет а в о.с.з. на
25.11.2024 г. по следните съображения:
Съобразно одобрения от съда вариант в дял на ищцата и в дял на
ответниците се предоставя за ползване равна по площ част от дворното място
съответстваща на притежаваната от същите ½ ид. ч. от дворното място в
размер на 167,50 кв.м., като се предоставя и площ за общо ползване от
страните от 150 кв.м., като ползването е разпределено съобразно намиращите
се други постройки в дворното място съобразно твърденията на страните, че
ползват същите, като в дял на ищцата е предоставено ползването на масивния
гараж в западния ъгъл на имота под номер 2, за който има писмени
11
доказателства, че е бил собственост на нейния наследодател и на ответниците
е предоставено ползването на гаража в югоизточната част на имота под номер
3 на скицата, за който гараж ищцата пред първата инстанция е твърдяла, че е
незаконен. Съдът счита, че въпроса за законността на строежите в дворното
място излиза извън предмета на правния спор в настоящото производство,
които се свежда до разпределяне на ползването на дворното място и съдът не
следва да се произнася по него. При избрания от районния съд вариант
страните ще имат достъп до цялата външна фасада на сградата, с оглед
предстоящи ремонти и поддържане в изправност на същата. Спазено е и
изискването на чл. 38, ал. 1 ЗС и е предоставена възможност на всички
съсобственици да обслужват и стопанистват външната фасада на сградата,
както и да имат достъп до общите части на сграда.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че е налице одобрен
архитектурен проект съгласно който първият етаж бил със самостоятелен
вход, където била терасата, така че било възможно да се обособи втори вход
към жилищната сграда, така че страните поради влошените си отношение да
не се налага да ползват общ вход съдът счита същото за неоснователно. Видно
от СТЕ от 30.09.2024 г. съгласно представения по делото план за достъп до
терасата проектирана и изпълнена към първия етаж на двуетажна жилищна
сграда, изградена в процесния поземлен имот, предмет на делбата са
предвидени две стъпала. Същите са проектирани към югозападната фасада на
сградата. Били са задраскани, което представлява евентуално корекция на
плана, което не е известно кога и от кой е била направена. Същевременно на
югоизточната фасада към терасата с други корекции е предвидено
разширяване на терасата и изграждане на стълби за достъп до нея. Тези стълби
са били посочени като съществуващи в копие на Скица от 01.03.2023 г.
Същите вероятно са били изпълнени към терасата от югоизточната фасада на
сградата и са били изградени на намалено отстояние от страничната
регулационна линия с УПИ *** и това била вероятната причина да бъдат
премахнати. Съгласно представения по делото план достъпът до двата
жилищни етажа, избените и таванските помещения било предвидено да се
осъществява от стълбищна клетка с входна врата от северозападната страна на
сградата. От стълбищната клетка достъпът до жилищните етажи било
предвидено да става по традиционния начин-чрез входно антре коридор и чрез
него до останалите помещения на етажите. По плана достъпът до терасата на
12
първия етаж било предвидено да се осъществява от помещение определено за
хол. В случай, че стъпалата проектирани към югозападната фасада на сградата
се изградят и се възстанови достъпа до терасата на първия етаж като
евентуален втори вход за сградата за ползване на една от страните
функционално несъобразно е той да се използва за основен. С оглед на това
експертно заключение съдът приема, че обособяването на втори вход, който да
бъде използван като основен през терасата на първия етаж на ответниците би
създало нови проблеми между страните свързани с поемането на разноските
по възстановяването на стълбището, както и ползването впоследствие на
същото като основен вход и би поставило въпроси относно технически
реконструкции на сградата за да се запази цялостта на нейната външна фасада,
което би довело до нови конфликти и спорове между страните вместо да
разреши съществуващите такива. Предложеният втория вариант на
експертизата от 25.11.2024 г., с която се допълва и първия вариант на
предходната експертиза от 30.09.2024 г. с посочване размера на площите на
дял първи и дял втори, както и на дела за общо ползване има следните
недостатъци- свежда се общото ползване до входа на жилищната сграда, като
останалата част, която се намира около жилищната сграда е преразпределена
между страните, като по този начин ищцата няма достъп до югоизточната
част, а ответниците до северозападната част на парцела на имота в дъното на
същия зад жилищната сграда. По този начин се нарушава изискването на чл.
38, ал. 1 ЗС, като по този начин се ограничава обслужването и стопанисването
на общите части на жилищната сграда. Вариант Трети от същата експертиза,
също не би могъл да бъде възприет от съда, тъй като същият касае хипотезата
на чл. 64 ЗС, когато се определя място за достъп до имота и прилежащ терен
към жилищната сграда за ползване от собственика на постройката съобразно
ползването на същата по предназначение и би бил релевантен при уважаване
на главния иск по чл. 64 ЗС, който беше приет за неоснователен по изложените
съображения. Същото се касае и за предложения от вещото лице Вариант
Четвърти с експертиза от 13.01.2025 г. с тази особеност, че при този вариант
вещото лице има за задача да изследва и законността на построените в имота
гаражи, което излиза извън предмета на правния спор.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че
първоинстанционния съд е обсъдил в мотивите си и е построил правните си
изводи на писмени и гласни доказателства, съдебни експертизи, събрани пред
13
други съдебни състави по предходни граждански дела, което било съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и в частност на принципа на
непосредственост на гражднаския процес същото се явява частично
основателно. В действителност първоинстанционния съд в постановеното си
решение е изложил правни и фактически съображения, анализирал е гласни
доказателства, писмени доказателства и експертизи събрани от други съдебни
състави по предходните граждански дела, но е събрал в хода на производство
достатъчно писмени и гласни доказателства, приел е четири съдебни
експертизи, изслушал е двама свидетели и е събрал множество писмени
доказателства въз основа на които е сформирал свое самостоятелно вътрешно
убеждение и е направил свои самостоятелни правни изводи базирани на
събраните пред него доказателства.
Съгласно тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г.
ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост
между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови
целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно най-
пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността. При
първи вариант от заключението на вещото лице Е.А. на стр. 159 по делото, се
изпълняват именно тези цели, а оплакванията във въззивната жалба за
незаконосъобразност на решението, са неоснователни.
При това положение Пернишкият окръжен съд намира, че
разпределението на ползването следва да се извърши по първия вариант от
заключението на вещото лице Е.А. на стр. 159 по делото, при който се запазва
досегашното разпределение на правото на ползване, което фактически е било
установено приживе на наследодателите на страните, което се установява от
изготвените СТЕ, тъй като вещите лица на място са констатирали
приблизително разделено на половина дворно място чрез пътека от плочки и
страните получават максимално близки площи за реално ползване – съобразно
притежаваната от тях ½ ид.ч. от правото на ползване на сградата, като в техен
дял се поставят и ползваните от всяка от страните гаражи под номер 2 и 3 на
скицата, също така получават възможност да стопанисват и обслужват
външната фасада на сградата и останалите общи части, с което се изпълняват
изискванията на цитираното тълкувателно решение.
Тъй като мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
14
Пернишкия районен съд, то въззивната жалба се явява неоснователна.
Решението, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Въззиваемите ответници са направили разноски по делото в общ размер
на 1500 лв., за които са представили два договора за правна помощ, в които
изрично е вписано, че всеки един от въззиваемите е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв., които с оглед изхода на спора следва да
им бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 138/ 18. 02. 2025 г., постановено по гр. д.
№ 5715/ 2023 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда З. В. Г. от ***, ЕГН ********** да заплати на Л. В. С. от ***,
ЕГН: ********** и Р. В. Д. от ***, ЕГН: **********, сумата от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, съставляваща възнаграждение за адвокат в
производството пред Пернишкия окръжен съд
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15