Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 16.07.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и шести юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2974/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат се твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника
услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и
канализация по партида с абонатен *, а
последният е следвало да заплаща тяхната цена в 30-дневен срок след датата на
издаване на фактурата за начисляването им. Ищецът твърди, че за ползването на
горепосочените услуги от ответника за периода от 12.06.2013г. до 11.02.2019г.
са издадени фактури за времето от 29.01.2016г. до 28.02.2019г. на обща стойност
от 739,49 лв., която не е заплатена
на установените падежи. Изтъква се, че в резултат от неизпълнението ответникът
е изпаднал в забава, поради което за ищеца е възникнало правото да претендира
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 01.03.2016г. до 19.06.2019г. в размер на 107,45 лв. Навеждат се
твърдения, че за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №1856/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, която
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните
суми за главница и лихви са дължими, поради
което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№779 от 21.06.2019г. по частно гражданско дело №1856/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква се, че в
карнетните листи при отчитане на предоставените услуги по партидата на
ответника липсва негов подпис както и че вземанията на ищеца за главница и
лихви до месец декември 2016г. са погасени по давност. С оглед гореизложеното
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Във
връзка с предоставянето на услуги за доставка на питейна
вода и за пречистване на отпадни води и канализация за обект
намиращ се в *,
ищецът открил партида с абонатен *на
името на ответника. За периода от 12.06.2013г. до 11.02.2019г. служител на доставчика на
услугите извършили ежемесечни проверки на горепосочения обект свързани с
отчитане на консумацията на вода, резултатите от които са вписани в карнетния
лист по партидата, срещу които е полаган подпис от ответника или от негови
близки, които са ползвали жилището. За отчетеното количество вода през горепосочения
период са издадени фактури за времето от 29.01.2016г. до 28.02.2019г. на обща
стойност от 739,49 лв., която не е заплатена
на установените падежи. Поради липсата на доброволно изпълнение, на 19.06.2019г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
относно неизплатената сума по процесните фактури от 739,49 лв. за главница и от 107,45 лв. за лихва
за забава, считано от датата на всяка просрочена вноска до 19.06.2019г.,
във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1856/2019г., по описа
на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като на 21.06.2019г. издал заповед за изпълнение, която
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на производството
по делото са представени доказателства, че ответникът е притежавал само 1/2
идеална част от правото на собственост спрямо процесния имот, по отношение на
която е извършена публична продан по изпълнително дело ******, като е налице
постановление от 08.08.2016г. за възлагането й в полза на трето лице, което е
влязло в сила на 08.11.2016г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
През
отчетния период от 12.06.2013г. до 08.11.2016г., за които са издадени фактурите
за периода от 29.01.2016г. до 30.11.2016г. ищецът е бил собственик на
водоснабден имот в *,
намиращ се в режим на етажна собственост с монтирано средство за търговско
измерване, поради което е имал качеството на потребител на В и К услуги по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба №4/, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К */Общите условия за
предоставяне на В и К услуги от 2006г./, одобрени през 2006г. от ДКЕВР и чл. 2,
ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К */Общите условия за предоставяне на В и К услуги от 2014г./, одобрени
през 2014г. от ДКЕВР. Общите условия отговарят на изискванията на чл. 8 от
Наредба №4 и валидно обвързват ответника по възникналото облигационно отношение
с ищеца. За горепосочения период ищецът реално му е предоставил услуги свързани
с доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, които
са отчетени съгласно чл. 39 от Наредба №4, във вр. с чл. 23, ал. 4 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги от 2014г. В резултат на това и на
основание чл. 32, ал. 1 от Наредба №4, за ответника е възникнало задължение да
заплати в срока по чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2006г. и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2014г., цената от 203,75 лв. на ползваното количество вода по
горепосочените фактури, формирана по утвърдените цени от ДКЕВР. По делото
липсват доказателства за изплащане на сумата в срока по чл. 32, ал. 2 от Общите
условия от 2006г. и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014г. В резултатна
това, ответникът е изпаднал в забава, а за ищеца е възникнало правото да
претендира от него заплащане и на обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 45 от Общите условия от 2006г. и чл. 44 от Общите
условия от 2014г. върху вземането от 203,75 лв., считано от 01.03.2016г. до
19.06.2019г. в общ размер на 55,57 лв. В разглеждания
случай, обаче за вземанията за главница от 88,69 лв.
и за обезщетение за забава от 26,72 лв. за отчетния период от 12.06.2013г. до
12.04.2016г. по фактурите издадени за периода от 29.01.2016г. до 28.04.2016г.,
е изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността по отношение
на главницата е започнала да тече от деня, в който е настъпила изискуемостта й
- след изтичане на тридесетия ден от издаване на фактурите, като от този момент
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред районния
съд, когато давността е прекъсната съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, е изминал по-голям срок от три години. По същите
аргументи е погасено по давност и вземането за обезщетение за забава При това
положение се достига до извода, че вземанията за
главница от 88,69 лв. и за
обезщетение за забава от 26,72 лв. по фактурите издадени за периода от
29.01.2016г. до 28.04.2016г. са недължими като предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД в тази част са неоснователни и следва да бъдат охвърлени. С
оглед гореизложеното се установява, че исковите претенции в частта относно вземанията
от 115,06 лв. за главница по фактурите за периода от
31.05.2016г. до 30.11.2016г. и за обезщетение за забава от 28,85 лв. за периода
от 01.07.2016г. до 19.06.2019г., за които е издадена и заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №1856/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд, са основателни и следва да бъдат уважени.
Претенциите
в частта относно вземанията от 535,74 лв. за главница през отчетния период от
11.11.2016г. до 11.02.2019г. по фактурите за времето от 30.12.2016г. до 28.02.2019г.
и за обезщетение за забава от 51,88 лв. за периода от 30.01.2017г. до 19.06.2019г.
също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. След влизането в сила на
постановлението за възлагане на 08.11.2016г. и на основание чл. 496, ал. 2 от ГПК, ответникът е изгубил вещните си права по отношение на притежаваната от
него 1/2 идеална част от процесния имот, а оттам и качеството си
на потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба
№4 и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от 2014г., поради което горепосочените суми са недължими. За тях следва да отговаря
новият собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на имота.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги от 2014г. тъй
като в разглеждания случай не е извършена промяна на данните по партидата,
въпреки промяната в собствеността на имота. В допълнение на изложението следва
да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Общите условия предоставя
възможност на ищеца да събира вземанията си от предходния собственик до датата
на откриване на партидата на новия собственик, но само при съобразяване с
момента на прехвърляне на вещното право посочен в съответния акт за
собственост.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител в общ размер на 124,88 лв. както и разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 65,41 лв., направени в производството
по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1856/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Е.И.С. с ЕГН: **********
***, че дължи на *, *,
сумите от 115,06 лв. /сто и петнадесет лева и шест стотинки/ - главница,
представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен *, за което са издадени фактури за периода от 31.05.2016г.
до 30.11.2016г., 28,85 лв. /двадесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ -
лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №779 от 21.06.2019г. по частно
гражданско дело №1856/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни поради погасяване по давност предявените от *, *, срещу Е.И.С.
с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, в
частта относно установяване съществуването на вземанията от 88,69
лв. /осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница,
представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен *, за което са издадени фактури за периода от 29.01.2016г.
до 28.04.2016г., 26,72 лв. /двадесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ -
лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2016г. до 19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №779 от 21.06.2019г. по частно
гражданско дело №1856/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни предявените от *,
*, срещу Е.И.С. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, в частта относно установяване съществуването на
вземанията от 535,74 лв. /петстотин тридесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/ - главница, представляваща цена за доставена питейна вода и ползване
на услуги за пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен *, за което са издадени фактури за периода от 30.12.2016г.
до 28.02.2019г., 51,88 лв. /петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ -
лихва за забава върху главницата за периода от 30.01.2017г. до 19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №779 от 21.06.2019г. по частно
гражданско дело №1856/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Е.И.С. с ЕГН: ********** ***, да
заплати на *, *, сумата от 124,88 лв. /сто двадесет и четири лева
и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски както
и сумата от 65,41 лв. /шестдесет и пет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1856/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №1856/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: