РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6711 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сграда №6, чрез процесуалния представител адв. *** срещу Я.Л.С. ЕГН
**********, с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума от 490,90 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги по издадените фактури
с № №: фактура №
**********/20.06.2017 г., фактура № **********/ 20.07.2017 г., фактура № **********/20.08.2017 г. и
фактура № **********/ 20.09.2017
г.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, заповедта по която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен
настоящия иск. Излага се, че между страните са сключени следните договори за
предоставяне на услуги, а именно: договор за мобилни услуги №
*********/15.06.2017 г. и Договор за лизинг от 15.06.2017г., съгласно, които
договори на ответника са предоставени мобилен телефонен номер № ********** и
мобилно устройство SamsungGаlахуJ5 2016 В1аск. Сочи се, че условията за предоставянето
на устройството са уредени в Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 344.77 лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че за ползването й
лизингополучателят се е задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в
размер на 14,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера. Излага се, че съм периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от ответника мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.06.2017 г. и
условията, договорени в Договор за лизинг от 15.06.2017 г. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури,
издадени в периода м. юни 2017 г. - м. септември 2017 г., както следва: фактура
№ **********/20.06.2017 г., фактура № **********/20.07.2017 г., фактура №
**********/20.08.2017 г. и фактура № **********/20.09.2017 г. Твърди се, че във: фактура № **********/20.06.2017
г., издадена за отчетния период 19/06/2017-19/06/2017 г., включва следните
задължения: месечна абонаментна такса от 16,35 лв., ползвани услуги 0,02 лв.
(от които Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), или сума в
размер на 19,64 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство в размер на 14,99 лв. с вкл.
ДДС, с обща сума в размер на 34,63 лв., от която след приспадане на 20,00 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната
сума по фактурата е 14.63 лв.; фактура № **********/20.07.2017 г. е издадена за
отчетния период 20/06/2017-19/07/2011 г., вкл следните задължения месечна
абонаментна такса 15,82 лв., ползвани услуги от 59,68 лв. (от които
Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 28,32 лв., Други услуги с добавена
стойност 15,03 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,57 лв., Международни
разговори 15,70лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,06лв.), или общ размер на услугите от 90,60 лв. с вкл. ДДС и
лизингова вноска за мобилно устройство - 14,99 лв. с вкл. ДДС или общата сума
по фактурата-105.59 лв; фактура № **********/20.08.2017 г., издадена за
отчетния период 20/07/2017-19/08/2017 г., вкл. месечна абонаментна такса
(-5,61) лв., както и ползвани услуги 0,12 лв. (от които Разговори към „ Грижа
за клиента “0,02 лв., Гласова поща 0,10 лв.), които са в общ размер /-5,49/ лв.
без ДДС - /-6,59/ лв. с вкл.ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство - 14,99
лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че отрицателната стойност на месечната абонаментна
такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал
услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с
достъп до услугите на оператора за отчетния период./ или начислената и претендираната по фактурата
сума е в размер на 8,40 лв. Излага се, че след предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между
старните по делото по вина на ответника, поради изпадането му в забава,
на същия е издадена и Фактура № **********/20.09.2017 г., която включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги чрез процесния номер в
общ размер на 355.92 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство SamsungGаlахуJ5 2016 В1аск в общ размер на 314.79
лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ********** са уредени
в т. 11 от Договор за мобилни услуги, съгласно, която в случай на предсрочно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му. Твърди се, че въз основа на уговореното
между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на
355.92 лв., което вземане се претендира частично в размер на 47,49 лв. Излага
се, че от друга страна обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от ОУ за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Сочи се, че предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 314.79 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на двадесет и една неначислени лизингови вноски, като претендирата
сума по фактурата е в общ размер 362.28 лв. Твърди се, че изискуемостта на
вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. Сочи се, че в периода след издаване на първата от процесните
фактури длъжникът не е извършвал плащания.Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди
разноски. Излага, че в настоящето производство се претендира сума в размер на
47,49 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни вноски, без вкл. ДДС. Сочи, че същата е насочена към компенсиране на
претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от неосъщественото
му правно и финансово очакване на получаване на определени месечни плащания от
неизправния абонат.Навежда доводи, че съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора
за лизинг в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение
по съответния индивидуален договор лизингодателят има право да получи
оставащите месечни вноски като предсрочно изискуеми, дължими и платими, като
ал.2 на същата клауза в допълнение предвижда възникване на това право и в
случай на предсрочно погасяване на договора за мобилни услуги между страните,
към който е сключен договора за лизинг. Твърди, че обявяването на предсрочна
изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано от разваляне
на договора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни неблагоприятни
последици за лизингополучателя. Сочи, че по делото не са представени
доказателства от ответника същият да е върнал устройството или да е платил
цената му, както и да е предприемал действия по развалянето на договора за
лизинг.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба. Излага,
че вземанията, отразени в първите три фактури, посочени в исковата молба са
недоказани. Счита, че претенцията за вземането от 362,28лв., отразена в
последната фактура за неоснователна. Излага, че с прекратяване на договора за
лизинг е отпаднало и задължението на лизингополучателя да заплати оставащите
лизингови вноски до края на договора, тъй като предсрочно е отпаднало и
насрещното задължение на лизингодателя да предостави ползването на лизинговата
вещ. Сочи, че клаузата, с която претенцията за неустойка за предсрочно
прекретяване на договора е неравноправна и поради което нищожна, доколкото
страната по процесиите договори се явява потребител.
В проведеното по делото о.с.з. особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита, че уговорените клаузи в двата процесни
договора за неравноправни, доколкото са типично сключвани с потребителя и не
подлежат на индивидуално договаряне. Излага, че претенцията за лизингови вноски
за неоснователна. Счита, че такава претенция би била допустима само, ако
договорът за лизинг не е бил прекратен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2438/2019 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 1369/18.04.2019 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сумата 490,90 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № ********* и
Договор за лизинг от дата 15.06.2017 г. и законната лихва върху главницата от
17.04.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата 25 лева за деловодни
разноски и 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
По делото се
установява, видно от представените с ИМ, че между Космо Мобайл България ЕАД -
като доставчик и ответника Я.Л.С. ЕГН **********– като потребител, са сключени
следните договори:
1.Договор за мобилни
услуги № *********/15.06.2017
г. от който се установява, че
ответникът е избрал абонаментна програма с месечна такса от 18,99 лева.
2. Лизингов договор от 15.06.2017г., съгласно, който на ответника е
предоставено мобилно устройство SamsungGаlахуJ5 2016
В1аск, на стойност
от 359,76 лева с месечна погасителна вноска от 14,99 лева.
Установява се от приложената
по делото запис на заповед, че ответникът е подписал такава в полза на ищеца за сумата от 344,77 лева, която запис
на заповед е предявена за плащане на 15.06.2017 г.
Приобщено като доказателство
по делото е и заявление за пренасяне на номера на ответника в мрежата на
Теленор
Видно е от
представените по делото доказателства, че на ответника са издадени и следните
фактури за процесния период: фактура
№ **********/20.06.2017 г., за период от 19/06/2017-19/06/2017 г., с обща дължима сума от 34,63 лв.; фактура № **********/20.07.2017 г., за отчетния период 20/06/2017-19/07/2011 г.,
с обща дължима сума от 120,22 лева; фактура № **********/20.08.2017 г., за
отчетен период 20/07/2017-19/08/2017 г., на стойност от 120,22 лева; Фактура № **********/20.09.2017 г., която
включва задължения за заплащане на неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния
номер в общ размер на 355.92 лв.и оставащите вноски по договор за
лизинг в размер на 314,79 лева.
Приобщени като
доказателства по делото са и ОУ, действащи между страните по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало
вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния договор;
да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към
датата на подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за
неустойка, виновно неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на
неустойката.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените
възражения.
По
иска с правно основание чл.79 ЗЗД
Установява се от
приложените по делото доказателства /договори и приложенията към тях/, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка по силата, на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да
заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от
приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по
делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
С оглед на
представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника
са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора.
По делото не са
представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да плати
процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
претендирани като главница за доставено, но незаплатена далекосъобщителна
услуга в размер на 128,62 лева.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.342, ал.1,
вр. ал.3, вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ.
С
оглед на сърбаните по делото доказателства, съдът намира, за безспорно
установен факта на сключването на договори за финансов лизинг, с предмет-
мобилни устройства, въз основа на които ищецът- като лизингодател, се е
задължил да предостави на лизингополучателя- ответникът по делото, за временно
и възмездно ползване, съответната лицзингувана вещ, срещу насрещното задължение
на лизингополучателя, да заплаща лизинговата цена, по погасителен план. От
писмените доказателства по делото е установено, че между страните е сключен
договор за лизинг на мобилно устройство, по силата на който ответникът е
получил за ползване за срок от две годни мобилни устройства срещу задължението
да изплаща ежемесечни лизингови вноски от по 23 бр. вноски, съгласно
погасителен план.
Договорът
за лизинг е двустранен и възмезден, като
лизингодателят е задължен да предаде на лизингополучателя за ползване
лизинговата вещ, а последният да заплаща
лизингови вноски съгласно погасителен план.
От
доказателствата по делото е установено, че
ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си да предостави на
лизингополучателя за ползване лизинговата
вещ. Лизингополучателят обаче е изпълнил само частично задължението си за
плащане на лизинговите вноски, като считано от м. юни 2017г. е спрял
плащанията. Срокът и на договора е изтекъл, а лизингополучателят – ответник в
настоящето производство нито е върнала лизинговите вещи на лизингодателя, нито
е заплатила тяхната цена. Поради това с оглед исковата претенция следва да бъде осъдена да заплати неиздължените
лизингови вноски, които са в размер на 314,79 лева.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД.:
С отговора
ни исковата молба клаузите за неустойка са оспорени като неравноправни и поради
това нищожни. Освен това, за нарушение на императивни материалноправни норми,
които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/;
е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013
год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год.
на ОСТК на ВКС и др., е налице неравноправна клауза, както и някои други
особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с
охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
В настоящия
случай, съгласно предвиденото в процесния договор /л.10/, потребителят при нарушение на задълженията му
по настоящия договор дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонатен план до края
на договора. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в
размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за
предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни
такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя,
обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност
на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му
по вина на потребителя. Доколкото съдът намира, че е налице изначална нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор то не
следва да се присъжда неустойка, дори
и в редуцирания размер от 3 месечни
абонамента. Поради
изложеното иска за неустойка в размер на 47,49 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното и исковото производство разноски, които съобразно
уважената част от иска са в размер на 347,75 лева
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 618,73 лева,
съобразно уважената част от иска.
По изложените
съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Л.С. ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сграда №6, сума в общ размер на 128,62 лева, за
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/15.06.2017 г., от които дължима сума в размер
на 14,63 лева по издадена фактура № **********/20.06.2017 г.; сума в размер на 105,59 лева по
издадена фактура № **********/ 20.07.2017 г.; сума в размер на 8,40 лева по издадена фактура № **********/20.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Л.С. ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сграда №6, сума в размер на 314,79 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.06.2017 г., сключен между страните по
делото, за които е издадена фактура № **********/ 20.09.2017 г.
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр.
чл. 345, ал.1 от ТЗ ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда №6
срещу Я.Л.С. ЕГН **********, с адрес *** иск с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 47,49 лв, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № *********/15.06.2017 г., по вина на
ответника, за които е издадена фактура
№ **********/ 20.09.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Я.Л.С. ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда №6, сумата
от 347,75 лв., представляваща сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 2438 по описа за 2019 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Л.С. ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда №6, сумата от 618,73 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: