Решение по дело №3136/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1215
Дата: 8 април 2025 г. (в сила от 21 май 2025 г.)
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20243110103136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1215
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110103136 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от М. Г. Х., ЕГН ********** с адрес
************* срещу „Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20 иск за прогласяване
нищожност, поради противоречие на закона на Договор ************* за предоставяне на
потребителски кредит сключен между страните, на осн. чл. 26, ал.1 предложение първо ЗЗД във вр.
с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл.
26, ал. 1 предложение терто ЗЗД.
Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск на „Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл.0,
вх.А, ет.9, офис 20 срещу М. Г. Х., ЕГН ********** с адрес ************* за осъждане на
кредитополучателя да заплати на кредитора сумата 698,35лева, представляваща главница по
сключения между страните договор за кредит от 12.09.2023г., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 02.05.2024г. до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 12.09.2023г. между страните е бил
сключен договор за кредит № 1286535, по който на ищеца е отпусната в заем сумата от 2550лева,
като следвало да бъдат върнати 3442,50лева на 18 месечни вноски. Излага, че съгласно чл.5 от
същия договор следвало да бъде скл. и договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c., с цел да бъде
обезпечен договора за кредит. Нормите на ЗПК били императивни по повод формата и
съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори. Нарушаването им водело до
недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В процесния договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито
и да е условия за прилагането му. Не било изрично посочено дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок на кредита, или е променлив. Не било посочено нито в договора, нито в погасителния
план, какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
1
Приложения към договора погасителен план не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК. Била посочена само общата дължима сума без да ставало ясно какво се включва в нея и как е
изчислена. В договора не се сочел и годишния процент на разходите по кредита, което било в
противоречие с т. 10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът с писмен отговор оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че не са нарушени чл. 11 ал.1 т.9, т.10 и чл.19 ал.4 ЗПК. Сочи, че кредитополучателят е
взел информирано решение за сключване на договора, за което му е предоставен стандартен
европейски формуляр. Лихвеният %, ГПР впоследствие са били възпроизведени в договора, като
изрично било посочено връщането на кредита съгласно погасителен план. Последният съдържал
размер, брой и периодичност на вноските, падежи, респ. размер на главница и лихва. Излага още,
че възнаграждението което ищецът се задължил да плати на трето лице, въобще не се дължало на
ответника, поради което няма как да бъде вкл. в погасителния план. Намира, че не е налице
разминаване между посочения в договора ГПР и този, действително дължим от страна на ищеца.
Посоченият в договора ГПР бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Ответникът предявява и насрещната искова молба, като излага, че към момента на
предявяване на иска ищцата по първоначалния иск е заплатила по кредита 1851лева. Налице било
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поради което се прави изявление за
обявяване на всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми, на обща стойност от
698,35лева. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
насрещния иск се оспорва като неоснователен. В евентуалност моли разноските по делото да
останат в тежест на ответната страна. Искането е отхвърляне на исковата претенция.
В с.з. ищецът и ответникът редовно призовани не изпращат представители. С нарочна
молба до съда ищецът поддържа исковата си молба.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с
оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и
постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са
сключили договор за кредит ************* В чл. 5 от същия е уговорено, че кредитополучателят
следва да сключи договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c., с цел да бъде обезпечен договора за
кредит. Съгласно чл. 1.6. от договора за поръчителство кредитополучателят дължи гаранция в
размер на 2575,50лева.
Настоящият състав на съда намира, че клаузата с която е договорено сключване на договор
за гаранция, е недействителна. При сключването на акцесорния договор, като част от договора за
потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит (справка в ТР). Следователно,
юридическото лице -поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, като от договора за
поръчителство е видно, че поръчителят е включен в оповестения от Фератум България списък на
лицата, от които приема поръчителство за задължения по отпуснати потребителски кредити,
респективно се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в частност
лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално. Също така, при условие че
финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с
2
изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми
на ЗПК и ЗЗП в тази част договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от
оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Уговарянето на такова възнаграждение, дължимо ежемесечно за срока на действие на основния
договор, води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията на
кредитополучателя. Следователно, следва да се приеме, че това вземане се основава на
неравноправна за потребителя клауза. В допълнение следва да се посочи, че претендираното
вземане за възнаграждение по договора за поръчителство е в противоречие с чл.19 ЗПК. Макар и да
е уговорено по отделен договор като възнаграждение в полза на поръчител, е видно, че сключеният
с дружеството заявител, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът по договора за
кредит, договор за поръчителство е изцяло обвързан с погасителния план по договора за кредит,
като е предвидено за всеки месец по погасителния план по договора за кредит, потребителят да
заплаща и възнаграждение на поръчителя. Т.е. реално възнаграждението за поръчител се кумулира
към погасителните вноски. Това има за последица скрито оскъпяване на кредита. Включено по този
начин в погасителните вноски, възнаграждението за поръчител – свързано лице с кредитора по
договора за кредит, се явява допълнителна печалба за заемодателя и се отразява на размера на
годишния процент на разходите в посока на увеличаването му. По този начин се заобикаля
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва (какъвто е размерът му по процесния
договор за кредит, но без съобразяване на възнаграждението за поръчител). Налага се изводът, че
клаузата за предоставяне на поръчителство и договорът за предоставяне на поръчителство
противоречат на добрите нрави, като съдържат уговорки във вреда на потребителя, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и имат за цел заобикаляне изискванията на ЗПК. Тези
изводи не се променят и не зависят от конкретната правна природа на сключения договор между
длъжника и заявителя. С оглед гореизложеното и на всяко едно от посочените самостоятелни
основания клаузата на чл. 5 от договора за кредит, възлагаща задължение за кредитополучателя да
учреди поръчителство е нищожна, което по силата на чл. 22 от ЗПК води до недействителност на
сделката, следователно предявеният от ищеца иск подлежи на уважаване в цялост.
По отношение на останалите възражения за нищожност, заявени в евентуалност съдът не
дължи произнасяне. / така в решение № 198/10.08.2015г., четвърто гражданско отделение, гр.д. №
5252 по описа за 2014 година на ВКС/.
По отношение на заявения насрещен иск:
С доклада си и на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът е указал на ищеца по насрещния
иск, че е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване
предпоставките уговорени в договора, даващи основание да обяви предсрочната изискуемост на
вземане в размер на 698,35лева. С оглед направеното оспорване от ответника по насрещния иск,
съдът служебно е допуснал провеждане на СЧЕ, като в указания срок ищецът не е внесъл
определения от съда първоначален депозит за изготвяне на заключението. С оглед на това
процесуално поведение, съдът е заличил допусната експертиза. Ето защо, въпреки указанията на
съда насрещният иск е останал недоказан и следва да бъде отхвърлен в неговата цялост, доколкото
ищецът по него не е доказал дължимост на претенцията в заявения размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3
ГПК. Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендират разноски. Платената
държавна такса в настоящото производство е 138лева и следва да се присъди в цялост. Отправено е
искане за присъждане на адв. възнграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за първоначалния и за
насрещния иск. С оглед цената на исковете и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал.
1 и ал.3 ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 773лева с ДДС по първоначалния иск и 480лева с ДДС по насрещния
иск.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Г. Х., ЕГН ********** с адрес
************* и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, че клаузата на чл. 5
от Договор ************* е нищожна поради противоречието й със закона , на основание чл. 22
ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Александър Малинов № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20 срещу М.
Г. Х., ЕГН ********** с адрес ************* иск за осъждане на кредитополучателя да заплати на
кредитора сумата 698,35лева, представляваща главница по сключения между страните договор за
кредит от 12.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на насрещната искова молба – 02.05.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 430,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на М. Г. Х., ЕГН
********** с адрес *************, сумата от 138лева, представляваща съдебно - деловодни
разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на адв. М. В.
М., АК -************* сумата от 1253лева, представляваща адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗАдв. вр. чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4